РЕШЕНИЕ
№ 10764
......................., 07.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:..................
при участието на секретаря .......................
като разгледа докладваното от .................. Гражданско дело № 20241110148313
по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ............................ срещу
....................., с адрес гр. ........................., с която са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер ................... , представляваща
регресно вземане за изплатено на ......................., въз основа на договор за
застраховка ....................... по застрахователна полица № ....................... със
срок на валидност от ........................, застрахователно обезщетение по щета №
........................ за настъпили имуществени вреди на лек автомобил марка
...................., модел ..........................., с рег. № ...................... – греда преден
мост, вследствие на преминаване на ......................... през несигнализирана и
необезопасена неравност – дупка, на пътното платно в ......................., на ул.
......................., срещу № ..................... , с посока на движение от ул.
.......................“ към ул. ......................., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – .................... до окончателното
плащане, както и за заплащане на сума в размер ......................,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от ......................
В исковата молба се твърди, че на ......................... в ....................... при
движение на лек автомобил марка ...................., модел ..........................., с рег.
№ ...................... по ул. ......................., с посока на движение от ул.
.......................“ към ул. ......................., срещу № ................... било реализирано
пътно-транспортно произшествие – преминаване през несигнализирана и
1
необезопасена неравност – дупка, на пътното платно, за което бил съставен
Протокол за ПТП № ..................../......................... В резултат на произшествието
настъпили материални щети по МПС – греда преден мост. Към датата на ПТП
за процесния лек автомобил било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка ....................., обективиран в
застрахователна полица № ....................... със срок на валидност от
........................ След като застрахователят бил уведомен за настъпване на
щетата била образувана преписка по щета № ........................, като при
извършения оглед били констатирани щети по преден мост. Щетите били
оценени на сума в размер .......................... лева, която била платена от ищеца
на ....................... с банково бордеро № ......................., на сервиза, извършил
ремонта на увреденото МПС – ......................, съгласно възлагателно писмо №
..................... Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, тъй като
същият отговаря за поддържането на общинския път, на който е настъпило
процесното ПТП. Твърди, че е поканил ответника с писмо с изх. №
.............................., получено от ..................... с вх. № ..................... на
....................... да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не
последвало. Поддържа, че поради това ответникът изпаднал в забава и следва
да заплати и стойността на обезщетението за забава в размер на законната
лихва за периода от ...................... Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответника – ....................., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Твърди, че между ищеца и собственика на увреденото МПС не
е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, доколкото
представената по делото застрахователна полица не е подписана от
застраховащия или застрахования, както и предвид обстоятелството че не е
представено доказателство за плащане на първата вноска по дължимата
премия. Сочи, че не се установява мястото на настъпване на процесното ПТП,
както и наличието и видът на твърдяното препятствие на пътното платно.
Оспорва посочения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното
ПТП. Оспорва представения по делото Протокол за ПТП, относно
констатациите на посетилите произшествието компетентни органи, както и по
повод посочения механизъм на ПТП и настъпилите вреди. Оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и твърдените за
настъпили щети по застрахованото при ищеца МПС. Навежда възражение за
съпричиняване от страна на водача на процесното МПС. Счита, че е нарушил
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като излага съображения, че скоростта на движение и
разположението върху пътното платно не били съобразени с пътните условия.
Моли за отхвърляне на предявените искове респ. намаляване размера на
обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
2
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване
на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
От приетата по делото застрахователна полица № ....................... от
....................... със срок на валидност от ........................, както и от приетите по
делото документи по застрахователната преписка по щета № ........................, се
установява, че към датата на ПТП – ........................., между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил марка ...................., модел
..........................., с рег. № ......................, е било налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане
..................... Застраховката е сключена при условията на ....................... при
която застрахователят дължи обезщетение за частични щети, настъпили при
ПТП по смисъла на българското законодателство, каквото е налице в
настоящия случай.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е налице валидно
възникнало застрахователно правоотношение с твърдения, че представената
по делото застрахователна полица не е подписана от застраховащия или
застрахования, както и че не е платена първата вноска по дължимата премия.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 344, ал. 1 от Кодекса за
застраховането застрахователният договор се сключва писмено във формата
на застрахователна полица или на друг писмен акт, а в чл. 345 КЗ е посочено и
задължителното му съдържание. Предвидената в закона форма е за
действителност, а не за доказването на сключения застрахователен договор.
Представената с исковата молба застрахователна полица има
предвиденото в чл. 345 от Кодекса за застраховането съдържание, но същата
не носи подпис на застрахования. По делото обаче са събрани доказателства,
които установяват изпълнение на задължение за заплащане на
застрахователните премии – 4 броя сметки от ......................., ................... г., и
на застрахователно правоотношение – уведомление за настъпило
застрахователно събитие от ........................., опис-заключение по щета, доклад
по щета, калкулация ремонт, възлагателно писмо, приемо-предавателен
протокол, фактури, преводно нареждане за плащане на застрахователно
обезщетение. Следователно и доколкото застрахователният договор е
търговска сделка, приложение намират правилата на Търговския закон и в
частност чл. 293 ТЗ, според който неспазването на законоустановената форма
за действителност на търговска сделка не води автоматично до нейната
нищожност. По аргумент от чл. 293, ал. 3 от Търговския закон, неспазването
на формата за действителност може да доведе до нищожност на сключения
договор, само ако има оспорване от страна по него. Страната по договора не
може да се позовава на нищожност поради неспазване на формата, ако от
3
поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. Следователно и трето лице не би могло да оспорва валидността
на застрахователния договор, ако от поведението на страните по договора
недвусмислено може да се направи извод за това, че те изпълняват поетите по
него задължения. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства
се установява, че двете страни по застрахователния договор са изпълнявали
задълженията си, както за плащане на застрахователната премия, за
уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така също и за
плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една от тях не е
оспорила действителността на застрахователния договор. Следователно и
доколкото страните по застрахователното правоотношение не са оспорили
действителността на застрахователния договор, сключен със застрахователна
полица № ......................., то и ответникът ..................... не може да се позовава
на недействителност поради липса на форма. Потвърждаващото действие на
договора за застраховка Каско се разпростира и по отношение на третите
лица. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК – Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I т. о.,
Решение № 50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г. на ВКС, II т. о. и Решение №
115/23.07.2013 г. по т. д. № 348/12 г. на ВКС, I т. о.
Съдът намира, че неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка (каквато е настоящата) не води
автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и
гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението
на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до
нищожност на сделката, изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава
нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското
право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД ( чл. 27 и сл. ). Или
нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в
търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал.
3 ТЗ. Изводът е, че страната не може да се позовава на недействителност на
договора, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението на другата страна (в този смисъл решение №
115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 50
от 25.04.2012 г. на ВКС, по т. д. № 95/11 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 71 от
22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, І т. О., която е обявена за неизгубила
значение с Решение № 25 от 24.07.2017 г. по т. д. № 3135/2015 г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС). Ето защо съдът приема, че между застрахователя и застрахования е
налице застрахователно правоотношение, постигнато е и съгласие по
основните параметри на договора, а от поведението на страните по същия
следва да се заключи, че действителността на правоотношението не се
оспорва.
С оглед на гореизложеното, по делото е установено, че към датата на
ПТП – ........................., между ищеца и собственика на увредения лек
автомобил марка ...................., модел ..........................., с рег. № ...................... е
било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
4
имуществено застраховане .....................
От приетите по делото като писмени доказателства документи –
Протокол за ПТП № ..................../........................., съставен от полицейски
служител от ...................., след посещение на място, уведомление за настъпило
застрахователно събитие, депозирано пред застрахователя на .........................,
както и от приетото, неоспорено от страните, заключение на САТЕ, се
установява, че в срока на застрахователното покритие на договор за
имуществено застраховане, на ......................... в ....................... водачът на лек
автомобил марка ...................., модел ..........................., с рег. № ...................... по
време на движение по ул. ....................... с посока на движение към
...................., претърпява ПТП, като преминава през несигнализирано и
необезопасено препятствие – дупка и неравност, находяща се на пътното
платно в ........................ Вследствие преминаването през дупката са настъпили
материални щети по процесното МПС – предна подрама, което обстоятелство
се установява от Протокол за ПТП № ..................../........................., съставен от
полицейски служител от ...................., заключението на САТЕ, неоспорено от
страните, и от преписката по образуваната при ищеца щета. От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, се установява, че причина за
настъпване на процесното ПТП е преминаването на лек автомобил марка
...................., модел ..........................., с рег. № ...................... през дупка и
неравност на платното за движение, която не е била обозначена и
сигнализирана. Видно от заключението на САТЕ е, че посочените от
застрахователя повреди на лек автомобил марка ...................., модел
..........................., с рег. № ...................... отговарят на описания в заявлението за
щетата и в протокола за ПТП механизъм на ПТП, както и че вредите са
настъпили в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. Протоколът е
съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя
факти, а именно наличието на необезопасена необозначена дупка и неравност
(обозначена на скицата в протокола) и видимите щети по автомобила,
документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл.
179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел
при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си
част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Описаното
в протокола се потвърждава в пълна степен от приетото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза. Механизмът на ПТП, както и вредите
настъпили от него, обективирани в протокола за ПТП, кореспондират с
останалите доказателства, събрани по делото в тяхната цялост.
Във връзка с оспорването на протокола за ПТП, направено от ответника,
съдът съобрази следното:
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се
приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
5
самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. №
768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г.
съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на
ВКС, I ТО, решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО,
решение №15/25.07.2014 г. по т. дело № 1506/2013г. на ВКС, I ТО. В
последните във връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП,
отчитайки разликите при издаването му, е прието, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП.
В процесната хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. От съдържанието на същия е видно, че протоколът е
изготвен след посещение на място от органите на полицията. Това по
безспорен начин се установява от бланковата форма на протокола, където в
графа „посетено на място”, при възможни два отговора - „да” или „не”, е
указано, че с „х” се зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е
отбелязано, че това е отговор „не”. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен
от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които
са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента,
местоположението и посоката на движение на автомобила и наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка и неравност на платното за движение,
както и на видимите щети по автомобила. В случая в протокола за ПТП на
предвиденото в същия място е посочено, че местопроизшествието е било
посетено от съставителя, поради което същият обвързва съда относно
мястото, времето, участника в процесното ПТП и нанесените на автомобила
вреди. С оглед на това релевираните от ответника доводи във връзка с
доказателствената стойностна протокола за ПТП са неоснователни. Също така
описаният в протокола за ПТП механизъм напълно кореспондира с останалите
ангажирани по делото доказателства – вписаните в протокола обстоятелства,
се потвърждават напълно от автотехническата експертиза и останалия, събран
по делото доказателствен материал.
С оглед на гореизложеното, при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, се установява, както твърденият механизъм на ПТП и
наличието на несигнализирано и необезопасено препятствие – дупка и
неравност, на пътното платно, така и твърдените повреди на процесния лек
автомобил, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП. По изложените
съображения съдът приема, че причина за процесното ПТП и щети на
застрахованото МПС е необезопасено и несигнализирано препятствие (дупка
и неравност) на пътното платно в ........................ При посочения в този
протокол механизъм на ПТП, неопроверган от ответника с допустими по ГПК
6
доказателствени средства, и въз основа на приетото по делото като
неоспорено от страните експертно заключение на автотехническата
експертиза, доказана се явява, по преценка на съда, и причинната връзка
между процесното ПТП и настъпилите за застрахования при ищеца автомобил
вреди. След като протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен, в
доказателствената тежест на ответника е било установяването на различна
фактическа обстановка, като напр. липсата на неравности (дупки) по пътното
платно в участъка, в който е настъпило процесното произшествие, или
изпълнение на задължението му за поставяне на предупредителни пътни
знаци за обозначаването на тези неравности. Наред с това даденото от вещото
лице по автотехническата експертиза заключение, установяващо причинна
връзка между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено
от ответника (в този смисъл е и трайната практика на въззивната инстанция –
напр. Решение № 3270 от 03.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6993/2023 г.,
Решение № 3367 от 06.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2/2023 г., Решение №
261560 от 3.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 13134/2018 г., Решение № 6810 от
1.11.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 2802/2018 г. и мн. други.).
Неоснователни са доводите на ответника за съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на автомобила. В доказателствена
тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1
ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото
доказателства, в т.ч. заключение на САТЕ, съпричиняване не се установява.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на препятствията по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначеното и несигнализирано препятствие на
пътното платно не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре.
За ангажиране отговорността на ответника не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е
станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за
причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в
резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на
лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този
смисъл Постановление № 9/1966г. на ВС.
Не се спори, че пътят, на който е реализирано ПТП е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища, включително да
обозначи неравности по пътя с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
7
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във
връзка с обозначаване на дупката до премахването е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
от процесното ПТП вреди.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите като
писмени доказателства по делото документи, обстоятелството, че ищецът в
качеството си на застраховател по застраховка „Каско”, е изплатил
застрахователно обезщетение в размер .......................... лева.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на
увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната
съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол, съдът
следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната (средна пазарна) стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като се дължи обезщетение за
действителните вреди без да се отчита овехтяване, поради което при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не
се взема предвид изхабяването на вещта. Отговорният по чл. 49 ЗЗД дължи
поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
на приетата по делото САТЕ, неоспорена от страните, е ..................... с оглед
на което правото на регрес на ищеца е възникнало за претендираната сума от
.......................... лева.
При тези съображения, съдът намира за доказан по делото фактическия
състав на нормата чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. По делото не
са налице доказателства претендираната сума да е платена от ответника,
поради което искът е основателен и следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – .................... до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок
за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може
да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното
право, но не и за поставяне на длъжника в забава (моментът на настъпване на
изискуемостта не съвпада с момента на забавата). За изпадане на длъжника в
забава по този дълг е необходима покана. Видно е от приетите по делото
писмени доказателства – регресна покана с изх. № .............................. и вх. рег.
№ .................... от ....................... че ответникът е получил същата на
....................... като на ................... ответникът е изпаднал в забава за
погасяването на задължението му за главницата и дължи на ищеца
обезщетение по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху него в размер на законната
8
лихва. Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на ...................... за
периода от ......................, което определено от съда по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на онлайн лихвен калкулатор на ......................... се равнява на сума в
размер ..................... поради което предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК право
на разноски има ищецът за сума в размер ..................... включваща заплатени
държавни такси ................... депозит за САТЕ ...................... както и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, в размер
...........................
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....................., с адрес ......................., ...................., да заплати
на ......................... на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата от .......................... лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка .....................
обективиран в застрахователна полица № ......................., за нанесени щети на
лек автомобил марка ...................., модел ..........................., с рег. №
......................, настъпили в резултат на ПТП на ......................... в .......................,
ведно със законната лихва от ....................... до погасяването, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от ......................, представляваща лихва за забава за
периода от ......................, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата
от .................. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9