№ 20113
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110166878 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление на А.С.В ЕАД, с ЕИК: ***, срещу Г. Г. Н. с ЕГН:
**********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
суми дължими по Договор за потребителски кредит от 28.06.2018 г.
Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи
условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за
ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в
основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3
ГПК.
Целта на директивата и на законовата уредба в тази насока е да защитава правата на
потребителите, като задължава съдът да следи за спазването на законовите разпоредби при
вземания произтичащи от потребителски договори. Тоест, превратно е тълкуване на закона в
насока, че съдът не следи за съответствие между претендираното със заявлението и реално
дължимото от кредитополучателя. Съдът, като ръководно-решаващ орган във всяко едно
производство не би могъл да бъде ограничаван в извършваната от него проверка. Това
разбиране би довело до абсурдния резултат съдът да се превърне в пощенска кутия на
страните, чиято единствена функция е да разменя волеизявления им. Не такъв е смисълът на
заповедното производство, още по-малко когато страна по делото се явява потребител. Това
следва още повече от факта, че съдът при приключване на производството издава акт, с
който заповядва на страната да заплати едно предполагаемо съществуващо вземане. Ето
защо съдът има задължение при констатиране на всяко едно несъответствие между
твърденията на страната и реално съществуващите вземания да го установи и отстрани,
съответно в случая да откаже да издаде заповед за него.
Още повече, в случая не става въпрос за проверка на верността на изчислението на
законната лихва, както заявителят погрешно счита. Съдът цели проверка на потребителския
1
договор за нищожни клаузи и конкретно за отхвърляне на съмнението, че ведно със
законната лихва обезщетението за забава включва и други пера, като неустойка или разноски
по договора или, че законната лихва е начислена върху сума, включваща такива. Така приема
СГС в идентична хипотеза напр. с Определение № 1549/27.01.2024г. по ч.гр.д. 14186/2024г.
по описа на СГС.
По същество със заявлението се претендира обезщетение за забава в размер на 6352,94
лв. за период от 06.08.2018г. до 06.11.2024г. При изчисление с общодостъпен лихвен
калкулатор на НАП съдът е констатирал, че законната лихва върху главницата от 5600 лв.,
дължима за периода от 06.08.2018г. до 06.11.2024г., е в размер на 3864,04 лв. Още повече
необходимо е да се спомене, че за периода до 05.07.2022 г. следва лихва да се начислява само
върху непогасените по кредита вноски, следователно лихвата би била в по-нисък размер от
горепосочения. Поради тази причина съдът се намира в невъзможност да изчисли
действително дължимата законна лихва върху сумата. Ето защо заявлението в тази му част
следва да бъде отхвърлено изцяло. Недопустимо е заявителят да включва към размера на
посочената като лихва сума вземания по договора с друг характер, напр. неустойки, които
съдът би счел за нищожни. За включването на такива в претендираната като лихва сума
съдът не би могъл да следи, поради отказ на заявителя да посочи по какъв начин е била
формирана същата.
Също така с Разпореждане № 171196/21.11.2024г. на заявителя са били дадени указания
да отстрани нередовностите на заявлението си, като посочи как се формира размера на
претендираната от него лихва. Било му е указано, че при неизпълнение в срок на указанията,
заявлението му ще бъде оставено без уважение в тази му част.
Въпреки горното и в разрез с чл. 129 ГПК заявителят не е изпълнил дадените му
указания в срок до 04.12.2024г. Заявителят, напротив, е отказал да изпълни дадените му
указания, като е цитирал определения на окръжни съдилища от страната, необвързващи по
никакъв начин съда и нямащи отношение към делото.
С оглед изложеното, заявлението в частта, с която се претендира обезщетение за забава
в размер на 6352,94 лв. за период от 06.08.2018г. до 06.11.2024г. следва да бъде отхвърлено.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 229,84 лв. (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
354791/06.11.2024г. на „А.С.В“ ЕАД, с ЕИК: ***, срещу Г. Г. Н. с ЕГН: **********, В
ЧАСТТА за сумата 6352,94 лв., обезщетение за забава за период от 06.08.2018г. до
06.11.2024г., дължимо по Договор за потребителски кредит от 28.06.2018 г., както и в частта
за разноските над сумата от 229,84 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
2
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3