МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД 147/18г. по описа на
Районен съд Раднево.
С
постановление от 16.05.2018г. РП - Раднево е направила предложение на основание
чл.78а от НК обвиняемият М.Ж.Й. да бъде освободен от наказателна отговорност – че
през м. ноември 2017 г.
в с. Любеново, общ. Раднево, като пълнолетно лице, без да е сключил брак,
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – А.К.Р.,
ЕГН ********** от гр. Раднево - престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
Представителят на РП -
Раднево в съдебно заседание поддържа направеното предложение, като счита, че обвиняемият
Й. е извършил от субективна и обективна стр** състава на посоченото по-горе
престъпление, по отношение на него са налице предпоставките по чл.78 а от НК,
тоест не е осъждан , не е прилаг** разпоредбата на чл.78а от НК до сега, няма
настъпили имуществени вреди и за съответното престъпление се предвижда
наказание – до две години лишаване от свобода, пробация както и общественно
порицание. В тази връзка РП- чрез нейния представител –прокурор Грозев, прави
искане по отношение на обвиняемия Й. да бъде наложено административно наказание
–глоба в размер на 1000/хиляда/лева.
Обвиняемият М.Ж.Й., редовно
призован не се явява.
Делото е
разгледано при условията на чл.269 от НПК.
В
обясненията си дадени на досъдебното производство обвиняемият се признава за
виновен и изразява съжаление за извършеното от него деяние. Подробно обяснява
причината и мотивите за извършването на престъплението.
В съдебно заседание се явява назначения му на
досъдебното производство служебен защитник и не оспорва фактическата обстановка, възпроизведена в постановлението
на прокуратурата, изтъква като смекчаващи вината обстоятелства младата му
възраст, социалния му положение, поради което се присъединява към предложението
на прокурора за налагане на минимално наказание.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна стр**:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТР**:
ОБВИНЯЕМИЯТ М.Ж.Й. е роден на *** год. в гр. Нова
Загора, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неграмотен,
безработен, неженен, неосъждан,
ЕГН **********.
Обвиняемият Й.
и свидетелката Р. се запознали в началото на 2017 г. в социалната мрежа
„Фейсбук”.
След няколко
месеца връзка, решили да избягат от родителите си и да се „оженят”. Една вечер
в началото на м.Ноември 2017
г. свидетелката Р. излязла от дома си в гр. Раднево и с
такси отишла до дома на обвиняемия в с. Любеново, общ. Раднево. Там заявила на обвиняемия
Й., че е избягала и иска да живее с него, защото го обича. Обвиняемия Й.
изпитвал същите чувства и макар да е знаел, че Р. не е навършила 16 години се
съгласил да заживеят съпружески в неговия дом.
В следващите
дни между родителите на двамата се състояла среща, на която било постигнато
съгласие обвиняемия Й. и свидетелката Р. да се „оженят”. Свидетелката Р.
събрала багажа си и се нанесла в дома на обвиняемия Й., като по този начин
заживели съпружески.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава както от обясненията на
обвиняемия, така и свидетелските показания на досъдебното производство – *****,
А.К.Р. и ** *****, както и от писмените доказателства по делото. Не се събраха
противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане. Предвид изложеното, съдът прие за безспорно, че
обвиняемият М.Ж.Й. е виновен в предявеното му и поддържано от РП- Раднево обвинение,
по чл.191 ал.1 от НК.
Само по себе си видът на престъплението по чл. 191, ал. 1 НК като „формално”
(„на просто извършване”) е достатъчен за търсената наказателна отговорност, когато
са налице предпоставките от обективна и субективна стр**. Видно от материалите
по делото М.Й. и ** Р. заживели на семейни начала през месец ноември 2017г. в
с. Любеново в дома на обвиняемия. Тогава ** Р. била навършила 15 години, което
обстоятелство било известно на Й. и същият се съгласявал с него, тъй като на
състоялата се среща между родителите на двамата било постигнато съгласие
двамата да заживеят заедно. Налице са обективни и субективни предпоставки за
извършеното от Й. престъпление.
При определяне вида и размера на административното
наказание съдът се съобрази с двата принципа на наказателно-правната ни
система: принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието.
Съдът намира, че е налице
разпоредбата на чл.78а от НК. И като съобрази всички предпоставки по чл.78а,
ал.1от НК - а именно, че обвиняемият Й. не е осъждан друг път за извършено
престъпление, от деянието няма причинени имуществени щети, за даденото
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, както и общественно порицание, друг път не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Поради което
са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на тази норма.
Що се касае до размерът на наказанието, съдът наложи
наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства взе предвид имотното
състояние на дееца, неговата млада възраст и чистото съдебно минало. Поради
което Съдът счита, че наказанието следва да се определи при минималния размер, предвиден
в закона, а именно глоба в размер от 1000 лева. Поради което счита, че в този
си размер глобата е най-справедлива и наказанието би повлияло превъзпитаващо и
предупредително на обвиняемия .
Именно по тези си съображения съдът постанови своето
решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: