№ 1952
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100512869 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Ч. Л., срещу решение №
20033321/02.05.2022 г., постановено по гр.д. № 5551/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 92
състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, тъй като съдът не се е съобразил със становището на
мъжа, че не желае развод. Въззивникът моли да се отмени обжалваното
решение.
Въззиваемата страна И. И. Л. оспорва изложеното в жалбата и моли
същата да се остави без уважение като бланкетна.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
1
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за
установено следното:
С решение №20033321/02.05.2022 г., постановено по гр.д. № 5551/2018
г., СРС, ІІІ ГО, 92 състав, е прекратил с развод на основание чл. 49, ал. 1 от
СК сключения на 12.12.2007 г. граждански брак между Т. Ч. Л. и И. И. Л.,
като дълбоко и непоправимо разстроен (не се е произнесъл по вината за
разстройството на брака – никой от съпрузите не е поискал произнасяне
относно вината), постановил е жената да носи брачното си фамилно име Л.,
осъдил е страните да заплатят на СРС всеки от тях по 25 лв. – държавна такса
при решаване на делото по иска за развод.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В настоящия
случай във въззивната жалба няма наведени доводи за неправилност на
решението. Жалбата е бланкетна – в нея не са посочени допуснати нарушения
от първостепенния съд. При постановяване на първоинстанционното решение
не са нарушени императивни материалноправни норми, а от брака няма
ненавършили пълнолетие деца. Следва да се отбележи, че районният съд
правилно е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата, че страните от месец август 2016 г. са фактически разделени,
не поддържат контакт по между си, като съпругата живее в Република
Германия, а ответникът живее и работи в Република България. Доклада не е
оспорен от страните. С него се установява, че е налице продължителна
съпружеска фактическа раздяла, която е прекъснала духовните, физическите
и икономическите връзки между страните. Съпружеската фактическа раздяла
е разрушила напълно и необратимо брачните отношения.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20033321/02.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 5551/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав.
2
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3