Р E Ш
Е Н И Е
№ ............... /24.06.2020
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на петнадесети юни две хиляди
и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 988/2019 г. по описа на съда
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр,
с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр.
с чл. 79 ЗЗД предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* срещу Н.Н.М. ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2782,26 лв., представляващи
непогасена главница за периода от 20.09.2018 г. до 20.02.20121 г. по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; 1239,54 лв. - договорна лихва за периода
от 20.09.2018г.
до 24.09.2019г., и 298,56 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.09.2018 г. до дата подаване
заявлението в съда, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от и приложение № 1 от 14.03.2019
г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 713/2019 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения: Между ответникът и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на
30.01.2018 г. е сключен договор
за потребителски кредит № PLUS-15679170, по силата на който
дружеството е предоставило на ответника сума
пари в размер на 3000,00 лева. Твърди се,
че страните постигнали съгласие да бъде сключена
застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена
директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ АД, която застрахователна премия в общ размер
от 604,80 лв. е разделена на равен брой вноски,
като всяка вноска е част от
месечните погасителни вноски. Освен това
кредитополучателят се е съгласил да заплати
такса ангажимент в размер на 105 лв., която сума е удържана
от общия размер на кредита.
Сочи се, че погасителните вноски по кредита
представляват изплащане на главница по
договора, ведно с надбавка покриваща разходите на кредитора
по обслужване на кредита, както
и лихва, чието процент е фиксиран, като по този
начин общата дължима сума от
кредитополучателя е в размер
на 5490 лв. Посочена сума е следвало да бъде върната
на кредитодателя на 36 равни месечни
вноски за срок от 20.03.2018 г. до 20.02.2021 г., всяка от тях в размер
на 152,50 лв. Сочи се, че поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя
кредитът станал предсрочно изискуем на 24.09.2019 г. Твърди се, че за
периода на забавата – от обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита до подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда е начислено обезщетение за забава по реда на чл. 86 ЗЗД, което е в размер на 298,65 лв. Освен това се
твърди, че ответникът е заплатил сума по договора
в размер на 1065 лв., от които са
погасени както следва: 847,26 лв.- договорна лихва и 217,74 лв. – главница. В исковата молба се излага,
че на 27.07.2017 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от на
основание чл. 99 от ЗЗД и приложение 1 към него от
14.03.2019 г. между „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *********, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на който вземанията
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по отношение на Н.М. произтичащи от договор за потребителски
кредит № PLUS-15679170 от 30.01.2018 г. са прехвърлени на дружеството – кредитор. Излага се, че
длъжникът следва да се счита
за надлежно уведомен за извършената
цесия с връчване на исковата молба
за отговор. Предвид всичко изложено
се моли за
уважаване на исковите претенции. В условията на евентуалност
са предявени осъдителни искове за същите суми,
като на основание
чл. 127, ал. 4 ГПК е посочена банкова сметка, ***. Претендират се разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК от К П– пълномощник на ответника Н.М. е постъпил писмен отговор. С разпореждане от 27.01.2020 г. съдът е указал на ответника
в едноседмичен срок да представи доказателства
за качеството на процесуалния си представител – адвокат, родител или дете, съобразно
разпоредбата на чл. 131 ГПК. В дадения срок, обаче указанията
не са изпълнение,
поради което и на основание чл.
101 ГПК следва да се приеме, че
не е подаден отговор на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр,
с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като
същите са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК,
доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на
заявителя – ищец на 11.12.2019 г., а исковата молба е подадена на 10.12.2019 г.
От приложен по делото договор за потребителски кредит № PLUS-15679170 от 30.01.2018 г. сключен
между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Н.Н.М. се установява, че между страните е
сключен договор по силата, на който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставил на ответника сумата в размер на 3000 лв.,
която ответника се задължил да върне на 36 месечни вноски, последната с падеж 20.02.2021
г., всяка в размер на 152,20 лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент 33,53 %,
годишен лихвен процент на разходите 42,94%. Уговорено е връщането на сумата от 5490,00
лв.- получена заемна сума, възнаградителна лихва,
такса ангажимент и застрахователна премия.
Към процесния договор са приложени условия по договора и
общи условия, подписани от кредитополучателя.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Н.Н.М. е сключен договор потребителски кредит PLUS-15679170
от 30.01.2018 г., по силата, на който търговското
дружество е предоставило на ответника сумата в размер на 3000лв., а същият се е
задължил да я върне на 36 равни месечни вноски, в срок до 20.02.2021г. Уговорен
е между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност, т.е. следва да е налице изрична уговорка между
кредитополучателя и кредитодателя, която да предвижда възможност за прехвърляне
на вземанията по договора за потребителски кредит. ЗПК цели гарантиране правата
на икономически по-слабата страна – кредитополучателите, поради което и
по-голямата част от нормите в закона са с императивен характер, а неспазването
на норма с императивен характер води до недействителност, поради което и
липсата на изрично предвидена възможност за прехвърляне на вземането на
кредитодателя на трето лице води до недействителност на извършеното
прехвърляне.
