Решение по дело №15405/2011 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 397
Дата: 4 февруари 2013 г. (в сила от 25 март 2014 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20113110115405
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2011 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. Варна, 04.02.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15405 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Й.А.К., С.А.К., Г.Н.К., А.И.К., В.И.К., И.И.Н., П.Т.П., Т.В.Й., П.В.Й. срещу Г.К.К. и С.Н.К. иск с правно основание чл. 34 от ЗС да бъде допусната делба между страните на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ж.к."М." (бивш ж.к. "Г. П.") **********, а именно: апартамент ***, който по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-*********., представляващ самостоятелен обект в сграда, с ид.№ **************, с площ 73,05кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня с ниша, дрешник, баня, тоалет и балкон към паркинга, при граници /по документ за собственост/: *** на Р. А. ***, калкан и паркинг и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *************, под обекта - ************* и над обекта - *************, ведно с принадлежащото му избено помещение *** с площ 5,06кв.м., при граници: изба № 19 на Р. А. Я., коридор, калкан и абонатно помещение, както и 0,4717 % ид.ч. от общите части на сградата, в т.ч. и от правото на строеж върху държавната земя, отредена за кооперативния строеж, при квоти: по 4/96 ид.ч. за Й.А.К. и за С.А.К., 2/96 ид.ч. за П.Т.П., по 1/96 ид.ч. за Т.В.Й., П.В.Й., Г.Н.К., А.И.К., И.И.Н. и за В.И.К. и 80/96 за Г.К.К. и С.Н.К. в режим на СИО /по 40/96 за всеки един от ответниците/.

В исковата молба се твърди че, страните са съсобственици на недвижим имот, находящ се в построената в гр.Варна от ЖСК"О."-Варна жилищна сграда върху държавна земя, с административен адрес - гр.Варна, ж.к."М." (бивш ж.к."Г. П.") **********, а именно: апартамент ***, който по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-*********., представлява самостоятелен обект в сграда, с ид.№ **************, с площ 73,05кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня с ниша, дрешник, баня, тоалет и балкон към паркинга, при граници /по документ за собственост/: *** на Р. А. ***, калкан и паркинг и съседни самостоятелни обекти в сградата /съгласно кадастралната карта на гр.Варна/: на същия етаж - *************, под обекта - ************* и над обекта -*************, ведно с принадлежащото му избено помещение *** с площ 5,06кв.м., при граници: изба № 19 на Р. А. Я., коридор, калкан и абонатно помещение, както и 0,4717 % ид.ч. от общите части на сградата съгласно чл.ЗЗ от ЗС, в т.ч. и от правото на строеж върху държавната земя, отредена за кооперативния строеж.

През 1985г. М.З.М. И М. А.К., по време на брака си, продължил повече от 10 години, са придобили при условията на СИО, като член-кооператори, право на собственост върху описания по-горе апартамент, находящ се в построената в гр.Варна от ЖСК"О."-Варна жилищна сграда върху държавна земя - ж.к. ”Г. П." - 2-ри микрорайон, за което им е издаден и нотариален акт за собственост на жилище, строено от ЖСК върху държавна земя № 186, том V, дело № 2307/1985г. на ВН.

След смъртта си на 08.11.1995г., М. А.К., е оставила за свои наследници по закон съпруг М.З.М. и братя и сестри - Г.А. й., и. А.К., Й.А.К. и С.А.К., като е възникнала съсобственост и по наследство, както следва: 80/96 ид.ч. за съпруга М.З.М. и по 4/96 ид.ч. за Г.А. й., и. А.К., Й.А.К. и за С.А.К..

На 12.05.1996г. е починал и. А.К. /брат на наследодателката М. А.К./ и е оставил за свои наследници по закон съпруга Г.Н.К. и низходящи А.И.К., И.И.Н. и В.И.К., които на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗНасл. придобиват квоти в съсобствеността на жилището - по 1/96 ид.ч. за всеки от тях.

         На 14.08.2002г. е починала Г.А. й. и е оставила за свои наследници по закон низходящите си П.Т.П. и в. Т.Й., които, на основание чл.5, ал.1 от ЗНасл., получават равни квоти в съсобствеността на жилището - по 2/96 ид.ч. за всеки от тях двамата.

На 06.04.2008г. е починал в. Т.Й., като е оставил за свои наследници по закон низходящите си Т.В.Й. и П.В.Й., които получават квоти в съсобствеността на описания апартамент - по 1/96 ид.ч. за всеки от двамата.

На 12.02.2010г. с алеаторен договор, обективиран в нотариален акт № 19, том I, рег.№ 296, дело № 13/2010г. на нотариус Юлия Каменова-Костадинова - рег.№ 434 в НК-София с район на действие - района на ВРС, вписан като Акт № 189, том V, дело №1936, вх.рег.№ 2199/15.02.2010г. на СВ-Варна, М.З.М. е прехвърлил на първия ответник Г.К.К. /по време на брака му с втората ответница С.Н.К./ притежаваните от него 20/24 (80/96) ид.ч. от процесния имота, като прехвърлителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, предмет на прехвърлителната сделка.

Доколкото към датата на сключване на алеаторния договор - 12.02.2010г. и към датата на вписването му в Имотния регистър в СВ-Варна - 15.02.2010г., Г.К.К. е бил в брак със С.Н.К., то прехвърлените 20/24 (80/96) ид.ч. от описания апартамент се явяват СИО за двамата, на основание чл.21 от СК и се разпределят по равно между тях - по 40/96 ид.ч. Г.К.К. и за С.Н.К.. Преживелият съпруг на наследодателката на ищците М. А.К. - М.З.М. е починал на 06.06.2010г.

Твърди се, че ответниците ползват имота, поради което ищците претендират обезщетение за ползването, от което са били лишени по 80.00лв. /от които по 20.00лв. месечно на ищците Й.А.К. и на С.А.К., 10.00лв. месечно на ищеца П.Т.П. и по 5,00лв. месечно на ищците Т.В.Й., П.В.Й., Г.Н.К., А.И.К., И.И.Н. и за В.И.К./  считано от подаване на исковата молба. По изложените съображения се претендира съдът да постанови решение, с което да допусне до делба процесния имот при твърдените квоти.

По делото е постъпил отговор от ответните страни Г.К. и С.К. в срока по чл. 131 от ГПК. Ответниците оспорват предявения иск по основание, както и материално правната легитимация на ищците, като твърдят, че същите не са собственици на имота. Единствени собственици на имота са ответниците по силата на две прехвърлителни сделки. С договор за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №19, нот. дело №13/2010г. от 12.02.2010г. М.З.М. е прехвърлил на ответниците 20/24 ид.ч. от процесния имот, а с договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт №117, нот. дело №107/2010г. от 31.05.2010г. е прехвърлил на ответниците останалите 4/24 ид.ч. По изложените съображения, след като ищците не са собственици на процесния имот ответниците твърдят, че същите нямат правен интерес за водене на иск за делба, и при липса на доказателства в тази насока производството следва да бъде прекратено, в условие на евентуалност искът да бъде отхвърлен. Изразява се становище за неоснователност и на иска за обезщетение за ползването на имота, подлежащ на разглеждане във втора фаза на делбата.

В хода по същество в първата фаза на делбата ищците молят за допускане на делба на процесния имот при посочените квоти между страните, а ответниците молят за отхвърляне на иска за делба, като твърдят индивидуална собственост върху същия.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от нотариален акт за собственост на жилище, строено от ЖСК върху държавна земя № 186, том V, дело № 2307/1985г. на ВН, М.З.М. И М. А.К., са придобили право на собственост върху апартамент ***, находящ се в гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ж.к."М." (бивш ж.к. "Г. П.") **********, с площ 73,05кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня с ниша, дрешник, баня, тоалет и балкон към паркинга, при граници: *** на Р. А. ***, калкан и паркинг, ведно с принадлежащото му избено помещение *** с площ 5,06кв.м., при граници: изба № 19 на Р. А. Я., коридор, калкан и абонатно помещение, както и 0,4717 % ид.ч. от общите части на сградата съгласно чл.33 от ЗС, в т.ч. и от правото на строеж върху държавната земя, отредена за кооперативния строеж.

Съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 19, том I, рег.№ 296, дело № 13/12.02.2010г. на нотариус Юлия Каменова-Костадинова - рег.№ 434 в НК-София с район на действие - района на ВРС, М.З.М. е прехвърлил на Г.К.К., 20/24 (80/96) ид.ч. от процесния имот, срещу задължение за издръжка и гледане, като прехвърлителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, предмет на прехвърлителната сделка.

Съгласно нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 116, том I, рег.№ 6409, дело № 106/31.05.2010г. на нотариус Роза Кожухарова - рег.№ 212 в НК-София с район на действие - района на ВРС, М.З.М. е признат за собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност върху 4/24 ид.ч. от процесния имот.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 117, том I, рег.№ 6412, дело № 107/31.05.2010г. на нотариус Роза Кожухарова - рег.№ 212 в НК-София с район на действие - района на ВРС, М.З.М. е продал на Г.К.К., 4/24 ид.ч. от процесния имот.

Съгласно удостоверение за наследници на М. А.К., поч. на 08.11.1995г., за което е съставен Акт за смърт № 11/09.11.1995г., нейни наследници са М.З.М. – съпруг, и Г.А. й., и. А.К., Й.А.К. и С.А.К. – братя и сестри. Съгласно удостоверение за наследници на и. А.К., поч. на 12.05.1996г., негови наследници са Г.Н.К. - съпруга, А.И.К., В.И.К. и И.И.Н. - деца. Съгласно удостоверение за наследници на Г.А. й., поч. на 14.08.2002г., нейни наследници са П.Т.П. и в. Т.Й. - деца. Съгласно удостоверение за наследници на в. Т.Й., поч. на 06.04.2008г., негови наследници са Т.В.Й. и П.В.Й.. Съгласно удостоверение за семейно положение, Г.К.К. се намира в граждански брак със С.Н.К., сключен с акт за брак № 1302/04.07.1987г.

Представени са справка за плащания на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за процесния апартамент ***, находящ се в гр.Варна, ж.к."М." **********, за месеците март и май 2010г., платени от Й.А.К. и декларация от 09.02.2010г. от М.З.М. чрез Г.К.К. ***, от която е видно, че на процесната дата, като собственици на процесния апартамент М.З.М. е декларирал освен себе си, още С.А.К., Й.А.К. и „др. неизвестни”.

От изслушаните по делото свидетелски показания на св. П. А.К., се установява, че на два пъти свидетелят  станал неволен свидетел на разговор веднъж между бащата на Р. /Й.К./ и М.З.М. и веднъж между Р. и М.М., като Д. /М.З.М./ отказвал някой друг да живее с него, казал, че не оспорва никакви техни дялове от този апартамент, но искал да живее сам на спокойствие. Неговите свидетелски показания са в хармония с показанията на втория свидетел на ищците Р.Б.С., който също придружавал Р. в жилището, тъй като Р. по това време работел във Варна и искал да се види с М. ако е възможно да пребивава в това жилище, т.к. е наследник и има някакъв дял, но му било отказано. М. заявил, че иска да живее сам, като не оспорва, че Р. има дял. Това станало през 2007-2008г., като свидетелят не бил очевидец на самия разговор.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С решението по допускане на делбата съдът решава въпроса върху кои имоти, между кои лица и при какви квоти е налице съсобственост, която подлежи на прекратяване.

Предявеният иск е за делба на: апартамент ***, находящ се в гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ж.к."М." (бивш ж.к. "Г. П.") **********, който по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-*********., представлява самостоятелен обект в сграда, с ид.№ **************, с площ 73,05кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня с ниша, дрешник, баня, тоалет и балкон към паркинга, при граници /по документ за собственост/: *** на Р. А. ***, калкан и паркинг и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *************, под обекта - ************* и над обекта - *************, ведно с принадлежащото му избено помещение *** с площ 5,06кв.м., при граници: изба № 19 на Р. А. Я., коридор, калкан и абонатно помещение, както и 0,4717 % ид.ч. от общите части на сградата, в т.ч. и от правото на строеж върху държавната земя, отредена за кооперативния строеж.

Няма спор и от доказателствата по делото се установява, че процесният имот е придобит чрез реализация на строеж в ЖСК от М.З.М. И М. А.К., които като член-кооператори са придобили при условията на СИО по време на брака си, процесния апартамент. Няма спор, че брака между тях е продължил повече от 10 години.

Няма спор, че след смъртта на М. А.К., поч. на 08.11.1995г., съпругът й М.З.М. е продължил да обитава самостоятелно процесния имот.

Няма спор, че съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 19, том I, рег.№ 296, дело № 13/12.02.2010г. на нотариус Юлия Каменова-Костадинова, М.З.М. валидно е прехвърлил на Г.К.К., 20/24 (80/96) ид.ч. от процесния имот, срещу задължение за издръжка и гледане.

Налице е спор дали М.З.М. е придобил по давност 4/24 ид.ч. от процесния имот и дали валидно се е разпоредил със същите в полза на ответниците.

Съгласно нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 116, том I, рег.№ 6409, дело № 106/31.05.2010г. на нотариус Роза Кожухарова - рег.№ 212 в НК-София с район на действие - района на ВРС, М.З.М. е признат за собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност върху 4/24 ид.ч. от процесния имот. Периодът на придобивната давност следва да бъде десет годишен – осъществявано недобросъвестно владение за период, считано от смъртта на М. А.К. - 08.11.1995г. до 08.11.2005г. Удостоверяването на правото е обективирано в нотариален акт от 31.05.2010г. Правото на собственост, придобито от М.З.М. по давност, е оспорено от ищците. Съдът намира, че не е налице осъществявано давностно владение от М.З.М. по отношение на 4/24 ид.ч. от процесния имот. За да е налице давностно владение следва да е налице явна, непрекъсната и несмущавана фактическа власт върху имота с намерение за своене. В конкретния случай е налице фактическа власт, осъществявана от М.З.М., но същата не е явно противопоставена на останалите съсобственици. Не е налице и намерение за своене. Съгласно еднозначните показания на изслушаните по делото свидетели П. А.К. и Р.Б.С., М. М. никога не е противопоставял владението си на съсобствениците, не е обективирал пред тях намерение за своене на имота /не е оспорвал, че имат дялове в имота/, а единствено е претендирал осъществяване на фактическа власт. Само след външно обективиране на противопоставянето на владението на владеещия съсобственик на останалите невладеещи съсобственици, може да започне да тече давност. По делото не се установява някога да е било противопоставяно владението на М.З.М. на останалите съсобственици. От приложената по делото декларация от 09.02.2010г. от М.З.М. чрез Г.К.К. ***, се установява, че към 09.02.2010г. М.З.М., не се е считал за едноличен собственик на процесния апартамент /декларирал е наличието и на други собственици/, т.е. не е било налице намерение за своене на останалите 4/24 ид. части от процесния имот.

Поради това съдът намира, че въпреки издаването на констативен нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 116, том I, рег.№ 6409, дело № 106/31.05.2010г. на нотариус Роза Кожухарова, М.З.М. не е станал собственик по давност на 4/24 ид. части от процесния имот, поради което и не е могъл да прехвърли правото на собственост върху посочените ид. части с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 117, том I, рег.№ 6412, дело № 107/31.05.2010г. на нотариус Роза Кожухарова на Г.К.К.. Оттук посочената разпоредителна сделка няма вещно-прехвърлителен ефект и Г.К.К. и съпругата му С.Н.К. не са станали собственици на 4/24 ид. части от процесния имот.

Съгласно удостоверение за наследници на М. А.К., поч. на 08.11.1995г., нейни наследници са М.З.М. – съпруг, и Г.А. й., и. А.К., Й.А.К. и С.А.К. – братя и сестри. Съгласно чл. 9 ал.2 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. Няма спор, че М. А.К. и М.З.М. са били в брак повече от 10 години. В този случай М.З.М., след прекратяване на СИО със смъртта на М. А.К. става собственик на 10/12 от процесния имот /1/2 от прекратената СИО и 2/3 от 1/2/. Именно толкова същият прехвърля на Г.К.К., срещу задължение за издръжка и гледане /20/24 (80/96) ид.ч. от процесния имот/. Към момента на прехвърлянето с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 19, том I, рег.№ 296, дело № 13/12.02.2010г., Г.К.К. се е намирал в граждански брак със С.Н.К. /акт за брак № 1302/04.07.1987г./, поради което Г.К.К. и С.Н.К. са придобили в режим на СИО 20/24 (или 80/96) ид.ч. от процесния имот/.

Останалите 2/12 ид. части се разпределят между останалите наследници –по 1/24 /или по 4/96 ид.ч./ за Й.А.К. и за С.А.К., 1/48 /или 2/96 ид.ч./ за П.Т.П., и по 1/96 ид.ч. за Т.В.Й., П.В.Й., Г.Н.К., А.И.К., И.И.Н. и за В.И.К..  

Разноски, съгласно чл. 355 от ГПК, се присъждат съобразно стойността на дяловете, а по съединените искове се прилага чл. 78 от ГПК, т.е. в първа фаза на настоящото производство разноски не се присъждат.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА делба  по иска на Й.А.К. ЕГН **********,***, С.А.К. ЕГН **********,***, П.Т.П. ЕГН **********,***, Т.В.Й. ЕГН **********, П.В.Й. ЕГН **********, и двамата с адрес гр. С., УЛ. В № *, Г.Н.К. ЕГН **********, А.И.К. ЕГН **********, В.И.К. ЕГН **********, тримата с адрес ***, и И.И.Н. ЕГН ********** *** срещу Г.К.К. ЕГН ********** и С.Н.К. ЕГН **********, и двамата с адрес ***, на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ ***, находящ се в гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, ж.к."М." (бивш ж.к. "Г. П.") **********, който по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-*********., представлява самостоятелен обект в сграда, с ид.№ **************, с площ 73,05кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня с ниша, дрешник, баня, тоалет и балкон към паркинга, при граници /по документ за собственост/: *** на Р. А. ***, калкан и паркинг и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *************, под обекта - ************* и над обекта - *************, ведно с принадлежащото му избено помещение *** с площ 5,06кв.м., при граници: изба № 19 на Р. А. Я., коридор, калкан и абонатно помещение, както и 0,4717 % ид.ч. от общите части на сградата, в т.ч. и от правото на строеж върху държавната земя, отредена за кооперативния строеж, при следните квоти: по 4/96 ид.ч. за Й.А.К. ЕГН **********,*** и за С.А.К. ЕГН **********,*** 2/96 ид. за П.Т.П. ЕГН **********,*** по 1/96 ид.ч. за Т.В.Й. ЕГН **********, П.В.Й. ЕГН **********, и двамата с адрес гр. С., УЛ. В № *, Г.Н.К. ЕГН **********, А.И.К. ЕГН **********, В.И.К. ЕГН ********** тримата с адрес ***, и И.И.Н. ЕГН ********** *** и 80/96 в режим на СИО за Г.К.К. ЕГН ********** и С.Н.К. ЕГН **********, и двамата с адрес ***, на основание чл. 34 от ЗС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено. Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: