№
2022
година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав , в закрито заседание на 30.09.2022 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д. № 687
/ 2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по жалба на Д.А.К.,
против решение № РД 1100/13/ от 27.03.1995 г.
на Областен управител-Варна с искане за обявяване на неговата нищожност.
След отмяната на определение № 1381/4.05.2022 г. и в съответствие с указанията дадени в
определение № 6941/11.07.2022 г. по адм.
дело № 5489/2022 г. по описа на ВАС е постановено разпореждане № 10010/3.08.2022
г. , с което от съда са изискани доказателства за установяване на активната
процесуална легитимация на жалб. К..
С молба с.д. 12553/18.08.2022 г.
е представен от К. НА №181, том LX, дело 14759/1993 г. , като се твърди, че посоченият в
него недвижим имот е идентичен с този предмет на обжалваното решение, а правния
си интерес от обжалването, същата обосновава с влязлото в сила решение на ВКС
по гр. дело № 217/2002 г. , с което било постановено, че О.К.не притежавал
права върху процесният имот.
След преценка на изложените от
жалбоподателката доводи и на наличните по делото доказателства, съдът намира
жалбата на К. за недопустима съгласно чл. 159, т. 4 от АПК – липса на правен
интерес от оспорването.
При липсата на спор за
идентичност на имота по представеният НА № 181 с имота предмет на оспореното решение, съдът намира,
че правен интерес от оспорването на решение № РД 1100/13/ от 27.03.1995 г. е съществувал
само и единствено за приобретателите по сделката предмет на същият НА, т.е. само за О.Д.К.и А.А.А.. По делото не са налице
данни тази сделка да е обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение, а
силата на присъдено нещо по представеното от жалбоподателката решение № 378/4.09.2003
г. по дело № 217/2002 г. по описа на ВКС няма действие по отношение на
нея, тъй като същата не е била страна в този съдебен процес. В тази връзка, съвсем неоснователен е
изложеният в обратния смисъл довод съдържащ се в подадената от Д. К. молба с.д. 12553/18.08.2022 г. , още повече че правният интерес на О.К.от оспорване на
решение № РД 1100/13/ от 27.03.1995 г. вече е бил признат с влязлото в сила решение № 2655/12.05.1997
г. по адм. дело № 2036/1995 г. по описа
на ВАС. Всъщност , правно недопустимо е Д.К. да обосновава с молбата си от 18.08.2022 г.
наличието на правен интерес за себе си
въз основа на отричане наличието на такъв за О.К., поради приетото в мотивите
на приложеното от нея решение на ВКС по гр. дело № 217/2002 г. - в тези мотиви е прието, че праводателите на
ищецът Костадинов /тези по сделката за покупко-продажба/ не се легитимират като реституирани
собственици именно защото решението за отмяна на отчуждаването било отменено с решение № РД 1100/13/
27.03.1995 г. на Областен
управител-Варна, т.е. допустимостта в адм. процес на защитата именно срещу този
адм. акт не може да бъде отречена поради
собствения му правен ефект върху
гражданското вещно право на собственост. Точно обратното, правен интерес от
оспорването на това решение има този, който
при положителен изход на адм. процес би притежавал вещното право на собственост
, а това са именно приобретателите по сделката обективирана в горецитираният
нотариален акт – във вътрешните отношения между всички наследници, правото на
собственост би принадлежало на тях, но не и на наследника Д.К.. По причина на последното, съдът намира,
че за последната липсва правен интерес от оспорване на процесното решение,
поради което така подадената от нея жалба
следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на делото,
жалбоподателката следва съгл. 24, пр.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции общо в
размер на 200 лв. / 100 + 100 лв./.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.А.К., срещу Решение № РД
1100/13/27.03.1995 г. на Областен
управител-Варна и прекратява образуваното въз основа на нея съдебно
производство.
ОСЪЖДА Д.А.К., ЕГН ********** да заплати на Областна администрация-Варна за
разноски по делото сумата от 200 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :