Решение по дело №1993/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба на “Калу“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 209, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя – Т. П., личен номер ***, живущ в Италия, чрез пълномощника К. Б. Ц., против Решение № 226/21.08.2024 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ – гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С240016-022-0068236/01.08.2024г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че оспореното пред контролния орган постановление не съдържа мотиви, от които да се установява конкретен размер на публично задължение и основание за неговото формиране. Сочи се, че наложените обезпечителни мерки засягат права и законни интереси на задълженото лице в степен над необходимата и го поставят в невъзможност да упражнява дейността си. Поддържа се, че на 01.08.2024г. длъжникът доброволно е платил по сметка на НАП сумата от 20000 лева, което доказва добросъвестното му поведение. В тази насока следвало да се приеме и обстоятелство, че длъжникът не е обжалвал и издадения му акт за прихващане и възстановяване, с който била прихваната сума в размер на 32000 лева. Било подаване и искане дългът да бъде заплатен разсрочено. Възразява се срещу определения от органите по приходите размер на данъчното задължение от 1 136 819,74 лева и се твърди, че по счетоводни данни задължението възлиза на 900 000 лева.

3. Директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ш., е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.

ІІІ. Фактите по делото:

5. По делото не се спори, че срещу “Калу“ ЕООД е образувано изпълнително дело № *********/2024 г. на ТД на НАП – гр. Пловдив, за събиране на публични вземания за корпоративен данък, в размер на 1122768,73 лева главница и 14051,01 лева лихва, произтичащи от подадена от длъжника данъчна декларация № 1600И1860558/23.05.2024 г.

6. На “Калу“ ЕООД е издадено Съобщение за доброволно изпълнение № C240016-048-0088971/01.08.2024 г., връчено по електронен път на дата 02.08.2024г., с което дружеството е уведомено, че за задълженията за корпоративен данък в размер на 1122768,73 лева главница и 14051,01 лева лихва, по декларация № 1600И1860558/23.05.2024 г. за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г., е образувано изпълнително дело № *********/2024 г. на ТД на НАП – гр. Пловдив. На длъжника е указано, че в седмодневен срок може да погаси задължението доброволно.

7. Издадено е Постановление за налагане обезпечителни мерки изх. № С240016-022-0068236/01.08.2024 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, с което за обезпечаване на публичните вземания по изпълнително дело № *********/2024 г. на ТД на НАП – гр. Пловдив, в размер на 1122768,73 лева главница и 14051,01 лева лихва, е наложен запор спрямо “Калу“ ЕООД върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезор, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчика на платежни услуги в: Българо – Американска Кредитна Банка и Прокредитбанк. Постановлението е връчено по електронен път.

Поради липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, публичният изпълнител на 13.08.2024 г. е изпратил до банките разпореждания за изпълнение на запорното съобщение, в резултат на което по изпълнителното дело са преведени парични средства, разпределени за погасяване на дълга на 15.08.2024 г. съответно в размер на 157750,15 лева и 479,13 лева.

8. От страна на “Калу“ ЕООД е подадена жалба рег. № 94-00-6292/09.08.2024 г. до Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, срещу Постановление изх. № С240016-022-0068236/01.08.2024 г. Контролният орган с Решение № 226/21.08.2024 г. е приел за установено, че са налице законовите предпоставки на чл. 195 от ДОПК за налагането на обезпечителни мерки, тъй като срещу длъжника е образувано изпълнително дело, по което липсват доброволни действия за погасяване на дълга. Посочено е, че публичното вземане изхожда от подадена от длъжника данъчна декларация № 160И1860558/23.05.24 г. за задължения за корпоративен данък за периода 2023 г., които към 01.08.2024 г. са в общ размер над един милион лева и не са платени доброволно до предвидения в закона срок – 30.06.2024г. Същите не са погасени и в предоставения от публичния изпълнител срок за доброволно изпълнение - до 09.08.2024г. Съобразно размера на задължението е прието, че е налице риск да се затрудни събирането му, който обосновава прилагането на принудителната обезпечителна мярка. Посочено е, че обезпечителна мярка цели единствено да гарантира събирането на публичните задължения като при налагането й е спазен принципът за съразмерност, тъй като наложеният запор е до размера на установеното публично задължение.

9. От страна на “Калу“ ЕООД е подадена молба рег. № 70-00-6605/21.08.2024г. до Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, на основание чл. 184 във вр. чл. 185 от ДОПК да бъде разрешено разсрочено плащане на публичните задължения за корпоративен данък, които дружеството е декларирало с годишна данъчна декларация. Към молбата е приложено искане по образец, в което длъжникът е заявил, че желае да бъде разсрочено плащането на задължението му в размер на 1122768,73 лева главница и 14051,01 лева лихва за срок от 12 месеца.

10. В хода на съдебното дирене се представи Акт за прихващане или възстановяване № П-16001624135512-004-001/30.07.2024г., с който спрямо “Калу“ ЕООД е прихваната сумата от 32597,17 лева, представляващ деклариран от задълженото лице ДДС за възстановяване.

11. По делото не се представиха доказателства нито към момента на налагане на обезпечителните мерки, нито към настоящия момент длъжникът да е погасил изцяло установените му задълженията. Длъжникът не представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, респ. не сочи друго имущество с което да бъде заменен, наложеният запор.

IV. От правна страна:

12. По правното си естество обезпечаването на публични вземания, уредено в чл. 195 и сл. от ДОПК, означава предприемане на конкретни процесуални действия от страна на приходната администрация, чиято цел е да се гарантира събирането на едно установено по основание и размер, и изискуемо публично вземане. От това на първо място следва, че основателността на тези процесуални действия пряко зависят от наличието на годно изпълнително основание (изчерпателно изброени в чл. 209, ал. 2 ДОПК). В този смисъл може да се каже, че обезпечителната защита е привременна и тя важи докато е налице валидно изпълнително основание.

От установената по делото фактическа обстановка, отнесена към приложимите правни норми, се установява, че процесните обезпечителни мерки са наложени в предвидената от закона писмена форма, от снабдения с правомощията за това орган на приходна администрация, при спазване на процесуалните правила.

На следващо място се констатира и наличието на материалната предпоставка – установени и изискуеми публични вземания, чиито събиране е затруднено. Действително в постановлението за налагане на обезпечителни мерки не е посочено изпълнителното основание, за установеното задължение в размер на 1122768,73 лева главница и 14051,01 лева лихва, но в мотивите му изрично е отразено, че се касае за обезпечаване на установени по размер публични задължения по изпълнително дело № *********/2024 г. на ТД на НАП – гр. Пловдив, чието събиране ще се затрудни. Именно за наличието на задълженията, предмет на посоченото принудително изпълнение е бил уведомен и длъжникът със съобщението за доброволно изпълнение, получено на 02.08.2024г., в което ясно са посочени основанието и вида на задължението, както и неговият размер. Каза се между страните не се формира спор, че това задължение е установено по основание и размер от самото задължено лице, чрез подадената годишна данъчна декларация за корпоративен данък.

Отделно в решението на контролния орган отново изрично е посочено, че задължението на длъжника изхожда от подадената декларация № 1600И1860558/23.05.2024 г.

Според Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК на ВС, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Съдът намира, че в случая е налице именно посочената хипотеза, при която мотивите на органа наложил мярката са законосъобразно допълнени от по-горния административен орган, чиито констатациите напълно се подкрепят от представените по делото доказателства, поради което не е налице допуснато съществено процесуално нарушение. Възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни, като дори от подаденото от негова страна искане за разсрочване на дължа (действие извършено, преди издаване на решението на контролния орган) е водно, че същият е бил наясно за основанието, вида и размера на вмененото му публично задължение.

Каза се, оспорващият не е погасил задълженията си и не представя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което се установява и обстоятелството, че събирането на публичното вземане е затруднено. Предвид размера на задължението, подаденото от длъжника искане за разсрочване и необжалването на издадения акт за прихващане, не обосновават извод в обратната насока. Не се потвърждава и с писмени доказателства твърдението на длъжника, че на 01.08.2024г. доброволно без покана е платил сумата от 20 000 лева за обслужване на дълга.

Що се отнася до съразмерността на наложените обезпечителни мерки съдът изцяло споделя изводите на ответника, че същите са съобразени с подадената от самото дружество данъчна информация. Повдигнатото пред съда възражение, че всъщност задължението по подадената декларация следва да е 900 000 лева, а не 1 136 819,74 лева, се явява ирелевантно за преценката по съразмерността на наложената обезпечителна мярка, тъй като публичният изпълнител е съобразил действията си със съдържанието на подадената данъчна декларация. Изправянето на грешки при счетоводното отразяване и отчитането на задължението за корпоративен данък е извън предмета на настоящото съдебно производство.

Към настоящия момент запорът върху банковите сметки на задълженото лице се явява единственият ефективен способ за погасяване на изискуемите публични задължения.

При това положение наложените обезпечителни мерки са законосъобразни и необходими, без да е налице противоречие с принципа за „съразмерност“ установен в чл. 6 от АПК и чл. 195, ал. 7 от ДПОК.

Следва напълно да се сподели и позицията, че наложената обезпечителна мярка не възпрепятства и не спира извършваната от лицето дейност. Нормата на чл. 229 от ДОПК предвижда възможността в случаите, когато длъжникът дължи суми по договори, свързани с основната му дейност и забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за него, по негова писмена молба публичният изпълнител да разреши извършването на неотложни плащания, като определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. По делото нито се твърди, нито се установява такова искане от страна на длъжника да е подавано до органите по приходите, респ. да е било отхвърляно.

V. По съдебните разноски:

13. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото съдът определя в размер на 150 лева, по реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, тъй като в ДОПК не е предвидено разпоредбите на Глава XIX – та от Дял трети, в частност чл. 161, ал.1 да намират приложение в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Калу“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 209, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя – Т. П., личен номер ***, живущ в Италия, чрез пълномощника К. Б. Ц., против Решение № 226/21.08.2024 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Пловдив.

ОСЪЖДА “Калу“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 209, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя – Т. П., личен номер ***, живущ в Италия, да заплати на Националната агенция за приходите съдебни разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.