В конкретния случай видно от сключения договор
потребителски кредит PLUS-15679170 от 30.01.2018 г.,
както и от условия към договора приложени по делото е предвидена изрична
възможност за прехвърляне на вземането на кредитора – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по договор потребителски кредит PLUS-15679170 от 30.01.2018 г.,
по който длъжник е ответникът Н.М., арг. чл.27
от условията към договора.
По делото е приложен Рамков договор за продажна и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – цедент и
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД цесионер, по силата, на който
продавачът е прехвърлил на купувача- ищец вземанията си посочени в Приложение 1
към договора.
От приложено по делото Приложение № 1 от 14.03.2019 г.
към договор за продажба на вземания (цесия) между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД от 27.02.2017 г. се установява, че на цесионера
е прехвърлено и процесното вземане, в общ размер на 4131,98 лв., по което
длъжник е ответникът.
От представена по делото обратна разписка (л. 50 от делото) се установява, че ответникът –
длъжник е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, на основание чл.
99, ал.3 ЗЗД.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза от заключението на, която се установява, че от така предоставената
сума на ответника е върната сумата в общ размер на 1065 лв., с която сума е
погасена част от главницата, договорната лихва и застрахователната премия,
поради което дължими са 4425 лв., включващи главница в размер на 2782,26 лв.,
договорна лихва – 1239,54 лв., застраховка 403,20 лв. В своето заключение вещото лице е посочило,
съотношението на размерът на начислените лихви, такса ангажимент и
застрахователна премия отнесено към размера на законните лихви (569,46 лв.) е
4,56 пъти. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на
заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено
и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по
делото.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални
и процесуални предпоставки
(юридически факти), които следва да
бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията
на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които
се ползва- валиден договор за цесия, по който е съобщено на длъжника за станалото
прехвърляне на вземането му, валиден договор за потребителски
кредит № PLUS
1567917, по които е предоставена
на ответника сума пари и нейния
размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница,
изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на
които разходите могат да се
изменят; индивидуалното договаряне на условията
по договора, както и да обосноват
договарянето на размера на лихвите в процесния размер.
Както бе посочено по-горе от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е носител на претендираното материално
право, доколкото по делото се установи действителен договор за цесия, по който
длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне.
Установи
се също така, че процесното вземане е възникнало на основание договор за кредит
от 30.01.2018 г., който попада под приложеното поле на ЗПК, тъй като както бе
посочено по-горе, съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От представените по делото доказателства се установява, че действително
кредитодателят- „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
предоставил на ответника сума пари в размер на 3000 лв, който ответникът е
следвало да върне в срок до 20.02.2021г. Настоящия съдебен състав намира, че
действително е настъпила предсрочна изискуемост, доколкото видно от условията
към договора чл. 5- при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежа на втората, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо. От
приетата по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че последното
редовно плащане от длъжника по договора е извършено на 28.06.2018 г., като за
следващите два месеца- септември и октомври не са извършвани плащания на
падежните вноски, поради което предвид уговореното между страните следва да се
приеме, че вземането на кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е станало предсрочно изискуемо на 20.09.2018г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не намира приложение
задължителното за съдилищата разяснение на т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС, тъй като
последната е постановена по съвсем различен въпрос, касаещ хипотеза на предявен
иск по чл.
422, ал. 1 ГПК и вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор, а в
случая предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК, като страна по договора е
не е банка. Видно от мотивите н посочената тълкувателна точка ВКС е решил
въпроса, когато заявител е лице по ЗКИ и е подадено заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, какъвто не е настоящия случай (така и Определение № 378 от 24.04.2018 г.
по гр.д. № 647/2018г. на Четвърто гр.о., ВКС).
Предвид изложеното ищецът е материално легитимиран
носител на парично вземане спрямо ответника в размер на 2782,26 лв.,
представляваща остатъкът главница по предоставения потребителски кредит кредит № PLUS 1567917 от 30.01.2018 г. Ведно със законната лихва от дата
на подаване на исковата молба – 30.09.2019 г. (арг. 422, ал. 1 ГПК) до
окончателното изплащане на същата, до който размер предявеният иск за главница
се явява основателен и доказан и следва да се уважат.
По отношение на иска в размер на 1239,54 лв. – договорна
лихва за периода 20.09.2018г. до 20.02.2021г. съдът намира следното:
В т. 2 Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. постановено по тълкувателно
дело № 3/2017 г. ОСГТК, ВКС е прието, че размерът
на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. В мотивите на решението се
приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за
потребление или за кредит, уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но
не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на
задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от
срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред
действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да
се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора.
Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради
неизправност на заемополучателя има за последица
загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по
договора за банков кредит в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно размера на
вземането на кредитора - „предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва
заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора
лихви. Разграничение между предоставената сума по кредита и дължимите суми при
предсрочна изискуемост на вземането е направено и в нормите на чл.60, ал.2 от
Закона за кредитните институции /изм. ДВ бр.59/2016г./ и чл.46, ал.3 от Закона
за кредитите за недвижими имоти на потребители /ДВ бр.59/2016г./. С
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата
парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79,
ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с
искане за обезщетение за забавата. Изпълнението на длъжника след настъпване на
падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на
предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението
подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи
обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно
обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго. След получаване
на волеизявлението за изменение на договора с обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането страните могат да предоговорят условията по договора.
Законодателно е предвидена възможност за договаряне между кредитора и
потребителя, преди пристъпване към принудително изпълнение в нормата на чл.46,
ал.4 ЗКНИП чрез предприемане на различни мерки, включително промяна на
сроковете и условията на договора за кредит. В Решение на Съда на Европейския
съюз от 26.01.2017г. по дело С-421/14 (т.3 от диспозитива) и Решение на СЕС от
14.03.2013г. по дело С-415/11 (т.73 от мотивите) по тълкуването на Директива
93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори е посочено, че
клаузата за предсрочна изискуемост следва се преценява, наред с другите
посочени критерии, и с оглед на предоставените от националното право
възможности на потребителя да преустанови действието на предсрочната
изискуемост на кредита. Предвид така дадените
задължителни за съдилищата разяснения с цитираното тълкувателно решение следва
да се приеме, че не се дължи заплащането на претендираната договорна лихва,
поради което този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид
изложеното по-горе дължима се явява мораторната лихва за периода от настъпване
на падежа на вземането до предявяване на исковата молба претендирана на
основание чл. 86 ЗЗД. Ето защо основателен се явява и искът с правно основание
чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 289,94 лв. представляваща обезщетение за
забава за периода от 21.09.2018 г. до 29.09.2019 г., изчислена съобразно
размера определен от Министерски съвет, до който размер следва да се уважи
предявения иск.
За
пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени задължителни за
съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.,
постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на
установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист
не подлежат на обезсилване, това е така тъка то в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване
съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като
изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение.
Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на част от вземането
препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК.
Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на
установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е
образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК.
Ето защо в настоящият случай, макар част от предявените искове да се явяват
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, то издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 462 от 03.10.2019 г. по
ч.гр.д. № 713/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище не следва да се
обезсилва.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната
помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., като
съобразно уважената част от исковете (в размер общ размер на 3072,29 лв. от
предявени размер от 4320,36 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 97 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25,
ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв., като съобразно уважената част от исковете (в
размер общ размер на 3072,29 лв. от предявени размер от 4320,36 лв) в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в
размер на 265,11 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение
на Н.Н.М. ЕГН: **********, и адрес: ***, че „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 е носител на парично
вземане в размер на сумата от 2782,26 лв.,
- непогасена главница за периода от 20.09.2018 г. до
20.02.20121 г.
по договор за потребителски кредит PLUS-15679170 от 30.01.2018г. сключен между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, както и сумата 289,94 лв. – обезщетение
за забава за периода от 21.09.2018 г. до дата подаване заявлението в съда, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 289,94 лв. до предявения размер от 298,56 лв., които вземания са прехвърлени на
ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
27.07.2017 г. и приложение № 1 от 14.03.2019 г. към него, ведно със законната
лихва от дата на подаване на исковата молба – 30.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 713/2019 г. по описа на Районен съд - Панагюрище. IBAN: ***, BIC: ***Д.
ОТХВЪРЛЯ
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявен
от А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 срещу Н.Н.М. ЕГН: **********, и адрес: ***, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че ищецът
е носител на парично вземане спрямо ответника в размер на сумата
от: 1239,54 лв. - договорна лихва за периода
от 20.09.2018г.
до 24.09.2019г. дължима по договор за потребителски кредит PLUS-15679170 от 30.01.2018г. сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което
вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 27.07.2017 г. и приложение № 1 от 14.03.2019 г. към него,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 30.09.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 713/2019 г. по описа на Районен
съд - Панагюрище.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК,
Н.Н.М. ЕГН: **********, и адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 97 лв.
– представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 265,11
лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: