№ 17149
гр. С, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110130847 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
187964/29.05.2025 г., с която „М“ ЕООД, ЕИК **** е предявило срещу
„ЗКЛИ” АД, ЕИК ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 2000,00 лева, частичен иск от общо претендирана сума в размер на
12000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
щети на лек автомобил Киа К5, рег. № *** в резултат на ПТП, реализирано на
29.05.2022 г., в гр. С, на кръстовището на ул. ГГ и ул. Ц.И.Ш, по вина на водача
на лек автомобил „Тойота Приус“, рег. № ***, чиято „Гражданска
отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда /29.05.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 640,00
лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.12.2022 г. – 28.05.2025 г.
Ищецът „М“ ЕООД твърди, че е бил собственик на лек автомобил Киа
К5, рег. № ***.
Поддържа, че на 29.05.2022 г., в гр. С, на кръстовището на ул. ГГ и ул.
1
Ц.И.Ш, е настъпило ПТП между лек автомобил Киа К5, рег. № *** и лек
автомобил „Тойота Приус“, рег. № ***. Поддържа, че ч инцидентът е
реализиран по вина на водача на лек автомобил „Тойота Приус“, рег. № ***.
Твърди, че в резултат на процесното ПТП по лек автомобил Киа К5, рег. №
***са причинени щети, подробно посочени в исковата молба.
Поддържа, че към датата на реализиране на процесния инцидент
гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил „Тойота
Приус“, рег. № ***, е била застрахована при ответника по задължителна
застраховака „Гражданска отговорност“.
Вследствие на удара върху а лек автомобил Киа К5, рег. № *** били
нанесени множество увреждания на предна броня, ляв фар комплект, преден
ляв калник, преден ляв подкалник, преден долен ляв носач, ляв държач на
предна броня, предна лява врата, преден ляв подкалник комплект, облицовка
на ключалка, десен фар комплект, основа предна броня, въздухосмукателни
шахти, предна маска, лява панта на преден капак, дясна панта на преден
капак, ключална на преден капак, горно ляво укрепване на подкалник, ляв
накрайник на кормилна щанга, предна лява спирална пружина, преден ляв
амортисьор, предна стабилизираща щанга, вътрешно ляво каре на полуоска,
лява облицовка на праг, решетка на радиатор, халоген ляв, лайстна лява на
предна броня, опора на ляв амортисьор, външно каре на полуоска лява, както
и на преден мост и увреждане на клапани на 1, 2 и 3-ти цилинтър.
Увреждането на клапаните на цилиндри е в резултат на удара и повредите в
предна лява ходова част при предно ляво колело на автомобила, което
задържало тягата, която му придава коляновия вал на двигателя при работата
си. С уврежданията на клапаните на цилиндрите и предния мост
застрахователят не бил съгласен. Всички заявени увреждания са записани в
описите на щететите на застрахователя.
За гореописаното ПТП бил съставен протокол за ПТП от 29.05.2022 г.
След извършения оглед и представяне на всички относими документи
във вързка с настъпилото застрахователно събитие „ЗКЛИ" АД не изплаща
застрахователно обезщетение.
Ищецът твърди, че за възстановяване на автомобила му от повредите са
необходими 12 000 лева.
На основание чл. 432 ал.1 от Кодекса за застраховането е предявил
2
осъдителен иск срещу „ЗКЛИ"АД, ЕИК *** за вземанията си пред Софийски
районен съд. Образувано е гражданско дело *** по описа на Софийски
районен съд, ГО, 70 с-в. След завеждане на исковата молба е извършено
плащане от страна на „Застрахователна компаня ЛИ"АД в размер на 5706.40
лева. В производството пред Софийски районен съд, ГО, 70 с-в по гр.д. *** е
предявено за разглеждане част от вземането на ищеца „М"ЕООД за
обезщетение в размер на 6000 лева като част от вземането му в размер на 12
000 лева. С окончателния съдебен акт по делото, а именно този на Софийски
градски съд, ВГО, 2Е ов от 08.05.2025r. по в.гр.д. **** се приема, че
предявената част от вземането в размер на 6000 лева е частично погасена в
хода на първоинстанционното производство поради, което се уважава иска за
горницата над 5706.40 лева до сумата от 6000 лева. Ищецът не е предявил за
разглеждане вземането си над 6000 лева до 12 000 лева.
Предвид горното се моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на суми, както следва: 1/ сумата от
2000,00 лева, частичен иск от общо претендирана сума в размер на 12000,00
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на лек
автомобил Киа К5, рег. № *** в резултат на ПТП, реализирано на 29.05.2022 г.,
в гр. С, на кръстовището на ул. ГГ и ул. Ц.И.Ш, по вина на водача на лек
автомобил „Тойота Приус“, рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ е
била застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /29.05.2025 г./ до
окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 640,00 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 07.12.2022 г. – 28.05.2025 г.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск.
Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.09.2025 г., от
името на ищеца е направено искане с правно основание чл. 214 ГПК за
изменение /увеличение/ цената на исковете, като: 1/ искът за главница се счита
предявен за сумата от 6000,00 лева, частичен иск от общо претендирана сума в
размер на 12000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
3
причинени щети на лек автомобил Киа К5, рег. № *** в резултат на ПТП,
реализирано на 29.05.2022 г., в гр. С, на кръстовището на ул. ГГ и ул. Ц.И.Ш,
по вина на водача на лек автомобил „Тойота Приус“, рег. № ***, чиято
„Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към
датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда /29.05.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата; 2/ а искът за
мораторна лихва се счита предявен за сумата от 1940,00 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 07.12.2022 г. – 28.05.2025 г.
С определение, постановено в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 15.09.2025 г., съдът е допуснал исканото изменение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 6000,00 лева, частичен иск от общо претендирана сума в размер на
12000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
щети на лек автомобил Киа К5, рег. № *** в резултат на ПТП, реализирано на
29.05.2022 г., в гр. С, на кръстовището на ул. ГГ и ул. Ц.И.Ш, по вина на водача
на лек автомобил „Тойота Приус“, рег. № ***, чиято „Гражданска
отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда /29.05.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от
1940,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.12.2022 г. –
28.05.2025 г.
По иска с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ:
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на По
предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил,
настъпването на посочените в исковата молба вреди, техния размер, както и
4
причинната връзка с противоправно виновно поведение на деликвента.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно
доказване.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Съгласно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2016 г. от
22.04.2019 г., на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. Дело № 3/2016 г.,
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане
за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право.
Следователно не се ползват със сила на пресъдено нещо формираните
мотиви относно размера на вземането, съществуващо в полза на ищеца,
респективно не е налице пречка в новото производство да се допускат и
събират доказателства за установяване размера на вземането.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че на 29.05.2022 г., в гр. С, на кръстовището на ул.
ГГ и ул. Ц.И.Ш, е настъпило ПТП между лек автомобил Киа К5, рег. № *** и
лек автомобил „Тойота Приус“, рег. № ***; че инцидентът е реализиран по
вина на водача на лек автомобил „Тойота Приус“, рег. № ***; че в резултат на
процесното ПТП по лек автомобил Киа К5, рег. № *** са причинени щети,
подробно посочени в исковата молба.
Следователно, установени са по делото настъпването на процесното
ПТП, участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, вината на последното за реализиране на процесното ПТП.
По делото не е спорно, че към датата на реализиране на процесното
проишествие, гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно
лек автомобил „Тойота Приус“, рег. № ***, е била застрахована при ответното
дружество.
5
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило
в резултат на виновно и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на МПС.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил Киа К5, рег. № *** са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП от 29.05.2022 г. От заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по делото съдебна
автотехническа експертиза се установява в производството, че от техническа
гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-следствена връзка
между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил Киа К5, рег. № ***
и процесното ПТП, включително уврежданията по преден мост, глава на
двигателя, 3 броя бутала и клапани на 1-ви, 2-ри и 3-ти цилиндър.
Установеното въз основа на заключенията на вещото лице по съдебно
автотехническата и допълнителната съдебна автотехническа експертиза, се
подкрепя и от останалия събран по делото доказателствен материал,
включително събраните писмени доказателства и разпита на свидетеля Стоил
И. Стоилов.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило
в резултат на виновно и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са настъпили
описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на товарен лек автомобил Киа К5, рег. № ***, към
датата на процесното събитие /29.05.2022 г./ е 5 години, 11 месеца и 27 дни,
считано от датата на първоначалната му регистрация.
Относно действителния размер на настъпилата вреда, съдът напълно
6
кредитира заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, неоспорено от страните. От заключенията на
вещото лице по съдебно автотехническата и допълнителната съдебна
автотехническа експертиза се установява по делото, че всички увреждания по
лек автомобил Киа К5, рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Установява се, че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил Киа К5,
рег. № ***, определена на база пазарни цени /към датата на ПТП/, с включен
ремонт на преден мост, глава на двигателя, 3 броя бутала и клапани на 1-ви, 2-
ри и 3-ти цилиндър е в размер на 15 361,33 лева.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно
обезщетение, следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика
/включително на ВКС/, дължимото обезщетение, следва да бъде определено
по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-
голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна
стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно,
размерът на застрахователното обезщетение се определя, съобразно доказания
размер на претърпянатам вследствие застрахователното събитие вреда, който
не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
7
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О.,
ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).
Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се
характеризират с по-ниско качество и различна техническа характеристика от
новите материали, а и в някои случаи влагането им би било невъзможно
предвид спецификата на увредената част.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови
части при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни
пазарни цени е в размер на 15 361,33 лева, какъвто е и размерът на
обезщетението, на което ищецът има право.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата е в размер на 15
361,33 лева.
Доколкото в настоящото производство се претендира сумата от 6000,00
лева, частичен иск от общо претендирана сума в размер на 12000,00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на лек
автомобил Киа К5, рег. № *** в резултат на ПТП, реализирано на 29.05.2022 г.,
в гр. С, на кръстовището на ул. ГГ и ул. Ц.И.Ш, по вина на водача на лек
автомобил „Тойота Приус“, рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ е
била застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
процесното ПТП, то предявения иск се явява основателен и доказан в пълния
предявен размер.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 493,
ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да бъде уважен до размера от 6000,00
лева, частичен иск от общо претендирана сума в размер на 12000,00 лева,
8
представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на лек
автомобил Киа К5, рег. № *** в резултат на ПТП, реализирано на 29.05.2022 г.,
в гр. С, на кръстовището на ул. ГГ и ул. Ц.И.Ш, по вина на водача на лек
автомобил „Тойота Приус“, рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ е
била застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
процесното ПТП.
Върху горепосочената сума, следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.05.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение претенцията за присъждане на мораторна лихва
върху претендираното застрахователно обезщетение от 07.12.2022 г. –
28.05.2025 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ по договорите за застраховане срещу вреди
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е
предвидено в КЗ, а според чл. 346 КЗ застрахователната сума представлява
договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в
застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице
или към третото увредено лице. Спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава: на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, а на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
9
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от
КЗ / отм. / новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие.
По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се
изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези
по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т.е.
не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото
лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3
ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с
оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с
новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск
на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка
«Гражданска застраховка» на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
10
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ,
в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предвид така изложеното се налага извод, че в хипотезата на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането /в този смисъл Решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о./.
Процесното ПТП е реализирано на 29.05.2022 г. Ищецът е заявил
писмена претенция пред застрахователя най-късно на 06.06.2022 г. /доколкото
няма данни относно датата, на която е заведена претенцията пред
застрахователя, но има данни, кога е извършен опис-заключение по заведената
щета и това е станало на 06.06.2022 г./. С оглед изложеното по-горе за периода
от датата на деликта 29.05.2022 г. до предявяване на претенцията пред
застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените
от ищеца вреди се дължи от делинквента на основание чл. 86 ЗЗД, но не се
покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на
основание застрахователния договор, като на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, т.е. от 06.06.2022 г., а след изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за имуществени
вреди за собствената си забава /какъвто е и процесния случай/. Ето защо за
периода от 07.12.2022 г. до 28.05.2025 г. искането за заплащане на
обезщетение за забава е основателно, доколкото се претендира лихва за самата
забава на застрахователното дружество, предвид липсата плащане на
обезщетение от застрахователя в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ.
Посредством лихвен калкулатор на НАП съдът, по реда на чл. 162 ГПК,
изчислява размера на обезщетението за забава за периода от 07.12.2022 г. до
11
28.05.2025 г., на 1944,18 лева. Доколкото от ищеца се претендира сума в по-
малък размер, то предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява
основателен и доказан за пълните предявени период и размер.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както
следва: 1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на
318,00 лева; 2/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и
приета в производството съдебно-техническа експертиза и допълнителна
съдебна автотехническа експертиза в размер на 600,00 лева; 3/ разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 700,00 лева.
От името на ответното дружество е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от името на
ищеца адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено до
минималния, предвиден такъв, съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр.
чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което настоящият съдебен състав намира за
неоснователно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на
съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от
спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по
принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че
от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите
членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори
12
като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе
загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали
тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно
от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да
може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да
се отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни
съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение
в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС,
Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
В настоящия случай, съдът следва да се съобрази именно с
горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава,
като на ответника бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи
разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът
следва да съобрази наличните обективни фактори, фактическата и правна
сложност на делото, възникналите в производството процесуални усложнения,
както и реално извършените действия от процесуалния представител.
За извършената от адвокат Г. работа, настоящият съдебен състав
намира, че платеното възнаграждение в размер на 700,00 лева, напълно
отговаря, както на обема, така и на характера на извършената от адвоката
работа по делото.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗК
13
„ЛИ“ АД, ЕИК ***, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца М
ЕООД, ЕИК ****, сумата от 1618,00 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С, бул. "С" ** да заплати в полза на М ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. НП **, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл.
432, ал. 1 КЗ, сумата от 6000,00 лева, частичен иск от общо претендирана
сума в размер на 12000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за причинени щети на лек автомобил Киа К5, рег. № *** в резултат на ПТП,
реализирано на 29.05.2022 г., в гр. С, на кръстовището на ул. ГГ и ул. Ц.И.Ш,
по вина на водача на лек автомобил „Тойота Приус“, рег. № ***, чиято
„Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към
датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда /29.05.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С, бул. "С" ** да заплати в полза на М ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. НП **, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 1940,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.12.2022 г. –
28.05.2025 г.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С, бул. "С" ** да заплати в полза на М ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. НП **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1618,00 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните!
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15