№ 32810
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110175909 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба от А. Х. К. срещу „Т.Т.Б.“ ЕООД.
С определение № 15975/07.04.2025г. съдът е изготвил проект на доклад по делото.
В изпълнение на указанията на съда и изявленията на ищеца по чл. 143, ал. 2 ГПК,
съдът е отправил повторни указания за уточняване на претенциите на ищеца. На 10.06.2025г.
е постъпила молба от ищеца, в която уточнява претенциите си. Препис от молбата е
изпратен за становище на ответника, каквото в предоставения срок не е депозирано.
Постъпилата молба налага изготвянето на нов проект на доклад по делото, както следва:
С подадената от А. Х. К. (ищец) срещу „Т.Т.Б.“ ЕООД (ответник) искова молба, уточнена
с молба вх. № 56670/17.02.2025г., молба с вх. № 174081/19.05.2025г. и молба вх. №
203100/10.06.2025г., са предявени обективно кумулативно искове, както следва:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 20/01.11.2024г. на работодателя;
2) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието, вписано в
трудовата книжка, като се впише като основание „чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ“;
3) осъдителен иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 2292.12 лева -
представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2024г. и за
м. октомври 2024г. от 01.10.2024г. до 28.10.2024г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 19.12.2024г., до окончателното плащане;
4) иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 46.23 лева, представляваща обезщетение
за забава в плащането на главницата от 2292.12 лева и на платеното по-късно трудово
възнаграждение за месец август 2024г. в размер на законната лихва за периода от падежа на
всяко месечно трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, или от
30.09.2024г.-19.12.2024г.
1
5) при условията на евентуалност – ако не бъде уважен иска за заплащане на трудово
възнаграждение за периода 04.10.2024г.-28.04.2024г. - предявява осъдителен иск по чл. 213,
ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 907.87 лева, представляваща обезщетение за недопускане
до работа за периода от 04.10.2024г. до 28.10.2024г. и 6) иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 18.22 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.10.2024г. до
19.12.2024г. в плащането на главницата от 907.87 лева, представляваща обезщетение за
недопускане до работа.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност
„Координатор дейности“ с подписването на втори трудов договор на 16.06.2023г. с брутно
трудово възнаграждение в размер на 1500.00 лева, платимо на тридесето число на месеца,
следващ съответния отработен месец. Заявява, че по същото време и съгласно сключен
трудов договор от 14.06.2023г. е започнал работа по основно правоотношение при
„Медицински университет – Плевен“ на длъжност „Асистент по физиология на животните и
човека“. Твърди, че в периода до 01.08.2024г. получавал редовно трудовото си
възнаграждение от ответника, но до 30.09.2024г. не получил възнаграждението си за месец
август 2024г. Навежда довод, че в периода от 02.09.2024г. до 28.10.2024г., а и преди това
основно работил он-лайн по Проект GAP с продължителност 24 месеца, в рамките на който
имал за задача да намери различни добри практики, които да опише и включи в онлайн
платформа със свободен достъп, зуум разговори с партньорите по проекта, интернет
проучване на публикувани документи, свързани с обмен на добри практики, описание от 2-3
страници на 6 добри практики. Заявява, че от 04.10.2024г. не бил допускан до работното си
място, но въпреки това работил по посочения проект онлайн, като на тази дата
работодателят му предложил да прекратят правоотношенията си по взаимно съгласие и без
да получи възнаграждение за месец август и септември 2024г., но ищецът отказал. Подал
сигнал до Инспекция по труда за неплатено възнаграждение за месец август 2024г., след
което на 15.10.2024г. по електронна поща получил искане от работодателя за даване на
писмени обяснения за неявяване на работа от 02.09.2024г. по четири часа дневно всеки
работен ден, което оспорва с довод, че посещава работното си място с изключение на дните,
когато се намира в гр. Плевен, като в четвъртък и петък е на работното си място не по
четири, а по осем часа. Сочи, че е подал писмени обяснения на 31.10.2023г., като преди това
– на 28.10.2024г. изпратил до работодателя уведомление, с което на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 КТ му заявил с едностранно волеизявление, че прекратява трудовото им
правоотношение. Релевира, че на 01.11.2024г. е получил оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, като междувременно – на 30.10.2024г. получил трудовото си
възнаграждение за месец август 2024г. Оспорва заповедта на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание с доводите, че е изпълнявал добросъвестно задълженията си,
включително полагал работа от вкъщи за периода 01.08.2024г. до 28.10.2024г., че не съдържа
посочване на дните на отсъствие с оглед трудовата му заетост по основния договор, че няма
мотиви, както и защото към момента на издаване на тази заповед трудовото
правоотношение било прекратено на друго основание с получаване на заявлението по чл.
357, ал. 1, т. 2 КТ. Заявява, че му се дължи трудовото възнаграждение за месец септември
2
2024г. в нетен размер на 1229.92 лева, както и нетното възнаграждение за месец октомври
2024г. за работните дни от 01.10.2024г. до 28.10.2024г. в нетен размер от 1062.20 лева. Сочи,
че забавата в плащанията на възнаграждението обуславя дължимостта на мораторна лихва
върху всяка една от главниците, а именно: 14.44 лева лихва за периода 30.09.2024г. –
30.10.2024г. за забава в плащането на възнаграждението за месец август 2024г., 23.75 лева
лихва за периода 30.10.2024г. – 19.12.2024г. за забава в плащането на възнаграждението за
месец септември 2024г., 8.04 лева лихва за периода 30.11.2024г. – 19.12.2024г. за забава в
плащането на възнаграждението за месец октомври 2024г. При условията на евентуалност -
ако не бъде уважен иска за заплащане на трудово възнаграждение за периода 04.10.2024г.-
28.04.2024г. предявява осъдителен иск по чл. 213, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 907.87
лева, представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 04.10.2024г. до
28.10.2024г., обоснован с довод, че работодателят-ответник не го е допускал до работа –
работното му място, както и обезщетение за забава в плащането на тази главница за периода
от 28.10.2024г. до 19.12.2024г. в размер на 18.22 лева.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв, в
който признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение, че ищецът е
имал и основно трудово правоотношение, че е платил със закъснение трудовото
възнаграждение на ищеца за месец август 2024г. Сочи обаче, че това закъснение се дължи на
обстоятелството, че последният не присъствал на работното си място след 02.09.2024г., за да
го получи, и не бил заявявал плащане по конкретна банкова сметка. Оспорва ищецът да не е
допускан до работа, както и да се е явявал там и да е полагал труд след 02.09.2024г., с
изключение на 13.09.2024г., но твърди, че тогава ищецът само се явил, без да полага труд.
Оспорва да му е връчвано уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Обосновава
законосъобразността на дисциплинарното производство, твърдейки, че писмени обяснения
са изискани, а издадената заповед е връчена на ищеца. Твърди, че наказанието му е
наложено затова, че от 02.09.2024г. не се е явил на работното му място, за да изпълнява
задълженията си по трудов договор, според който мястото на изпълнение на задълженията е
в гр. София, ................., по 4ри часа дневно, и между страните няма последващо
споразумение за изменение на мястото на работа или полагане на труд от разстояние, поради
което сочи, че неявяването на служителя представлява тежко нарушение на трудовата
дисциплина. Оспорва основателността на искането за заплащане на сумата от 2292.12 лева с
довод, че ищецът не е полагал труд след 02.09.2024г. и не се явявал на работното си място,
поради което и твърди, че плащане не му се дължи. При тези доводи моли за отхвърляне на
исковете. Не възразява по приемането на писмените доказателства. Моли за допускане на
експертиза.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Ищецът носи тежестта да установи, че е бил в трудово правоотношение с ответника, по
силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност,
както и да докаже обстоятелствата, на които основава твърденията си, в това число, че се е
3
явявал на работа в периода след 02.09.2024г. до 28.10.2024г., че е полагал труд от разстояние
при наличие на такава уговорка; че към датата на връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение, трудовото правоотношение е било прекратено от
ищеца на валидно основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ с достигане на уведомлението до
работодателя и при наличието на фактическия му състав, свеждащ се до неплащане на
трудово възнаграждение.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 8 КТ добросъвестното поведение на работника
или служителя при изпълнение на трудовите му задължения се предполага.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение, на
посоченото в заповедта прекратително основание, в това число извършване на посоченото в
заповедта дисциплинарно нарушение от страна на ищеца, изискване на обяснения от
служителя, издаване на заповедта от законен представител на работодателя или
оправомощено от него лице, мотивиране на заповедта с очертаване на конкретните
фактически обстоятелства, довели до уволнението в настоящата хипотеза, връчване на
заповедта на служителя. В тежест на ответника е също да докаже обстоятелствата, от които
произтичат релевираните възражения, по-конкретно да обори презумпцията по чл. 8, ал. 2
КТ за добросъвестно поведение на ищеца при осъществяване на трудовите права и
задължения, както и може да проведе насрещно доказване относно обстоятелството по
полагане на труд.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства за
полагане на труд от разстояние и наличие на такава уговорка.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ
Ищецът следва да докаже пълно и главно, че в трудовата му книжка е вписано
неправилно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно, че
прекратяването е в резултат на отправено от служителя заявление, с посочено правно
основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ при наличие на фактическия състав за прекратяване на
правоотношението на това основание, в това число неплатено/и трудово/и възнаграждение/я
от ответника към 28.10.2024г., че заявлението му е достигнало до работодателя и момента на
достигане на изявлението на служителя до работодателя с постъпване в информационната
му система.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства за
момента на достигане на изявлението на служителя до работодателя.
В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимите към 28.10.2024г. трудови
възнаграждения в уговорения срок, както и да докаже обстоятелствата, на които основава
възраженията си, по-конкретно да обори презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестно
поведение на ищеца при осъществяване на трудовите права и задължения, свързани с
явяването му на работа.
По иска с правно основание чл. 128. т. 2 КТ
В тежест на ищеца по делото е да докаже, че за процесния период между страните е
4
било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд в полза
на ответното дружество на посочената длъжност, в това число, че се е явявал на работа в
периода след 02.09.2024г. до 28.10.2024г., че е полагал труд от разстояние при наличие на
такава уговорка; размера на дължимото му се трудово възнаграждение и неговата
изискуемост.
По иска с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ
В тежест на ищцата е да докаже пълно и главно незаконно недопускане до работа за
релевирания период, т.е. работникът или служителят да е посетил предприятието в сочения
от него период, да е изявил готовност да престира труд по трудовото правоотношение и
препятствието му да стори това от работодателя.
В тежест на ответника е да докаже предоставяне на възможност на служителя да
престира труд.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства да е
посетил предприятието в сочения от него период, да е изявил готовност да престира труд по
трудовото правоотношение и препятствието му да стори това от работодателя
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД
В тежест на ищеца по делото е да докаже съществуването на главно задължение за
плащане на трудово възнаграждение и обезщетение за недопускане до работа и тяхната
изискуемост – с настъпване на падежа и/или изпращане на покана до ответника.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства за
изпращането на покана до ответника за плащане на обезщетение за недопускане до работа.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са относими,
необходими и допустими за правилното решаване на делото, поради което следва да се
приемат като доказателства по делото.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни между страните
следните обстоятелства: че между тях е сключен трудов договор № 014/2023г., по силата на
който ищецът е постъпил на работа при ответника на длъжност „Координатор дейности“ с
работно време от 4 работни часа при петдневна работна седмица и с брутно трудово
възнаграждение в размер на 1500.00 лева и в нетен размер от 1229.92 лева, платимо на
тридесето число на месеца, следващ съответния отработен месец; че ответникът е забавил
плащането на трудовото възнаграждение за месец август 2024г., изплащайки същото на
30.10.2024г.; че работодателят не е заплатил трудови възнаграждение за месец септември и
октомври 2024г.; че на 25.10.2024г. ищецът е получил по електронна поща на имейл адреса
си *********@*****.*** от работодателя с имейл адрес ******@**********.**, съдържащ
покана за даване на писмени обяснения със съдържанието, каквото е в документа на л. 28 от
делото; че на 31.10.2024г. ищецът е изпратил писмените си обяснения от този имейл до
посочения имейл на работодателя със съдържанието на документа, какъвто е представен с
исковата молба на л. 34; че ищецът е уведомен от работодателя посредством електронна
5
поща на посочените имейли за двете страни за издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение и същата е получена от ищеца на 01.11.2024г. със
съдържанието на документа, какъвто е представен с исковата молба и на л. 37-38 от делото;
че на 28.10.2024г. ищецът е изпратил от своя имейл *********@*****.*** до имейла на
работодателя си - ******@**********.**, уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ със
съдържанието, каквото е в документа на л. 31 от делото, представен с исковата молба.
По приемането и допускането на доказателствата, съдът се е произнесъл с определение
№ 15975/07.04.2025г. По приемането на представените след този съдебен акт документи,
съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след изслушване на
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6