М О Т И В И
към Присъда №
260065 от 26.04.2021 г.
по НОХД № 757-2021 г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото е образувано
по повод обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Бургас против подсъдимия Д.П.Д.
ЕГН **********, с обвинениe,
както следва - за
това, че:
за периода от
април 2019г. до октомври 2020г., включително, в гр.Бургас, след като е бил
осъден с Решение № 2382/21.11.2018г. по гражданско дело № 4233/2018г. по описа
на Районен съд - гр. Бургас, влязло в законна сила на 21.11.2018г. , да издържа
свой низходящ - детето си Я. Д.Д., родена на ***г., с дължима месечна издръжка
в размер на 250,00лв., чрез нейната майка и законен представител М.Я.Т.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски
, а именно -19 месечни вноски всяка от по 250 лева, или общ размер на
4750,00лв., платими в гр.Бургас -
престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.
Производството пред настоящия
първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при
условията на чл.371, т. 2 от НПК подсъдимия призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4
от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното
самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
обвинението. Предлага на Д. да бъде наложено наказание "Пробация".
Подсъдимия се
явява в съдебно заседание, не оспорва фактическата обстановка и признава вина.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства и ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, ПРИЕ ЗА
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
На
21.12.2002г., в гр. Бургас, св.М.Т. и подс.Д.Д. сключили граждански брак, по
време на който е родено детето им Я. Д. Д. /родена на ***г./ С Решение
№2382/2018г. по гр. дело №4233/2018г. по описа на БРС, влязло в сила на
21.11.2018г., бракът между тях е бил прекратен и съгласно представеното пред
съда споразумение, бащата Д.Д. се задължава за заплаща месечна издръжка на
детето си Я. Д. в размер на 250,00лв.След развода и фактическата раздяла на
родителите, подс. Д.Д. спрял да се интересува от детето си и да се грижи за
него, вкл. не плащал издръжка.
Въз основа на
изпълнителен лист по гр. д. №23 82/2018г. по описа на БРС е било образувано
изпълнително дело №244/2019г. по описа на ДСИ при Районен съд гр. Бургас, с
взискател М.Я.Т. и длъжник Д.П.Д. за заплащана на месечна издръжка на
непълнолетното дете Я. Д. Д.. От приложените по досъдебното производство
документи по изпълнителното дело се установява, че по сметка на ДСИ не са
постъпили суми от длъжника.
От
свидетелските показания на майката М.Я.Т. и на непълнолетното дете Я. Д.Д. се
установява, че след влизане в сила на съдебното решение за плащане на издръжка,
бащата Д.П. Тодоров е платил еднократно сумата от 1000,00лв. за издръжка на
непълнолетното си дете. След това, за периода април 2019г. до октомври 2020г.,
включително, бащата не е плащал издръжка.
Изложената фактическа обстановка безспорно се
установява от гласните доказателствени средства- обясненията на Д. при
проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие,
както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го
подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства показанията на
свидетеля Т., писмени доказателства – 2 бр. протоколи за постигната спогодба, копия
на документи от изпълнително дело при ДСИ; изпълнителен лист, справка съдимост,
справка от НОИ, удостоверения за раждане.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК. От страна на
съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в
събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по
съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че Д. с деянието си е
осъществил състава на престъпленията по чл. 183 ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението било
осъществено чрез бездействие, изразяващо се в неплащане на дължима издръжка на
низходящ. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез
бездействие – неплащане, липса на фактическо и правно действие за плащане –
даване или изпращане чрез пощенски запис на пари /като при определяне на
сумите, размер на обвинението са отчетени частичните плащания, правено от
лицето/. Дори да се приеме, че той през инкриминирания период е бил финансово
затруднена, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на
деянието, предмет на обвинението, тъй като той дължи присъдената издръжка
независимо дали е трудово ангажиран и какво материално положение има. Ако
същото е тежко съдът ще го отчете единствено при индивидуализация на
наказанието, но не може да промени правните изводи на съда за виновно осъществено
деяние от подсъдимия, което съобразно разпоредбата на чл. 183, ал.1 от НК е обявено за
престъпление. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се
осигурят средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че е налице
евентуално финансови затруднения /или че има и други деца/ не го освобождава от
задължението да дава издръжка на децата си, за които е постигната
горецитираната спогодба. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно. Издръжката на не навършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните
принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението. За да е съставомерно едно
деяние по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо
от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд /каквото е
горепосоченото такова/, да не е платена за период не по-малко от два месеца
/като видно от обвинението се касае за доста по-продължителен период от два
месеца/, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.
