Р Е Ш Е Н И Е
№ 1445, 15.04.2020
г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 09.03.2020 г. в публично заседание в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
2174 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представляван от пълномощника му юрисконсулт ****, твърди, че на 03.07.2017 г. третото лице „Вива
Кредит“ ООД и **** сключили Договор за паричен заем № ****, по който на последния е предоставен
заем в размер на 500 лева, който следвало да бъде върнат ведно с възнаградителна лихва в размер на 69.38 лева на 7 равни
месечни погасителни вноски в срок до 29.01.2018 г. Съобразно постигнатите между
страните договорености : при забава в плащането на погасителна вноски се дължат
разходи за събиране на вземания, чието предназначение е да покрият разходите на
заемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и
електронни съобщения за събиране на просрочени вземания, като на това основание
на ответника е начислена такса разходи за събиране на просрочении
вземания в размер на 175 лева; при забава на плащането на която и да е
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва с повече от 57
календарни дни от 58-мия ден забава заемателят дължи
плащане на еднократна сума в размер на 70 лева, представляваща направените
разходи за събиране на просрочените вземания, включваща ангажиране дейостта на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността то събиране на вземането, като на това основание на ответника е
начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70 лева; в чл. 4,
ал. 1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписването му да предостави на заемодателя някое от предвидените в
него обезпечения, като поради неизпълнението му на същия е начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 207.06 лева; в чл. 8, ал. 4 при забава на плащането
на някоя от погасителните вноски заемателят дължи и
законна лихва за забава за всеки ден забава, като на това основание на
ответника са начислени лихва за забава в размер на 37.54 лева за периода 02.02.2018 г. - 08.11.2019 г.; преди подписване на договора,
също така, заемателят изразил желание да се ползва
доброволно от услуга по експресно разглеждане на документи по отпускане на
заема, за което дължи такса в размер на 206.07 лева. На 02.02.2018
г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 22.01.2013 г. между „Вива Кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
чийто правоприемник е „Агенция за събиране на
Продължение на решение по гр. д.
№ 2174/19 г. – стр. 2/12
вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/, посредством което вземанията по договора за кредит са
прехвърлени на ищеца. За непогасените от тях, а именно : за сумата от 500 лева
- главница; за сумата от 69.38 лева - договорна лихва за периода 02.08.2017 г.
- 29.01.2018 г.; за сумата от 207.06 лева - такса за експресно разглеждана на
искане за отпускане на кредит за периода 02.08.2018 г. - 29.01.2018 г.; за
сумата от 175 лева - такса разходи за събиране на просрочени вземания; за
сумата от 70 лева - такса разходи за дейност на служител; за сумата от 207.06
лева - неустойка за периода 02.08.2017 г. - 29.01.2018 г. и за сумата от 37.54
лева - лихва за забава за периода 02.02.2018 г. -
08.11.2018 г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17738 по
описа на Районен съд - Пловдив, XI гр. с. 2018 г., която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба, с
която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда, по което е образувано ч. гр. д. № 17738/18 г. – 08.11.2018 г., до окотнчателното
й изплащане. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Обективно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 , чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на
ответника Х.Д.Д. с ЕГН **********, **** В.В.Б., оспорва предявените искове, като твърди, че : ищецът
не е активно материалноправно легитимиран по
предявените искове, тъй като ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземането от кредитора си; договорът за кредит е нищожен, тъй като
противоречи на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - липсват
условия за прилагане на посочения в договора годишен лихвен процен,
няма уточнение на базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали
върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, с оглед на което
не става ясно как е формиран размерът на лихвата и какъв е нейният размер;
договорът противоречи и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в
него е посочена общата дължимата сума от потребителя; договорът е сключен в
противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не съдържа информация по чл.
11, ал. 1, т. 12, предложение 2-ро ЗПК - в погасителния план следва да е
включена разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата изчислена на база на лихвен процент, а в случая по договора
има вноска в размер на 110.92 лева, която не показва каква част от нея се
отнася за главницата и каква част от нея за договорната лихва; нарушен е и чл.
11, ал. 2 ЗПК, тъй като уговореният по договора годишен лихвен процент
противоречи на добрите нрави; клаузата, че годишният процент на разходите е в
размер на 49.46% е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като не
се установява механизмът как е изчислен този процент и какви други разходи са
включени в него освен
Продължение на решение по гр. д.
№ 2174/19 г. – стр. 3/12
възнаградителната лихва;
уговорената по договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение
противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, а също така тази клауза е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 5 ЗЗП; клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави;
уговорката за плащане на разходи за събиране на просрочени вземания е в пряко
противоречие е разпоредбата на чл. 33 ЗПК; обезщетение за забава се дължи, но
само върху главницата, тъй като уговорката за възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства намира за следното:
Видно от приложеното за послужване по настоящото дело ч. гр. д. №
17738 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г. на 09.11.2018 г. е
издадена Заповед № **** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Х.Д.Д. да заплати на кредитора „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД : сумата от 500 лева – главница ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.11.2018 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 69.38 лева -
договорна лихва за периода 02.08.2017 г. - 29.01.2018 г.; сумата от 207.06 лева
- такса за експресно разглеждана на искане за отпускане на кредит за периода
02.08.2018 г. - 29.01.2018 г.; сумата от 175 лева - такса разходи за събиране
на просрочени вземания; сумата от 70 лева - такса разходи за дейност на
служител; сумата от 207.06 лева - неустойка за периода 02.08.2017 г. - 29.01.2018
г.; сумата от 37.54 лева - лихва за забава за периода 02.02.2018
г. - 08.11.2018 г., дължими по Договор за паричен заем № **** г.,
сключен между Д. и „Виво Кредит“ ООД, вземанията по
който са прехвърлени посредством Приложение № 1/02.02.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 22.01.2013 г.
между „Вива Кредит” ООД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/; а също и сумата от25.32
държавна такса по производството и сумата от 50 лв. - възнаграждение за защита
от юрисконсулт, която заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание
дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта.
Ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен
документ, наименуван : „Договор за паричен заем „Вивакредит
ПЛАН” № 5367785” от дата 03.07.2017 г., в който като страни са посочени „Вива Кредит“ ООД, от една страна като „заемодател” и от
друга – ****, в качеството му на „заемател”, имащ за
предмет поемане на задължение от страна на заемодателя да предаде в собственост
на заемателя сумата от 500 лева срещу поемане на
задължение от последния да върне заема при посочените в договора условия, а
също и на твърдението си, че вземанията по договора за кредит са му прехвърлени
посредством подписано от тях на 02.02.2018 г.
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърлйне на вземания /цесия/, сключен на
Продължение на решение по гр. д.
№ 2174/19 г. – стр. 4/12
22.01.2013 г. между „Вива Кредит” ООД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за
събиране на вземания” АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
заверени преписи на които са приети като доказателства по делото, в което
приложение под № 19 са описани и вземанията на „Вива
Кредит“ ООД, произтичащи от процесния договор за заем.
Налице е, обаче, спор относно материалноправната
легитимация на ищеца с оглед на твърдението, че прехвърлянето на вземанията не
е съобщено от стария кредитор на ответника.
В действителност съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да има действие спрямо
длъжника прехвърлянето на вземането следва да му бъде съобщено от предишния
кредитор, но в закона липсва забрана уведомяването за цедирането
на вземането да бъде извършено от цесионера, като
трайно в съдебна практика се наложи и разбирането, че уведомяването на длъжника
за извършената цесия може да бъде направено и в хода на висящо съдебно
производство и същото следва да бъде взето предвид от съда на основание чл.
235, ал. 3 ГПК /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС на РБ по
т. д. № 12/09 г. и в Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС на РБ по т. д. №
1711/13 г./
Според правната теория, също така, особеният представител разполага с всички
права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с
изключение на правото на разпореждане с предмета на делото, като няма пречка
той да приема и материалноправни изявления, свързани
със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания
и противната страна. Това становище е застъпено и в множество решения на ВКС,
включително и в сравнително най-новото от тях Решение №
198/18.01.2019 г. постановено по т. д. № 193/18 г., І т. о., в
което е прието, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особен представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици.
Предвид гореизложеното и като се вземе предвид обстоятелството, че в
хода на настоящото производство на назначения по делото особен представител на
ответника е връчен препис от приетото като доказателство заверено копие на
Уведомително писмо /лист 19 от делото/, изходящо от управителя на „Вива Кредит” ООД, чийто адресат е ответникът, в което се
съдържа информация, че задълженията му, произтичащи от сключения на 03.07.2017
г. с „Вива Кредит” ООД Договор за паричен заем № **** са
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, настоящият състав приема,
че ответникът е уведомен за извършената цесия, а ищецът е материалноправно
легитимиран по предявените искове.
Налице е и спор относно дължимостта на процесните вземания с оглед на направените от особения
представител на ответника в отговора на исковата молба правоизключващи
възражения.
Съобразно постигнатите договорености в договор за паричен заем заемната
сума е следвало да бъде върната при следните условия : размер на погасителна
вноска в лева : 110.92, която са
включени част от дължимите
Продължение на решение по гр. д.
№ 2174/19 г. – стр. 5/12
главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема : 7
месеца; брой вноски : 7; дати на плащане на всяка от погасителните вноски :
02.08.2017, 01.09.2017, 01.10.2017, 31.10.2017, 30.11.2017, 30.12.2017,
29.01.2018; фиксиран годишен лихвен процент – 40.30%; лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0.11%; общ размер на всички
плащания с включена такса за експресно разглеждане – 776.44 лева; годишен
процент на разходите по заема – 49.46%; вид на предоставения заем –
потребителски заем; условия за усвояване на цялата сума по заема – в брой /чл.
2, ал. 1/.
Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на кредит под формата
на заем, както и от страните по него – финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 1 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, от една страна и от друга - ответникът, който е
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, то съдът приема, че същият има характеристиките на
договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия
Закон за потребителския кредит /ЗПК/.
Последният
предявява строги изисквания към формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, уредени в глава Трета на ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Според чл. 11, ал. 1 ЗПК : „Договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: 1. датата и мястото на
сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния граждански
номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес
на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по
т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица -
когато в договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит;
7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване
на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; 10. годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен
Продължение на решение по гр. д.
№ 2174/19 г. – стр. 6/12
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; 12. информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване
и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит; 13. извлечение, показващо
периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни
разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на
главницата; 14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови
сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита, освен
ако откриването на банкова сметка не е доброволно, разходите за използване на
платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на
кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от
договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; 15.
лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне,
както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на
договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; 17. наличието на нотариални и други
такси, които са свързани с договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави,
ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има такива; 20. наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера
на лихвения процент на ден; 21. информация за правата на потребителя,
произтичащи от чл. 27 и 28, както и условията
за упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно погасяване на кредита,
реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на
кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за
неговото изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за кредит; 24.
наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на
потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия по договора; 26.
адреса на Комисията
Продължение на решение по гр. д.
№ 2174/19 г. – стр. 7/12
за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията
на този закон; 27. подписи на страните.”, като при неспазване на изискванията
за съдържание, визирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 ЗПК, законът – чл. 22, ал. 1 ЗПК, постановява, че
договорът за кредит е недействителен и че в този случай потребителят връща само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита -
чл. 23 ЗПК.
Разглежданият договор е сключен в предвидената в закона писмена форма,
но в разрез с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в него не се съдържа
яснота относно начина на формиране на годишния процент на разходите по кредита.
Констатира се по-горе в настоящото изложение, че в чл. 2, ал. 1 от договора е
посочено, че : сумата по кредита е 500 лв.; общият размер на всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане е 776.44 лв.; годишният лихвен процент
е фиксиран на 40.30 %, а годишният процент на разходите – 49.46 %. Сами по себе
си тези параметри не изпълват императивното изискване на закона за разяснение относно
начина на формиране на годишния процент на разходите, определен в договора на
49.46 %, като такова не съставлява и клаузата на чл. 2, ал. 2, т. 8 от
договора, в която най-общо е посочено, че при изчисление на ГПР са взети
предвид следните допускания – договорът ще е валиден за посочения в него срок,
всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженята
си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойка за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.
Съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК : „Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.” Следователно пи
салата на тази норма дефиниция уговорената по договора такса за допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем съставлява разход
по кредита, който следва да бъде взет предвид при определяне на ГПР по кредита.
В договора, обаче, липсват данни дали тази такса е включена при изчисляване на
ГПР по заема. При направеното от съда изчисление за проверка на това
обстоятелство с помощта на електронен изчислителен модул „КРЕДИТЕН КАЛКУЛАТОР –
ГПР” от интернет страницата : www.calculator.bg, бе установено,
че ако в оскъпяването на кредита се включи само уговорената по договора възнаградителна лихва, чийто годишен размер е фиксиран на
40.30%, то ГПР по кредита ще възлезе на 48.6409 %, което навежда на мисълта, че
включването на дължимата такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на заема в ГПР по кредита би довело до оскъпяване на кредита в
противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, постановяващ, че : „Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.”, който към датата
на сключване на договора е 50 %.
Продължение на решение по гр. д.
№ 2174/19 г. – стр. 8/12
|
Моля, въведете необходимите данни |
|
|
Основни параметри на
кредита |
|
|
Размер на кредита: |
|
|
Срок на кредита в
месеци: |
|
|
Лихва: |
% |
|
Вид погасителен план: |
|
|
Гратисен период в месеци: |
|
|
Промоционални условия |
|
|
Промоционален период в месеци: |
|
|
Промоционална лихва: |
% |
|
Първоначални такси |
|
|
Такса кандидатстване: |
|
|
Еднократна такса при
усвояване: |
|
|
Други такси: |
|
|
Годишни такси |
|
|
Годишна такса
управление: |
|
|
Други годишни такси: |
|
|
Месечни такси |
|
|
Месечна такса
управление: |
|
|
Други месечни такси: |
|
|
|
|
РезултатиX
общо изплатени по кредита: 569.38
годишен процент на разходите: 48.6409
В обобщение настоящият състав приема, че липсата на яснота
относно начина на определяне на ГПР по кредита съставлява липса на съществен
елемент от съдържанието на договора за кредит по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което
влече и недействителност на същия по силата на закона – чл. 22 ЗПК.
А щом договорът е недействителен, то
в съответствие с чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита в размер на 500 лв.
Продължение на решение по гр. д. № 2174/19 г. – стр. 9/12
И тъй като се касае за парично задължение, денят за изпълнение на което
не е определен /в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5 от 2017 г./, то за да изпадне в забава длъжникът следва да
бъде поканен от кредитора съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. За поставянето на
длъжника в забава в момент, предхождащ датата на подаване на исковата молба в
съда, която съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК
в случая съвпада с деня на подаване на заявлението в съда, по което е
образувано ч. гр. д. № 17738/18 г. – 08.11.2018
г., по делото не са ангажирани доказателства, с оглед на което и предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 229.01 лв.
разноски по производството съразмерно на уважения иск /160 лв. депозит за вещо
лице + 318.62 лв. депозит за особен представител х 39.49 % + 40 лв. довнесена
държавна по производството по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата
от 39.49 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на уважения
иск, определено на база минимален размер на възнаграждението от 100 лв.
съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото
не съставлява нито правна, нито фактическа сложност и по него бе проведено само
едно открито съдебно заседание /100 лв. х 39.49%/.
По изложените съображения съдът :
Продължение на решение по гр. д. № 2174/19 г. – стр. 10/12
„Агенция за събиране на вземания”
ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” АД /понаостоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, ведно
със законната лихва от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане и за
което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17738 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ
гр. с. за 2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за
установено, че Х.Д. Д.с ЕГН **********, му дължи
сумата от 69.38 лв. – договорна лихва за периода 02.08.2017 г. – 29.01.2018 г.
по сключен на 03.07.2017 г. между Д. и „Вива Кредит”
ООД Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН” № ****, вземанията по
който са прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по
силата на подписано от тях на 02.02.2018 г.
Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 22.01.2013 г.
между „Вива Кредит” ООД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” АД /понаостоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ и за
което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17738 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ
гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Х.Д. Д.с ЕГН **********, му дължи
сумата от 207.06 лв. – такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит за периода 02.08.2017 г. – 29.01.2018 г. по сключен на 03.07.2017 г.
между Д. и „Вива Кредит” ООД Договор за паричен заем
„Вивакредит ПЛАН” № 5367785, вземанията по който са прехвърлени от последното на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на подписано от тях на 02.02.2018 г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен на 22.01.2013 г. между „Вива
Кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е
„Агенция за събиране на вземания” АД /понаостоящем
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ и за което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17738 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Продължение на решение по гр. д. № 2174/19 г. – стр. 11/12
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Х.Д. Д.с ЕГН **********, му дължи сумата от 175 лв. – такса
разходи за събиране на просрочени вземания по сключен на 03.07.2017 г. между Д.
и „Вива Кредит” ООД Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН” № ****, вземанията по който са прехвърлени от последното на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на подписано от тях на 02.02.2018 г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен на 22.01.2013 г. между „Вива
Кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е
„Агенция за събиране на вземания” АД /понаостоящем
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ и за което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17738 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Х.Д. Д.с
ЕГН **********, му дължи сумата от 70 лв. – такса разходи за дейност на
служител по сключен на 03.07.2017 г. между Д. и „Вива
Кредит” ООД Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН”
№
****, вземанията по
който са прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по
силата на подписано от тях на 02.02.2018 г.
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 22.01.2013 г. между „Вива Кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД,
чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” АД /понаостоящем
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ и за което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17738 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Х.Д. Д.с
ЕГН **********, му дължи сумата от 207.06 лв. – неустойка за неизпълнение за
периода 02.08.2017 г. – 29.01.2018 г. по сключен на 03.07.2017 г. между Д. и „Вива Кредит” ООД Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН” № *****, вземанията по който са прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на подписано от тях на 02.02.2018
г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 22.01.2013 г. между „Вива Кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД,
чийто правоприемник е „Агенция за събиране на
Продължение на решение по гр. д. № 2174/19 г. – стр. 12/12
вземания” АД /понаостоящем
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ и за което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17738 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Х.Д. Д.с
ЕГН **********, му дължи сумата от 37.54 лв. – лихва за забава за периода 02.02.2018 г. – 08.11.2018 г. по сключен на 03.07.2017 г.
между Д. и „Вива Кредит” ООД Договор за паричен заем
„Вивакредит ПЛАН” № ****, вземанията по който са прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на подписано от тях на 02.02.2018
г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 22.01.2013 г. между „Вива Кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД,
чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” АД /понаостоящем
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ и за което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17738 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на
страните.