№ 34
гр. Елена, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20234130100282 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от П. В. Ч. от гр. З., чрез пълномощника
му адв. Й. М., против М. Л. Б. от гр. З.. В същата се твърди, че по ЧГД №
209/2023 г. по описа на Районен съд – Елена е издадена Заповед за изпълнение
№ 118/21.07.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК за сумата 4500.00 лв.,
представляваща заплатена от ищеца, в качеството му на поръчител, сума по
Договор за банков кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013 г., сключен между
„Първа инвестиционна банка“ АД и ответника, като са присъдени и разноски
по заповедното производство. Срещу издадената заповед постъпило
възражение от ответника М. Л. Б., поради което за ищеца възникнал правен
интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на
твърдяното в заявлението вземане.
Ищецът твърди, че на 30.05.2013 г. сключил договор за
поръчителство с „Първа инвестиционна банка“ АД, който бил с предмет
обезпечаване на вземането, което банката имала срещу ответника М. Л. Б. -
главница, лихви, такси, комисионни и разноски, произтичащи от Договор за
банков кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013 г. Последният бил обезпечен
още и със сключени договори за поръчителство договор с Л. М.в Л., С.Г.Г. и
1
Н.В.Т..
На 26.05.2023 г. ищецът получил уведомление-покана от банката, че
договорът бил обявен за предсрочно изискуем и задължението към този
момент било в размер на 2283.96 евро. Такива уведомления-покани били
изпратени до главния длъжник и до останалите поръчители. На 29.05.2021 г.
ищецът внесъл по сметка на „Първа инвестиционна банка“ АД сума в размер
на 4500.00 лв., представляваща паричната левова равностойност на
претендираната от банката сума, която представлявала остатък по договора за
кредит. След получаване на уведомлението-покана, ищецът се свързал с
ответника, за да му съобщи, че е получил такава, и му казал, че следва да
заплати задължението си. Последният отказал изрично да заплаща каквото и
да било. След заплащане на посочената сума, ищецът отново потърсил
ответника, за да уредят доброволно отношенията си, но същият отново
отказал.
Ищецът счита, че съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД
изпълнилият задължението поръчител встъпва в правата на кредитора за
заплатената от него сума в изпълнение на поетото от главния длъжник
задължение, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД платилият
поръчител може да търси от главния длъжник това, което е заплатил.
Ищецът П. В. Ч. моли съда да приеме за установено по отношение
на ответника М. Л. Б., че му дължи сумата 4500.00 лв., за която е издадена
Заповед за изпълнение № 118/21.07.2023 г. по ЧГД № 209/2023 г. по описа на
Районен съд – Елена, представляваща заплатена от ищеца, в качеството му на
поръчител по Договор за банков кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013 г.,
сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника, ведно със
законната лихва, считано от 20.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените разноски, извършени в заповедното производство и
тези, направени в исковото производство, както и адвокатско възнаграждение,
определено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Във визирания едномесечен сок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника М. Л. Б., чрез пълномощника му адв. Р. Р., в
който се взема следното становище:
Предявеният иск е допустим. Същият обаче е неоснователен и
недоказан.
2
На първо място, ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва изцяло твърдението, че дължи претендираната сума на ищеца, тъй
като между тях била налице устна договорка, съгласно която ответникът
упълномощил ищеца да тегли полагащата му се пенсия, с която да погасява
всяка месечна вноска в периода от м. септември 2019 г. до окончателното
погасяване на кредита. В тази връзка ответникът упълномощил ищеца с
пълномощно със заверка на подписа с рег. № 155/28.08.2019 г. на заместник
кмета на Община З. инж. В.Й . Ч.. В същия този период ищецът П. В. Ч. бил
кмет на Община З.. Ответникът твърди, че ищецът спрял да изпълнява тази
договорка, без да го уведоми за това, вследствие на което сумата по договора
за банков кредит с „Първа инвестиционна банка“ АД станала предсрочно
изискуема и се стигнало до еднократното му погасяване с парични средства,
които били изцяло на ответника от ежемесечното получаване на дължимата
му пенсия, които ищецът теглил в продължение на години.
На следващо място, ответникът заявява, че не оспорва твърдението
на ищеца, че на 30.05.2013 г. бил сключен Договор за банков кредит № 096LD-
R-001954/30.05.2013 г. между него и Б. М.в Л., от една страна, и „Първа
инвестиционна банка“ АД, от друга страна, както и че бил сключен договор за
поръчителство между „Първа инвестиционна банка“ АД и ищецът П. В. Ч., с
който последният се задължил да отговаря пред банката за изпълнението на
задълженията на ответника М. Л. Б.. На следващо място, последният не
оспорва и твърдението, че ищецът е заплатил сума в размер на 4500.00 лв. на
банката, представляваща остатък от отпуснатия кредит.
Ответникът М. Л. Б. моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения установителен иск и да приеме за установено, че не
дължи на ищеца П. В. Ч. сума в размер на 4500.00 лв., ведно със законната
лихва, считано от 20.06.2023 г. Претендира направените разноски по делото,
включително адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът П. В. Ч. се явява лично и с
пълномощника си адв. Р. А.. Двамата поддържат предявения иск. Адв. Р. А.
уточнява с оглед постъпилия отговор на исковата молба, че между страните е
съществувала уговорка след 03.09.2019 г. ищецът да получава пенсията на
ответника и с нея да погасява месечните вноски по кредита до размера на
последната.
3
В съдебно заседание ответникът М. Л. Б. се явява лично и с адв. Р.
Р.. Двамата поддържат депозирания отговор на исковата молба и оспорват
последната.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от Договор за банков кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013
г., същият е сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството на
кредитодател, и ответника М. Л. Б. и Б. М.в Л., последните двама в качеството
на кредитополучатели. Банката предоставила на кредитополучателите банков
кредит в размер на 10400.00 евро по разплащателна сметка с титуляр
ответника М. Л. Б. за погасяване на съществуващи задължения по Договор за
кредит № 096LD-R-000650/04.10.2010 г. Крайният срок за погасяване на
кредита бил 10.05.2023 г.
От Договор за поръчителство от 30.05.2013 г. се установява, че
същият е сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и ищеца П. В. Ч.,
в качеството на поръчител, съгласно който последният се задължил пред
банката да отговаря за изпълнението на задълженията на ответника М. Л. Б., в
качеството му на кредитополучател, за главница, лихви, такси, комисионни и
разноски, произтичащи от отпуснатия на кредитополучателя банков кредит в
размер на 10400.00 евро по Договор за банков кредит № 096LD-R-
001954/30.05.2013 г. Ищецът се задължил да отговаря солидарно с ответника
за всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително за лихвите и разноските.
Видно от приложеното по делото уведомление, „Първа
инвестиционна банка“ АД свела до знанието на ищеца П. В. Ч., че кредитът по
Договор за банков кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013 г. е обявен по
отношение на кредитополучателя М. Л. Б. за предсрочно изискуем, тъй като
последният не погасявал задълженията си в предоставения му допълнителен
срок, като същите били в общ размер 2283.96 евро, а именно: 2279.07 евро –
главница и 4.89 евро – лихва. Банката дала възможност на ищеца да заплати
посочените задължения доброволно в 7-дневен срок, считано от
получаването. Ищецът получил уведомлението на 26.05.2023 г., видно от
извършеното отбелязване върху него.
4
От вносна бележка от 29.05.2023 г. и отчет по сметка от 31.05.2023
г., изготвен от „Първа инвестиционна банка“ АД, се установява, че ищецът П.
В. Ч. е внесъл по сметка „Първа инвестиционна банка“ АД сумата 4500.00 лв.,
а като основание е вписал – погасяване на кредит на М. Б.. От удостоверение с
изх. № 292-55/31.05.2023 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД се
констатира, че същото е издадено на ищеца П. В. Ч. в уверение на това, че
ответникът М. Л. Б. е ползвал кредит в размер на 10400.00 евро, съгласно
Договор за банков кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013 г. и към 31.05.2023 г.
същият е изцяло погасен. Кредитът бил обезпечен със сключени договори за
поръчителство с ищеца П. В. Ч., както и с Н.В.Т., С.Г.Г. и Л. М.в Л..
По делото е представено пълномощно с рег. № 155/28.08.2019 г.,
заверено от заместник-кмета на Община З., от което е видно, че ответникът М.
Л. Б. упълномощил ищеца П. В. Ч. да получава вместо него личната му пенсия
и добавките към нея от касиера на Пощенска станция гр. З., считано от м.
септември 2019 г. и да се подписва вместо него във връзка с това, където е
необходимо от негово име и за негова сметка. Подписът на ответника М. Л. Б.
на пълномощното е заверено на 28.08.2019 г. от заместник-кмета на Община З.
- В.Й . Ч..
По делото е представено пълномощно от 30.03.2021 г., заверено от
заместник-кмета на Община З., от което е видно, че ответникът М. Л. Б. е
упълномощил ищеца П. В. Ч. да получава вместо него личната му пенсия и
добавките към нея от касиера на Пощенска станция гр. З., считано от м. април
2021 г. и да се подписва вместо него във връзка с това, където е необходимо от
негово име и за негова сметка. Подписът на ответника М. Л. Б. на
пълномощното е заверено на 30.03.2021 г. от заместник-кмета на Община З. –
Денчо Пенчев Т.ов.
По делото е представена молба от 07.02.2021 г., депозираната до
„Български пощи“ ЕАД, от която е видно, че ответникът Мито Л. Б. е дал
съгласие пенсията му да се получава от ищеца П. В. Ч. за м. февруари 2021 г.,
м. април 2021 г. и м. май 2021 г.
Видно от писмо с рег. № 94-М-74-1/29.05.2024 г. на „Български
пощи“ ЕАД, за нуждите на настоящото гражданско производство е
предоставена детайлна информация за размера на полагащата се пенсия на
ответника М. Л. Б., както и от кого е получена същата, за периода от м.
5
септември 2019 г. до м. май 2023 г. От писмото се установява, че за периода от
м. септември 2019 г. до м. декември 2021 г. не може да бъде предоставена
информация, тъй като такава се съхранява за срок от три години, считано от 1
януари на годината, следваща годината, за която се отнася. За периода от м.
януари 2021 г. до м. май 2023 г. размерът на пенсията на ответника М. Л. Б. е,
както следва: 350.00 лв. (от м. януари 2021 г. до м. септември 2021 г.), 420.00
лв. (от м. октомври до м. декември 2021 г., 445.81 лв. (м. януари 2022 г.),
430.00 лв. (от м. февруари 2022 г. до м. юни 2022 г.), 467.00 лв. (от м. юли 2022
г. до м. септември 2022 г.), 482.41 лв. (от м. октомври 2022 г. до м. май 2023 г.,
с изключение на м. декември 2022 г., когато еднократно е 552.41 лв.). За
периода от м. януари 2021 г. до м. май 2023 г. пенсията на ответника М. Л. Б. е
получавана предимно от ищеца П. В. Ч., като ответникът М. Л. Б. е получил
същата лично за м. ноември – 420.00 лв. и м. декември 2021 г. - 420.00 лв., м.
февруари 2022 г. - 430.00 лв. и м. април 2022 г. - 430.00 лв. и добавка 70.00 лв.
От удостоверение за получен доход от пенсия/и добавка/и с изх. №
1013-04-1057/1/27.09.2024 г. на НОИ – ТП – Велико Търново се констатира
какъв е месечният размер на пенсията, получавана от ответника М. Л. Б., за
периода от м. септември 2019 г. до м. май 2023 г.
С молба с вх. № 2665/01.08.2024 г., ведно с Погасителен план към
Договор за банков кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013 г., „Първа
инвестиционна банка“ АД е предоставила по делото информация, от която се
установява за периода от м. септември 2019 г. до м. май 2023 г. от кого и по
какъв начин е погасено задължението по Договор за банков кредит № 096LD-
R-001954/30.05.2013 г., а именно: ищецът П. В. Ч. на каса е заплатил следните
вноски: на 03.09.2019 г. – 2250.00 лв., на 11.02.2020 г. – 200.00 лв., на
28.04.2020 г. – 347.00 лв. и на 29.05.2023 г. – 4500.00 лв., т. е. общо в размер на
7297.00 лв. Същият по банков път е направил плащания общо в размер на
12380.00 лв.
Видно от писмо с изх. № 294-43/1/9.05.2024 г. и приложеното към
нея извлечение от сметка с титуляр П. В. Ч., същият за периода от 03.09.2019 г.
до 29.05.2023 г. извършвал плащания за погасяване задълженията по Договор
за банков кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013 г., който бил с настъпил
падеж на 10.05.2023 г. Остатъкът по кредита към 29.05.2023 г. бил в размер на
4482.69 лв., от които просрочена главница в размер на 4463.56 лв. и
6
просрочени лихви в размер на 19.13 лв. Задължението по Договор за банков
кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013 г. било заплатено изцяло от ищеца П. В.
Ч., в качеството му на поръчител, на 29.05.2023 г. чрез вноска на каса в размер
на 4500.00 лв.
По делото са разпитани в качеството на свидетели Н. В. Ч. и С.М.К..
От показанията на свидетеля Н. В. Ч. се установява, че същият е
брат на ищеца. Свидетелят твърди, че последният бил поръчител на ответника
по договор за банков кредит. В това си качество ищецът заплатил някаква сума
по кредита на ответника. Свидетелят заявява, че ищецът получавал известен
период от време пенсията на ответника и с нея погасявал месечната вноска по
кредита. Една част от пенсията обаче я давал на ответника – около 100.00 лв.
Понякога се налагало свидетелят да ходи в пощата и да взема пенсията на
ответника вместо ищеца, когато последният бил ангажиран. Ответникът го
чакал пред пощата и свидетелят му давал част от пенсията, а останалата част
отивала за погасяване на кредита.
Видно от показанията на свидетеля С.М.К., същият е далечен
роднина на ответника и го познава от 2012 г. Свидетелят започнал работа при
него като музикант. Свидетелят К. твърди, че ответникът изтеглил кредит, а
ищецът му станала поръчител и внесъл в банката пари, заради него.
Ответникът останал без средства, тъй като пенсията му отивала за погасяване
на кредита. Свидетелят му давал пари на заем. От ответника разбрал, че
последният дал пълномощно на ищеца да му получава пенсията и с нея да
погасява месечните вноски по кредита.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Д. И.
И., по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Същото не е оспорено
от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че между „Първа
инвестиционна банка“ АД, в качеството на кредитодател, и ответника М. Л. Б.
и Б. М.в Л., последните двама в качеството на кредитополучатели, е сключен
Договор за банков кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013 г. Обезпечението по
кредита било с поръчители – ищецът П. В. Ч., както и Н.В.Т., С.Г.Г. и Л. М.в
Л.. Размерът на кредита бил 10400.00 евро, а срокът за погасяване – 10.05.2023
г. Кредитът бил реално усвоен от ответника на 06.06.2013 г. в пълен размер
10400.00 евро, като с посочената сума били погасени задълженията на
ответника по Договор за банков кредит № 096LD-R-000650/04.10.2010 г.
7
Месечната вноска за погасяване на задълженията по Договор за банков кредит
№ 096LD-R-001954/30.05.2013 г. била в размер на 177.40 евро, броят на
месечните вноски бил 120, лихвата била в размер на 10887.68 евро, таксата за
разглеждане на документи в размер на 12.78 евро и таксата за усвояване на
кредита в размер на 306.80 евро. Вещото лице посочва, че ответникът погасил
сумата 8536.04 евро, от която главница – 2397.77 евро, лихва – 6094.31 евро и
неустойка – 43.96 евро; поръчителят Л. М.в Л. погасил сумата 3993.04 евро, от
която главница – 1431.28 евро, лихва – 2456.20 евро и неустойка – 105.56 евро;
ищецът погасил сумата 9851.04 евро, от която главница – 6570.95 евро, лихва -
2437.73 евро и неустойка – 842.36 евро. Видно от заключението е, че при
погасяване на задълженията по кредита били допускани просрочия от страна
на ответника, на поръчителя Л. М.в Л. и на ищеца. С оглед на това били
начислявани лихви върху просрочената главница, като вещото лице ги е
отразило в заключението си като неустойка, посочена по-горе. За периода от
03.09.2019 г. до 29.05.2023 г. погасителните вноски по Договор за банков
кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013 г. били внасяни от ищеца и от
разплащателната му сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД постъпила
сума в размер на 19293.26 лв., от която: главница – 12869.21 лв., лихва –
4774.29 лв. и лихва върху просрочената главница – 1649.76 лв. Договор за
банков кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013 г. не бил обявяван за
предсрочно изискуем. Пенсията на ответника за периода от м. септември 2019
г. до м. май 2023 г. била общо в размер на 15369.33 лв., а добавките към нея за
посочения период били общо в размер на 1710.00 лв. Съгласно предоставената
информация вещото лице сочи, че за периода от м. януари 2021 г. до м. май
2023 г. пенсията на ответника била получавана от ищеца, с изключение на м.
ноември – 420.00 лв. и м. декември 2021 г. - 420.00 лв. месечно, м. февруари
2022 г. - 430.00 лв. и м. април 2022 г. - 430.00 лв. и добавка в размер на 70.00
лв.
По делото е приложено ЧГД № 209/2023 г. по описа на Районен съд
– Елена. Видно от същото е, че въз основа на Разпореждане № 535/21.07.2023
г. е издадена Заповед за изпълнение № 118/21.07.2023 г., съгласно която
длъжникът М. Л. Б. е осъден да заплати на кредитора П. В. Ч. сумата 4500.00
лв., представляваща изпълнено задължение по Договор за банков кредит №
096LD-R-001954/30.05.2013 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“
АД и М. Л. Б., обезпечено с договор за поръчителство, сключен между „Първа
8
инвестиционна банка“ АД и П. В. Ч., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 90.00 лв. - ДТ и сумата 375.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Длъжникът М. Л. Б. подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение във визирания едномесечен срок по реда на чл. 414 от ГПК. На
осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата ДТ. Заявителят предявил иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК за съществуване на вземането във визирания едномесечен срок.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК положителна установителна
искова претенция за съществуване и дължимост на вземане, признато в
заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирано в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По
отношение на претендираното вземане приложима е материалноправната
разпоредба на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като
срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника по реда
на чл. 414 от ГПК. Освен това, ищецът е предявил установителен иск във
визирания едномесечен срок и предявеният иск напълно съответства на
предявената претенция в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу
длъжника. В съдебната практика е застъпено становището, че поръчителят
придобива правото да събере от длъжника онова, което е изплатил срещу
задължението на същия към кредитора, като се възползва от обезпеченията,
които е имал последният. Вземането на поръчителя се различава от вземането
на първоначалния кредитор, както по своето основание и по момента на
възникването, а в някои случаи и по размера си, т. е. то винаги има за свое
основание изпълнението на чуждо задължение. Размерът му обхваща само
действително заплатеното от поръчителя, което може да превиши размера на
задълженията на длъжника, защото включва действителния размер на дълга,
лихвите и разноските, включително и тези по изпълнението. Същото възниква
9
в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към
кредитора. До този момент между длъжника и поръчителя не съществува
правна обвързаност, по силата на която поръчителят да има правото да търси
от длъжника някаква претенция. Едва, когато същият заплати дълга към
кредитора, в негова полза възниква правото да търси онова, което е заплатил.
От този момент поръчителят става кредитор на длъжника вместо
първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника е
възникнало задължението да му плати онова, което той е заплатил за негова
сметка. В този смисъл е Решение № 74/01.07.1959 г. по гр. д. № 51/59 г., ОСГК
на ВС.
В конкретния случай, ищецът претендира заплащане от страна на
ответника на сумата 4500.00 лв., представляваща изпълнено задължение по
Договор за банков кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013 г., сключен между
„Първа инвестиционна банка“ АД и М. Л. Б., обезпечено с договор за
поръчителство, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и П. В. Ч.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2023 г. до
окончателното й изплащане. Доказателствената тежест лежи върху ищеца,
който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване качеството
си на поръчител и че като поръчител е изпълнил парично задължение на
ответника към кредитора по сключения договор за банков кредит, с което е
встъпил в правата, които кредиторът има срещу длъжника, както и иска си по
размер.
По делото се установи по безспорен начин, а и няма спор между
страните, че е сключен Договор за банков кредит № 096LD-R-
001954/30.05.2013 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството на
кредитор, и ответника М. Л. Б. и Б. М.в Л., в качеството им на
кредитополучатели, както и че за обезпечаване на сключения договор за
банков кредит е сключен Договор за поръчителство от 30.05.2013 г. между
„Първа инвестиционна банка“ АД и ищеца П. В. Ч.. Освен това, от данните по
делото е видно, а и няма спор, че последният, в качеството си на поръчител, е
заплатил на 29.05.2023 г. на кредитора сумата 4500.00 лв., представляваща
остатък от отпуснатия кредит по посочения договор.
В хода на делото ответникът наведе възражения, че погасяването на
кредита към „Първа инвестиционна банка“ АД е станало с негови средства, а
10
не със средства на ищеца, тъй като ищецът бил упълномощен от него да тегли
пенсията му и с нея да погасява месечните вноски към банката.
Действително, от събраните по делото доказателства – показанията
на разпитаните свидетели и представените пълномощни се установява, че
между страните е била налице уговорка ищецът да тегли пенсията на
ответника и добавките към нея от Пощенска станция гр. З., считано от м.
септември 2019 г. Свидетелите Н. В. Ч. и С.М.К. са категорични в показанията
си, че с изтеглената пенсия ищецът следвало съгласно постигнатата уговорка
да погасява месечните вноски по кредита. На практика обаче, при анализ на
предоставената информация по делото от страна на „Първа инвестиционна
банка“ АД, „Български пощи“ ЕАД и НОИ – ТП – Велико Търново, както и от
заключението на вещото лице Д. И. И. по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, се констатира, че месечният размер на личната пенсия на
ответника и добавките към нея не са в състояние да покрият месечната
погасителна вноска по кредита, която е в размер на 177.40 евро или 346.96 лв.
Пенсията на ответника ведно с добавките за периода от м. септември 2019 г.
до м. декември 2020 г. е била значително под тази сума, а именно: 260.53 лв. за
периода от м. септември 2019 г. до м. юни 2020 г., с изключение на м.
декември 2019 г. и м. април 2020 г., когато е била 300.53 лв., 277.99 лв. за м.
юли 2020 г. и 327.99 лв. за периода от м. август 2020 г. до м. декември 2020 г.
Следва да се отбележи, че за този период от време липсват категорични
доказателства, от които да е видно, кой е получавал пенсията на ответника, т.
е. лично последния или ищеца с предоставеното му пълномощно. Такива са
налице след м. януари 2021 г., когато се установява, че размерът на месечната
пенсия на ответника е увеличен на 350.00 лв. и покрива напълно месечната
погасителна вноска по кредита, която е 346.96 лв. От данните по делото обаче
се установи и това, че за периода от м. януари 2021 г. до м. май 2023 г.
пенсията на ответника е получавана от ищеца, с изключение на м. ноември
2021 г. – 420.00 лв. и м. декември 2021 г. - 420.00 лв., м. февруари 2022 г. -
430.00 лв., м. април 2022 г. - 430.00 лв. и добавка в размер на 70.00 лв., когато е
получавана лично от ответника и общата сума е в размер на 1770.00 лв.
Вследствие на изложеното следва да се направи извода, че
ответникът не е обслужвал редовно предоставения му банков кредит. По тази
причина е ангажирана отговорността на някои от поръчителите – Л. М.в Л. и
ищеца П. В. Ч.. От данните по делото е видно, че за процесния период от м.
11
септември 2019 г. до м. май 2023 г., въпреки постигнатата уговорка между
ищеца и ответника месечните погасителни вноски по кредита да се изплащат
от личната пенсия на последния, е налице недостиг на парични средства,
което от своя страна е довело до просрочия при погасяване на главницата и
лихвите по предоставения кредит и банката е начислила лихва върху
просрочената главница, т. н. наказателна лихва (неустойка), което от своя
страна е довело до увеличаване на дължимата сума по кредита в края на
периода. По тази причина е възникнала необходимост ищецът да заплати
еднократно на 29.05.2023 г. сумата 4500.00 лв. след настъпване на падежа на
кредита на 10.05.2023 г. Констатираните просрочия обаче не са вследствие на
поведението на ищеца, а на това на ответника, който е следвало да организира
по такъв начин обслужването на кредита, че да не допуска начисляване на
наказателни лихви. Неизправното му поведение в това отношение се
установява и в периода от вземане на кредита през 2013 г. до 2019 г., в който
също се наблюдават сериозни просрочия и съответно начисляване на
наказателни лихви. От данните по делото е видно, че още един от
поръчителите Л. М.в Л. е извършвал плащания по кредита, но за периода от м.
май 2017 г. до м. септември 2019 г., т. е. през този период ответникът отново
не е обслужвал последния, въпреки поетото от него задължение при
подписване на договора за банков кредит.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Ищецът доказа в
настоящото гражданско производство качеството си на поръчител по
сключения договор за банков кредит между „Първа инвестиционна банка“ АД
и ответника, както и че е заплатил сумата 4500.00 лв. на 29.05.2023 г. на
банката - кредитор, след като бил уведомен от нея, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем и следва да заплати задължението на ответника в 7-
дневен срок.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че с
лични средства ищецът е погасил задълженията му по договора за банков
кредит, т. е. от личната му пенсия и добавките към нея, както и че
увеличеният размер на кредита, поради начисляване на наказателни лихви, се
дължи на неправомерното поведение на ищеца. Твърденията на ответника се
опровергаха от събраните по делото доказателства.
12
По разноските:
При този изход на делото съдът намира, че ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски.
Разноските в заповедното производство са общо в размер на 465.00
лв., а именно: сумата 90.00 лв. - ДТ и сумата 375.00 лв. - адвокатско
възнаграждение.
В исковото производство разноските са общо в размер на 590.00 лв.,
а именно: 500.00 лв. - възнаграждение за вещо лице и 90.00 лв. – ДТ.
Съдът намира, че не следва да се присъжда на ищеца адвокатско
възнаграждение, тъй като в представения договор за правна помощ няма
отбелязване за плащане на такова, а и впоследствие по делото не се
представиха доказателства, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение
на представляващата го адв. Р. А..
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Л. Б. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес гр. З., ул. „Г.“ № 29, че М. Л. Б.
дължи на П. В. Ч. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „А.“ № 4А, вх. „Б“ сумата
4500.00 лв. (четири хиляди и петстотин лв. 00 ст.), представляваща изпълнено
задължение по Договор за банков кредит № 096LD-R-001954/30.05.2013 г.,
сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и М. Л. Б., обезпечено с
Договор за поръчителство от 30.05.2013 г., сключен между „Първа
инвестиционна банка“ АД и П. В. Ч., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.06.2023 г. до окончателното й изплащане, за което е
издадена Заповед за изпълнение № 118/21.07.2023 г. по ЧГД № 209/2023 г. по
описа на Районен съд - Елена.
ОСЪЖДА М. Л. Б. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес
гр. З., ул. „Г.“ № 29 да заплати на П. В. Ч. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „А.“
№ 4А, вх. „Б“ направените разноски в заповедното производство, както
следва: сумата 90.00 лв. (деветдесет лв. 00 ст.) - ДТ и сумата 375.00 лв. (триста
седемдесет и пет лв. 00 ст.) - адвокатско възнаграждение, както и направените
13
разноски в исковото производство, както следва: 500.00 лв. (петстотин лв. 00
ст.) - възнаграждение за вещо лице и 90.00 лв. (деветдесет лв. 00 ст.) – ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
14