М О Т И В И
към присъда № 260007 от 16.09.2020 година
по н.о.х.дело № 1614
на Старозагорския районен съд
по описа за 2020 година:
Обвинението против подсъдимата Д.И.М.,
ЕГН **********, е за това, че през продължителен период от време,
от 04.12.2019 год. до 20.05.2020 год. в
гр.Стара Загора, като пълнолетно и работоспособно лице, не се е занимавала с
общественополезен труд, като е получавала нетрудови доходи по неморален начин
(осъществявала сексуални контакти с различни мъже срещу заплащане) –
престъпление по чл.329, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението
и пледира подсъдимата да бъде призната за виновна,
като на основание чл.78а от НК бъде освободена от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и й бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000
лева.
Служебният защитникът адв.П.К. не оспорва
обвинението и пледира на основание
чл.78а от НК подзащитнита й бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното
престъпление, като й бъде
наложено административно наказание „глоба”, чийто в размер да бъде намален съгласно разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимата Д.И.М. се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, като при условията на
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти, съжалява за извършеното и поддържа пледоарията
на защитника си.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата Д.И.М. не е осъждана по смисъла на НК. С решение по н.а.х.дело № 1224/2010 год.
на РС-Сливен, влязло в сила на 11.10.2010 год., тя е била освобождавана от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.329, ал.1 от НК на
основание чл.78а от НК с налагане на административно наказание „глоба“, за
събирането на която през 2011 год. е било образувано изпълнително производство,
но от 12.09.2011 год. до 29.11.2019 год. по него не са били извършвани никакви
принудителни действия за събиране на глобата.
Подсъдимата не е регистрирана в „Национална база данни на пазара на труда и европействия
социален фонд“ и не е осигурявана по трудово правоотношение или като самоосигуряващо се лице. Въпреки че е
била в добро физическо състояние – здрава и трудоспособна, тя не е осъществявала
общественополезен труд.
През периода от 04.12.2019 год. до 20.05.2020 год. подсъдимата М. нощем
обитавала района на „Станционната градина” в гр.Стара Загора, а денем
околовръстния път, източно от гр.Стара Загора, с цел да привлича и осъществява
сексуални контакти срещу заплащане с различни мъже. Подсъдимата се запознавала с
различни, произволно избрани мъже и им предлагала да осъществят с нея сексуален
контакт, като за извършеното получавала парични суми в различен размер – до 20 лв. за орален,
по 30 лв. за вагинален секс. Подсъдимата проституирала заедно със свидетелките Грозданка И. Василева и Наска
Славова Бончева денем в района на отбивката на околовръстния път, източно от гр.Стара Загора, близо до кв.“Зора“, а
нощем в района на ж.п. гарата в Стара Загора и „Станционната градина”. С получените по този
начин суми подсъдимата осигурявала издръжката си, като през целия инкриминиран период се
издържала по горепосочения начин и не е осъществявала общественополезен труд.
При извършени многократни проверки от полицейски
служители при Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора – на 04.12.2019 год., на 09.12.2019 год., на 10.02.2020 год., на 23.04.2020 год. и на 20.05.2020 год., подсъдимата М. била
установена да проституира в посочените по-горе места, била задържана и
отвеждана в полицейското управление, където на основание чл.65 от ЗМВР била предупреждавана писмено да не извършва неморални
действия, от които да получава нетрудови доходи.
Въпреки многократните писмени предупреждения, обвиняемата
продължила да осъществява гореописаната дейност.
Видно от приложените по делото справки от Агенция по
заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ гр.Стара Загора и от ТД на НАП гр.Пловдив, офис Стара
Загора, подсъдимата не е регистрирана като безработна и не е осигурявана по трудови правоотношения или като самоосигуряващо се лице.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимата
по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство (протокол
за предупреждение от 04.12.2019 год., протокол за предупреждение от 09.12.2019
год., протокол за предупреждение от 10.02.2020 год., протокол за предупреждение
от 23.04.2020 год., протокол за разпит на обвиняемата
от 26.05.2020 год., протокол за разпит на св....от 20.05.2020 год., протокол за
разпит на св....от 21.05.2020 год., протокол за разпит на св....от 21.05.2020
год., протокол за разпит на св....от 22.05.2020 год., справка за
съдимост рег. № 1877 от 21.05.2020 год. на РС-Стара Загора, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемата от 26.05.2020
год., писмо изх. № 20-18-899 от 04.06.2020 год. на ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, писмо рег. № 10-09-12-464 от 21.05.2020 год. на Агенция по заетостта,
писмо рег. № 349р-12340 от 28.05.2020 год. на ОД на МВР Стара Загора, снимков
материал), както и от събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства (справки за съдимост на подсъдимата, препис от бюлетина й
за съдимост, справка за търпените от нея наказания и справка от офис гр.Сливен
към ТД на НАП гр.Бургас), като в тази насока следва изрично да се
отбележи, че всички събрани доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия между тях, поради
което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото съдът
намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че през продължителен период
от време, от 04.12.2019 год. до
20.05.2020 год. в гр.Стара Загора подсъдимата Д.И.М., като пълнолетно и
работоспособно лице, не се е занимавала с общественополезен труд, като е
получавала нетрудови доходи по неморален начин (осъществявала сексуални
контакти с различни мъже срещу заплащане), с което свое деяние тя
е осъществила от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.329,
ал.1 от НК.
За
да признае подсъдимата за виновна в извършването на гореописаното престъпление,
съдът прие, че тя е извършила деянието си при пряк умисъл, тъй като е съзнавала
неговия общественоопасен характер, предвиждала е общественоопасните му
последици и е искала настъпването им. На този извод навеждат механизмът и
начинът на извършване на престъплението и обстоятелствата, при което то е било
извършено, в частност – фактът, че през инкриминирания период подсъдимата
многократно е била предупреждавана по ЗМВР да не проституира, но въпреки това е
продължила да осъществява тази си дейност.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Подсъдимата не е осъждана за престъпление от
общ характер, но е била освобождавана
от наказателна отговорност на основание чл.78а НК с решение по
н.а.х.дело № 1224/2003 год. на РС-Сливен, влязло в сила на 11.10.2010 год.
Видно от писмо
изх.№ С200020-178-0020123 от 03.08.2020
год. на Офис гр.Сливен към ТД на НАП гр.Бургас
– л.27 от делото, за събиране на глобата, наложена на
подсъдимата по чл.78а от НК, е било образувано изпълнително производство, като
от 12.09.2011 год., когато е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение,
до 29.11.2019 год. по него не са били извършвани други действия да
принудителното събиране на глобата. Съгласно т.4 от ППВС № 7 от 04.11.1985 год.
по н.д. № 4/1985 год. по отношение на лицата, освободени от наказателна
отговорност по Глава VII на НК, разпоредбите на чл.85 и сл. от НК, предвиждащи реабилитация не се
прилагат, защото тези лица не се считат за осъждани, но същите, за да не бъдат
поставени в по-тежко положение от лицата, осъдени по смисъла на НК на глоба,
може да бъдат повторно освободени от наказателна отговорност по чл.78а от НК,
ако е изтекъл едногодишният срок по чл.86, ал.1, т.3 от НК, започващ да тече от
изпълнение на наказанието, а в случая – доколкото глобата не е платена, но за
събирането й е образувано изпълнително производство – от изтичане на
предвидения в чл.82, ал.1, т.5 от НК двегодишен абсолютен давностен срок,
считано от последното действие, предприето за събиране на глобата – вж. чл.82,
ал.3 и ал.5 от НК. В случая последното действие е било извършено на 29.11.2019
год., на предходното такова е било извършено на 12.09.2011 год. С други думи
срокът по чл.82, ал.1, т.5 от НК за изпълнение на наказанието й по чл.78а от НК
е изтекъл 12.09.2013 год., а срокът по чл.86, ал.1, т.3 от НК е изтекъл на 12.04.2014
год. В този смисъл е и ТР № 2 от 28.02.2018 год. по т.д. № 282017 год. на ОСНК
на ВКС – т.3 и т.7. Ето защо и тъй като от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, като същевременно за извършеното умишлено престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, съдът на
основание на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи подсъдимата Д.И.М. от наказателна отговорност за извършеното от
нея престъпление, като й наложи административно наказание „глоба” в размер на
1000 лева.
При
определяне размера на глобата съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, оказаното от нея съдействие на разследващия орган (направени
самопризнания) и изразеното критично отношение към
извършеното, както и липсата на отегчаващи отговорността, които да не са
елемент от състава на престъплението и поради това да биха могли да бъдат
отчетени като такива, като същевременно се съобрази с имущественото,
материално и семейно положение на подсъдимата съобразно декларацията й в тази
насока, приложена на л.28 от досъдебното производство.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ
МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: