№ 191
гр. Монтана, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20231630101774 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с § 19, ал. 1 ЗИДАПК (обн.,
ДВ, бр. 39 от 20.05.2011г. ).
Образувано е по повод на жалба, подадена от В. П. Н., с адрес: **** срещу
Решение № 20РГ на Общинска служба по земеделие-гр.Монтана. Жалбоподателката
твърди, че оспорва адм. акт в качеството й на наследник на И. П. К. Заявява, че с
посоченото Решение на нея и на другите сънаследници било отказано да се възстанови
правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следния недвижим имот:
нива от 3 400 кв.м., трета категория, находящи се в землището на с. ********** *****,
местност ***********. За това решение наследниците били уведомени на дата 07.07.2023 г.
Жалбоподателката Н. твърди, че това решение било изготвено след 2011 г, но било
антидатирано от дата 05.05.**************г. Жалбоподателката и другите наследници
устно били уведомени, че за нивата били обезщетени с компенсаторни бонове. Твърди се,
че в решението за отказ за възстановяване на посочения имот е приложен неправилно
материалния закон, а също така процесуалните норми били съществено нарушени. Този
индивидуален административен акт бил нищожен акт. Издаден е от компетентен орган, но
при неправилно проведена реституционна процедура. Твърди, че решението не било
издадено в законоустановената форма, изискваща съдържанието на решението да
включва мотивите относно разпоредителната част. Твърди се, че в решението за отказ
за възстановяване на посочения имот е приложен неправилно материалния закон, а също
така процесуалните норми били съществено нарушени. Поддържа, че този индивидуален
административен акт бил нищожен акт. Издаден е от компетентен орган, но при
неправилно проведена реституционна процедура. Решението не било издадено в
1
законоустановената форма, изискваща съдържанието на решението да включва
мотивите относно разпоредителната част. В решението безспорно бил установен фактът
на признато за подлежащо на възстановяване на правото на собственост върху
земеделските земи. На следващо място се твърди, че способът за обезщетяване с комп.
бонове се прилага алтернативно, но не е единствен способ- този способ се прилагал
само в случай, че са налице пречки по чл. 10б, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. Твърди, че атакуваното
решение на ОСЗ-Монтана не било мотивирано, при неизяснена и непрозрачна фактическа
обстановка. Налице било незавършено адм.производство - не бил завършен фактическият
състав на земеделската реституция разписана в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Признатото право на
собственост на тези земи нито било възстановено, нито е обезщетено. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
Решение № 20РГ от ************** г. на ОСЗ-Монтана, в частта относно отказа да се
възстанови собствеността на наследниците на И. П. К върху нива от 3 400кв.м.,
намираща се в с.********** *****, *********** и да бъде задължен
административния орган да проведе и приключи процедурата по обезщетяване на
възстановената собственост върху земеделската земя.
Въззиваемата страна *** изразява становище за неоснователност на жалбата.
Подробни доводи и съображения са изложени в приложено по делото писмено становище.
Заинтересованите страни Д П. Й., В. П. П., И. И. П. и Б. И. П. не вземат
становище по жалбата.
Заинтересованата страна Г. А. П. моли съда да остави в сила оспореното решение.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое
убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Установено е по делото, че жалбоподателската е заявила искане за прогласяване на
частична нищожност, твърдейки че в обжалвания акт липсват мотиви и противоречи на
процесуалния и материалния закон, което по същество представлява оспорване
законосъобразността, а не валидността на акта. От една страна жалбоподателката твърди, че
процесното решение е издадено от компетентен орган, но едновременно с това твърди, че
същото противоречи на материалния закон, тъй като е издадено от ОСЗ, а не от общинските
поземлени комисии, които са били компетентни към датата на постановяване на решението.
Установено е по делото също, че няколко месеца преди да бъде изискан препис от
************ от 05.05.**************г., жалбоподателката е заявила продължаване на
процедурата по възстановяване в стари реални граници на два имота. признати с процесното
решение. Приложение към заявлението е именно същата разпечатка от електронния
статичен регистър, поради липса на оригинал или копие, съхраняван в ОСЗ или при
наследниците. Реално заявявайки продължаване на процедурата само въз основа на данните
2
от информационната система, жалбоподателката е заявила интереса си да се ползва от
информацията, която дава представената по делото разпечатка дава за посоченото решение.
Впоследствие жалбоподателката е прилагала поетапно разработки от лицензиран геодезист,
с които е извършена идентификация на имотни граници на два от имотите, признати с
************ от 05.05.**************г. Посочените доказателства доприснасят за
изясняване на действителната воля на жалбоподателката.
В случая се претендира нищожност с мотив, че неправилно е проведено
производство по обезщетение като се оспорва вида на обезщетението, а именно, че същото е
с поименни компенсационни бонове, а не със земя. Следва да се има предвид, че с
оспореното ************ от 05.05.**************г. се отказва възстановяването в стари
реални граници на имот - нива от 3.400 дка с мотив, че следва да се заяви начин на
обезщетяване по реда на чл. 10 б от ЗСПЗЗ. Установено е по делото, че производството по
обезщетяване е проведено и финализирано с решение № 20/29.03.2000 г. на ПК Монтана,
/същото приложено по преписката/, което подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Тоест
правният интерес за жалбоподателката от оспорване на законосъобразността процедурата по
обезщетяване е обезпечен в друго производство. В Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013
г. по т.д.№ 1/2012 г. ВАС приема, че правен интерес на оспорващия от обявяването на
нищожността на административен акт е налице, ако без това оспорване същият не би могъл
да защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е
абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед
избягване на неблагоприятни правни последици. Във всички случаи, при оспорване на
административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред
съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси.
В настоящия случай искането на жалбоподателката за прогласяване на частична
нищожност на решението на ПК-Монтана, не е абсолютно необходим и единствен
процесуален способ за правната й защита с оглед избягване на неблагоприятни правни
последици, тъй като същата има и други процесуални правни средства да защити своите
права и законни интереси.
Пороците, които обосновават отмяна на акта, са изброени в чл.146 от АПК, като в
зависимост от тежестта на порока същият е нищожен или унищожаем. За да е валиден един
индивидуален административен акт, същият следва да е издаден от компетентен орган в
законоустановената форма, да съдържа фактически и правни основания за издаването му, да
е издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон.
В случая обжалваното решение отговаря на посочените по – горе изисквания -
подписано е от всички изброени членове на колегиалния орган, издадено е в
законоустановената форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му и като
такова представлява валиден административен акт.
Атакуваният административен акт е и законосъобразен.
Административното производство по обезщетяване, както бе посочено по-горе се
3
провежда по реда на чл. 10 б и сл. от ЗСПЗЗ и същото към днешна дата е проведено и
приключено с решение за обезщетяване с поименни компенсационни бонове, които са
известни на жалбоподателката и са приложени също по делото, с оглед изясняване на факти
и обстоятелства от значение за делото. Недопустимо е в производство по оспорване
валидността на решение за възстановяване правото на собственост в стари реални граници,
каквото е процесното, издадено по реда на цитираните в същото разпоредби - чл.14 ал.1 от
ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, да се заявяват претенции за вида и начина обезщетяване,
които подлежат на самостоятелен съдебен контрол.
При това разбиране на доказателствата и по изложените съображения обжалваното
решение се явява обосновано и законосъобразно, поради което и подадената срещу него
жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В. П. Н., с адрес: **** срещу Решение
№ 20РГ на Общинска служба по земеделие-гр.Монтана, с искане да се прогласи
нищожността на Решение № 20РГ от ************** г. на ОСЗ-Монтана, в частта
относно отказа да се възстанови собствеността на наследниците на И. П. К върху нива
от 3 400кв.м., намираща се в с.********** *****, *********** и да бъде задължен
административния орган да проведе и приключи процедурата по обезщетяване на
възстановената собственост върху земеделската земя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–
МОНТАНА в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4