РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Тутракан, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100502 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
3841/12.09.2023 на „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК *** срещу В. М. И. с ЕГН
**********.
Предметът му касае осъдителна претенция по реда на чл. 415, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 3 ГПК за вземане, за което първоначално се е развило производство
по чл. 410 ГПК, завършило с Разпореждане № 677/08.08.2023 по ч.гр.д.№
407/2023 на Районен съд Тутракан за частичен отказ да се издаде заповед за
изпълнение, потвърдено с Определение № 384/24.08.2023 по в.ч.гр.д.№
284/2023 на Окръжен съд Силистра.
Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Довнесена е дължимата държавна такса от 25 лева.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по
посочения от ищеца адрес на ответницата потребител в гр. Тутракан – чл. 113
ГПК, който съвпадат с регистрирания и настоящ адрес, и от цената на иска,
̀
която е 188,03 лева.
Ищецът „П. к. Б.“ ЕООД твърди, че сключил договор за
потребителски кредит с ответника на 27.10.2022 г. с № 40013016722 при
следните параметри: сума на кредита 200 лева; срок на кредита 7 месеца;
размер на вноската 32,58 лева; годишен процент на разходите (ГПР) 47,56%;
годишен лихвен процент 40,70%; общо задължение по кредита 228,03 лева;
1
възнаграждение за купена допълнителна услуга „Фаст“ 80 лева;
възнаграждение за купена допълнителна услуга „Ф.“ 80 лева; общо
задължение по кредита и по възнагражденията за допълнителните услуги
388,03 лева; общ размер на вноската 55,44 лева.
Сумата от 200 лева се твърди, че е преведена на ответницата по
посочена от нея банкова сметка.
По процесния заем към датата на подаване на исковата молба се твърди,
че не са правени погасителни плащания.
Ищецът моли съда да осъди ответника за същите суми, за които е
отказано издаването на заповед за изпълнение, без претенцията за 30 лева
такса за извънсъдебно събиране на вземанията, 31,10 лева лихва за забава за
периода 02.12.2022-01.06.2023 и законна лихва 7,04 лева за периода
01.06.2023-27.07.2023, а именно: 28,03 лева договорно възнаграждение за
периода 01.12.2022-01.06.2023; 80 лева възнаграждение за услуга „Ф.“ и също
толкова за „Ф.“. Ищецът претендира разноски.
Ответникът В. И. не депозира писмен отговор.
В съдебното заседание ищецът не се представлява, а ответницата се
явява лично, моли да се отхвърли искът срещу нея.
След преценка на направените искания, събраните доказателства и
закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен, с правна квалификация по чл. 240, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, във връзка със Закона за
потребителския кредит, вр. чл. 79, и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3
ГПК.
За безспорно е обявено с доклада по делото обстоятелството, че
вземането на ищеца произтича от договор, сключен с потребител.
Следователно приложими към казуса са Законът за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите, освен това съдът е съобщил на страните,
че ще следи служебно за интересите на ответницата потребител и за
наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.
Безспорен е също фактът, че Заповедта за изпълнение № 165 от
08.08.2023 по ч.гр.д.№ 407/2023 на ТнРС е влязла в сила и поради силата на
присъдено нещо, с което се ползва, съдът обяви на страните за ненуждаещо
се от доказване, че ответницата се е възползвала от заема в размер на 200
лева, който не е погасила дори частично, към момента на издаване на
заповедта.
Съдът приема, че на 27.10.2022 г. между страните е сключен договор с
№ 40013016722, с който, от една страна, ищецът като кредитодател, а
ответницата като кредитополучател, са се договорили при следните
параметри на потребителския заем: сума на кредита 200 лева; срок на кредита
7 месеца; размер на вноската 32,58 лева; годишен процент на разходите (ГПР)
47,56%; годишен лихвен процент 40,70%; общо задължение по кредита 228,03
2
лева; възнаграждение за купена допълнителна услуга „Фаст“ 80 лева;
възнаграждение за купена допълнителна услуга „Ф.“ 80 лева; общо
задължение по кредита и по възнагражденията за допълнителните услуги
388,03 лева; общ размер на вноската 55,44 лева.
Ищецът признава в Молба вх.№ 3310/07.08.2023 по ч.гр.д.№ 407/2023
на ТнРС, че в ГПР по договора не са включени възнагражденията за услугите
Ф. и Ф. Същият настоява в исковата си молба, че покупката на пакетите с
услуги Ф. и Ф. е по желанието на длъжника.
Въпреки дадената възможност на страните да изразят становище дали
вземането произтича от неравноправни клаузи в договора за потребителски
кредит, ищецът не се възползва от нея, а такава неравноправност съдът
съзира в условията на договорените допълнителни услуги.
