№ 3863
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100113758 по описа за 2023 година
Ищцата Л. В. С. поддържа в исковата молба, че е претърпяла подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 31.08.2021г. в гр. София по вина на ответника И.
Б. М., който, управлявайки лек автомобил Сеат Ибиза с рег. № СА **** ТР,
нарушил ЗДвП и предизвикал произшествие с ищцата като пешеходец на
кръстовището на ул. „Плиска“ и ул. „Войнишно въстание“ в кв. Владая. По
случая било образувано наказателно производство, приключило с влязла в
сила присъда по нохд №4770/2022г. на СРС, НО, 122 с-в, с която ответникът
бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Ето защо, претендира същият да й
заплати сума в размер на 50 000 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за
забава от датата на ПТП до окончателното изплащане. Претендира и
разноските по делото.
В рамките на преклузивния срок по ГПК, ответникът подава писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди,
че към датата на настъпилото ПТП гражданската му отговорност като
автомобилист е била обект на валидна задължителна застраховка по полица
№BG/02/121000887509, което е видно и от съставения констативен протокол
за ПТП. Ето защо счита, че претенцията на ищцата следва да бъде насочена
към застрахователя на гражданската му отговорност „Бул инс“ АД. С тези
мотиви иска и конституирането на застрахователя като трето лице помагач на
страната на ответника и предявява срещу него обратен иск за заплащането на
сумата от 50 000 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на ПТП до окончателното изплащане, в случай
че бъде осъден да заплати посочените суми на ищцата.
1
Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, предприела неправилно пресичане, на необозначено за целта
място, като не се е съобразила с приближаващия я лек автомобил. Оспорва
претенцията по размер, като я счита за несъобразена с принципа за
справедливост и съдебната практика.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по предявения обратен иск ЗД
„Бул инс“ АД подава писмен отговор, в който също оспорва предявената
претенция и навежда възражение за съпричняване на вредоносния резултат от
пострадалата ищца, което е пресичала на нерагламентирано място. Оспорва
настъпването на твърдените в исковата молба вреди, както и причинната им
връзка с ПТП. Оспорва размера на предявения иск като прекомерен. Оспорва
претенцията за законна лихва, като сочи, че щетата по случая е заведена на
22.06.2023г., с предявяването на предходна искова молба от ищцата на същото
основание, производството по която е било прекратено.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са главен иск с пр. осн. чл.45 от ЗЗД и евентуален обратен иск
с пр. осн. чл.435 от КЗ.
По предявения главен иск с пр. осн. чл.45 от ЗЗД за сумата от 50 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на ПТП, предявен срещу ответника И. Б. М.:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. На обезщетяване съгласно чл. 51, ал. 1 от
ЗЗД подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, извършването от
деликвента на противоправно деяние, в причинно - следствена връзка с което
за ищеца са настъпили вреди. На осн. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага.
По делото е ангажирана влязла в сила Присъда №35/07.02.2023г. на
Софийски районен съд по нохд №14770/2022г., с която И. Б. М., ЕГН
********** е признат за ЗА ВИНОВЕН в това, че на 31.08.2021 г., в
неустановен с точност час в периода около 08.00 ч. - 08.15 ч., в с. Владая, при
управление на МПС - лек автомобил Марка "Сеат", модел „Ибиза" с ДК №
**** по ул. "Плиска", с посока на движение от ул. "Амбарица" към ул.
"Офелиите", след навлизане в района на кръстовището на ул. „Плиска“ и ул.
„Войнищко въстание“ нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - " .... Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.", като не възприел своевременно пресичащият от
дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец Л. В. С.
и не реагирал с аварийно спиране, а продължил ускорителното си движение и
реализирал пътно-транспортно произществие с пещеходеца, вследствие на
2
което по непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в „счупване на външния кондил на
голямопищялната кост на лявата подбедрица“, което реализира
медикобиологичния признак "трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник" за срок повече от 30 дни, с което е осъществил престъпния
състав по чл. 343, ал. 1,б. “б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което
и на основание чл. 78А, ал.1 от НК деецът е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административните наказания глоба в размер на 1
000 (хиляда) лева и на основание чл.78а, ал.6, вр.чл.343г от НК лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.
Така посочените правно релевантни факти са установени в процеса по
силата на влязлата в сила присъда на наказателния съд, ползваща се с
правните последици на чл. 300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“.
За установяване на конкретните неимуществени вреди по делото са
събрани писмени доказателства и е изслушано е заключението на СМЕ.
От заключението на СМЕ, неоспорено от страните, компетентно
изготвено и подробно обосновано с приетата по делото медицинска
документация /обсъдена от вещото лице – ортопед, поради което съдът не я
обсъжда отделно/, при което заключението се кредитира от съда изцяло, се
установява следното:
От процесното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания:
-Счупване на външния кондил на лявата голямо пищялна кост:
Патоморфологично е налице фрактурна линия, болка и затруднена функция
на лявата колянна става. От медикобиологичнаа гледна точка се касае за
трайно нарушена функция на левия долен крайник за период по - голям от 30
дни;
- Контузия на коремната стена: травма на меките тькани без засягане на
вътрегръдни и вътрекоремни органи. Касае се за временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Спешна медицинска помощ ищцата е получила във ВМА. След
проведени изследвания е било предложено оперативно лечение, но поради
отказ на пациента, е преминато към консервативно лечение - поставена
имобилизираща гипсова шина за срок от 60 дни. Започната е медикаментозна
терапия, предписани са контролни прегледи за клинично наблюдение.
След сваляне на ортезата ищцата е била приета в Специализирана
болница за рехабилитация „Здраве“ ЕАД /СБР „Здраве“ ЕАД/, гр. Банкя на
25.11.2021г. за лечение, включващо други видове рехабилитационни
процедури.
Вещото лице е посочило, че в лявата колянна става на ищцата е имало
развитие на дегенеративен процес и артроза, предимно на вътрешния отдел на
3
коляното с описани костни промени по класификацията на Kellgren- Lawrence-
4 степен /намаляване на височината на ставната цепка, развитие на остеофити,
наличие на дегенеративни костни кисти и деформация на ставните
повърхности/. За развитието на тези промени е необходим по - дълъг период -
5- 10 години. Получената травма със счупването на външния тибиален кондил
и отказа от оперативно лечение са довели до по - интензивен болков синдром
и продължаване на развитието на артрозната болест в ставата.
Средностатистически лечебно - възстановителният период при
посочената травма продължава 180-200 дни, от които 65-75 дни крайникът
следва да е имобилизиран, за да зарасне счупването.
Съгласно Експертно решение на ТЕЛК с № 5920 от 191/ 22.11.2004г. за
ТНР 79% ищцата страда от следните придружаващия заболявания:
Артериална хипертония II ст. Хипертонично сърце. СН I ст. ЗД 2 тип в
метаболитна декомпенсация. Лумбална остеохондроза. Дископатия L 5-S1.
Лумбалгия. Двустранен лумбо- сакрален радикулерен синдром. Рецидивиращ
болков синдром. Състояние след ЛХТ. Остеопения. Язва на дуоденума с
рецидивиращо протичане. Двустранна коксартроза - лека степен . ХОББ-
смесен тип. Хроничен бронхит. Дихателна недостатъчност I ст. Всички
описани придружаващи заболявания в ЕР на ТЕЛК имат хронично
прогресиращ характер на развитие и според вещото лице със сигурност са
повлияли на лечебно - възстановителния процес. Отказът от оперативно
лечение при индикации за такова, също се е отразил на клиничния резултат.
