№ 102
гр. Разград, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Е. Д. Стоев
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Е. Й. Е.
като разгледа докладваното от Е. Д. Стоев Частно наказателно дело №
20253300200257 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) - по искане за признаване на решение
за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на
Австрия, против на И. А. А..
Постъпило е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, с искане за признаване за плащане на финансова
санкция в размер 85 евро, наложена на И. А. А. за поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата.
И. А. А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Прокурорът счита, че са нА.це основания за постановяване на решение,
с което се признае за изпълнение решението за налагане на финансова
санкция.
Съдът се запозна с представените по делото доказателства и установи:
С влязло в сила решение, постановено от несъдебен орган на Австрия, е
наложена санкция на И. А. А. в размер на 85 евро за поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата.
Решението е в обхвата на актовете по чл. 1 от закона, тъй като
1
представлява постановен и влязъл в сила несъдебен акт на държава-членка на
ЕС за налагане на задължение за плащане на парична санкция, във връзка с
нарушение на правилата за движение, което съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 пр.
последно от ЗПИИРКОРНФС е решение за налагане на финансова санкция,
което се признава и изпълнява по реда и при условията на закона.
Постъпилото удостоверение съдържа реквизитите, предвидени по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. и в
ЗПИИРКОРНФС.
От направената справка в НБД „Население“ се установяват данните на
засегнатото лице И. А. А. – български гражданин, роден на *** г., с посочен
адрес в гр. Исперих, с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Исперих.
Засегнатото лице И. А. А. е български гражданин и с оглед
регистрирания постоянен адрес в България, следва да се приеме, че
местоживеенето му е на територията на съдебния район на ОС Разград и
съгласно чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС делото следва да се разгледа от ОС
Разград.
Приложено е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции с превод на български.
Няма основания, с оглед материА.те по делото, да се приеме че са нА.це
пороци в съдържанието на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, тъй като съдържа достатъчна информация
относно идентификацията на лицето, извършило административно нарушение
по транспорта, описанието на обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението, участието на българския гражданин, правната квА.фикация на
деянието, наложената санкция, отбелязано че е уведомено за правото да
обжалва и дата на връчване на решението.
Приложено е копие на акт за налагане на санкция, в който е отбелязан
срок за изпълнение и банкова сметка, по която да се извърши плащане.
Според отразеното в удостоверението по чл. 4 решението и срока и реда
за обжалване са съобщени на засегнатото лице. Поради това съдът следва да
приеме, че засегнатото лице е уведомено за постановеното решение.
Съответно не е нА.це основание за отказ по чл. 35. Според чл. 35, т. 9 от закона
съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение, ако
съгласно удостоверението и в съответствие със законодателството на
издаващата държава засегнатото лице не е било уведомено лично. В
удостоверението е отразено, че лицето е уведомено лично.
Няма твърдения и доказателства, че срещу наказаното лице за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и
от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за
2
налагане на финансови санкции.
Изпълнението на решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд.
Не е нА.це имунитет или привилегия по българското законодателство,
които правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението, с което И. А. А. е осъден да заплати финансова санкция се
отнася за деяния, извършени на територията на Австрия.
Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство, носи отговорност и подлежи на преследване за деянията,
които обосновават решението.
Не са нА.це основанията, при които може да се откаже признаване и
изпълнение по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 16, ал. 8 във вр. с чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС следва да се
определи равностойността на 85 евро в български левове по курса на
Българската народна банка, която е 166,25 лв.
НА.це са условията представеното решение да бъде признато и изпратено
на органите на НАП за изпълнение.
Поради това съдът
РЕШИ:
Признава решение за налагане на финансова санкция № BH-
GS/03/256000061180/25, постановено от несъдебен орган - Областна
администрация Гюсинг (Bezirkshauptmannschaft Güssing) на 08.04.2025 г.,
влязло в сила на 29.04.2025 г. с което на българския гражданин И. А. А., роден
на *** г., с посочен адрес в гр. Исперих, с регистриран постоянен и настоящ
адрес в гр. Исперих, ЕГН ********** е наложена санкция в размер на 85 евро
за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата – на
07.03.2025, в 11:56 ч., като водач на превозно средство ***, в населено място:
Nickelsdorf, A4, Str.km 64,575, Fahrtrichtung Ungarn (АВСТРИЯ), извършил
нарушение „превишаване на скоростта“. Измерено превишаване на скоростта
(след изваждане на допустимата погрешност на измерването): 25 km/h. Което
е нарушение по:
§ 52 lit. a Z 10a Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960, BGBI. Nr.
159/1960 zuletzt geändert durch BGBI. I Nr. 52/2024
§ 99 Abs. 3 lit. a StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960 zuletzt geändert durch
BGBI. I Nr. 90/2023.
Изпраща решението, постановено от несъдебен орган на Австрия, ведно
с препис от настоящото решение, на органите на Националната агенция по
приходите за изпълнение.
Препис от решението на съда да се връчи на засегнатото лице.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава.
3
Копие от уведомлението, на основание чл. 38 да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Р България.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в 7-
дневен срок от узнаване за постановяването му. Обжалването, съгласно чл. 20,
ал. 1 във вр. с чл. 34 ЗПИИРКОРНФС, не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
4