Р Е Ш Е Н И Е № 179
гр. Сливен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При
участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ,
като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 187 по описа
на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 46 от 18.05.2022 г., постановено по АНД № 20222220200027/2022 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, е потвърдено наказателно постановление № 41/03.09.2021 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция–Сливен, с което на Б.С.П. с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател
Б.С.П., който чрез адв. С.П. от САК го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Депозирана е молба от адв. П., който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – Регионална здравна инспекция - Сливен, редовно призована, не изпраща представител.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура - Сливен счита, че подадената жалба е основателна, а решението на Районен съд – Нова Загора е постановено при липса на мотиви.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 24.08.2021г. на територията на гр.Нова Загора от служители на РЗИ, РУ Полиция и ОДБХ отдел „Контрол на храните“ била извършена съвместна проверка, включваща осъществяване на контрол по спазване на въведените противоепидемични мерки, свързани с усложнена епидемична обстановка, поради разпространението на COVID-19 в страната. Една от въведените противоепидемични мерки задължавала всички лица да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, когато се намират в закрити обществени места.
На посочената дата - 24.08.2021г. с. от РЗИ, РУ Полиция и ОДБХ отдел „Контрол на храните“, сред които и с. – Ж. С. от РЗИ-Сливен, св.К. К. - РУ Полиция и С. К. от ОДБХ отдел „Контрол на храните“, посетили супермаркет „В.“ на адрес ул.“С.“ №…, който бил един от обектите определени за проверка в този ден. Влизайки в супермаркет „В.“ установили лице, впоследствие индивидуализирано като жалбоподателя Б.С.П., което било с неправилно поставена маска на лицето - маската не покривала носа, а само устата. Св. К., участващ в проверката, направил забележка на жалбоподателя П., който о. да и. устното р., като заявил че не бил д. да носи маска, защото е в.. Между проверяващите и жалбоподателя възникнали пререкания и П. бил изведен от магазина и отвън до п. а. му бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 35 от 24.08.2021 г., с който служителят на РЗИ приел, че е извършено нарушение по чл. 63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ във вр. със Заповед РД-01-646/ 29.07.2021г. на министъра на здравеопазването – т.7, във вр. с чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. АУАН бил връчен на нарушителя.
Въз основа на съставения АУАН, на 03.09.2021г. наказващият орган - Директорът на РЗИ - гр.Сливен издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300.00 лева.
При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както и че при издаване на АУАН и на процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдил е всички възражения на жалбоподателя, като е приел, че същите са неоснователни. Приел е за неонователно възражението, че жалбоподателят е в., тъй като независимо от в. си статус всички лица са били задължени в закрити помещения да бъдат със защитни маски. Изложил е мотиви относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, като приел, че предвид мястото и времето на извършване на нарушението, същото е поставило в р. з. на множество граждани. Приел, че наложено административно наказание е в минимално предвидения от закона размер. При тези мотиви съдът потвърдил НП като законосъобразно.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.
Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени по делото възражения са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят се е намирал в закрито помещение – търговски обект, с неправилно поставена маска за лице - маската не покривала носа, а само устата. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗЗ (ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г.), при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Съгласно цитираната в АУАН и в НП Заповед РД-01-646/ 29.07.2021г. на министъра на здравеопазването – т.7, всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3. В т. 1 от Инструкция за правилно носене на защитна маска за лице към Приложение № 3 към т. 7 и 8 е посочено изрично, че защитната маска трябва да покрива изцяло носа и устата - от основата на носа до брадичката. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил в. не го изключва от кръга на лицата, на които е вменено задължение за спазване на посочените разпоредби.
Относно направеното с касационната жалба възражение за приложимост на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, следва да се има предвид, че съгласно т. II Заповед РД-01-647/ 29.07.2021г. на министъра на здравеопазването, цитирана от жалбоподателя, дейностите, които не са преустановени или забранени със същата, се провеждат при спазване на всички противоепидемични мерки, въведени със Заповед № РД-01-646 от 29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването, сред които и т. 7. Отговорността на наказаното лице е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В приложимата санкционна норма действаща към датата на извършване на нарушението, на определяне и на налагане на административното наказание, размерът на глобата е от 300 до 1000 леви - същият като този в сега действащата редакция на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и следователно не е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски направена от процесуалния представител на касационния жалбоподател съдът намира за неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 46/18.05.2022 г., постановено по АНД № 20222220200027/2022 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: