№ 3868
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100512841 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №11777/14.06.2024г. изменено по реда на чл. 248 от ГПК с
Определение от 12.09.2024г. . по гр.д. № 17495 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 170-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 153 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД , че А. С. П., ЕГН ********** дължи на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б заплащане сумата от 1576,91лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 03.12.2020г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 9 в
гр. София, ж.к. **** за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от
34,77лв., , представляващи цена на дялово разпределение на потребена
топлинна енергия в апартамент № 9 в гр. София, ж.к. **** за периода от
01.11.2017г. до 30.04.2019г; сумата от 280,65лв., представляващи моратрорна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до
26.11.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
60908/2020г., като А. С. П., ЕГН ********** е осъден да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски от 86,60лв.
по заповедно дело и 525,41лв. по исковото дело, като неоснователни са
отхвърлени исковете за горницата над 1576,91лв. до предявен размер от
1617,45лв. и за периода от май 2017г. до юни 2017г; за сумата от 7,72лв.,
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на
1
дяловото разпределение.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
77160/08.07.2024г., идентична с въззивна жалба вх. № 224685/09.07.2024г. по
регистъра на СРС от ответника по исковете А. С. П., ЕГН ********** в
частта, в която искове срещу нея са уважени. Изложила е съображения, че
решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че не било
установено по делото да е потребител на топлинна енергия в имота, нямало
сключен договор за същото, не била подала заявление за откриване на партида
за имота, задълженията били погасени по давност, подаването на заявлението
не я прекъсвало, искането за издаване на заповед от 03.12.2020г. било
отхвърлено, защото била подала възражение, не била признала задължението,
защото не била получавала услуги от ищеца.
Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорил жалбата. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – ПМУ
Инженеринг“ ООД ЕИК ********* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
91032/03.04.2023г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу А.
С. П., ЕГН ********** с която е поискало от съда да признае за установено
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от
ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че А. С. П., ЕГН ********** дължи на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********сумата от 1617,45лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 03.12.2020г., до
изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в
апартамент № 9 в гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г.; сумата от 34,77лв., , представляващи цена на дялово
разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 9 в гр.
София, ж.к. **** за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г; сумата от
280,65лв., представляващи моратрорна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018г. до 26.11.2020г., сумата от 7,72лв.,
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на
дяловото разпределение , за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 60908/2020г като му се присъдят разноски. Навело е
твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е клиент на
топлинна енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния
период, дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на
плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът А. С. П., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочила е, че
вземанията били погасени по давност, не била получила сочените стоки и
услуги, от 1987г. не живеела на този адрес, не била подала искане за откриване
2
на партида за имота, ищецът служебно открил такава само защото била
собственик на имота. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- ПМУ Инженеринг“ООД
ЕИК ********* не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 60908/2020г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 23070974/03.12.2020г. е
издадена заповед, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца суми,
за които са предявени исковете, за така издадената заповед длъжникът е подал
възражение на 26.04.2022г, на 06.03.2023г. заявителят е уведомен за
необходимост да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 03.04.2023г
По делото са приети неоспорени от страните нотариален акт №
128/28.03.2005г., нотариален акт № 141/26.09.2005г., , удостоверение от ГИС-
София, съгласно които на 28.03.2005г. З.П.-К. е дарила на дъщеря си А. С. П.
апартамент № 9 в гр. София, ж.к. **** и върху този имот на 26.09.2005г. А.
П. е учредила договорна ипотека в полза на Булбанк“АД за обезпечаване на
задълженията й по договор за кредит от 2005г.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 29.08.2002г. съгласно които
ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. **** е избрало и ПМУ“ ЕООД да
извършва дяловото разпределение на енергията .
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г., сочещи че месечните
задължения се заплащат в срок от 45 дни от края на месеца за който се отнасят,
но в забава на плащането се изпада 5 дни след изравнителните сметки.
Приета е справка на Топлофикация, съгласно която за дялово
разпределение е начислено за месечни суми в размери в диапазон от 1,84лв.
до 199лв. месечно.
Приети са протоколи, изравнителни сметки, съгласно които реален отчет
на уреди в имота е извършен на08.05.2018г., на 09.05.2019, констатирано е
потребление на енергия за отопление с три отоплителни тела с уред и
потребление на енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитано по
показания на водомер, за данни по които е положен подпис за потребителя П..
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че имот е в
топлофицирана сграда , топломер в абонатна станция е бил изправен, снемани
са отчети ежемесечно, отчислявани са технологични загуби, в имота в имота
имало три отоплителни тела с уред, както и водомер, уреди са отчетени
реално, дяловото разпределение на енергията е направено съобразно
правилата на Наредбата за топлоснабдяване. Реално потребената топлинна
енергия за периода била в размер на 1626,01лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
3
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и на цена за
дяловото й разпределение на топлинна енергия, за обезщетение за забава на
плащането на главницата за топлинна енергия, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД срещу ответника и е
издадена заповед за заплащане на процесните суми, длъжникът е оспорил
вземанията по заповедта, установителният иск за вземанията по заповедта е
предявен в едномесечен срок от съобщение за необходимостта от същото.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
4
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за
собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
5
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Дали през време на така сключен договор за доставка на
топлинна енергия ще продължи действието на договора със страна носителят
на вещното право на ползване на имота зависи от клаузите по последния, вкл.
и Общите условия.
Съдът приема за установено по делото , че за процесния период
ответникът е притежавал апартамент № 9 в гр. София, ж.к. ****. Това
обстоятелство не е спорно по делото, а и се установява от приетите по делото
неоспорени от страните нотариален актове. По делото не се твърди и не се
установява друго лице да е притежавало вещното право на ползване върху
имота , нито да е сключило договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в
имота по начин, който да освобождава ответника от задължение пред ищеца за
заплащане на потребените в имота стоки и услуги във връзка с
топлоснабдяването му. При така установеното съдът приема, че отговорността
на ответника пред ищеца за заплащане на доставените в имота стоки и услуги
за топлоснабдяването му може да се ангажира.
Съдът приема за установено по делото че за целия процесен период
стойността на потребената в целия имота топлинна енергия била 1576,91лв.
Това обстоятелство се установяват от приетите по делото протоколи за отчет
на уреди, приетото по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено,
неопровергано от останалите доказателства по делото. За този извод съдът
съобрази и че във възивното производство не са въведени оплаквания срещу
изводите на районния съд за направените изчисления за сумите дължими за
двата месеца, за които исковете са отхвърлени. Вещото лице е съобразило
протоколите за отчет на уредите, обем на имота, правилата на Наредбата за
топлоснабдяване, броя на отоплителните тела в имота, като е направило
самостоятелни изчисления
По иска за цена на дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл. 139в,
ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
6
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат
писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от 2002г. сочи
цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди измененията на
горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им противоречи, то в тази част
същият ще следва да се приеме, че е изгубил значение. При така възприето и
като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от Общите условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение на
ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено, че дължимата на ищеца
цена е тази за стойността на дяловото разпределение и стойността на
потребената енергия, то правилно районният съд е приел, че ищецът е носител
на вземането за плащането на цената на дяловото разпределение.
В случая начислените от ищеца суми за отчетен период за периода е в
диапазон от 1,84лв. до 1,99лв. месечно за целия имот. Тази сума при
съобразяване на естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението
съдът приема че съответства на извършена работа.
Страните са обвързани от договор при Общи условия за което съдът
изложи съображения по-горе, клаузите ОУ съдържат правила за плащането на
сумите – изискуемостта им и изпадането в забава на плащането им, поради
което извода на районния съд, че ищецът дължи и обезщетение за забава на
плащането на главницата за топлинна енергия е правилен.
При така възприето и като съобрази, че с въззивната жалба не са въведени
оплаквания за направените от районния съд изчисления за размер на
вземанията, то съдът приема, че решението на районния съд в обжалваната
част е правилно и като такова следва да се потвърди.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че задълженията били
погасени по давност, срок на която не бил прекъснат от заявлението по чл. 410
от ГПК. Заявлението е подадено на 03.12.2020г. и то е било уважено от
районния съд. С подаването на възражението длъжникът е поставил заявителя
пред необходимост да предяви иск за установяване на вземанията по
заповедта, такъв е предявен . Дата на предявяването на иска съгласно чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК е датата на подаване на заявлението. Така съдът приема,
че с предявяването на иска на 03.12.2020г. погасителната давност за
процесните вземания е била прекъсната. Срокът на погасителната давност е 3
години, защото задълженията са периодични. Началният период на
7
процесните вземания, предмет на въззивното дело е 01.07.2017г. . Срокът на
погасителната давност е бил спрян за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
съгласно разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено от НС на 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците във вр. с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето.
Изискуемостта на месечните вземания е 45 дни след периода за който се
отнасят. Така правилно е прието от районния съд , че вземанията за периода от
01.07.2017г. до 30.04.2019г. не са погасени по давност.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и като такова следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на вззивника .
На въззиваемия не следва да се присъждат разноски за възнаграждение за
юрисконсулт за производство пред СГС , защото доказателства, че такова му
се следва не са ангажирани. Депозираните отговор и молба са бланкетни и не
обосновава извод, му се дължат разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
На третото лице – помагач не се следват разноски съобразно разпоредбата
на чл. 78, а.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11777/14.06.2024г. изменено по реда на
чл. 248 от ГПК с Определение от 12.09.2024г. по гр.д. № 17495 по описа за
2023г. на Софийски районен съд, 170-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – ПМУ Инженеринг“ООД , ЕИК *********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8