Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.01. 2021 г. гр.Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение,
На осемнадесети януари 2021 година,
в открито съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Секретар Ирина Василева,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело № 317, по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на проверка е
решение № 124 от 28.10. 2020 г., по гр.д. № 327/ 2020 г. на РС–Попово, с което е признато за установено по отношение на Е.Х.М.
***, че Н.Г.Н. ***, е собственик, на основание договор за покупко-продажба от
м. септември 2019 г., на товарен автомобил марка“Фиат дукато“ с рег. № Т 7839
МТ, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 77 от ЗС.
Срещу решението е постъпила жалба от ответника Н., чрез адвокат Д. ***. В
жалбата се излагат съображения, че ищецът не бил установил правото си на иск.
Принадлежността на правото на собственост представлявало положителна
процесуална предпоставка за наличието на право на иск, която ищецът следвало да
докаже в хода на процеса. Решението било и необосновано, защото договорът за
прехвърляне собствеността на моторно превозно средство е формален договор,
който се сключва с нотариална заверка на подписите. Вещно-прехвърлителният
ефект настъпва при сключване на договора в съответната форма. След като
договорът противоречи на закона, то той е нищожен и не може да породи исканите
последици. Затова няма как ищецът да е собственик на процесния автомобил. Иска
се решението да бъде отменено и да се присъдят направените по делото разноски.
В съд.зас. адв. Д. поддържа жалбата.
От въззиваемите е постъпил отговор
на жалбата чрез адвокат Н.Й. ***. В него се оспорват доводите, изложени от
ответника и се иска решението да бъде потвърдено, като се присъдят направените
разноски. В съд.зас. адв. Й. поддържа отговора и моли решението да се потвърди.
Съдът намира, че решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
неправилно.
Предявен е иск за установяване собствеността върху МПС, представляващо
товарен автомобил марка „Фиат Дукато“, с рег. №
Т 7839 МТ. Ищецът твърди, че е станал собственик по силата на устен
договор за продажба на автомобила, закупен от него за сумата от 1300 лв. през
м. септември 2019 г. Автомобилът бил в лошо състояние и се нуждаел от основен
ремонт на двигателя. С ответника били братовчеди и се разбрали. Платена е
договорената цена в брой. Причината да не се извърши прехвърлянето на
автомобила била, че не били заплатени данъците за него и помолил да изчакат
малко. Ответникът е предал част първа от свидетелството за регистрация и
владението било веднага предадено. Извършен е основен ремонт на автомобила от
страна на ищеца, с негови средства. Въпреки настояването автомобилът да се
прехвърли, ответникът все намирал някакви оправдания и накрая отказал, като се
мотивирал с това, че имат неуредени отношения по повод на недвижим имот. Тъй
като двамата не можели да се разберат, не били платени и данъците, автомобилът
не е минал технически преглед. След уточняване на петитума на исковата молба е
поискано да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик
на описания товарен автомобил, който към момента е в негово владение.
Ответникът е оспорил исковата молба в своя отговор, като посочва, че
сумата, която са договорили с ищеца е била 3000 лв. и тя не е заплатена изцяло
от него. Получил е 1300 лв. Описва и какви са другите неуредени отношения по
повод недвижим имот.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Страните
са сключили устен договор за продажба на товарен автомобил марка „Фиат Дукато“
с рег. № Т 7839 МТ. Автомобилът е регистриран като собственост на името на
ответника Е.М. на 04.08. 2014 г. Няма
данни същият да е спиран от движение или бракуван. Страните са договорили цена
за продажбата, като ответникът е получил сумата от 1300 лв. Предадено е
владението на ищеца и той е започнал ремонт на автомобила, който е имал
проблеми с двигателя и не е можел да се придвижва в момента. Предадена е част
първа от свидетелството за регистрация във владение на ищеца. Към момента
автомобилът не е прехвърлен на ищеца, страните нямат писмен договор, като двамата
не отричат, че са братовчеди.
При така установените факти, въззивният съд прави следните изводи: искът е
неоснователен. Според чл. 77 от ЗС, правото на собственост върху движима вещ се
придобива чрез сделка, по давност или друг начин, предвиден в закона. В случая
се касае до сделка, като ищецът твърди, че по силата на устния договор, след
като е изправна страна по него, е придобил собствеността. Собствеността върху
моторните превозни средства, които са регистрирани обаче, се придобива само
чрез писмен договор за покупко-продажба, с нотариална заверка на подписите на
двете страни. В случая чл. 144 от ЗДП въвежда специална форма за прехвърляне на
собствеността, която форма е такава за действителност на сделката. Изключения се правят в изрично посочените в ал.
2, т. 1-3 случаи, като настоящият не попада в нито една от хипотезите. Когато
не е спазена изискуемата от закона форма за валидност, сделката е
недействителна и не може да породи желаните правни последици – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Т.е. не може да
настъпи вещно-прехвърлителният ефект и собствеността да премине от едно лице
към друго, ако липсва писмен договор, с нот. заверка на подписите. Договорът,
който страните са сключили, е устен и независимо от това каква цена е
уговорена, колко от нея е платена, този договор не прехвърля собствеността.
Затова е без значение за спора и точната сума, за която са се уговаряли
страните. Ищецът не претендира придобиването на друго основание и такова не е
налице. Искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
РС–Попово е постановил решение в обратния смисъл, което следва да се отмени
КАТО НАРУШАВАЩО МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН и на негово място да се постанови ново, в
посочения смисъл.
На ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на
300 лв.
Решението не подлежи на обжалване. Въпросът за цената на иска не е поставян
от съда, като е внесена сумата от 50 лв. държавна такса, която е минималната.
Пазарната цена на автомобила според ищеца е 1300 лв., а според ответника е 3000
лв. При цена от 1300 лв. на иска, дължимата държавна такса е 52 лв. Т.е. съдът
е определил цена на иска под сумата от 1300 лв. Която и сума обаче да се
приеме, тя е под 5000 лв. и това обуславя необжалваемост на решението на
въззивния съд.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 124
от 28.10. 2020 г., по гр.д. № 327/
2020 г. на РС–Попово, изцяло като незаконосъобразно и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г.Н. *** ЕГН ********** против Е.Х.М. ***,
ЕГН **********,*** иск за признаване за
установено, че ищецът Н. е собственик, на основание устен договор за
покупко-продажба от м. септември 2019 г., на товарен автомобил марка“Фиат
дукато“ с рег. № Т 7839 МТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. Г.Н. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Х.М. ***,
ЕГН **********,***, сумата от 300 лв. направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.