№ 1246
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000501802 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260152/01.03.2024г., постановено по гр.д.№ 13755/2020г., по описа на
СГС, ГО, 5 състав е отхвърлен предявения от С. С. Б. против Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройство, отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че Държавата не е
собственик на поземлен имот с пл. № 2951 от кв. 120, 121, 151, 152 по плана на гр. София,
м. „Студентски град“, утвърден с Решение № 92 по Протокол № 23 от 19.03.2001 г. на СОС,
Решение № 86 по Протокол № 32 от 10.12.2001 г., Решение № 76 по Протокол № 32 от
10.12.2001 г. на СОС и Заповед № РД-50-131 от 08.05.2007 г., с площ от 3296 кв. м., при
граници: улица, улица ПИ IV - ЖС и общ обсл. от кв. 151, УПИ -1180 от кв. 151, ПИ II (две) -
за младежки дом от кв. 151, УПИ - 1180 от кв. 151, улица, ПИ - I - за столова от кв. 120.
улица, УПИ - 996 от кв. 121, улица, УПИ V - 1180 от кв. 152, ПИ II - за общежитие и КОО от
кв. 152, който по сега действащата кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява
имот с идентификатор 68134.1605.2951 с адм.адрес:гр.София, район „Студентски", ул.
„Атанас Манчев" № 1, с площ от 3302 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори: 68134.1605.2950, 68134.1605.4692. 681 34.1605.996,
68134.1605.4641, 68134.1605.4724, 68134.1605.4751, 68134.1605.4818 и 68134.1605.4634.
1
Със същото решение са присъдени разноски, като С. С. Б. е осъден да заплати на
Държавата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец С. С. Б. оспорва решението и моли съда да го отмени и
уважи предявения иск. Посочва, че необосновано и неправилно СГС приема, че Заповед
№2537/01.12.1967г. на зам. Министър на архитектурата и благоустройството е посочена като
„правно основание за отчуждаване на недвижимия имот, описан в АДС № 945/09.04.1971г.
Счита за неправилен и необоснован извода на съда, с оглед на обстоятелството, че в АДС №
945/09.04.1971г. в графата „на какво основание се одържавява имота“ е посочена „Заповед
№2537/01.12.1967г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при СГНС.“ Такава Заповед
обективно не може да е индивидуален административен акт по чл.2 ЗАП /отм./, ето защо не
поражда правни последици, тъй като е нищожен административен акт по чл.41, ал.3 ЗАП
/отм./, поради издаване от некомпетентен административен орган /Т.Р. №2 от 1991г. по гр. д.
№2 от 1991г. на ВС/. Такава Заповед №2537/01.12,1967 г. на отдел "Архитектура и
благоустройство при СГНС не е представена от ответника, не се намира между кориците на
делото и не е приета като доказателство. Необоснован е и другия извод на съда, че “С АДС
№ 945/09,04.1971г. на основание заповед №2537/01.12.1967 г. на отдел “Архитектура и
благоустройство “ при СГНС е одържавено празно място от 240 050 кв.м. при граници: от
ул.62 ОК 18 по същата до Дървенишко шосе по същото и по шосето за с.Бистриш до
пресечката с плавателния канал, по новопроектираната улица през блока на ТКЗС от юг до
ОК 256 и от ОК 256 по западните граници на парцел II и 1 от кв-27 до ОК 102 по
новопроектираната улица през блока на ТКЗС от запад до ОК 111 и от ОК 111 по западната
граница на кв. 1 от км. 1 до "Плавателния канал". Доколкото Заповед №2537/01.12.1967г. на
зам. Министър на архитектурата и благоустройството не е вписана, като правно
основание за одържавяване на имота в оспорения АДС № 945/09.04.1971г., то
необоснован се явява и другия извод на съда, че “правното основание за отчуждаване на
недвижимия имот, описан в АДС № 945/09.04.1971 г., е чл.39, ал. 1 ЗПИНМ (отм ), в
редакцията му след изменението с ДВ бр. 54 от 1956 г. На второ място твърди, че
законът в действуващата редакция на чл. 39 ЗПИНМ /ДВ бр. 54 от 1956 г. “./ предвижда
изплащането на определеното обезщетение да е елемент от фактическия състав на
отчуждаването на имота и то не настъпва по силата на самата регулация. При отчуждаване
на имотите по тази процедура настъпването на отчуждителния ефект и преминаването на
имота в патримониума на държавата е от момента на изплащането на обезщетение. По
делото не се твърди от ответника, както и не е представена регулационна преписка за
отчуждаването на процесния имот на основание заповед №2537/01.12.1967г. на отдел
“Архитектура и благоустройство" при СГНС, с която е одобрен регулационния план и
напречните профили на улиците на Студентски град - гр.София. Нещо повече твърди, че
липсва решение на ИК на СГНС за отчуждаване на имота, респ. за изплащане на
2
обезщетение на собствениците. Няма никаква индиция за започнала процедура по
отчуждаването, нито има доказателства за взетото решение на ИК на СГНС или за изплатено
обезщетение. Изтъква факта, че АДС №945/09.04.1971г. е нищожен административен
акт, тъй като са нарушени два от задължителните му реквизити, а именно - не е
подписан от Председателя на Изпълкома на РНС - Ленински към този момент- И. Ш. и
липсва печат, което води до нищожност на АДС, тъй като е издаден в нарушение на
действащата към тогавашния момент нормативна уредба, регламентираща съставяне на
актове за държавна собственост, а именно чл.21 от Правилника за държавните имоти /обн.
1952г., отм. 1975г./ във вр. с чл.20 от Инструкция за прилагане на същия /обн. 1964г. - Отм.
1975г./. Съгласно приетата от съда и неоспорена от ответника СГЕ се установява, че
подписът за председател на изпълкома на РНС - София в раздел “Одобрявам“ в АДС №
945/09.04.1971г. представлява ксерокопие на подпис, който не е изпълнен от председателя И.
Ш.. Отделно от това в АДС №945/09.04.1971г. в графа „на какво основание се одържавява
имота“ е посочено - Заповед №2537/01.12.1967г. на отдел “Архитектура и благоустройство“
при СГНС.“ Що се отнася до наличието на предходно дело посочва, че Решения по гр. дело
№ 2606/2012г. на СГС, потвърдено с Решение по гр.д.4204/2016г. на САС са отменени с
Решение №93 от 29.06.2018г. на ВКС, І ГО по гр.д.№1373/2018г., което СГС не е преценил
по чл. 236 ал.2 ГПК, т.е. съществено процесуално нарушение /чл.12 ГПК/. т.е. въпросите
дали АДС №945/09.04.1971г. е нищожен, поради липса на задължителни реквизити, и
дали е издаден без правно и фактическо основание, следва да бъдат решени в
настоящото производство, тъй като не представляват юридически факти, въз основа
на които има постановено влязло в сила решение. По отношение на въпросите дали АДС
№945/09.04.1971г. е нищожен, поради липса на задължителни реквизити, и дали е издаден
без правно и фактическо основание не е упражняван съдебен контрол и такъв следва да бъде
упражнен в настоящото производство. По чл.17 ал.2 ГПК съдът се произнася по валидността
/нищожността/ на административните актове. Изрично по делото в исковата молба са
наведени такива доводи от ищеца и са събирани доказателства за установяване на тези
факти. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че правилно и законосъобразно съдът
приема, че Заповед № 2537 от 01.12.1967г. е основание за съставяне АДС № 945
(7957)/09.04.1971г., макар в него погрешно да е посочено, че заповедта е на отдел
„Архитектура и благоустройство“ при СГНС. В този смисъл, неправилни са твърденията на
въззивника, че зам.-министъра на архитектурата и благоустройството не е компетентен
орган, който може да одобрява регулационния план и напречните профили на улиците на м.
„Студентски град“. Съгласно § 60, т. 2 от ППЗПИНМ (Изм. ДВ, бр. 47 от 1964г., попр., бр.55
от 1964г., изм., бр. 64 от 1965 г.): „Проекторегулационните планове заедно с
придружаващите ги планове, схеми и профили се одобряват, както следва: 2. Със заповед на
председателя на Държавния комитет по строителство и архитектура: а) проектоуличните и
дворищните регулации за първоначално или за ново урегулиране на градове или на
3
значителни части от тях, включително центровете им, и за първоначално или за ново
урегулиране на села, промишлени и курортни центрове с особено народностопанско или
общонационално значение или на значителни части от тях в случая, когато за населеното
място няма одобрен преди това идеен застроителен план; б) проектоуличните и дворищните
регулации, с които се изменят по същество характерът и начинът на застрояването или видът
на мероприятията по одобрен от председателя на Държавния комитет по строителство и
архитектура преди това идеен застроителен план (§ 32, ал. 1 и 3).“ Към датата на издаване на
заповедта за одобряване на регулационния план и напречните профили на улиците на м.
„Студентски град“ 01.12.1967г. Държавният комитет по строителство и архитектура не е
съществувал. С Указ № 236 от 12.III.1966г. (ДВ, бр.21 от 1966 г) Държавният комитет по
строителство и архитектура е преобразуван в Министерство на архитектурата и
благоустройството. Това е и причината заповедта по § 60, т. 2 от ППЗПИНМ да е била
издадена от зам.-министъра на архитектурата и благоустройството. На следващо място
счита за неправилни твърденията относно приложението на чл.39 ал.1 ЗПИНМ (отм.) и
неизплащане на обезщетенията за отчуждаване. В АДС № 945 (7957)/09.04.1971г. е
посочено, че имотът е стар държавен имот. Съгласно § 83, ал. 4 ППЗПИНМ „Държавни
имоти, отредени по уличнорегулационния план за мероприятия на други държавни
учреждения или предприятия или за мероприятия на обществени организации, се предават
по реда на ЗС”. В случая не е било необходимо заплащането на каквото и да е било
обезщетение. Неправилно се твърди, че липсва и решение на СГНС. С молба изх. № ОА23-
7780 от 27.05.2022 г. е представено заверено копие на АДС № 945 (7957)/09.04.1971 г. и на
Заповед № 2537 от 01.12.1967г. Част от последната е Решение по Протокол № 24 от
16.10.1967 г. на СГСН и Решение по Протокол № 12 от 29.07.1967 г. на СГНС, с които се
приемат проекторегулационният и идейно-застроителният план и проекти за напречните
профили на улиците на м. „Студентски град“.
На трето място в АДС № 945 (7957)/09.04.1971 г. е посочено, че имотът е предоставен
за оперативно управление на Министерство на народната просвета. Това от своя страна
означава, че имотът е публична държавна собственост. Съгласно чл.7 ал.1 ЗДС „Имотите и
вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се
придобиват по давност“, а съгласно ал. 4 от същия „Собствеността върху имоти - публична
държавна собственост не подлежи на възстановяване“.
Извън гореизложеното твърди, че жалбоподателят е укрил наличието на предходни
дела между него и правоприемник на Държавата - ЕАД, създадено по реда на чл.17 ал.1
ЗППДОбП (отм.), в които производства същият АДС № 945 (7957)/09.04.1971г. е бил вече
предмет на проверка, поради което е недопустимо неговата повторна проверка. Отмяната на
влязлото в сила решение не води, както неправилно твърди въззивникът, до повторна
проверка на този акт. В коректния случай е необходимо или производството да се прекрати
поради по-късното му завеждане, или да се спре. Неправилни са твърденията на
въззивника, че съдът е длъжен приложи чл. 17, ал. 2 ГПК, като извърши косвен съдебен
контрол, тъй като АДС не представлява административен акт, а вътрешнослужебен акт,
4
който не създава права и задължения за трети лица извън подчинените на издателя на акта и
не подлежи на контрол за законосъобразност. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, депозиран
от купувач на недвижим имот, придобит от публична продан на ЧСИ през 2011г. срещу
държавата, чрез МРРБ, която твърди, че го е отчуждила през 1967г. по реда на чл.39 ЗПИНМ
/отм./ вр.пар.60 т.2 ППЗПИНМ /в редакция към (Изм. ДВ, бр. 47 от 1964г., попр., бр.55 от
1964г., изм., бр. 64 от 1965 г.).
Предмет на настоящото производство е само земя с реална площ от 3302 кв.м. от общо 240
050 кв.м. находяща се в м.“Студентски град“, а предмет на предното производство по чл.108
ЗС – само сградата, построена върху земята. Затова се твърди липса на идентичност
между двете производства, както по предмет, така и по страни.
Ищецът С. Б., сега жалбоподател, твърди, че е придобил собствеността, въз основа на
възлагателно постановление от публична продан на ЧСИ от 8.11.2011г. върху поземлен имот
с пл. № 2951 от кв. 120, 121, 151 и 152 по плана на гр.София, м. „Студентски град“ „заедно с
всички подобрения и приращения, съгласно чл.92 ЗС“. На 14.12.2011г. постановлението е
поправено, като е заличен изразът „заедно с всички подобрения и приращения“. Държавата
отказва да деактува имота. Въз основа на това заявява правен интерес.
ПО ПРАВНИЯ ИНТЕРЕС - в писмо до Поземлената комисия от 23.09.93г. кметският
наместник на ТОА “Студентска“ е посочил, че върху имоти, между които и този със стар пл.
№ 5219, са изпълнени мероприятия по ЗРП, като върху същия попада – младежки дом с
дискотека “Цв.Спасов“, изпълнен като временно строителство, паркинг, улица и канал.
Позоваването на записа, че сградата е временно строителство, подлежащо на премахване,
освен че е ирелевантно за спора, е и необосновано с оглед установеното, че се касае за сграда
с масивна конструкция. По повод искане за деактуване на имота, в писмо до СО, зам. кметът
на общината е посочил, че върху имота са изпълнени младежки дом с дискотека“Цв.Спасов“,
паркинг, улица, канал и водопровод, както и че свободната от застройка и комуникация
площ е само 535 кв.м., за които общината е изразила положително становище по искането за
деактуване. Ищецът заявява права, произтичащи от публична продан на ЧСИ, а преди
това реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство в полза на своите
праводатели. Няма ангажирани доказателства в тази насока освен Постановлението
на ЧСИ от 2011г.
Между страните има друго по-рано образувано и все още висящо производство за сградата,
изградена върху имота както следва - с решение № 376 от 20.02.2017г. по гр.д.№ 4204/2016г.
на САС, ГО, 8 с-в, потвърждаващо решение № 1121 от 05.02.2016г. по гр.д. № 2606/2012г. на
СГС, ГО, 20 с-в, е уважен предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.17а ЗППДОбП/отм./, предявен от „Студентски столове и
5
общежития“ ЕАД, като правоприемник на държавата, срещу „Дивас 2010“ ЕООД и
жалбоподателят в настоящото производство С. С. Б. - за установяване на собствеността
върху монолитна едноетажна сграда с площ от 1242 кв.м. по АЧДС № 02066/18. 02. 2000 г., а
по одобрен архитектурен проект от 2002г. с площ от 1820 кв.м., представляваща търговски
обект – дискотека (бивш Младежки дом „Цветан Спасов“), находяща се в гр.София, район
„Студентски“. С определение № 4/04.01.2018г. постановено по гр.д.№ 2406/2017г. по описа
на ВКС, Първо ГО, решението на САС не е допуснато до касация. Формиран е извод, че
възлагателното постановление на ЧСИ от 2011г. не е прехвърлило валидно право на
собственост върху процесната сграда – бивша дискотека Цветан Спасов, тъй като
същата не е принадлежала на длъжника /“Теодору пропъртис БГ“ ЕООД/, а публичната
продан на недвижим имот е деривативен придобивен способ. Затова исковете по чл.108 ЗС
са били уважени т.е. правата на С. Б. са отречени, въпреки че няма все още формирана СПН,
тъй като след влизане в сила на решението по реда на чл.304 ГПК същото е отменено
единствено в частта по отношение на С. Б., поради факта, че към датата на публичната
продан той се е намирал в сключен граждански брак, а неговата съпруга не е била
конституирана като ответник - задължителен необходим другар. Затова делото е върнато на
СГС за ново разглеждане от друг състав на съда и връчване на препис от ИМ на
ответницата.
САС спря настоящото производство до приключване на това първо по време производство
по чл.108 ЗС, но ВКС отмени определението за спиране, поради липсата на идентичност в
предмета, доколкото само сградата е предмет на първото, а сега само реална част от земята,
върху която е била построена сградата.
В подкрепа на твърдението, че земята, върху която е построена процесната сграда, е била
държавна, в хода на това първо по време производство пред СГС е представен АДС № 945
от 1971г. за държавна собственост на недвижим имот, представляващ празно място от общо
240 050 кв.м. в м.“Студентски град“, и АДС № 1748/89г. за актувани 30 100 кв.м.,
неоспорени от ответниците. Оспорване на АДС от 1971г. е било направено за пръв път във
въззивната жалба пред САС, 8 състав, поради което в мотивите на решението е прието за
вече преклудирано. Затова сега се оспорва именно този АДС 1971г. като нищожен по реда на
чл.17 ал.2 ГПК – иска се упражняване на косвен съдебен контрол, какъвто до момента не бил
проведен.
В АДС № 945/09.04.1971г. е записано, че имотът е предоставен за ползване на Министерство
на народната просвета т.е. публична държавна собственост, а в следващия от 1989г. „ че е
предоставен за оперативно управление на Министерство на културата, науката и
просветата“. Няма данни да е било отстъпено право на строеж на самоуправляваща се
обществена организация или граждани по реда на чл.13 и сл. ЗС в редакция от ДВ
92/16.11.1951г., поради което строената сграда е станала държавна собственост по силата на
приращението, като строена върху държавна земя и при съобразяване с правилото на чл.6
ЗС. В следващия план, одобрен през 1993г., сградата е попадала частично в УПИ ІІ- за
младежки дом. УПИ се отрежда за определено мероприятие – в случая за изграждане на
6
младежки дом, какъвто е бил изграден още през 1982г., видно от Акт обр.17/1982г., като
бившата столова е преустроена в младежки дом „Цветан Спасов“ с инвеститор
ОСП“Студентски общежития и столове“. Предаването се следва по силата на чл.2 и сл. от
действащата тогава НДИ за упражняване правата на собственост на държавата върху
недвижими имоти – чрез съответната държавна организация, както и при съобразяване
предмета на дейност на ОСП „Студентски столове и общежития“, създадено през 1976г.
Това държавно предприятие, съобразно предмета си на дейност, е упражнявало правото на
собственост на държавата в изградената столова, впоследствие преустроена в младежки дом
/дискотека/ Цветан Спасов, като я стопанисва и управлява до 1995г., което се установява и от
факта, че именно ОСП „Студентски столове и общежития “ е било инвеститор в
преустройството на младежкия дом. Процесното имущество е било предоставено за
стопанисване и управление на държавното предприятие СО “Студентски общежития и
столове“, преобразувано през 1995г. При положение, че в акта за преобразуването му този
имот не е изключен от активите, в това първо по време производство е формиран извод, че
„Студентски столове и общежития“ ЕАД, е станал собственик на същия по реда на чл.17а
ЗППЗОбП /отм./ от момента на вписване на преобразуването в търговския регистър през
1995г.
Студентски столове и общежития“ ЕАД е универсален правоприемник на създаденото
през 1987г. Стопанско обединение „Студентски общежития и столове“, като последното
е правоприемник на всички активи и пасиви на ДП“Студентски столове“, създадено през
1949г. и ДСП“Студентски общежития“, създадено през 1973г. С РМС № 25/17.05.1995г.
СО „Студентски общежития и столове“ е преобразувано в еднолично търговско
дружество с едноличен собственик на капитала Министерството на образованието,
младежта и науката, като същото приема всички активи и пасиви на преобразуваното
предприятие. Ето защо „Студентски столове и общежития“ ЕАД е частен
правоприемник на държавата по силата на преобразуването от 1995г. т.е. налице е
субективен идентитет между двете висящи производства, но с различен предмет –
сградата респ. реална част от земята, върху която същата е построена. Независимо от
това правопораждащите юридически факти са едни и същи.
Прието е, че при спор за собственост държавата не е обвързана от постановен
административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори
по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен
съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. При осъществяването на косвения съдебен контрол
върху решението на ОСЗ въззивният съд /в лицето на САС, ГО, 8 състав/ е приел, че
процесният имот попада в изключенията от реална реституция по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ във
връзка с наличие на хипотеза на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Взето е предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали
земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или
държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в
други, образувани въз основана тях, селскостопански организации, намиращи се в границите
7
на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях
са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат
право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд
и/или с поименни компенсационни бонове.
С оглед горното праводателите на С. Б. не са станали собственици по реституция и
наследяване респ. купувачът от публична продан не е придобил процесната земя от
длъжника по силата на деривативен придобивен способ. Затова в настоящото производство
С. Б. атакува правото на собственост на държавата, преминало през 1995г. в патримониума
на ЕАД Студентски столове и общежития с твърдението, че няма проведено надлежно
отчуждаване през 1967г., а АДС от 1971г. е нищожен, поради липса на реквизити.
Според т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения,
които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на
прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът
извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно
право, което той отрича на ответника /т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на
ОСГТК/. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на
диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и
интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на
пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск.
В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на
процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на правото
обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот
/Определение № 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда
на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. В този смисъл и решение № */19.02.2016г. по гр.д.№ 4705/2015г. по
описа на ВКС, ІІ ГО, постановено по чл.290 ГПК/.
Ето защо и като взе предвид, че ищецът заявява правен интерес от отрицателен
установителен иск, но по същество не ангажира доказателства да притежава
самостоятелни права, които изключват тези на държавата и то към минал момент –
1995г., когато имотът е загубил своя характер на публична държавна собственост и е
станал частна собственост на ЕАД /при преобразуването и вписването в търговски
регистър/, искът е неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен :
Видно от АДС № 945/09.06.1971г., на основание заповед №2537/01.12.1967 г. на
отдел“Архитектура и благоустройство“ при СГНС, е одържавено празно място от 240 050
кв.м. при граници: от ул. 62 ОК 18 по същата до Дървенишко шосе, по същото и по шосето
за с.Бистрица до пресечката с плавателния канал, по новопроектираната улица през блока на
ТКЗС от юг до ОК 256 и от ОК 256 по западните граници на парцел II и I от кв- 27 до ОК
102 по новопроектираната улица през блока на ТКЗС от запад до ОК 111 и от ОК 111 по
8
западната граница на кв. 1 от км. 1 до "Плавателния канал". Посочено е, че имотът е
предоставен за оперативно управление на Министерство на народната просвета. В раздел
„Одобрявам“ е отразено, че актът е одобрен от председателя на изпълкома на РНС - София,
без да е посочено името на лицето и дата на одобряване. Видно от писмо от СО от
31.05.2022 г. до Областния управител на Област София към 09.04.1971 г. длъжността
председател на Изпълнителния комитет на Ленински народен съвет е изпълнявал И. Т. Ш.. В
писмото е посочено, че положеният върху АДС № 945/09.04.1971г. подпис е на първия
заместник председател на Изпълнителния комитет на Ленински народен съвет - Д. А. Н..
Към писмото са приложени ведомости за заплати, подписани от председателя на ИК на
Ленински народен съвет - И. Т. Ш.. По делото е прието заключение на графологическа
експертиза, от което се установява, че подписът за председател на изпълкома на РНС -
София в раздел “Одобрявам“ в АДС № 945/09.04.1971 г. представлява ксерокопие на
подпис, който не е изпълнен от председателя И. Ш.. Представен е протокол №
6/29.03.1971г. на Ленински народен съвет, от съдържанието на който се установява, че
заместник председателя на изпълнителния комитет Н. е отговарял за отдел „Държавни
имоти“. От решение по т. 1 б.“в“ от този протокол е видно, че заместник председателя на
изпълнителния комитет, отговарящ за отдел “Държавни имоти“, е следвало да състави
актове за държавна собственост за образуваните от общински места 240 парцела с обща
площ от 443.597 кв.м., да актува обществени сгради и почивни станции. Протоколът е
подписан от председателя на изпълнителния комитет - Ш..
Представена е заповед № 2537/01.12.1967г., подписана от зам. министъра на Министерство
на архитектурата и благоустройството, с която е одобрен регулационният план и напречните
профили на улиците на Студентски град в граници от ул.“62“ ОК18, по същата до
Дървенишко шосе, по същото и по шосето за с.Бистрица до пресечката с плавателния канал,
по новопроектираната улица през блок на ТКЗС от юг до ОК 256, от ОК 256 по западните
граници на парцел II и I от кв.27 до ОК 102, от ОК 102 по новопроектираната улица през
блока на ТКЗС от запад до ОК 111, от ОК 111 по западната граница на парцел I от кв.1 до
Плавателния канал, по същия до западната граница на парцели II и I от кв.4, по същите до
ул.“62“-ОК 18.
От заключението по депозираната СТЕ е доказано, че имотът, описан в постановлението за
възлагане на недвижим имот от 08.11.2011 г. на ЧСИ Ангел Петров, попада изцяло и е
идентичен с част от празно място от 240 050 кв.м. по регулационен план и напречни
профили на улиците на Студентски град - гр.София, одобрен със заповед № 2537/01.12.1967
г. на Министерство на Архитектурата и благоустройството, описан в процесния АДС №
945/09.04.1971 г.
При действието на чл.15 К на НРБ от 1971 г. /преди изменението с ДВ бр. 29/1990г./, както и
при действието на чл.4 ЗС /отм./, държавната собственост е единна. Социалистическата
държава е единствен собственик на общонародните имоти - т.11 на Постановление №
8/1979г. от 06.03.1980 г. на Пленума на ВС. Самите държавни имоти се предоставят за
стопанисване и управление на различни държавни организации по правилата на чл. 7, чл.10
9
и чл.12 ЗС в първоначалната им редакция; Закона за държавните предприятия (отм.),
Правилника за държавните имоти - П. (отм.), Наредба за държавните имоти - НДИ (отм.) и
други подзаконови нормативни актове. Държавните организации през този период
извършват строителство върху държавна земя без учредяване на право на строеж, тъй като
и земята, и построеното имат единен собственик - държавата. Ако не е предвидено изрично
друго, новопостроената сграда се смята за предоставена за стопанисване и управление на
тази държавна организация, на която е предоставена за строителство земята - в този смисъл
решение № 433 от 19.06.2009г. по гр.д. № 1005/2008г. на ВКС, ІІ-ро г. о. Ако няма данни за
такова изрично предоставяне на земята, следва да се преценява за чии нужди и с чии
средства е извършено строителството. Този извод следва от няколко разпоредби:
първоначалната редакция на чл.7 ЗС, която отчита предназначението на държавните имоти
при предоставянето им за управление и стопанисване; чл.13 ал.3 и чл.16 ал.1 ЗДП (отм.),
според които държавните предприятия имат право на стопанисване и ползване на сградите,
придобити от тях чрез собствени източници; чл. 18 от П. (отм.) и чл.95 НДИ /отм./,
разглеждани във връзка със строителните книжа, сочещи държавната организация -
инвеститор на новопостроената сграда /в същия смисъл - посоченото решение № 433 от
19.06.2009 г. по гр. д. № 1005/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./. АДС, когато такъв е създаден, има
легитимиращ ефект, но той не създава права - в този смисъл решение № 391/18.10.2012 г. по
гр. д. № 1139/2011 г.; решение № 8/11.02.2014 г. по гр. д. № 4244/2013 г., двете на ВКС, І-во г.
о., и др.
С оглед гореизложеното и предвид факта кой е бил инвеститор на обекта и за какви нужди е
била ползвана сградата, се налага извод, че „Студентски столове и общежития“ ЕАД е
собственик както на процесната земя /част от нея/, така и на всичко, изградено върху нея,
независимо, че през 1982г. няма надлежно учредено право на строеж. За сградата
действително няма данни да е актувана преди 2000г., обяснение за което е установената
липса на строителни книжа, т.е. незаконност на строежа, пречка за актуването му по
аргумент от чл.81 НДИ /отм./.
Що се отнася до атакувания АДС от 1971г. той удостоверява възникването, изменението и
погасяването на правото на собственост на Държавата върху недвижими имоти (чл. 5 ЗДС и
чл.19 ЗС), като се съставя от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона (чл.102 -
чл.114 действащия ППЗДС от 2006 г.; чл. 144 - чл. 158 от отм. ППЗДС от 1996 г.; чл.77 - чл.
85 от отм.НДИ от 1975г.), въз основа на други документи - писмени доказателства,
удостоверяващи придобивното основание за Държавата ( чл.106, ал.1 ППЗДС и чл. 105, ал. 1,
т. 1 ППЗДС от 1996г., отм.). По своята функция и предназначение АДС е почти идентичен, а
относно реда за съставянето му - сходен с констативния нотариален акт за собственост по
чл.587 ал.1 ГПК поради което задължителните указания и разяснения, дадени с ТР №
11/21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, са приложими и относно АДС, а именно: АДС се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК само относно извършените от и пред
актосъставителя действия - че АДС е издаден от посочения в него актосъставител, на
посочените дата и място, и че са представени описаните в него документи - писмени
10
доказателства, удостоверяващи придобивното основание за Държавата. Само по отношение
на тези обстоятелства е допустимо оспорването истинността на АДС като писмено
доказателство, т.е. - по реда на чл.193 ГПК. Именно в тази им част възраженията на
ответника С. Б. от предното производство са вече преклудирани, доколкото са релевирани
едва във въззивната жалба пред САС, 8 състав. Затова е правно ирелевантно дали акта е
подписан от заместника или от Председателя, имал ли е той делегирани правомощия или не,
налице ли са всички реквизити. В тази част именно възраженията са преклудирани,
доколкото в предното производство по чл.108 ЗС АДС 1971г. е бил представен и не е
оспорен своевременно.
От изложеното следва, че в рамките на исково производство съответната заинтересована
страна би могла да пропусне да оспори по реда на чл.193 ГПК истинността на АДС,
единствено когато оспорва удостоверените с него обстоятелства, че той е издаден от
посочения в него актосъставител, на посочените дата и място, и че са представени
описаните в него документи - писмени доказателства, удостоверяващи придобивното
основание за Държавата. И в този случай, обаче, съгласно задължителните указания и
разяснения, дадени с ТР № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, пропускането на преклузивния
срок по чл.193 ал.1 ГПК води до недопустимост и на иска за установяване по реда на чл.124,
ал.4, изр. 1, пр.2 ГПК неистинност на АДС. В случая в исковата си молба жалбоподателят
обосновава правния си интерес от предявения по делото отрицателен установителен иск за
собственост с твърдението, че за процесния имот държавата е съставила АДС №
945/09.04.1971г. който е нищожен на основание чл.55 ЗАП /отм. 1979 г./, тъй като не бил
издаден по законовия ред т.е. без правно и фактическо основание в нарушение на чл.26, ал.1,
б.“в“ от ЗАП/обн. 1970г./ и на чл.24 от Инструкция за прилагане на правилника за
държавните имоти. В АДС е посочена заповед № 2537/01.12.1967г. на отдел „Архитектура и
благоустройство“ при СГНС, каквато заповед не съществува. Твърди, че този АДС е
нищожен, тъй като не били спазени два от задължителните му реквизити - не бил подписан
от председателя на изпълкома на РНС - Ленински - И. Ш. и липсвал печат, което е
нарушение на чл.21 от Правилника за държавните имоти /обн.1952 г., отм 1975 г./, вр чл.20
от Инструкция за прилагане на същия/обн.1964 г.- отм. 1975 г./. Актът за държавна
собственост бил нищожен и на основание чл.41, ал.3 ЗАП/обн. 1970г./отм/,поради
посочените нарушения на чл.26 от ЗАП-обн.1970/отм/ - липса на вписано правно и
фактическо основание, липса на подпис, име и дата на одобряващия председател на
Изпълкома на Ленински народен съвет, които реквизити били част от образеца на АДС,
одобрен от Министерството на финансите, поради което актуването на имота било
неправилно и недопустимо.
Заповед № 2537 от 01.12.1967г. е основание за съставяне АДС № 945 (7957)/09.04.1971г.,
макар в него погрешно да е посочено, че заповедта е на отдел „Архитектура и
благоустройство“ при СГНС. Към датата на издаване на заповедта за одобряване на
регулационния план и напречните профили на улиците на м. „Студентски град“ - 01.12.1967
г. Държавният комитет по строителство и архитектура не е съществувал. С Указ № 236 от 12.
11
III. 1966 г. (ДВ, бр. 21 от 1966 г., копие от който е изискан от Държавна агенция „Архиви“ и
приложен пред въззивна инстанция) Държавният комитет по строителство и
архитектура е преобразуван в Министерство на архитектурата и благоустройството,
поради което заповедта по § 60, т. 2 от ППЗПИНМ е била издадена от зам.-министъра
на архитектурата и благоустройството. Това грешно посочване не променя по
същество реализираното по-рано отчуждаване, тъй като актовете за държавна и общинска
собственост не са индивидуални административни актове и по отношение на тях не
се извършва косвен съдебен контрол. /Решение № 13666 от 11.12.2008 г. на ВАС по адм. д.
№ 9147/2008г./ Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 3 ЗДС, респективно чл. 5, ал. 3 във вр. с
ал. 1 от ЗОбС, актът за държавна и акта за общинска собственост няма конститутивно
действие, т.е. не представляват правопораждащ юридически факт по отношение правото на
собственост на държавата, респективно общината, а единствено удостоверяват
обстоятелства във връзка с възникването, изменението и погасяването на това право. Тези
актове са официални удостоверителни документ, чиято истинност ако не е оспорена в
производство по реда на чл. 193 и сл. от ГПК и констатациите в акта не са опровергани,
имат обвързваща съда материална доказателствена сила до доказване на противното
относно удостоверените в тях факти и обстоятелства. Дори изобщо да не е съставен такъв
акт, ако е реализирано придобивното основание за държавата, респективно за
общината, имота се придобива съответно от тях.
Основната обвързваща доказателствена сила на АДС, обаче, е тази по чл. 114, ал. 1 ППЗДС
(респ. - чл. 158, ал. 1 от ППЗДС от 1996 г., отм.), във вр. с чл.5 ЗДС и чл.19 ЗС, т.е. -
легитимиращото му действие относно удостоверяването на правото на собственост на
Държавата, съответно и на юридическите факти (фактическите състави), съставляващи
придобивното основание за Държавата. Тъй като тези факти не се осъществяват
непосредствено пред актосъставителя, а той ги установява от представени пред него други
документи (писмени доказателства) и въз основа на тях прави правния си извод си за
принадлежността (изменението или погасяването) на правото на собственост на Държавата,
това легитимиращо действие на АДС е различно и не се ползва с материална
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. по чл. 143, ал. 1 от ГПК
(отм.). Поради това, при оспорване в рамките на исково производство на правото на
собственост на Държавата и на юридическите факти, съставляващи придобивното
основание за Държавата, удостоверени с АДС, това оспорване не се развива по реда на
чл.193 ГПК, тъй като не касае истинността на АДС, а съществуването на
удостовереното с него право на собственост на Държавата, което се индивидуализира
и със съответното придобивно основание. Следователно, в тези случаи за оспорващата
страна не е налице правен интерес и е недопустим иск по реда на чл. 124, ал. 4, изр. 1,
пр. 2 от ГПК за оспорване неистинност на АДС. Както също е разяснено в ТР №
11/21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, оспорващата страна, за която е тежестта за доказване да
обори легитимиращото действие на акта за собственост, следва в рамките на самото исково
производство да докаже факти, които изключват правото на собственост на
Държавата, удостоверено с АДС. Именно затова независимо, че искът е отрицателен
12
установителен, ищецът следва да докаже, че е станал собственик на процесната земя,
с което по същество ще обори легитимиращото действие на АДС от 1971г.
Доказателства в тази насока няма ангажирани пълно и главно, поради което правилно
е преценено, че искът е неоснователен.
Отделно от гореизложеното към датата на депозиране на отрицателния
установителен иск ответникът, в лицето на държавата, вече не е собственик на
процесния имот, който е преминал чрез преобразуване по реда на чл.17а ЗППДОП в
патримониума на трето лице – ЕАД Студентски столове и общежития, считано от
1995г. Няма процесуална пречка искът да бъде насочен срещу праводател на актуалния
собственик на имота, доколкото ищецът има интерес да отрече правата на
държавата. По силата на чл.17а ЗППДОП в капитала на търговското дружество с държавно
имущество се счита включено онова имущество, което е било дадено на държавното
предприятие за стопанисване и управление и е било заприходено в баланса към момента на
преобразуването му. Изградените постройки са трайно прикрепени към земята и не могат да
бъдат премахнати без разрушаването на част от тях, въпреки че не всички са масивно
строителство. В чл.10б ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че не подлежат на възстановяване
земеделски земи, които са застроени или върху тях са проведени мероприятия на държавата,
непозволяващи възстановяването на собствеността. Не се изисква строителството върху
земеделска земя да е било законно, за да бъде зачетена собствеността върху него.
Обстоятелството, че за сградите не е имало строителни разрешения, не е решаващо по
въпроса за собствеността. Следователно, реално възстановяване на собствеността върху
такива имоти по реда на ЗСПЗЗ не може да се извършва, а ако такова вече е извършено, то
издаденото решение на органа на земеделска реституция е непротивопоставимо на
търговското дружество с повече от 50% държавно участие, в активите на което е включена
възстановената реална част от имота.
Съгласно възприетото по-горе разрешение така предявеният по реда на чл.124 ГПК
отрицателен установителен иск е неоснователен т.е. налице е съвпадение на изводите на
първа и настоящата инстанции.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят следва да понесе изцяло разноските по делото, вкл. за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Последните, определени
съгласно чл. 23, т. 4 от НЗПП, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, предвид
вида и количеството дейност на процесуалния му представител по делото - юрисконсулт, а
именно - изготвяне на подробен отговор на жалба възлиза на сумата 150 лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260152/01.03.2024г., постановено по гр.д.№ 13755/2020г., по
13
описа на СГС, ГО, 5 състав.
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, от гр.***, кв.“***“, ул.“***“ № *, съдебен адрес:
гр.София, бул. “Цар Освободител“ № 8, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес за
призоваване: гр.София, ул. Св.Св.Кирил и Методий“ № 17-19, сумата от 150 лв. /сто и
петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14