№ 1223
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110110671 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „ДЗИ –Общо Застраховане“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б срещу
Община Варна, представлявана от кмета Иван Портних иск с правно основание чл.410, ал.1,
т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 193,74 лева, представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„Каско+” по щета № 44010312006051 за причинени на 14.09.2020 г. имуществени вреди на
лек автомобил „Ауди“, модел АЗ, рег. № В1452ВТ, изразяващи се в увреждане на предната
и задна десни гуми, вследствие на преминаването на л.а. през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, в участъка между с. Въглен и с.Каменар и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и сторените по
делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Към датата на ПТП ищецът е обезпечавал застрахователното покритие по
имуществена застраховка за автомобил „Ауди“, модел АЗ, рег. № В1452ВТ, обективирана в
застрахователна полица № 440120211008513/02.04.2020г., валидна до 05.04.2021 г. Сочи се,
че на 14.09.2020 г., при движение по път с. Въглен - с.Каменар автомобилът преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това били
увредени предната и задна десни гуми. При ищеца била образувана преписка по щета №
44010312006051. Въз основа на съставения доклад по щетата ищцовото дружество
изплатило на застрахованото лице обезщетение в размер на 178,74 лв. и отделно от това
дружеството е направило ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева. Поддържа, че е
встъпило в правата на увреденото лице. Излага се, че пътното платно, на което е
осъществено произшествието е собственост на ответника. По изложените съображения моли
за уважаване на иска и присъждане на законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Варна депозира отговор, в който
оспорва иска като неоснователен. Оспорва произшествието да е осъществено на път от
1
общинската пътна мрежа, поддържана от ответника. Акцентира, че водачът на
застрахования автомобил не е съобразил скоростта си с атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, състоянието на превозвания
товар, характера и интензивността на движението, както и с конкретните условия и
видимост на пътя. Оспорва причината връзка между процесното събитие и вредите. Оспорва
претендирания размер на вредите, като неотговарящ на разходите за отстраняване на
щетите.
Страните не изпращат представители в съдебно заседание. Ищецът е депозирал
становище, с което поддържа предявения иск.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Не спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че между
ищцовото дружество ДЗИ –Общо Застраховане“ и собственика на автомобил „Ауди“, модел
АЗ, рег. № В1452ВТ към 14.09.2020г. е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” по
застрахователна полица № 440120211008513/02.04.2020г., валидна до 05.04.2021 г.
От показаниятa на свидетеля ЛЮБ. ВЛ. П., участник в произшествието се установява,
че процесното транспортно произшествие е реализирано на 14.09.2020г. на пътя с.Въглен-
с.Каменар на разклона за с. Каменар след разклона за път № 2902 , при което в резултат на
попадане на процесния автомобил „Ауди“, модел АЗ, рег. № В1452ВТ в несигнализирана
дупка на пътното платно са спукани двете гуми на автомобила и са изкривени джантите му.
Въз основа на уведомление за настъпило застрахователно събитие от 14.09.2020г.,е
образувана преписка по щета №44010312006051. Съгласно опис- заключение по щета
№44010312006051/л. 12 от дело на СРС/ от 14.09.2020г. при извършен оглед на л.а „Ауди“
АЗ са установени увреждания по предната дясна и задната дясна гума. Констатирано е, че
двете гуми се нуждаят от подмяна. Извършена е калкулация на претенция №
44010312006051/ 14.09.2020г., въз основа на която е определен размер на застрахователното
обезщетение от 178,74 лева.
По делото е прието за безспорно, че в полза на застрахованото лице е заплатено
обезщетение в размер на 178,74 лева.
От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че увредените детайли по
автомобила са предна дясна и задна дясна гума. Вещото лице сочи, че тези увреждания е
възможно да са получени от съприкосновение на външния борд на гумите с предмет с остри
ръбове, какъвто би могъл да бъде края на пътната настилка към образувалата се дупка или
части от пътната настилка, намиращи се в дупката.. Размерът на щетите по процесния
автомобил към датата на произшествието експертът е определил на 348,86 лева.
Направените от ДЗИ-Общо застраховане разходи за оглед и експертизи съответстват на
обичайните такива и са в размер на 15 лева.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че отсечката между
с.Каменар и път № 2902 в посока с. Въглен представлява част от път VAR 1081, в една част
е разположена на територията на община Аксаково, а друга принадлежи към общинската
пътна мрежа на Община Варна. Съобразявайки показанията на свидетеля и очертаното от
него място на инцидента на схема на л. 84 от делото, експертът заключва, че инцидентът е
реализиран в част от пътя, принадлежаща към пътната мрежа на Община Варна
Видно от регресна поканана (л.18 дело СРС )ответникът е поканен да възстанови
щетите, за които е заплатено застрахователно обезщетение.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни
изводи:
2
Съобразно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата с плащането на застрахователното
обезщетение до размера на платеното от него и обичайните разноски, направени по
определяне на обезщетението. Суброгацията включва възможността застрахователят да
предяви регресни претенции чрез реализиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, когато са
налице основанията за това.
Успешното провеждане на иска по чл. 410,ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл.
45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативно изискуеми
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/ наличието на предпоставките по чл. 49 от
ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от вещ, собственост на ответника. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество
следва да ангажира доказателства за осъществяването на всички елементи, включени в
предмета на доказване на предявения иск.
От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на
валидно сключен застрахователен договор "Каско" между ДЗИ –Общо Застраховане“ и
собственика на уредения лек автомобил „Ауди“, модел АЗ, рег. № В1452ВТ съгл.
застрахователната полица 440120211008513/02.04.2020г.,
За установяване на произшествието са ангажирани гласни доказателства посредством
разпита на свидетеля ЛЮБ. ВЛ. П.- водач на застрахования автомобил. Показанията на
свидетеля са, че процесните щети са резултат именно от попадането на процесния
автомобил в необозначена дупка на пътното платно. Тези показания съдът кредитира като
непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото- заключението на
назначената по делото експертиза досежно възможността повредата да е настъпила от
попадането в неравност на пътя. В този смисъл възраженията на Общината Варна за липса
на причината връзка между процесното събитие и вредите останаха недоказани.
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установи, че
произшествието е реализирано в пътен участък, стопанисван от Община Варна, при
съобразяване на показанията на свидетеля относно мястото на настъпване на
инцидента. Задължението за поддържане изправността на процесния пътен участък,
находящ се в гр. Варна и представляващ местен общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от
ЗП, е възложено по силата чл. 8, ал. 3 и чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон на
ответната община като юридическо лице, включително и упражняването на надзор върху
служителите, отговарящи пряко за тази дейност. Съгласно цитираните норми задължение на
Община Варна е да поддържа общинските пътища в изправно състояние така че да
осигуряват безопасно и удобно движение - § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Отделно от това,
разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок.
Възраженията, че водачът на застрахования автомобил не е съобразил скоростта си с
атмосферните условия и условията на пътя, останаха недоказани. По делото липсват данни
поведението на водача на застрахования автомобил да е станало причина за инцидента.
Следователно са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната община за причинените на третото лице вреди, а именно
собственикът на застрахования автомобил е претърпял имуществени вреди при станалото с
автомобила му ПТП на 14.09.2020г., настъпило при преминаване през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно – общински път, чието управление е възложено на
Община Варна, поради неизпълнение на задължения на служителите, на които общината е
възложила работа за поддържане на пътя. Налице е неизпълнение на задълженията на
3
служителите на общината за осигуряване необходимите условия за безопасно движение, от
което противоправно бездействие са причинени вреди, обезщетени от ищеца –
застраховател. Ето защо са налице предпоставките за регресно обезщетяване на
застрахователя, поради което и предявеният иск се явява доказан по основание.
Фактът на заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на
собственика на увредения автомобил не е оспорен. След като обезщетение е заплатено, на
осн. чл. 410 от КЗ за застрахователя е възникнало регресно право спрямо възложителя на
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията
и договорите.
Относно размера на щетата съдът кредитира заключението на вещото лице и
определя същото на 348,86 лева. Тъй като заплатеното от застрахователя обезщетение е в
по-малък от претендирания размер, исковата претенция се явява основателна в цялост, вкл.
относно ликвидационните разноски, които имат характер на обичаен разход при
установяване размера на вредите.
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски за държавна такса, адв. възнагаждение, съдебни експертизи и депозит за свидетел в
общ размер на 718 лева съгл. приложения списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от кмета на Иван Портних ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ –Общо Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 193,74 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско+”
по щета № 44010312006051 за причинени на 14.09.2020 г. имуществени вреди на лек
автомобил „Ауди“, модел АЗ, рег. № В1452ВТ, изразяващи се в увреждане на предната и
задна десни гуми, вследствие на преминаването на л.а. през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, в участъка между с. Въглен и с.Каменар и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба 13.11.2020г. до окончателното ѝ изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от кмета на Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ
на „ДЗИ –Общо Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 718 лева, представляваща сторените по делото
разноски за държавна такса, адв. възнагаждение, съдебни експертизи и депозит за свидетел,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4