№ 1309
гр. Плевен, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430104774 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Постъпила е искова молба от С. Р. С. против „*** В молбата се твърди,
че на 04.01.2019г. ищецът е сключил договор за паричен заем № ********** с
„***. Твърди се, че в договора е посочена сума главница в размер на 200 лева
и следвало да върне сумата от 257,99 лева, платима тридесет дни след
сключване на договора. Уговорения лихвен процент бил 40,94 %, а годишния
процент на разходите е 49,60%. Твърди, че в договора било посочено, че
дължи такса за експресно разглеждане в размер на 51,26 лева. Ищецът
твърди, че погасил изцяло сумата от 257,99 лева.
Ищецът навежда доводи, че договорът е нищожен (недействителен) на
основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила.
Твърди, че е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК тъй
като не е спазена предвидената от закона форма. Касае се за сключването на
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от
отправяне на предложението до сключването на договора са използвани
изключително средства за комуникация от разстояние. За да е действителен
1
договора следва да е спазена процедурата, уредена в ЗПФУР - чл.8 и сл., и
ЗЕДЕУУ, но в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като
доставчикът „4 финанс” ЕООД не е изпълнил императивно вмененото му
задължение да предостави на потребителя С.С. изискуемата преддоговорна
информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и
изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може
да се откаже от него.
Ищецът твърди, че всички разменени между доставчика и потребителя
електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на
ЗЕДЕУУ, защото се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена
предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор,
например чрез квалифициран електронен подпис, респективно същите нямат
т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл.180 от ГПК. Поради
това ищецът твърди, че ответното дружество е приело за сключен процесния
договор с С.С. в нарушение на предвидените императивни правила, без
последният да е изразил валидно своето съгласие.
Ищецът твърди, че е нарушено изискването процесният договор да е
написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Твърди, че
договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като
не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по
кредита. В нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Ищецът твърди, че липсата на ясно разписана методика на формиране
на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посоченият в договора ГПР от 49.60 % е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от
ЗПК. Навежда доводи, че в договора единствено е посочен фиксиран лихвен
процент по заема от 40,94 %, без обаче да става ясно как тази стойност се
съотнася към ГПР по договора, а описаните в съдържанието на договора
такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и такса за експресно
2
разглеждане на кредита) обаче водят до различен размер на ГПР от
посочения.
Твърди, че в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв в размер на 347,94 % за
конкретния договор е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Навежда доводи, че в договора е посочено, че заемателят дължи такса
за експресно разглеждане в размер на 51,26 лева, която впоследствие била
изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита. Твърди, че тази
такса не се дължи съгласно чл.10а ал.2 ЗПК, тъй като заемателят не следва да
заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Твърди, че по своята същност тази такса представлява печалба на кредитора,
надбавка към главницата, която се заплаща периодично, поради което трябва
да е част от ГПР и ГЛП, а в случая това изискване не е спазено.
Твърди, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Твърди, че в пряко нарушение на чл.19 ал.1 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на такса за експресно
разглеждане в размер на 51,26 лева, която по своята същност представлява
печалба на кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично,
поради което трябва да е част от ГЛП или ГПР. Твърди, че ако е била
включена в ГПР и ГЛП, то ГПР щеше да е 347,94%, а не 49,60%. Поради това
твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК относно допустимия
размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Твърди, че
неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за
недействителност на договора.
Отделно от това твърди, че Договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от
ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Твърди, че определения от кредитодателя
размер на възнаградителната лихва е изключително висок и противоречи на
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми.
3
Твърди, че договорът е нищожен тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно погасителен план, съдържащ
информация за размера броя, периодичност и датите на плащане на
погасителните вонски.
Твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на
основание чл.11, ал.1, т.20 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Твърди, че е налице унищожаемост на процесния договор на основание
чл.33, ал.1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно
неизгодни условия. С.С. е бил принуден да сключи Договора за
потребителски кредит, предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна
нужда. Към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови
средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности -
заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от
неотложен характер. Именно тези обстоятелства са оказали влияние върху
формирането на вътрешната му воля да сключи договора. Твърди, че
договорът е сключен при явно неизгодни условия по процесния договор с
оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на
насрещните престации, защото е получил сума в размер на 200.00 лева, като
впоследствие е върнал сумата от 257,99 лева, респективно ответното
дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер
на 57,99 лева или печалба за предоставената услуга в размер на повече от 50
%.
При условия на евентуалност твърди нищожност на основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП
поради неравноправност, отделните клаузи от процесния договор. Ответното
дружество е отпуснало на ищеца заем в размер на 200.00 лева, като
впоследствие С.С. е погасил и превел на ответното дружество изцяло сумата
4
в общ размер на 257,99 лева.
Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита“. Това обуславя правния му интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл.23 вр.
чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за претърпените имуществени
вреди в размер на сумата от 57,99 лева - разликата между заплатената от
ищеца на ответното дружество сума (257,99 лева) и получената от него сума
(200.00 лева).
В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди на
основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД ответника
„*** със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от ***н, да
заплати на С. Р. С., ЕГН: **********, живущ в г***, сумата в размер на 57,99
лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане;
Ответникът представя писмен отговор, в който оспорва предявения иск.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното :
Правното основание на претенцията е чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Претендира се връщане на суми, дадени при начална липса на основание, а
именно на основание нищожен договор. Не е спорно по делото, че на
04.01.2019г. бил сключен договор за потребителски кредит № **********
между „*** като заемодател и С.С. като заемател. Видно е, че съгласно
договора на ищеца е бил предоставен заем от 200 лв., който е следвало да се
върне в срок от 30 дни. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на
договора и е в размер на 40,94 %. Видно е, че общият размер на всички
плащания е бил 257,99 лв., която сума е сборът от общия размер на заемната
сума и начислената договорна лихва по кредита при ГЛП 40,94%. В договора
е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49,6 %.
Страните са договорили такса експресно разглеждане на кредита, която
5
е незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно
разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит и която
гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за
отпускане на кредит.
Съдът приема, че тази клауза е нищожна. Систематичното тълкуване
на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК разкрива целта на законодателя да разграничи
таксите, дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, и таксите, предвиждани за действия по усвояване и
управление на кредита, като разрешава първите и забранява вторите.
Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или
управление на кредита, тъй като предхожда сключването му. Тази такса не
спада и към допълнителните услуги, които нямат пряко отношение към
съществените престации, които при договора за кредит са : 1. предоставяне на
парична сума (от банката) и 2.връщане на същата, заедно с уговорената
възнаградителна лихва на определения падеж (от
кредитополучателя). Допълнителните услуги са : такива по издаването на
различни удостоверения от банката, включително заверени копия от
договора/погасителен план, известяване със СМС или по телефон за получено
плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др. Всички тези действия са
свързани с кредита, но не попадат в съществените задължения на страните,
нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което е
обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са
предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните
административни разходи по отпускането или управлението на един
кредит. Експресното разглеждане на документите на потребителя няма
пряко отношение към съществените престации при договора за кредит и от
тази гледна точка може да бъде определено като допълнителна услуга.
По изложените съображения, съдът приема, че таксата за експресно
разглеждане на кредита попада в обхвата на чл.10 ал.2 ЗПК, съгласно която
Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, поради което се явява
нищожна.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
6
потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата не включва чл.10 ал.2
ЗПК, поради което съдът приема, че не води до недействителност на
договора, при което заемателят да дължи връщане само на главница.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е дължал връщане на
главница и възнаградителна лихва, но не и такса за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит.
Що се отнася до възражението, че по договора липсва погасителен
план, съдът счита, че е неоснователно. В договора е отразено, че срокът му е
един месец, посочена е дата на отпускане на кредита и дата на връщане, което
е на една вноска.
По отношение на възражението, че договора не регламентира право на
отказ на кредитополучателя от договора, съдът констатира, че в приложения
по делото договор е отразено, че съгласно т.5.1 Кредитополучателят има
право да се откаже от договора за кредит без нужда да обосновава отказа си,
в 14 дневен срок от сключването му, който отказ се подава писмено чрез
известие за отказ до кредитодателя. С регламентиране на това право,
кредитодателят е изпълнил задължанието си по чл.11 ал.1 т.20 ЗПК.
Ищецът твърди, че договорът не е подписан. Договорът е сключен от
разстояние и съгласно ЗПФУР не се изисква полагане на подпис на страните
по договора.
Договорът и приложенията към него са написани на ясен и четим
шрифт, посочен е размера на главницата, размер на възнаградителната лихва.
Посочен е размера на ГЛП и ГПР, които са в рамките на закона. Размерът на
шрифта отговаря на изискванията на закона.
По възражението на ищеца, че договорът е сключен при крайна нужда,
съдът приема, че тези твърдения не са доказани. Ищецът не е представил
доказателства в тази насока е не е въвел фактически обстоятелства, на които
се основават.
Възражението, че договорът е сключен при явно неизгодни условия,
съдът не споделя. Както ГПР, така и ГЛП са в рамките на допустимия от
закона размер. Нищожна се явява единствено клаузата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, поради което съдът приема,
че такава не се дължи.
7
При тези изводи, съдът приема, че процесният договор за заем е
действителен и не намира приложение разпоредбата на чл.22 ЗПК. Вещото
лице е установило, че кредитът е усвоен, което не се оспорва от страните.
Установено е, че ищецът е върнал сума в общ размер на 257,99 лева, която
включва 200 лева главница, 6,73 лева лихва и 51,26 лева такса за експресно
разглеждане на искането за кредит.
По договора ищецът дължи връщане на главница в размер на 200 лева и
договорна лихва в размер на 6,73 лева, общо 206,73 лева. Платил е недължима
сума в размер на 51,26 лева, което прави претенцията основателна до този
размер, а за разликата до 57,99 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Разноските на ищеца са в размер на 50 лева за държавна такса и 200
лева за назначена експертиза. Съобразно изхода на делото, на ищеца се
дължат разноски в размер на 220,98 лева. Също съобразно изхода на делото,
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено и
заплатено възнаграждение в размер на 265,18 лева.
Разноските на ответника са в размер на 100 лева юрк.възнаграждение
С оглед изхода на делото ищецът дължи на ответника разноски в размер на
11,60 лева.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*** със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от ***н, да заплати на С. Р. С., ЕГН: **********, живущ в
г***, сумата в размер на 51,26 лева, представляваща недължимо платени
суми по потребителски кредит № **********/04.01.2019г, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 21.07.2021г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до 57,99 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „*** със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от ***н, да заплати на С. Р. С., ЕГН: **********, живущ в
г***, сумата от 220,98 лв., представляваща направени деловодни разноски.
8
ОСЪЖДА „*** със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от ***н да заплати на адв. *** от С***я адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на сумата от 265,18 лв.
ОСЪЖДА да заплати на С. Р. С., ЕГН: **********, живущ в г*** да
заплати на „*** със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано
от ***н разноски в размер на сумата от 11,60 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9