С оглед гореизложеното, предявеният иск по чл.45 от ЗЗД следва да се
приеме за доказан по основание. С противоправното си поведение, установено
с влязлата в сила присъда на наказателния съд, виновният водач – ответникът
М., е причинил посочените в присъдата и установяващи се допълнително от
заключението на СМЕ травматични увреждания. Претърпените
неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и
страдания от получените травматични увреждания от ПТП.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: броя и вида на
причинените телесни увреждания, както са посочени по-горе; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията; неудобството
от поставената гипсова имобилизация за 60 дни, в рамките на които ищцата
със сигурност е имала нужда от чужда помощ за ежедневния си бит; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период от 180-200 дни;
възрастта на ищцата – 75 г. към датата на ПТП; липсата на данни по делото за
трайни и необратими последствия от претърпяната травма; обстоятелството,
че продължителният период на възстановява от същата е свързан и с избрания
от самата ищца консервативен, а не оперативен, метод на лечение, което
съгласно заключението на вещото лице е довело и до по - интензивен болков
синдром и продължаване на развитието на артрозната болест в ставата;
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент, възлиза на 30 000 лева. Според съда тази сума е
4
достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите,
причинени от процесното ПТП.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и ответникът дължи
лихва за забава върху обезщетението за претърпени вреди от деня на
увреждането – 31.08.2021г. до пълното изплащане на обезщетението.
По възражението за съпричиняване:
При този изход на спора, съдът дължи произнасяне по своевременно
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
За установяване на фактите, от които ответникът извежда възражението
си, по делото са събрани писмени доказателства от образуваното във връзка с
процесното ПТП наказателно дело, изслушано е заключение на САТЕ и е
проведен разпит на двама свидетели.
Следва да се има предвид, че доколкото съпричиняването не е елемент
от съставомерността на престъплението, за което по делото е представена
влязла в сила присъда, то изводите на наказателиня съд в тази насока не
обвързват гражданския, поради което наведените възражения подлежат на
самостоятелно доказване в гражданския процес.
Разпитан, свидетелят Р. Д. заявява, че е очевидец на ПТП. Същото
настъпило в района на кръстовището на ул. „Войнишко въстание“ –
централната улица на Владая и стръмна улица, чието име не си спомня. В
района има спирка на автобуса Владая – Мърчаево и пешеходна пътека само
на централната улица. На кръстовището има и магазин. Около 7.30-8ч.
сутринта лекият автомобил идвал отдолу, от стръмната уличка, а госпожата с
детенцето, без да се съобрази, пресичала улицата и се ударила в левия му
калник. Според свидетеля жената се движела с посока от магазина „Фреш“
към отсрещния тротоар. Водачът спрял преди кръстовището, после потеглил
леко, в този момент пешеходците тръгнали да пресичат и жената се ударила в
левия калник на автомобила. Ударът настъпил по средата на кръстовището.
Господинът слязъл от колата, притекли се и други хора. Опитали да помогнат
на жената да стане, но тя казала да не я пипат, защото имала стара травма.
Дошъл родственик на пресичащите и взел детето, за да го успокои. Дошли от
КАТ и Бърза помощ.
Разпитана, св. Е.М. заявява, че е очевидец на инцидента. Случило се в
края на лятото, сутринта към 8:30ч. Свидетелката се намирала на спирката,
чакала автобус, за да отиде на работа. Видяла възрастна жена с малко дете –
около 6-7 годишно, пресичаща на 1-2 метра от стълбите на магазина, с посока
на движени към магазина. На мястото има кръстовище между улиците
„Плиска“ и „Войношко въстание“. Пешеходна пътека има на ул. „Войнишко
въстание“, на спирката. Там, където пресичали пешеходците, нямало
пешеходна пътека, нито маркировка. Откъм ул. „Плиска“ дошла малка
количка, спряла на знака Стоп, след което потеглила и блъснала пешеходците
отляво и в гръб, не може да уточни с коя част на автомобила. И двамата
5
паднали на земята. Жената започнала да вика – „Много ме боли, не ме
пипайте!“. Дали й вода и едно момче я пренесло. Водачът на лекия автомобил
слязъл и провел разговор по телефона, след което преместил автомобила, а
после дошли две полицейски коли и две линейки.
Съгласно заключението на САТЕ, в което са подробно обсъдени и
събраните писмени доказателства /огледен протокол, скица на
местопроизшествието, фотоалбум, констативен протокол/, процесното ПТП е
настъпило при следния механизъм:
На 31.08.2021г., около 08:00 часа в района на спирката за МГТ пред
кметството на с. Владая пострадалата пешеходка Л. В. С., на 74 г, водеща
внука си пешеходеца Я. П. Б. на 5 години, са предприели диагонално
нерегламентирано пресичане на кръстовището към входа на магазин “Фреш
маркет“. Времето е ясно слънчево с добра видимост. В същото време по ул.
“Плиска” с посока от ул."Амбарица" към ул. Офелиите” се е движил лек
автомобил Сеат Ибиза с peг. № СА****ТР управляван от И. Б. М., със скорост
10 – 15 км/ч. Първоначално водачът и пешеходката не са се виждали взаимно,
ако е имало паркирани автомобили на ъгъла в дясно с ул. „Владайско
въстание“, но на по-късен етап се е открила пряка взаимна видимост,
значително време преди автомобилът да навлезе в опасната си зона за спиране.
След откриване на пряка видимост, водачът и пешеходката са имали
възможност да предприемат спиране и да предотвратят удара и
произшествието. Тъй като, нито водачът на автомобила по неустановени
причини не е предприел своевременно спиране, нито пешеходката се е спряла
преди да навлезе в коридора на движение л.а. СЕАТ, автомобилът е ударил
пешеходката в левия крак с предната си лява част- с лявата част на предната
си броня, в резултат, на което е счупена подбедрицата на пешеходката.
За водача на л.а. СЕАТ преди процесното кръстовище на ул. Плиска с ул.
„Владайско въстание“ е имало поставен пътен знак Б2- СТОП! . Не е имало
обозначена със знак, нито маркирана, пешеходна пътека на ул. Плиска след
знака.
Инцидентът е бил предотвратим и за двете страни, като вещото лице е
изследвало всички варианти за скорост на движение на пешеходката. И двете
страни е можело да предприемат спиране, преди да пресекат коридорите си на
движение, но не са го направили.
На л.а. СЕАТ е намерено забърсване по предния капак вляво, а травмите
на пострадалата пешеходка са на левия крак, което потвърждава възприетата
от вещото лице и посочена от св.М. посока на движение на пешеходците към
магазина, а не от него към отсрещния тротоар. В този смисъл, съдът
кредитира заключението на САТЕ и показанията на св. М., а не показанията на
св. Д. относно посоката на движение на пешеходците, които не се подкрепят в
тази им част от останалите събрани по делото доказателства.
Заключението е компетентно изготвено и в пълнота отговаря на
поставените задачи, поради което съдът го кредитира изцяло и приема от
фактическа страна, че пешеходката е предприела пресичане на кръстовището
през центъра му, на необозначено за целта място и без да съобрази движението
6
на лекия автомобил, с което обективно е допринесла за настъпването на
инцидента.
Ето защо, своевременно заявеното от ответника възражение за
съпричиняване на врeдоносния резултат от ищцата, е основателно. Тя е
предприела пресичане на платното за движение на място, което не е
маркирано и не е обозначено за движение на пешеходци, с което е създала
опасността за настъпване на произшествието, поради което действията са в
причинна връзка с настъпването на ПТП. Тя не се е съобразила със скоростта
и посоката на движение на превозното средство, с което е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат. Приносът на ищцата, като съобрази
установената до момента съдебна практика по този въпрос, съдът определя на
30%. С толкова следва да бъде намалено определеното от съда обезщетение.
Следователно, искът е основателен и следва да бъде уважен до сумата от
21 000 лв., а за горницата до 50 000 лв. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По обратния иск:
При този изход на спора, следва да бъде разгледан предявения обратен
иск срещу застрахователя на ответника по задължителна застраховка „ГО на
автомобилистите“.
Съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Между ответника и третото лице – помагач по делото „Бул инс“ АД –
страни по предявения обратен иск, не е спорно наличето на валидно
застрахователно правоотношение към момента на процесния деликт, по
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“.
С оглед гореизложеното, по аргумент от чл. 429, ал. 1 КЗ, дружеството
застраховател е било задължено да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на ищцата неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.435 от КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице,
застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и
на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията
на чл. 434.
Ето защо, съдът приема, че отговорността на третото лице-помагач по
предявения против него обратен иск следва да бъде ангажирана в същия
размер, за който е осъден ответникът по главния иск. Отговорността на
ответника по обратния иск може да бъде реализирана, само ако и доколкото
ищецът по обратния иск /подпомаганата страна/ изпълни задължението си към
7
ищеца по първоначалния /главния/ иск. Т. е. осъждането на ответника
по обратния иск в разглеждания случай създава условно изпълнително
основание - изпълнителен лист може да се издаде срещу ответника по
уважения обратен иск, само ако ответникът по първоначалния иск изпълни
задължението, за което е осъден, да заплати на ищцата определеното по
предявения от нея иск обезщетение за неимуществени вреди. Третото лице-
помагач, спрямо когото е предявен обратен иск за регресно притезание, не
може да бъде осъден да плати директно на ищеца по първоначалния иск, щом
последния не е насочен пряко срещу него.
По делото липсват данни ищецът по обратния иск да е
уведомил застрахователя в изпълнение на задължението си по чл. 430, ал. 1,
т.2 от КЗ. Поради това застрахователят принципно следва да отговаря за
лихвите за забава от момента, в който му е връчен препис от исковата молба
по предявения обратен иск /25.04.2024г./, което връчване има значението на
уведомяване по смисъла на горепосочената разпоредба. Доколкото обаче в
отговора на искова молба застрахователят сам признава неизгодния за него
факт, че е бил уведомен за настъпилото ПТП на по-ранна дата – 22.06.2023г.,
когато е образувал щета по случая във връзка с предявяването на предходна
искова молба от ищцата по делото, производството по която е било
прекратено, то законна лихва по обратния иск следва да се присъди от
22.06.2023г., като за периода от датата на ПТП до датата на уведомяването
претенцията следва да се отхвърли.
По разноските по главния иск:
При този изход на спора страните имат право на разноски, съобразно
представените от тях списъци по чл.80 от ГПК, анагажираните по делото
доказателства за тяхното извършване и съразмерно на уважената, респективно
- отхвърлената част от иска.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски и претендира
адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 5000 лева, поради
което има право на 2 100 лв. - съразмерно с уважената част от иска.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение се преценява от съда като неоснователно, предвид
фактическата и правна сложност на делото, материалния му интерес и обема
на свършената от адвоката работа.
Ответникът И. М. е направил разноски в общ размер на 2 980 лева, от
които, съразмерно с отхвърлената част от иска следва да му бъдат присъдени
1 728,40 лв.
Ответникът, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден и да
заплати по сметка на СГС сумата от 924 лв. за държавна такса и разноски по
делото.
По разноските по обратния иск:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по обратния иск – третото
лице помагач следва да заплати на ищеца по този иск сумата от 4 550 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Б. М., ЕГН ********** от гр. София, кв. Владая, ул. ****
да заплати на Л. В. С., ЕГН ********** от гр. София, кв. ****, следните суми:
на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 21 000 лв. – обезщетение за
болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при
ПТП, настъпило на 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на ПТП до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 21 000 лв. до пълния му предявен
размер от 50 000 лева;
2 100 лв. – разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати И. Б. М., ЕГН
********** от гр. София, кв. Владая, ул. **** на основание чл. 435 от КЗ:
сумата от 21 000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените на Л.
В. С. болки и страдания, в резултат на телесни увреждания от ПТП,
настъпило на 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 22.06.2023 г. (датата на образуване на щета при
застрахователи във връзка с процесното ПТП) до окончателното
изплащане;
сумата от 4 550 лв. – разноски по делото,
ПРИ УСЛОВИЕ, че И. Б. М., ЕГН ********** от гр. София, кв. Владая,
ул. **** заплати на Л. В. С., ЕГН ********** от гр. София, кв. ****
присъдената й по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД сума в същия
размер, като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за периода от
датата на ПТП – 31.08.2021г. до 21.06.2023г.
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН ********** от гр. София, кв. **** да заплати
на И. Б. М., ЕГН ********** от гр. София, кв. Владая, ул. **** сумата от
1 728,40 лв. – разноски по делото.
9
ОСЪЖДА И. Б. М., ЕГН ********** от гр. София, кв. Владая, ул. ****
да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК сумата от 924 лв. държавна такса и разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице - помагач на
страната на ответника - „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10