Решение по дело №97/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], депозирана чрез юрисконсулт С. С., против Решение № 51/04.09.2024г. на РС Нови Пазар, постановено по АНД № 141/2024г. по описа на същия съд.

В касационната жалба се релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Касаторът счита за неправилен извода на решаващия съд, че са изтекли законовите давностни срокове, понеже същите били прекъснати по чл.81 ал.2 от НК. Към датата на санкционираната деятелност е съществувала законова възможност за издаване на електронен фиш по чл.179 ал.3б от ЗДвП. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на ЕФ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответната страна по касационната жалба.

Ответната страна „Синг Транс“ ЕООД- [населено място], ЕИК *********, редовно призована, не изпраща представител, но е депозиран писмен отговор на касационната жалба, както и писмено становище по жалбата чрез пълномощник адвокат Й.Л. при АК- [населено място], с които се оспорва касационната жалба. Излагат се аргументи за законосъобразност на атакуваното решение, поради което е отправено искане към съда да бъде оставено в сила Решението на РС [населено място] и да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция по представен списък с разноски.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна- участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 51/04.09.2024г. на РС Нови Пазар, постановено по АНД № 141/2024г. по описа на същия съд, с което съдът е отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение/ЕФ/, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“– София, с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП на ответното дружество е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и е определена такса на основание чл.10б ал.5 от ЗП в размер на 119.00 лева. С последващо Определение № 234 от 03.12.2024г., съдът се е произнесъл по молба за изменение на решението в частта му за разноските, възложени в тежест на административно-наказващия орган, като е отхвърлил искането, основано на твърдение за прекомерност на разноските.

Настоящата касационна инстанция намира, че атакуваното Решение на РС [населено място], с което е отменен ЕФ, е допустимо и правилно. Спор по фактите няма между страните, като фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд, с оглед събраните доказателства по делото. Безспорно е установено, че на 16.03.2022г., в 11:37ч., пътно превозно средство- влекач [Марка], модел Актрос, с рег.№ [рег. номер], с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000, се движило на територията на Община Каспичан, по път А-2, км 361+581, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 20412, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП. Безспорно е установено, че собственик на „Синг Транс“ ЕООД- [населено място], със законен представител С. Ю..

На 16.03.2022г., в направление излизане от територията на Република България на граничен пропускателен пункт Русе- Дунав мост пристигнало процесното ППС с рег.№ [рег. номер], като след извършена проверка, от контролните органи било установено, че същото попада в категория на ППС за които е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата и било засечено на 16.03.2022г. по път А-2 км.361+581 Каспичан , включен в обхвата на платената пътна мрежа като не е била заплатена пътна такса. По отношение на водача бил издаден Акт за установяване на административно нарушение № BG16032022/4000/Р8-239/16.03.2022г., за извършено административно нарушение по смисъла на чл.179 ал.3а от ЗДвП, въз основа на който било издадено и Наказателно постановление № BG16032022/4000/Р8-239/31.08.2022г. от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на водача, на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева. НП било отменено с Решение № 82/23.06.2023г. на Районен съд– Нови пазар, постановено по АНД №378/2022 г. по описа на съшия съд, потвърдено с Решение № 181/06.12.2023г. по КАНД № 182/23г. на настоящия съд, поради липсата на доказателства, че именно привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е управлявало превозното средство на посочената дата и място.

Решаващият съд на първа съдебна инстанция приел, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин извършването на описаното в ЕФ нарушение. Независимо от това съдът счел, че в настоящия случай е нарушена процедурата, по която е ангажирана административно наказателната отговорност на ответното дружество посредством издаването на ЕФ, вместо чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. В тази насока съдът е изложил подробни аргументи досежно липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение на чл.179 ал.3б от ЗДвП, поради което обжалваният електронен фиш е отменен като незаконосъобразен,

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд, като на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях. Видно от същите, процесния ЕФ не е отменен на основание изтекли давностни срокове, които са коментирани във връзка с неяснотата относно датата на издаване на ЕФ, а поради липса на законова възможност за издаване на ЕФ в настоящия казус. В допълнение на същите настоящият състав намира за необходимо да акцентира върху обстоятелството, че след като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредби предвиждаща административно наказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. При прилагане на административно наказателна репресия законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми. Към датата на извършване на нарушението – 16.03.2022г. с разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП е предвидена възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл.179 ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на ответното дружество за извършеното от него административно нарушение правилно е отменен само на това основание. Едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г., законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП. До изменението на закона липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Констатираната незаконосъобразност на развилото се административно наказателно производство е наложила отмяна на приключващия го електронен фиш. Като е сторил това, първоинстанционният съд е приложил правилно закона и е съобразил практиката на АдмС Шумен по идентични казуси- КАНД №18/2024г. и др.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Н. П. за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила, включително в частта му относно разноските.

Съобразно изхода на спора, на ответното дружество се дължат разноски сторени пред настоящата касационна инстанция. От страна на ответника са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева, което е платено в брой по силата на Договор за правна защита и съдействие от 14.02.2025г. между адвокат Л. и ответника по касация, като направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй като е определено към минималния размер, предвиден в чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и което възнаграждение включва ДДС по силата на §2а от Наредбата.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51/04.09.2024г. на РС Нови Пазар, постановено по АНД № 141/2024г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Синг Транс“ ЕООД- [населено място], [улица], ЕИК *********, със законен представител С. Ю. сумата 650.00 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляващи направени по делото разноски за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.