Решение по дело №741/2023 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 140
Дата: 25 юли 2023 г.
Съдия: Катерина Въткова Ненова
Дело: 20231810100741
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Ботевград, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:К. В. Н.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810100741
по описа за 2023 година
С исковата молба от непълнолетнaта И. М. М., лично и със съгласието на своята
майка В. К. П., и от малолетната Д. М. М., чрез своята майка и законен представител В.
К. П., срещу М. И. М. са предявени искове с правно основание чл. 150 СК – за
увеличаване на присъдените с Решение № 257/03.12.2014 г. по гр. д. № 552/2014 г. на
РС – Ботевград издръжки за децата в размер съответно на 90 лв. и 85 лв. месечно, като
занапред да се заплаща ежемесечна издръжка в размер от по 250 лв. за всяко от децата,
считано от 03.05.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до настъпването на
законна причина за прекратяване или изменение на издръжките.
В молбата се твърди, че потребностите на децата са се увеличили, като майка им
не е в състояние да покрие финансовите им нужди. Животът значително поскъпнал.
Ответникът бил в трудоспособна възраст и нямал задължения за издръжка към други
лица.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
е депозирал отговор. Оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че е
трайно безработен и претендираните суми са непосилни за него.
В откритото съдебно заседание страните поддържат доводите и исканията си,
заявени съответно в исковата молба и отговора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
1
От представеното Удостоверение за раждане - дубликат от 15.05.2014 г., изд. от
общ. Етрополе въз основа на Акт за раждане № 93/16.07.2010 г., се установява, че баща
на малолетната Д. М. М. е ответникът М. И. М..
От представеното Удостоверение за раждане - дубликат от 14.05.2014 г., изд. от
общ. Ботевград въз основа на Акт за раждане № 63/23.03.2009 г., се установява, че баща
на непълнолетната И. М. М. е ответникът М. И. М..
Видно от Удостоверение ЧР 249 от 19.04.2023 г., издадено от „И.“, за последната
година майката на ищците е получавала среден нетен месечен доход около 1100 - 1200
лв.
Съгл. Решение № 257/03.12.2014 г. по гр. д. № 552/2014 г. на РС – Ботевград,
влязло в сила на 03.12.2014 г., присъдените издръжки за децата И. М. М. и Д. М. М. са
в размер съответно на 90 лв. и 85 лв. месечно.
Видно от справка актуално състояние на трудови договори от НАП, изд. на
07.06.2023 г., ответникът няма регистрирани трудови договори в страната от 2015 г.
Съгл. социалния доклад на ДСП – Ботевград от 05.07.2023 г. двете деца след
раздялата на родителите си живеят при своята майка, която ги отглежда и възпитава.
Ответникът и баща на децата от години живеел и работел във Великобритания. По –
голямата от дъщерите, И., била привързана повече към баща си, а по – малката, Д. –
към майка си. Заключението на социалните работници е, че за децата се полагат
адекватни грижи от майката и им е осигурено всичко необходимо, съобразно
възрастовите потребности. Родителят В. К. П. е споделила и в хода на социалното
проучване, че среща финансови затруднения с покриването на разходите, тъй като
стоките са значително поскъпнали. Съдът приема констатациите в социалния доклад
като обективно и професионално направени.
При изслушването на децата И. и Д. по реда на чл. 15 от Закона за закрила на
детето се установява, че пребиваването им при ответника е рядкост и разходите, които
последният поема за издръжката им имат по – скоро спорадичен, отколкото системен
характер. Съдът се доверява на изложеното от децата, предвид изразеното становище и
от социалния работник, присъствал на изслушването.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Задължението на родителите да заплащат издръжка на непълнолетните си деца
следва директно от закона („ex lege”) по силата на чл. 143, ал. 1 СК. Дължимият размер
на това задължение е обусловен кумулативно от нуждите на лицето, имащо право на
издръжка, и възможностите на дължащия издръжка (по арг. от чл. 142, ал. 1 СК).
Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане,
здравословното състояние, възрастта, образователните нужди, задоволяването на
2
неговите потребности при съобразяване на нормалните, ежедневните нужди от храна,
облекло, учебни, спортни и културни занимания и т.н. (в този смисъл ППВС № 5/1970
г.). Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите
доходи, имотното му състояние, професионалната му квалификация, наличието на
парични задължения към други лица и т.н.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК е специална по отношение тази на чл. 139 СК
– т.е. правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно. То не е
поставено в зависимост от обстоятелството дали детето е работоспособно, дали е
навършило необходимата възраст за придобиване на дееспособност по трудовото
законодателство, както и дали разполага с имущество на свое име, от което може да се
издържа. Това е достатъчен индикатор за засилената социална функция на закона,
която е предвидена по отношение на ненавършилите пълнолетие, както и за интересите
на детето, които следва да бъдат приоритет при прилагането на правото. Само по себе
си, задължението по чл. 143 СК предполага единствено да се установи качеството
„непълнолетно лице” по отношение на детето, а по отношение на ответника –
качеството на негов родител.
В настоящия случай обстоятелството, че ответникът е баща на ищците, е
доказано.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК и предвид актуалния размер на минималната
работна заплата за страната, минималната издръжка за дете е в размер на 195 лв.
Претендираните издръжки от 250 лв. са в размер, близък до минималния и съобразен с
актуалните икономически условия в страната. Общоизвестен е фактът, че понастоящем
цените на основни хранителни продукти, които се използват във всяко домакинство,
бележат значителен ръст, режийните разходи също поддържат високи стойности,
увеличени са цените на транспорта. Наред с това, в конкретния случай се касае за деца
в ученическа възраст, което предполага и повече разходи, свързани с обучението им,
повече и по – скъпи учебници и т. н. Ответникът от своя страна е в трудоспособна
възраст, няма други лица, на които да дължи издръжка, нито здравословното му
състояние е такова, че да му създава пречки да работи и да реализира доход поне в
размера на минималната работна заплата за страната, която понастоящем е 780 лв.
Съдът намира, че издръжка в размер на 250 лв. за всяко от децата се явява съобразена с
интересите и потребностите им, като в същото време е постижима и не би обременила
прекомерно имуществената сфера на ответника. Последният, макар да не е трудово
ангажиран в България, не оспорва факта, че работи във Великобритания. Следва да се
отбележи също, че за последната година по статистически данни издръжката на живот
на един човек възлиза приблизително на 1400 лв. месечно. В случая издръжката на
децата несъмнено се поема преимуществено от тяхната майка, тъй като тя е родителят
упражняващ родителските права и полагащ фактическите грижи.
3
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че исковете за издръжка следва да
се уважат в пълния им предявен размер.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК ответникът следва да
заплати сумата 720,00 лв. (седемстотин и двадесет лева), представляваща дължима
държавна такса върху размера на присъдените издръжки.
С оглед императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен
служебно да допусне предварително изпълнение на настоящото решение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 150 от СК М. И. М. с ЕГН:
**********, адрес: с. Т., да заплаща на И. М. М. ЕГН: **********, лично и със
съгласието на майка й В. К. П. ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, считано от датата на депозиране на исковата молба
03.05.2023 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 150 от СК М. И. М. с ЕГН:
**********, адрес: с. Т., да заплаща на Д. М. М. ЕГН: **********, чрез нейната майка
и законен представител В. К. П. ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 250
лв. /двеста и петдесет лева/, считано от датата на депозиране на исковата молба
03.05.2023 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК М. И. М. с
ЕГН: **********, адрес: с. Т. да заплати по сметка на Районен съд - Ботевград сумата
от общо 720,00 лв. (седемстотин и двадесет лева), представляваща дължима
държавна такса върху размера на присъдените издръжки, както и 5.00 лв. /пет лева/ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 27.07.2023 г.
4

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5