№ 346
гр. Пловдив , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
при участието на секретаря Десислава С. Терзова
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330200600 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №2/12.01.2021г. на За Директор
на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив, с което на
„БУЛ ФИТО ОЙЛС“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, област София, община Столична, район Триадица,
ул.“Твърдишки проход“ №23, ет.1, офис 4, представлявано заедно от В.И.Г. и
Н.И.Н., на основание чл.200, ал.1, т.2, вр. чл.46, ал.1, т.3, б.“Б“ от Закона за
водите /ЗВ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.200, ал.1,
т.2, вр. чл.46, ал.1, т.3, б.“Б“ от ЗВ.
Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител - адв. Д.Р., оспорва по същество вмененото му нарушение и
излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление /НП/. Прави искане за неговата отмяна. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Директор
на Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ в РИОСВ
Пловдив – Д.К., която навежда аргументи за потвърждаване на обжалваното
1
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.05.2020г. от експерти в РИОСВ-Пловдив, сред които свид.А. Х.
Д., съвместно с експерти на Регионална лаборатория към ИАОС-Пловдив и
Басейнова дирекция-Източнобеломорски район-Пловдив, извършили
проверка на обект: Цех за растителни екстракти и етерични масла, находящ се
в с.Зелениково, община Брезово, със собственик и ползвател „БУЛ ФИТО
ОЙЛС“ АД, гр.София. Повод за проверката бил постъпил сигнал на „Зелен
телефон“ на РИОСВ-Пловдив, заведен с вх.№СЗТ-241/22.05.2020г., съгласно
който река Рахмалийска, преминаваща през с.Зелениково, била замърсена от
дейността на проверения обект. При проверката било установено, че цехът за
производство на етерични масла и екстракти работи, като се извършвала
водно-парна дестилация на розов цвят. Производствените отпадъчни води
/отработените розови джибри/ били прехвърляни последователно в две земно-
насипни лагуни чрез изграден тръбопровод. При извършения оглед на реката,
проверяващите констатирали, че водата в нея над розоварната била видимо
бистра, но след земно-насипните лагуни била с видимо неестествен цвят
/мътен кафяв/. Със съдействието на представители на дружеството-
жалбоподател, бил извършен и оглед на двете лагуни, при който било
установено, че в резултат на настъпила авария по трасето на тръбопроводите
имало изтичане от тръбопроводната система, отвеждаща розовите джибри в
първата лагуна. Предвид на установеното по време на проверката,
контролният орган приел, че „БУЛ ФИТО ОЙЛС“ АД не притежавало
Разрешение за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води във
воден обект и е допуснало нерегламентирано заустване на отпадъчни води в
реката, което довело до замърсяване на водите й в нарушение на чл.200, ал.1,
2
т.2, вр. чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ.
Проверката била обективирана в Констативен протокол за проверка
№0009872/22.05.2020г.
На 22.07.2020г. в присъствието на законните представители на
дружеството свид. Д. съставила АУАН №44/22.07.2020г. срещу „БУЛ ФИТО
ОЙЛС“ АД за нарушение на чл.200, ал.1, т.2, вр. чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ,
тъй като в качеството на обект, формиращ отпадъчни води, дружеството не
притежавало Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води във воден обект.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение от
жалбоподателя срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което на
„БУЛ ФИТО ОЙЛС“ АД, на основание чл.200, ал.1, т.2, вр. чл.46, ал.1, т.3,
б.“б“ от ЗВ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 лева за нарушение на чл.200, ал.1, т.2, вр. чл.46,
ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява от приложените и
събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства
– показанията на свидетелите А. Х. Д. /актосъставител/ и Б.С.В., които
показания съдът кредитира като обективни и последователни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
При преценка на цялата доказателствена съвкупност по делото, съдът
намира, че не са налице доказателства за извършено от дружеството-
жалбоподател „БУЛ ФИТО ОЙЛС“ АД нарушение на чл.200, ал.1, т.2, вр.
чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ, поради което следва да отпадне ангажираната
спрямо него административнонаказателна отговорност.
На жалбоподателя е вменено нарушение на чл.200, ал.1, т.2, вр. чл.46,
ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ за това, че на 22.05.2020г. в стопанисван от него обект –
цех за растителни екстракти и етерични масла в с.Зелениково, община
Брезово е допуснал нерегламентирано заустване на отпадъчни води в река
Рахмалийска, доведо до замърсяване на водите й, без да притежава
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води във
воден обект. Вменената за нарушена разпоредба на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ
предвижда наказание глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не
3
подлежи на по-тежко наказание за физическото или юридическото лице,
което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или
изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение на
предвидените условия в разрешителното. Съгласно чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от
ЗВ разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи
обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и
курортни образувания. За „ползване“ на воден обект в §1, т.25 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗВ законодателят е посочил всяка
дейност във водния обект, която, без да е свързана с отнемане на водите му,
притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. Съответно
„заустване на отпадъчни води“ предвид §1, т.14 от Наредба №6 от
09.11.2000г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и
опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти /отм./
означава въвеждане във водните обекти с отпадъчни води на топлина и
вещества, които са в обхвата на тази наредба, с изключение на: а/ изхвърляне
на материали от драгажна дейност; б/ изхвърляния от кораби в
териториалните води в резултат на експлоатацията им; в/ изхвърляне от
кораби в териториални води на течни и твърди отпадъчни материали.
Въпреки отмяната на наредбата, съгласно параграф 62, ал.3 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за
водите /бр. 58/31.07.2015 г./ до привеждането на наредбите по чл.135, ал.1, т.7
и 13 в съответствие с този закон се прилагат отменените наредби по чл.135,
ал.1, т.10 и 12, доколкото не противоречат на този закон. Съгласно §1, т.2 от
ДР на действащата Наредба №2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни
за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване „заустване на отпадъчни води“, „еквивалентни жители“,
„агломерация“ и „индивидуални емисионни ограничения“ са дефинирани в
наредбата по чл.135, ал.1, т.12 от Закона за водите.
Предвид горецитираните разпоредби и с оглед събрания доказателствен
материал съдът приема, че в случая няма доказателства дружеството-
жалбоподател да е извършвало ползване на воден обект по смисъла на
горецитираната разпоредба на §1, т.25 от ДР на ЗВ при осъществяване на
своята дейност.
4
В случая се установява, че „БУЛ ФИТО ОЙЛС“ АД при осъществяване
на своята дейност по производство на етерични масла и екстракти,
извършвало водно-парна дестилация на розов цвят, за чиято цел изградило
тръбопроводна система, по която производствените отпадъчни води
/отработени розови джибри/ се прехвърляли последователно в две земно-
насипни лагуни. Не се спори и че на процесната дата в резултат на настъпила
аварийна ситуация по тръбопроводното трасе, била замърсена
р.Рахманлийска, потвърдено както от показанията на актосъставителя, така и
от показанията на свид. Величков. Съдът намира обаче, че от всички събрани
по делото доказателства не се установява дружеството да е осъществявало
твърдяната от наказващия орган дейност по ползване на водния обект по
смисъла на цитираната по-горе разпоредба на §1, т.25 от ДР на ЗВ. Не се
доказва осъществявана изначално от жалбоподателя дейност във водния
обект, която да включва въвеждане в него с отпадъчни води на топлина и
вещества и която без да е свързана с отнемане на водите на водния обект, да
притежава потенциал за въздействия върху режима на водите. Действително е
налице т.нар. заустване, което обаче е било в резултат на настъпилата авария,
а не в резултат на осъществявана от дружеството дейност по ползване на
водния обект и заустване, което да налага предварително издаване на
разрешително за ползване на воден обект. В тази връзка следва да се посочи,
че както в акта и в НП, така и от свидетелските показания на актосъставителя
е посочено наличието на две лагуни, с които е свързана изградената
тръбопроводна система, но не се доказва констатирано някакво
съприкосновение на лагуните с водите на намиращата се в близост река, т.е.
установеното заустване е било налице от констатираната авария, но не и от
дейност на дружеството по принцип свързана с ползване на воден обект, при
което се въвеждат в него с отпадъчни води топлина и вещества /заустване/. В
този смисъл настоящият съдебен състав намира за недоказано осъществяване
от страна на санкционираното дружество на изпълнителното деяние
„ползване на воден обект“ във вложения от законодателя смисъл, което
ползване да е било осъществявано без необходимото за това основание и
разрешително.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно при недоказаност на вмененото
нарушение и като такова следва да бъде отменено.
5
С оглед изхода от спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът
счита за основателно направеното в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане в полза на страната на
сторените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение,
като искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено. По делото
жалбоподателят е ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер
на 444 лева за адвокатски хонорар с вкл.ДДС. Предвид направеното
възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна и като
съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и
размера на наложеното наказание (имуществена санкция в размер на 2000
лв.), както и обема на извършените процесуални действия и приключване на
делото в едно съдебно заседание съдът намира, че така уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер е съобразено с
правилата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в нейната редакция,
действаща към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие. Предвид на изложеното, настоящият състав намира, че
заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което
направеното в тази връзка възражение е неоснователно. Следва въззиваемата
страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 444
лв. за направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2/12.01.2021г. на За Директор
на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив, с което на
„БУЛ ФИТО ОЙЛС“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, област София, община Столична, район Триадица,
ул.“Твърдишки проход“ №23, ет.1, офис 4, представлявано заедно от В.И.Г. и
Н.И.Н., на основание чл.200, ал.1, т.2, вр. чл.46, ал.1, т.3, б.“Б“ от Закона за
водите /ЗВ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.200, ал.1,
т.2, вр. чл.46, ал.1, т.3, б.“Б“ от ЗВ.
6
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите –
Пловдив, БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ на БУЛ ФИТО ОЙЛС“ АД,
ЕИК:********* сумата от 444 /четиристотин четиридесет и четири/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7