Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1980
гр.Русе, 28.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
на 28-ми октомври две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН Й.
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8589
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Претенцията на ищецът се
основава на твърдения, че на 07.09.2018 г. са подали заявление по реда на чл.
410 от ГПК и въз основа на същото било образувано приложеното ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на РРС. По същото била издадена
заповед за изпълнение срещу ответника, която му била връчена при условията на чл.
47, ал 5 от ГПК. Поради това и предвид дадените указания от съда предявява настоящия
иск, с който претендират за установяване на задълженията му по исков ред. Същите
произтичали от това, че на 30.04.2004 г. ответникът сключил договор за кредитна
карта с Юробанк България АД. С договор за прехвърляне на вземания от 15.11.
2007 г. вземането на банката срещу ответника било прехвърлено на ищеца, който тогава
бил с друго търговско наименование. Към момента на прехвърляне на вземането неизпълнените
задължения на ответника по договора за кредитна карта били в размер на 1417.01 лева.
Длъжникът бил уведомен за извършената цесия и той признал съществуването на дълга
си, но сключил споразумение с ищеца за редуциране на задължението и разсрочване
на същото, като следвало да заплати само сума в размер на 991.91 лв. за периода
от 08.04.2013 г. - до 08.09.2013 г. на 6 разсрочени вноски и последна изравнителна
вноска с падеж 8-мо число на съответният месец. Последната вноска следвало да бъде
платена на 08.09.2013 г. Ответникът не изпълнил задължението си, поради това на
осн. т. 6 от споразумението редукцията ставала невалидна и той дължал пълния размер
на задължението в размер на 1417,01 лева. Поради това претендирали неизплатен остатък
в размер на 592,17 лв., който се формирал след приспадане на направени плащания
от длъжника и предвид липсата на пълно плащане при невалидност на редукцията и общ
размер на задължението 1417,01 лева. Ответникът бил в забава и дължал 177,60 лв.
лихва за забава за периода от 06.09.2015
г. до 06.09.2018 г.
Съдът квалифицира правно предявения
установителен иск по чл.422 във вр. чл.415 от ГПК.
Ответникът И.Т.С. е редовно призована по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и не се явява. Назначеният
му особен представител адв. М. К. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
иска. Позовава се на това, че не е изпълнено задължението по договора за цесия за
уведомление до длъжника чрез препоръчана поща. От доказателствата по делото не можело
да се направи извод, че е налице уведомление до длъжника и то е изходящо от предишния
кредитор. По тези съображения счита, че искът е недопустим, тъй като вземането може
да се претендира от кредитора, като такъв предвид липсата на валидна цесия ищецът
не се явявал. Оспорва вземането срещу ответника да е част от всички вземания по
договора за цесия. Прави възражение за погасяване на вземането по давност, тъй като
то станало изискуемо още на 30.06.2004 г. Счита, че цедирането на главницата е извършено
в рамките на давностния срок, но лихвата към момента на цесията е извън давностния
срок, който е 3-годишен на осн. чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. Оспорва подписването на споразумението
от 23.03.2013 г.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното :
По делото е представен препис от договор за кредитна карта, сключен на 22.04.2004 г. между ответника и Юробанк България АД. Представено е и
препис от договор за цесия, сключен на 15.11.2007 г. между Юробанк България АД
и ищеца, с който на последния се прехвърлят вземания на банката към неизправни
длъжници и списък- приложение към него, в който е отразено и вземане към
ответника в размер на 1378,23 лв. – главница и 38,78 лв. – лихви. Съгласно
извлечение от сметка към тази датата размерът на задължението също е посочен
като 1378лв. – главница и 38,78 лв. – лихви. Представен е и препис от
уведомление за прехвърляне на вземането от страните по договора за цесия до
ответника. Не са представени обаче доказателства за връчване на същото.
Представен е и препис от споразумение от
23.03.2013 г. между страните по делото, с което се признава задължението и се
постига споразумение за заплащането му
при редукция, след която се дължи по малка сума както и че при каквото и да
било неизпълнение на задълженията по споразумението редукцията ще се счита за
невалидна и ще се дължи пълния размер на задължението 1417,01 лв. Ищецът
признава частично плащане по
споразумението и счита, че при отпаднала редукция ме се дължи остатък в размер
на 582,63 лв. и законна лихва за забава върху същия в размер на 177,60 лв. за
периода от 06.09.2015 г. до 06.09.2018 г. Във връзка с направеното от особения
представител на ответника оспорване на споразумението е открито производство по
оспорване истинността на документ и е назначена графологична е-за. От приетото
заключение на вещото лице по същата се установява, че подписа за длъжник в споразумението
от 23.03.2013 г. не е положен/изпълнен/ от ответника И.Т.С.. С оглед на това
съдът приема, че ищецът не е доказал възникването на договорното правоотношение
с ответника по споразумението от 23.03.2013 г. При това положение и с оглед
направеното възражение за погасителна давност искът следва да се отхвърли. Няма
данни от 15.11.2007 г. до датата на споразумението от 23.03.2013 г. давността
да е спирана или прекъсвана. Изтеклият период от време надвишава срока на
общата давност по чл.110 от ЗЗД. Осъществените плащания след 23.03.2013 г. не
изключват правото на длъжника/особеният му представител/ да се позове на вече
изтеклата давност. При това положение искът се явява неоснователен и следва да
се отхвърли изцяло.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ищеца „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ-София, ЕИК ********* иск – да се
признаят за установени задълженията на
ответника И.Т.С., ЕГН:********** в размер на 582,63 лв. - неплатена
главница по споразумение от 23.03.2013 г. за признаване и разсрочване на
задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 30.04.2004 г.,
сключен между ответника и Българска пощенска банка АД, вземането по който е цедирано
на ищеца с договор за цесия от 15.11.2007 г. и приложение №1 към него, както и
за 177,60 лв. – мораторна лихва
върху главницата от 06.09.2015 г. до 06.09.2018 г., които са били претендирани
по реда на заповедното производство по чл.410 от ГПК по приложеното ч.гр.д. №***/18
г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните пред РОС.
Районен
съдия: