Решение по дело №26534/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14739
Дата: 5 септември 2023 г.
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20221110126534
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14739
гр. С., 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110126534 по описа за 2022 година
Ищецът М. Г. Т. е предявил срещу ответника ФИРМА осъдителен иск с
правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане от ответника на сумата от
1 342.85 лв. главница (съобразно допуснатото изменение на предявения иск в
проведеното на 07.06.2023 г. открито съдебно заседание), представляваща
част от дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на сумата от
2 895.80 лв., за претърпени имуществени вреди вследствие на пътно-
транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 02.11.2021 г. в гр. С., ведно
със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 20.05.2022
г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът М. Г. Т. твърди, че на 02.11.2021 г. около 14:00 часа е бил
участник в ПТП, настъпило в гр. С.., при което на управлявания от него лек
автомобил ...... с рег. № .......... са нанесени множество щети от друг лек
автомобил - ............. с рег. № ............, управляван от К. С., който имал валидно
сключен договор за Гражданска застраховка на автомобилистите с ответника
ФИРМА към момента на процесното ПТП. Сочи, че е предявил претенция
към застрахователя, ответник в настоящото производство, но последният е
завел щета, направил е оглед на пострадалия автомобил и е отказал да
изплати обезщетение. Претендира разноски включително за адвокатско
възнаграждение.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ФИРМА, е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния
автомобил. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че
щетите по автомобила на ищеца не са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Заявява, че претендираният размер на застрахователното
обезщетение е прекомерен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представения по делото препис от Двустранен констативен протокол
за ПТП от 02.11.2021 г., се установява, че на 02.11.2021 г. около 14.00 ч. в гр.
С., на ул. Д. Х. е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил с марка
............. с рег. № ............ предприема потегляне с маневра на заден ход, при
която със задната си габаритна част реализира удар в предната габаритна част
на спрелия зад него лек автомобил ...... с рег. № .........., при което са
причинени материални щети и на двете, горепосочени моторни превозни
средства.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, предвид
изрично предвидената в ЗДвП компетентност, и причинените вреди на
автомобилите. Тъй като материалната доказателствена сила на този
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът
приема за установено, че процесното ПТП е осъществено по вина на К. В. С.,
управлявал лек автомобил с марка ............. с рег. № ............, в следствие на
което е причинил материални щети на лек автомобил с марка ...... с рег. №
...........
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че водачът,
управлявал лек автомобил с марка ............. с рег. № ............, е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника със срок на
действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното
произшествие.
2
От показанията на свидетеля К. В. С. (водач на лек автомобил с марка
............. с рег. № ............), които показания съдът намира за последователни,
непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени
доказателства, и прецени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се
установява, че през месец ноември 2021 г. в гр. С., свидетелят управлявал лек
автомобил с марка ............. с рег. № ............ и при предприемане на маневра за
излизане от ул. Д. Х. с движение назад ударил спрелият зад него лек
автомобил ......, който не могъл да види преди настъпване на удара.
От заключението на изслушаната и приета по делото САвТЕ,
неоспорена от страните, което заключение съдът намира за компетентно и
обективно дадено се установява, че вредите по лек автомобил с марка ...... с
рег. № .......... съответстват на механизма на ПТП, посочен в съставения
Протокол за ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП, както и че размерът на щетата, определена по средни пазарни цени
възлиза на сумата от 1 342.85 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
3
че на 02.11.2021 г. около 14.00 ч. в гр. С., на ул. Д. Х., е настъпило ПТП, при
което водачът на лек автомобил с марка ............. с рег. № ............ предприема
потегляне с маневра на заден ход, при която със задната си габаритна част
реализира удар в предната габаритна част на спрелия зад него лек автомобил
...... с рег. № .........., вследствие на което са причинени щети на собствения на
ищеца лек автомобил с марка ...... с рег. № .........., както и че гражданската
отговорност на водача на лек автомобил с марка ............. с рег. № ............ е
била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” валидна към момента на
настъпване на процесното ПТП на 02.11.2021 г.
Спорен по делото е единствено въпросът за размера на обезщетението
за имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че размерът на щетата,
определена по средни пазарни цени възлиза на сумата от 1 342.85 лв.
По отношение на спорния между страните въпрос за обема на
причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието.
В решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о. е
прието, че: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в
рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по паз.та му стойност. При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване,
тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност“;
решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о.:
„Обезщетенето по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като паз.та му
стойност към датата на увреждането. Нормата на чл. 208, ал.3 КЗ във връзка с
чл. 203, ал.2 КЗ във връзка с ал.4 КЗ, изрично урежда, че когато между
4
страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението
се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго
със същото качество/ ал.2/, т.е по паз.та му стойност. (в този смисъл и в
Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и
Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК)
Следователно по делото се доказва в причинна връзка с противоправно
поведение на водача на лек автомобил с марка ............. с рег. № ............,
ищецът да е претърпял имуществени вреди в общ размер на 1 342.85 лв.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан за
пълния предявен размер от 1 342.85 лв. Като законна последица от уважаване
на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата
от 20.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на сумата от 823.71 лв., представляващи сбора от заплатената от
ищеца държавната такса по исковата молба, депозит за вещо лице и заплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че направеното искане от
процесуалния представител на ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер на разноските в частта на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение е определено в съответствие с Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Дж. Б. № ..., да заплати на М. Г. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. В., ул. ул. Н. Б. № .., ет..., офис... – адв. Й. А., на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1 342.85 лв.,
5
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, дължимо по силата на застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност”, във връзка с реализирано на
02.11.2021 г. пътно-транспортно произшествие в гр. С. по вина на водача на
лек автомобил с марка ............. с рег. № ............, ведно със законната лихва
върху сумата от 20.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Дж. Б. № ..., да заплати на М. Г. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. В., ул. ул. Н. Б. № .., ет..., офис... – адв. Й. А., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 823.71 лв., представляваща разноски по делото пред
СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6