РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в закрито
заседание на тридесет юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
като
разгледа гр. дело №2506/2020г. по
описа на ДРС и взе предвид следното:
Производството е по чл.250 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М.П.Т., ЕГН **********,***, чрез
упълномощения адвокат Ю.О. от ДАК срещу М.П.П.,
ЕГН **********,*** и П.П.Т., ЕГН **********,***.
Исковете са за делба на недвижими имоти с пр. осн. чл.341 и сл. от ГПК.
С Решение №260349/13.05.2021г. по
гр. д. №2506/2020г., съдът е допуснал съдебна делба на основание чл. 34 от ЗС
във вр. чл.341 и сл. от ГПК, на следните недвижими имоти, а именно:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в сграда с идентификатор
**на етаж ** по КККР на град Д., одобрени със Заповед №**/12.05.2005г. на изп.
Директор на АГКК, при последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект
със Заповед №**/26.11.2007г. на Началника на СГКК Д., с административен адрес
на имота: гр.Д., ул. «**» №**, със застроена площ на обекта от ** кв.м. на едно
ниво и с предназначение на обекта: за офис, ведно с прилежащата на обекта
½ ид.ч. от изба с площ от ** кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж – **, под обекта – **, над обекта – имоти с идентификатор *** и **.;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в сграда с идентификатор
**на етаж ** по КККР на град Д., одобрени със Заповед №**/12.05.2005г. на изп.
Директор на АГКК, при последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект
със Заповед №**/26.11.2007г. на Началника на СГКК Д., с административен адрес
на имота: гр.Д., ул. «**» №**, със застроена площ на обекта от ** кв.м. на едно
ниво и с предназначение на обекта: за търговска дейност, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – имот с идентификатор **, под обекта – **,
над обекта – имоти с идентификатор *** и **.;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в сграда с идентификатор
**на етаж ** по КККР на град Д., одобрени със Заповед №**/12.05.2005г. на изп.
Директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.Д., ул. «**» №**, със
застроена площ на обекта от ** кв.м. на едно ниво и с предназначение на обекта:
за **, ведно с прилежащата на обекта ½ ид.ч. от изба с площ от ** кв.м.,
/със стар идентификатор: *** и ***/, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж – имот с идентификатор **, под обекта – **, над обекта – имоти с
идентификатор *** и ** и
- едноетажна масивна сграда
със застроена площ от ** кв.м., находяща се в с.М., общ.Д., построена в дворно място с площ от ** кв.м.,
съставляващо парцел **в кв.** по плана на селото, при граници на имота: улица,
улица, зелена площ, между
съделители с квоти: 1/3 ид.ч. за М.П.Т., ЕГН **********, 1/3 ид.ч. за П.П.Т., ЕГН ********** и 1/3 ид. ч. за М.П.П., ЕГН **********.
Горепосоченото решение не е влязло
в сила към момента.
По искането на ищцата за постановяване на
привременни мерки /формулирано в исковата молба така: ”Моля на чл.344, ал.2 от ГПК, до приключване на съдебното дирене, да постановите ползването на имотите
чрез заплащане на суми, равни на месечния, съответно годишен наем на така
описаните наследствени имоти, съразмерно с дела ми в тях, като определите какви
суми ответниците трябва да ми заплащат срещу ползването на имотите”./, съдът е
посочил в мотивната част, че ще се произнесе във втора фаза на делбата, след
като ищцата уточни по размер претенцията си.
Постъпила е молба с вх. № 267018/26.05.2021г., уточнена с молба с вх. №267488 от 09.06.2021г. от М.П.Т., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. Ю.О. ***, за допълване на решение №260349 от 13.05.2021г. по гр. дело №2506/2020г. по описа на ДРС в диспозитивната част, досежно направено искане от ищцата за постановяване на привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК, съобразно формираната воля по този въпрос в мотивната част на решението.
Съдът, след като е извършил служебна проверка на
редовността на молбата по реда на чл.250 от ГПК е констатирал, че същата
отговаря на изискванията на ГПК и на основание чл.250, ал.2 от ГПК е разпоредил,
преписи от молбата на ищцата да бъдат изпратени на другата страна – ответниците
М. П. и П.П., на които е указано, че могат да подадат отговори в седмичен срок,
което е сторено от тях с молба с вх. №267832/18.06.2021г., в която молят съдът
да остави без уважение искането на М.П., тъй-като същото не е конкретизирано и
няма пречка във втора фаза на делбата ДРС да се произнесе по него.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното: предявеното искане е привременна мярка, с
правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК и представлява претенция за периодични
плащания, считано от влизане в сила на акта на съда, до приключване на
делбеното производство. Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК в решението по ал. 1 или
по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти, съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата, или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по
смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК е всеки съделител, който не ползва съсобствения
имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл. 344, ал.2 от ГПК цели да охрани
правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално
имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е
лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото
развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата
или по-късно, съдът се произнася по него, ако са налице основания за това.
Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т.
е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански правоотношения.
Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва
със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно
материално-правен спор между страните. Действието на определението е за
определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както и да
бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг. чл.344, ал.3 от ГПК. В
конкретния случай, искането изхожда от легитимирано лице, доколкото не се
твърди и не се оспорва по делото, че ищецът М.П. е съделител, който не ползва никакава
част от съсобствените имоти. Ответниците оспорват искането на ищеца, като
сочат, че съдът може да се произнесе и във втора фаза на делбата по
привременната мярка, като и че поисканата такава, че е конкретизирана по размер.
В този смисъл доказана се явява първата предпоставка на чл. 344, ал. 2 ГПК, че
ищецът е възпрепятстван да ползва имота, съобразно квотата си в
съсобствеността.
По отношение размера на претенцията.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК гласи, че
когато не всички съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си,
съдът постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми
едните ще заплащат на другите срещу ползването. Следователно, разпределението
на ползването става при съобразяване правата /квотата/ на съделителите в
съсобствеността. От анализа на нормата е видно, че претенцията на неползващия
съделител може да бъде, както за разпределение на ползването /реално ползване/,
така и за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е
обвързан от искането. В конкретния случай, искането на М.П. е за плащане на
обезщетение. Съгласно константната практика и предвид указанията по
Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в
този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ
съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да
се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а за
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, т.е., касае само
отношенията между съделителите, като такива.
По делото са представени Анекс от
15.04.2020г. към Договор за наем от 14.02.2017г. /л.75/, договор за наем на
процесните имоти от 25.05.2020г. /л.69-70/ и договор за наем от 23.11.2020г.
/л.71-74/, който е и последният актуален договор за наем, сключен за срок от 10
години, считано от 01.11.2020г. /чл.4, ал.1/, като е уговорен месечен наем в
размер на 2000.00 лв. /чл.2, ал.1/. Договорът е своевременно оспорен от ищцата,
досежно уговорената наемна цена, с твърдение, че тя е нереална, крайно
занижена.
В съдебно заседание, проведено на
13.04.2021г., в хода на устните състезания, процесуалният представител на М.П.,
моли съдът да допусне поисканата привременна мярка и да осъди ответниците да и
заплащат обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК в размер на 1/3 от 2000 лв.,
независимо от факта, че наемната цена, посочена в договора за наем е оспорена.
В този аспект, адвокатът на ищцата е заявил, че ако във втора фаза на делбата
страните не се споразумеят, то ще поиска назначаване на СОЕ, за установяване на
пазарната наемна цена за имотите.
С уточняваща молба с вх.
№267488/09.06.2021г. /л.127/, допълваща молбата по чл.250 от ГПК, подадена на
26.05.2021г. /л.123/, ищцата е конкретизирала отново, че моли съдът да се
произнесе по поисканата от нея привременна мярка, като бъдат осъдени
ответниците да и заплащат обезщетение, равняващо се на 1/3 ид. ч. /съответна на
квотата и в съсобствеността/, а именно: 666.66 лв., поради това, че е лишена от
правото на ползване на делбените имоти, индивидуализирани по адм. адрес, на
който се намират и с идентификаторите им по КККР на гр.Д..
Горната уточняваща молба е била изпратена
на ответниците, заедно с молбата по чл.250 от ГПК и в дадения им срок,
последните са депозирали своето становище по нея.
При така представените доказателства, съдът
приема, че наемът за процесните имоти месечно възлиза на 2000 лева /доколкото
не е поискана СОЕ, досежно установяване на пазарния наем/, или съобразно
правата си върху имота, ищецът би могъл да претендира 666.66 лева, като сума,
която му се дължи, за това че не ги ползва. Поради това, съдът намира, че
дължимото обезщетение, което неползващият съделител, следва да получи от
ползващите имотите съделители, е 1/3 от наема на процесните обекти, или сумата
от 666.66 лв. месечно.
По отношение началния момент, от който се
дължи обезщетението.
Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК,
цели да внесе справедливост до завършване на делбеното производство. Същата е
заявена в исковата молба, което не води до промяна на характера на претенцията.
Съдебната практика, правейки възможната аналогия с разпоредбата на чл. 31, ал.
ІІ ЗС, приема, че ако заявилия такава претенция е ищеца по иска за делба, както
е в процесния случай, то исковата молба има ролята на покана, но доколкото
искането по чл. 344 ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се
постановява от влизане в сила на определението на съда до окончателното
извършване на делбата.
Поради изложеното искането по чл. 344 ал.
2 ГПК се явява основателно за сумата от 666.66 лв. и за периода от влизане в
сила на настоящия съдебен акт до окончателното извършване на делбата.
Гореизложеното, обосновава необходимостта,
постановеното решение по гр. д. №1536/2019г. по описа на ДРС да бъде допълнено
/след като ищцата уточни претенцията си/, като съдът осъди ответниците да
заплащат солидарно на ищцата обезщетение за едноличното ползване на процесните
имоти, съответно на притежаваната от М.П. 1/3 ид. част от тях в размер на
666.66 лв. месечно, считано от от влизане в сила на
настоящия съдебен акт до окончателното извършване на делбата, на основание чл.
344, ал. 2 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА Решение №260349/13.05.2021г. по гр. д. №2506/2020г. по описа на ДРС, като: ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********,***
и П.П.Т., ЕГН **********,***, солидарно да
заплащат на М.П.Т., ЕГН **********,***, сумата
от 666.66
лв. /шестотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ месечно, представляваща обезщетение за
едноличното ползване на делбените имоти, съответно на притежаваната от ищеца 1/3
ид. част от имотите, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска,
считано от влизане в сила на настоящият съдебен акт до окончателното извършване
на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Постановеното, касателно привременната
мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване
с частна жалба в 1-седмичен срок на основание чл.275, ал.1 от ГПК от
съобщаването му на страните пред Д. окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: