Решение по дело №8/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от И. Х. А., [ЛНЧ], г. на ***, с адрес: [населено място], ***, ***, РПЦ на ДАБ при МС, подадена против Решение № 12579 от 03.12.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х. А..

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излага съображения, че: административният орган се е позовал на информация, неактуална към момента на вземане на решение по молбата за закрила; органът е пропуснал да обсъди приложимостта на хипотезата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, както и дали спрямо оспорващия няма да бъде осъществено и преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, при развитието на събитията в ***; евентуалното връщане на оспорващия в *** ще застраши пряко негови о. н. п. като п. на ж. и с., ще бъде изложен на р. от т. п.; административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ; решаващият орган е преценил неправилно, че спрямо оспорващия не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като е приел, в противоречие с материалният закон, че *** е трета сигурна държава за оспорващия. Моли оспореното решение да бъде отменено със законните последици от това.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от назначен по реда на ЗПП процесуален представител – адвокат П. Г. Г., която поддържа жалбата. Счита, че: мотивите на административния орган, че за оспорващия не е налице реална опасност от посегателства при връщането му както в ***, така и в ***, са неправилни; административният орган не е отчел факта, че на територията на *** за оспорващия и с. му е налице заплаха от връщане на територията на ***, където е налице в. к. и има о. за ж. и з. им.

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от представител по пълномощие юрисконсулт З. Г. Т., който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Счита, че оспореното решението е законосъобразно. Излага съображения, че: по отношение на оспорващия липсват основания за предоставяне на м. закрила; ситуацията със сигурността в *** и хуманитарната ситуация се подобряват; не се установява наличие на в. к. до степен на б. н. в страната. В представени писмени бележки излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, встъпила в образуваното съдебно производство, счита, че решението на административния орган е законосъобразно.

Административният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по молба за предоставяне на м. закрила Вх. № 277 от 24.07.2024 г. на РПЦ – [населено място], до ДАБ на МС, от И. Х. А., г. на ***.

Оспорващият е бил р. чрез попълване на Р. лист рег. № УП 3881 от 24.07.2024 г., като И. Х. А., от м. п., г. – ***, е. п. – а., р. на [дата]. в ***, р. – м., с., о. – о., с. п. – [с. п.], б. д. за с. В р. лист е посочено, че в. а. е. Р. лист е изготвен в присъствието на преводач. Оспорващият е р. с [ЛНЧ].

С оспорващия е проведено интервю на 31.07.2024 г. в присъствието на преводач от а. е. Интервюто е обективирано в Протокол с Рег. № УП 3881 от 31.07.2024 г. Оспорващият е потвърдил казаното от него при попълване на р. лист. По време на интервюто е посочил, че: е напуснал *** през 2011 г. и е заминал за ***; в *** е останал около 2 години, след което се върнал в ***; през 2015 г. е заминал н. за ***, където е останал до 01.07.2024 г., когато е тръгнал за България; на 08.07.2024 г. е влязъл н. в България и на същата дата е бил з.; в *** е имал документ за пребиваване, на база на който д. му взели с. в у.; докато ж. в ***, е р., за да и. с. си, и в б. ги л. б.; в *** най-големият проблем на с. бил н. на ж.; не е бил а. или о. в *** или в друга държава; не е и. п. заради е. си п., нито заради и. от него р.; не е у. в р. о.; в *** е ж. в р. на ***; д. му били р. в ***; с., д. и р. му се намирали в ***; в *** го з., че ще го в. да в.; не е ч. в п. п. или о.; не е бил ч. на в. г.; не е влизал във в. с а. или п. в държавата си по произход; напуснал *** заради в.; срещу оспорващия и негови б. и р. не е било о. н.; лично не е бил свидетел на в. д. и с.; искал да остане в България, за да ж. в б.

В Писмо Рег. № М-14523 от 10.09.2024 г. /Рег. № УП 3881 от 11.09.2024 г. на ДАБ при МС/ на Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето И. Х. А., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение № 12579 от 03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х. А.. В мотивите е прието, че за молителя не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ.

Решението е връчено на оспорващия на 27.12.2024 г. Жалбата срещу решението е подадена на 30.12.2024 г.

По доказателствата са приети изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ: Справка Вх. № ЦУ-1841 от 23.08.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка /към 23.08.2024 г./ в ***; Справка Вх. № ЦУ-2017 от 27.09.2024 г. относно ***, съдържаща актуална към 27.09.2024 г. информация относно обществено-политическата обстановка в страната, положението на с. б. в *** и достъпът до м. закрила и до основни услуги, защитата на с. б. срещу в., отношението на т. в. към с. б.; Справка Вх. № МД-02-41 от 05.11.2024 г. относно ***, с данни за състояние на сигурността в р. на *** към месец ноември 2024 г.; Справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка /към 29.01.2025 г./ в ***.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ при МС, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона форма, съдът приема за валиден. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия.

Оспореното решение е издадено и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.

От доказателствата по делото е установено, че в хода на административното производство с ч. е проведено интервю в присъствие на преводач и на език, който молителят за закрила владее – а. Интервюто е удостоверено официално с протокол, съгласно чл. 63а, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от ЗУБ. Текстът на протокола е бил преведен на ч. на разбираем от него а. е., като му е била дадена възможност да прави коментари по него, да предостави разяснения за грешки в превода или за отразени в него неточности, непосредствено след края на интервюто, съгласно чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ. Протоколът е подписан от оспорващия с изрично потвърждение, че няма възражения по написаното в него, като по този начин е потвърдил, че съдържанието на протокола правилно отразява проведеното с него интервю.

Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на оспорващия за предоставяне на м. закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.

При произнасянето си административният орган е спазил разпоредбите на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е изяснил относимите за случая факти и обстоятелства, обсъдил е изложеното от оспорващия в проведеното с него интервю, преценил е обстоятелствата, свързани с личното положение на оспорващия, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.

Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

В разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България – чужденецът да е извън държавата си по произход и да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

Оспорващият е р. в РПЦ – [населено място] при ДАБ, като с. г., предвид което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме ***. В разглеждания случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, нито в държавата му по произход, нито в ***, където е пребивавал легално последните 9 години. Оспорващият не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на р., р., н., п. м. или п. към определена с. г. Съгласно чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на чл. 8 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат по дискриминационен начин. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от оспорващия бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - ***, нито в страната, в която е пребивавал след това - ***. Кандидатът за закрила изтъква, че е напуснал *** през 2015 г. заради в., а причините, които е посочил за напускането на *** са лични и икономически. Административният орган правилно е преценил, че ч. е напуснал ***, не за да търси убежище, а за по-добър начин на живот. Оспорващият не е о. и не е бил преследван по е. или р. причини нито в ***, нито в ***. В бежанската история на кандидата за убежище не се съдържат твърдения за конкретни действия на преследване или посегателства с мащаб, достигащ границата на преследване, нито за риск от такова.

Липсват данни за настъпили събития, след като ч. е напуснал държавата си по произход, или за извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Напускането на *** заради в. е оправдана житейска ситуация, но не е обусловено от причини, предпоставящи предоставяне на м. закрила.

Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Относно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, административният орган правилно е приел, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход - *** и страната, в която е пребивавал - ***, поради „реална опасност от с. н. или е.“ - т. п. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Няма и изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и правилно, с оглед фактите е преценил бежанската история на ч., съобразно разписаното в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и обстоятелството, че И. Х. А. е пребивавал на територията на *** легално в продължение на 9 години. През времето на своя престой в т. с. оспорващият е и. себе си и с. си р., като посочва, че е имал издаден документ за пребиваване, д. му в. с. в у., в б. п. б. м. п. Липсват твърдения спрямо него и негови б. да е о. н. С изложени подробни изводи, които се споделят от съда, като съответни на доказателствата, административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки държавата ***, в която е пребивавал оспорващият след напускането на ***, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на кандидата за закрила. От събраните по делото доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю, може да се направи извод, че същият няма основания да се опасява за ж. или с. си поради р., р., н., п. към определена с. г. или п. м. в ***, не е и. на о. от преследване или т. п., като и., н. или у. о., или н. Административният орган е извършил преценка, както на изложената бежанска история, така и на сигурността в тази държава, и правилно е установил, че *** се явява трета сигурна държава за кандидата. Това се потвърждава и от Решение № 247 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет на Република България, с което и на основание чл. 98, ал. 1 от ЗУБ, е приет Списък на сигурни страни на произход по отношение на търсещите закрила - Приложение № 1 и Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила - Приложение № 2. В националния списък на трети сигурни държави е включена и ***, по отношение на която е установено и прието, че отговаря на критериите, разписани в § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. Извършената преценка за липса на основания оспорващият да се о. за ж. или с. си на тази територия поради р., р., н., п. към определена с. г. или п. м., както и че не е изложен на опасност от преследване или т. п., като и., н. или у. о., или н., и че за кандидата е възможно да се завърне в ***, не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.

Доколкото личната бежанска история на оспорващия се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на р., р., н., п. м. или п. към определена с. г., то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на б. н. в страната му /в този смисъл е Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю, не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му.

В случая са налице данни за промяна в обстановката в ***, за което и след издаването на оспорения акт е изготвена от ДАБ справка от 29.01.2025 г., но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, конкретно за оспорващия като личност, не представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Наличието на н. е естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала б. у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от т. п. спрямо оспорващия, в следствие на събития, настъпили, след като ч. е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/.

От информация в справка от 29.01.2025 г. е видно, че р. на Б. А. е с., *** е в п. П. на б. с. р. продължават да се п. и да уреждат с. си с в. п. на страната. На 21.12.2024 г. С. в. A. W. съобщава, че най-малко 34 000 б. ч. на р. на А. са подали заявления за уреждане на с. си в ц. в о. п., като най-малко 20 000 от тези кандидати п. от „к.“ на б. р. в п. Л. и Т. Видно е, че животът в *** постепенно се нормализира. Хуманитарната реакция в *** също ще се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на с. на р. ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища. Към 29.12.2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в *** възобновяват своята дейност. В бюлетин на ВКБООН от 02.01.2025 г. се посочва, че според оценки на Комисариата, от 08.12.2024 г. насам 115 000 с. са се з. о. в ***. *** съобщава, че 35 114 с. са се з. доброволно от 08.12.2024 г. насам. ВКБООН продължава да посещава а. г. п., да наблюдава процесите и да изслушва с., п. о. в страната, за техните приоритети и потребности.

От изложеното може да се направи извод, че ситуацията в *** се е подобрила значително след датата на издаване на оспореното решение. Макар и ситуацията в *** да не е напълно безпроблемна, според изложеното в справката на ДАБ от 29.01.2025 г., не могат да се направят изводи, че по отношение на оспорващия са налице условия за предоставяне хуманитарен статут.

В този смисъл съдът приема, че въпреки че административният орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, с оглед изложеното по-горе относно актуалната справка на ДАБ от 29.01.2025 г. и предвид личната бежанска история на оспорващия, административният орган правилно е отхвърлил искането на ч. за предоставяне на м. закрила /хуманитарен статут/.

По отношение на оспорващия липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито се сочат доказателства от страна на оспорващия, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Предвид изложеното, за оспорващия не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ.

По изложените съображения, оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Х. А., [ЛНЧ], г. на ***, с адрес: [населено място], ***, ***, РПЦ на ДАБ при МС, подадена против Решение № 12579 от 03.12.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х. А..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.