Конкретното престъпление е продължено такова,
което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който осъденият следва да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, и става неизправен длъжник най-малко за
две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който
по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено,
при хипотезите посочени в Семейния кодекс.
Д. е бил длъжен да извършва ежемесечно това
правно действие по отношение на детето си, тъй като бил осъден с влязъл в сила
съдебен акт. Това бездействие продължило повече от два месеца. По място
престъплението е довършено в гр.Бургас. То е осъществено чрез бездействие и се
счита за извършено там, където е трябвало да се извърши дължимото действие.
Задължението за издръжка се изпълнява чрез плащане. Плащането е носимо парично
задължение и се изпълнява по местожителството на кредитора - тоест, в гр.
Бургас в случая.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Знаел за задължението си да плаща издръжка на детето си,
знаела също, че периодичността на плащанията е всеки месец, а неплащането на
две или повече месечни вноски е престъпление.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при форма на вината - пряк умисъл по см. на чл. 11, ал.2 от НК. Той е
съзнавала, че е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща ежемесечно
издръжка на детето си и въпреки това не е изпълнил задълженията си в размер на
повече от две месечни вноски.
По вида и размера на наказанието
При определяне вида и размера на наложеното
наказание, съдът съобрази размера на предвиденото наказание по чл. 183, ал.1 от НК. Съдът взе предвид, че за престъплението по чл. 183, ал.1 от НК са
предвидени две алтернативни наказания –лишаване от свобода и пробация. При
преценка кое от наказанията е по-подходящо с оглед извършеното престъпление и
личността на подсъдимия, съдът счита, че следва да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ
при следните пробационни мерки:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца с периодичност за
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2 /два/ пъти седмично, на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК;
- Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8 месеца, на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК;
Така
определеното наказание ще осигури възможност на подсъдимия да осъществява
трудова дейност по време на изпълнение на наказанието и да заплаща дължимите
суми за издръжка на детето си.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54,
ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл. 55 от НК. Член 58а, ал.1 НК не се прилага в случая, тъй-
като определеното наказание е различно от лишаване от свобода, в случая
по-лекото такова –пробация, от другото предвидено алтернативно-лишаване от
свобода. Следва да се отбележи, че за да наложи наказанието пробация /за което
по делото пледират и БРП/, а не лишаване от свобода, съдът съобрази, че се
касае за лице, което е демонстрирало изрядно процесуално поведение в хода на
разследването, отзовавало се е и съдействало на органите по разследване, че се
касае за лице, което не реализира високи доходи, а напротив почти минимални
такива, и все пак е полагал усилия поне частично да заплаща дължимите суми за
издръжка на детето си за предходен период. При определяне размера на наложеното
наказание освен тези обстоятелства е отчетено също и че лицето е признало
вината си в с.з. и затова делото е протекло по реда на диферецираната
процедура.
Като отегчаващо отговорността на подс. обстоятелства, съдът отчете
значителния период и големия брой незаплатени месечни вноски, с което и детето
е претърпяло очевидни неблагоприятни последици, свързани с материалното
състояние.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът отчете положителното процесуално поведение през
целия наказателен процес извън признанието на фактите от обстоятелствената част
на обвинителния акт, дало повод за разглеждане на делото по реда на чл. 371,
т.2 НПК.
Преценявайки смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, както и разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, настоящият съдебен
състав счита, че най-адекватното спрямо личността на подсъдимия наказание се
явява "Пробация" с посочените вече пробационни мерки.Настоящият
съдебен състав, счита, че така определеното наказание по вид и размер в пълна
степен би постигнало визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на
наказанието и най-вече би спомогнало за поправянето и превъзпитанието на дееца.
Веществени
доказателства по делото няма приложени.
Няма данни за
сторени разноски.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно
с оригинала: Д.М.