В Разпореждане № 677/08.08.2023 по ч.гр.д.№ 407/2023 на Районен съд
Тутракан са изложени кратки мотиви за недействителност на договора, на
осн. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Към тях исковият съд добавя
нищожността на договорените услуги по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 от ЗЗД, тъй
като задължението за плащане на цената за тях не отменя необходимостта от
получаване на съгласието на кредитодателя с упражненото право на длъжника
по закупената услуга Флекс, понеже чл. 15.2. изисква сключването на анекс за
тази цел. Излиза, че плащането на цената по пакета услуги Ф. не води до
придобиването на потестативно право за кредитополучателя, с което
едностранно да промени падежа на някои от вноските. Оттук следва, че по
този пакет няма насрещно задължение на кредитодателя. Такива договори,
при които едната страна е поела задължение, в случая да плати цена за
услуга, а другата страна не е поела никакво задължение, са нищожни на
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД, тъй като задължението се явява
възникнало при липса на основание.
Вярно, че основанието на сделките се предполага до доказване на
противното – арг. от чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, но настоящата инстанция
съобразява Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 на ВКС по тълкувателно
дело № 1/2020 на ОСГТК, според което съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
случая нищожността произтича пряко от сделката.
Според съда задължението за цена по допълнителните услуги прикрива
същинската им цел: да служат като възнаграждение за кредитодателя вместо
лихва. Разходите по тях задължително следва да бъдат включени към общите
разходи по кредита. Ако това беше сторено, годишният процент на разходите
би надхвърлил законния максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. По-важното обаче е,
че като не са включени цените за услугите към ГПР по кредита, не е
позволено на потребителя да прецени икономическите последици от
3
сключването на договора, което се явява неравноправност по чл. 143, ал. 2, т.
19 от Закона за защита на потребителите. Затова специалният Закон за
потребителския кредит обвързва липсващата информация за ГПР с най-
тежката санкцията за кредитодателя – тази по чл. 23 във вр. чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Неточното посочване на ГПР се приравнява на липсващ ГПР, когато
отклонението е значително. За установяване какъв е действителният ГПР
съдът още веднъж си послужи със собствени изчисления, прилагайки
формулата в Приложението към чл. 19 от ЗПК и отделно, за по-голяма
сигурност, препоръчания от Министерството на икономиката на своята
интернет страница https://www.mi.government.bg/bg/pages/izchislyavane-na-
godishen-procent-na-razhodite-258.html калкулатор на ГПР, който е разработен
от Европейската комисия, и който, въпреки че е наречен „Калкулатор на ГПР
за ипотечни кредити”, съдържа опция за изчисляване на ГПР по
потребителски кредити. Съдът въведе параметрите на процесния заем (200
лева главница, срок на кредита 7 месеца и годишен лихвен процент 40,7%) и
констатира получения резултат за ГПР приблизително съвпадащ с този по
договора за заем – ГПР 49,27% (вместо 47,56%), а размерът на погасителната
вноска е 32,58 лева и съвпада напълно с договорената. Минималната разлика
в ГПР вероятно се дължи на настройките за закръгляне, но така или иначе
резултатът за вноската верифицира точността на калкулатора и собствените
изчисления на съда и дават основание за извода, че в така посочения ГПР не е
включен разходът за цената на услугите ФАСТ и ФЛЕКСИ, което
обстоятелство се признава и от молбата с вх.№ 3310/07.08.2023. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита, а според параграф 1 от ДР към ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. Разходът по услугите Фаст и Флески е пряко свързан с кредита,
защото го обслужват, и е известен на кредитора. Този разход от 7 вноски по
22,86 лева е трябвало да се включи в общите разходи по кредита, при което
реалният ГПР съдът изчислява на 788,99%.
Съдът приема, че цялото кредитно правоотношение между ищеца и
ответницата, възникнало от договора за потребителски кредит с №
40013016722 от 27.10.2022 г., е недействително на основание чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК ответницата дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
След като съдът по заповедното производство вече издаде Заповедта за
изпълнение № 165 от 08.08.2023 по ч.гр.д.№ 407/2023 на ТнРС, с която задължи
В. И. да плати на „П. к. Б.“ ЕООД сумата от 200 лева главница по процесния
4
заем, ведно със законната лихва за забава върху нея от 28.07.2023 до изплащане
на задължението; и тази заповед е влязла в сила на 12.09.2023 г.; това са
единствените задължения, които се дължат от нея по потребителския заем.
Компонентите на дълга, които са предмет на настоящата искова молба, в
общ размер на 188,03 лева, са все такива, които, на основание чл. 23 от ЗПК,
според съда не се дължат, защото са за неоснователно претендираните: 28,03 лева
договорно възнаграждение за периода 01.12.2022-01.06.2023; 80 лева
възнаграждение за услуга „Ф.“ и също толкова за „Ф.“.
По горните съображения исковата молба следва да се отхвърли изцяло като
неоснователна, без да се присъждат разноски никому.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло осъдителния иск на „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК ***
срещу В. М. И. с ЕГН ********** за плащане въз основа на договора за
потребителски кредит с № 40013016722 от 27.10.2022 г. на:
28,03 лева договорно възнаграждение за периода 01.12.2022-01.06.2023;
80 лева възнаграждение за услуга „Ф.“; и
80 лева възнаграждение за услуга „Ф.“,
за които Тутраканският районен съд с Разпореждане № 677/08.08.2023 по
ч.гр.д.№ 407/2023 отказа издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5