№ 20167
гр. С., 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110152802 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 13.07.2023г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против за сумата 1263,53 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. “Х.”, бл. *** вх. *******, ап. *** с абонатен №
******/ инсталация № **********, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 173
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия,
за периода 15.09.2021г.- 04.07.2022г.; сумата 41,12 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. юни 2020г.- м. април 2022г., сумата 8,96 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 15.08.2020г.- 04.07.2023г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело №
39233 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2023г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
1
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. С., ж.к.
“Х.”, бл. *** вх. *******, ап. *** с абонатен № ******/ инсталация № **********,, като
купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през
процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на
потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г.
Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати
цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици
в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на К. Н. Д. за сумата 1263,53 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. “Х.”,
бл. *** вх. *******, ап. *** с абонатен № ******/ инсталация № **********, за периода м.
май 2020г- м. април 2022г., сумата 173 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2021г.- 04.07.2022г.; сумата 41,12
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. юни 2020г.- м.
април 2022г., сумата 8,96 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.08.2020г.
04.07.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.07.2023г. по
ч.гр. дело № 39233 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответни, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Същият оспорва между страните да е
възникнало облигационно правоотношение. Посоченото възражение е обосновано с
аргумент, че ответникът не е носител на правото на собственост или вещното право на
ползване върху процесния недвижим имот. В отговора се оспорва ищецът да е доставил
топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. Ответникът
релевиран довод, че дружеството за дялово разпределение не притежава лиценз за
извършване на дялово разпределение. На следващо място последният оспорва
представените извлечения от сметки и разпечатки. Същият сочи, че представените
документи не съдържат необходимите реквизити. Развиват се съображения, че посочените
документи са частни свидетелстващи и нямат материална доказателствена сила за изгодните
2
за издателя им факти. Ответникът поддържа, че срокът на договора между етажните
собственици и дружеството, осъществяващо дялово разпределение е изтекъл и оспорва
решението на Общото събрание на етажните собственици за избор на дружеството за дялово
разпределение. Същият оспорва дължимостта на лихвите за забава. В отговора е релевирано
възражение за погасителна давност.
С определение от 17.06.2024г. като третото лице- помагач на страната на ищеца е
конституирано „Т.С.“ ЕООД. Третото лице- помагач е взело становище по предявените
искове, като счита същите за основателни и доказани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от
фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателствени средства, чрез нотариален акт № 5/
25.02.1998г., т. I, н.д. № 5/ 1998г., се установява, че С.И. Д.а и К.И.В. са признати за
собственици (при равни квоти) на процесния недвижим имот. На 24.11.2000г. между С.И. Д.а
и К. Н. Д. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, скл. под формата на н.а. № 187/ 24.11.2000г., т. I, рег. № 1378, дело №
179/ 2000г., по силата на който ответникът е придобил правото на собственост върху ⅓ ид.ч.
от недвижимия имот. На същата дата между С.Н.Ф., И.К.Ф. и К.И.В., и К. Н. Д. е сключен
договор за продажба на недвижим имот, скл. под формата на н.а. № 186/ 24.11.2000г., т. I,
рег. № 1377, дело № 178/ 2000г., по силата на който ответникът придобил правото на
собственост върху ⅔ ид.ч. от процесния недвижим имот.
На 20.06.2002г. етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост,
намираща се на адрес: гр. С., ж.к. “Х.”, бл. *** вх. Б, са възложили извършването на
услугата дялово разпределение на “Т.С.” ЕООД, за което сключили договор № 2386/
20.06.2002г. Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на етажните
собственици от 15.02.2002г.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен
период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 541,25 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 751,10 лева.
Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред
първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно
заключението на която за отчетните периоди 2020г.- 2022г. ответникът е осигурил достъп за
отчет на уредите за дялово разпределение и главните отчети са подписани. Съгласно
констатациите на експерта, в процесният имот е топлоснабден и в него няма радиатори.
Топлинната енергия за БГВ се отчита по показанията на два водомера за топла вода.
Сградата се топлозахранва от две абонатни станции, които са нови, автоматизирана, с
пластинчати подгреватели за отопление и БГВ. От отчетеното количество топлинна енергия
се приспадат технологичните разходи. Съгласно заключението на вещото лице през
3
процесния период за имота е начислена топлинна енергия за БГВ и сградна инсталация.
Стойността на доставеното количество топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-
30.04.2022г. е в размер на сумата 1292,35 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното
от правна страна:
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79
ЗЗД:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършена услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Към началния момент на
процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно
който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от
потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през
процесния период са физически лица- ползвател или собственик на имот, които ползват
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния имот чрез правни сделки- договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане и продажба. С оглед изложеното, същият е придобил правото на
собственост върху имота по силата на правни сделки. Следователно, установено е
съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо
от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставил в имота на
ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание.
Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от
КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната
разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
4
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:
Към посочената сума, представляваща стойността на потребената топлинна енергия в
имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение в размер на 36, 18 лв. за периода м. 03.2018г.- м. 04.2019г., които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между "Т.С." ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
5
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на
релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
част от претендираните вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК,
следва че задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода
м. май 2020г.- м. април 2022г. Искът е предявен на 13.07.2023г., към която дата давността се
счита прекъсната, като в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.
май 2020г. е станало изискуемо през м. юли 2020г., като тригодишната погасителната
давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на
два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давността е спряла да
тече), и е изтекла през м. септември 2023г., т.е. след предявяване на иска, което обуславя
неоснователността на възражението за погасяване на вземането по давност. Задължението за
плащане на цена на услугата дялово разпределение е станало изискуемо през м. юли 2020г.,
като тригодишната давност за него е изтекла след предявяване на иска, което обуславя извод
за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
6
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен период
01.05.2020г.- 30.04.2021г., падежът на задължението е настъпил на 14.09.2021г.,
задължението по фактура № **********/ 31.07.2022г., за отчетен период 01.05.2021г.-
30.04.2022г., е станало изискуемо, считано от 14.09.2022г. Обезщетението за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-
04.07.2022г.. е в размер на 173 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна. Изложеното обуславя и извод за отмяна на обжалваното решение в
посочената част.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
По отношение на разноските на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
29,73 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 79,25 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
29,74 лева, депозит за възнаграждението на вещо лице в размер на 400 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 526,55 лева.
По отношение на разноските на ответника:
7
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Конкретиката на случая сочи, че ответникът претендира адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.
2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая от представения
договор за правна помощ се установява, че страните са постигнали съгласие, че
представителството се осъществява при условията на чл. 38 ЗА.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
8
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената
защита от страна на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че пред
настоящата инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, счита, че на
процесуалния представител на ответника следва да бъде определено възнаграждение в
размер на 400 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете, на същия следва да се
присъдят разноски в размер на 2,41 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Н. Д., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********, за сумата 1263,53 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. “Х.”,
бл. *** вх. *******, ап. *** с абонатен № ******/ инсталация № **********, за периода м.
май 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 13.07.2023г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД; за сумата 173
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2021г.- 04.07.2022г., с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД; сумата 41,12 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. юни 2020г.- м. април 2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 26.07.2023г. по ч.гр. дело № 39233 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********, против К. Н. Д., с ЕГН
**********, за установяване на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 8,96 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
9
на услугата дялово разпределение за периода 15.08.2020г.- 04.07.2023г., с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Н. Д., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********,
сумата 79,25 лева, представляваща разноски в производството по по ч.гр. дело № 39233 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав, съобразно уважената част от исковете
и сумата 526,55 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производството, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********, да плати на К. Н. Д., с ЕГН **********,
сумата 2,41 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10