№ 1460
гр. Плевен, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430102880 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Д.
И. П. с ЕГН **********, от *** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
*** , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Т..
Ищцата твърди, че на 17.04.2019г. сключила договор за паричен заем №
*** с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, по силата на който получила сума в
размер на 500.00 лева с месечна вноска, без посочен месечен лихвен процент.
Твърди, че в чл.4 от процесния договор страните се съгласили договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, а поръчителите
да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от
работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на
трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по
безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р. Твърди,
че в чл.4 ал.2 уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по
договора да предостави обезпечение в срока по предходната алинея,
1
заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 250 лв., която
следвало да се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски. На ищцата била начислена неустойка в общ размер на
250 лева, тъй като същата не представила в срок надлежни поръчители или
друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. Ищцата твърди, че
погасила изцяло сумата по сключения договор преди завеждането на исковата
молба. Сочи, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, а
последиците й са възникват при самото сключване на договора и когато той
бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи
(арг. чл. 23 ЗПК). Твърди, че е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на
основание чл.21, ал.1 ЗПК клаузата, с която е уговорена неустойката е
нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Така договорена,
неустойката при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване
на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила и в този
смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т.3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010г. на ВКС по т.д. № 1/2009г., ОСТК. Ищцата твърди, че
кредиторът не включил сумата на неустойка към ГПР, с което цели да
заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Твърди, че чл.4 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна клауза
на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка.
В заключение моли съда да признае за установено в отношенията между
страните Д. И. П. и „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: ***, че
клаузата на чл.4 ал.2 от Договора за заем *** е нищожна, и на основание
чл.55 ал.1 ЗЗД да осъди ответника „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК:
***, да заплати на Д. И. П., сумата в размер на 10 лева, като частичен иск от
60 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем
***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Претендира и
2
направените деловодни разноски.
С уточняваща молба от 13.07.2023г. ищцата у уточнила, че
претендираната с осъдителния иск сума била недължимо платена за
определената в процесния договор неустойка.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, с който оспорва исковете.
В о.с.з. на 27.09.2023г. е допуснато изменение на цената на осъдителния
иск по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, като същия се счита предявен за
сумата от 50,24лв.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, че на 17.04.2019 год. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като заемодател и Д. И. П. като заемател е бил сключен
договор за паричен заем № ***. Видно е, че съгласно договора на ищцата е
бил предоставен заем от 500 лв., който е следвало да се върне на 13
погасителни вноски за период от 01.05.2019г. до 16.10.2019г. Видно е, че
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 35.00 %, а
годишният процент на разходите е в размер на 41,68 %. Според
обективираното в чл. 4 ал. 1 от договора заемателят се задължава в тридневен
срок от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: двама поръчители- физически лица, които следва да
отговарят на определени условия, или банкова гаранция. В чл.4 ал.2 от
договора е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 225,94
лв., като същата се начислява пропорционално към всяка вноска по заема.
Съдът намира за основателни доводите на ищцата, че така въведената
клауза за неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни
последици. Процесната неустойка от договора за паричен заем е предвидена
за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез
поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за
представяне на тези обезпечения- 3-дневен от получаване на заемната сума,
както и са въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя,
3
в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем.
При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не
съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и
санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На първо
място горното следва от това, че на заемателя е отпуснат заем в размер на 500
лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е в размер на 225,94 лв., т. е. в размер на
половината от главницата по заема. Освен това неустойката се начислява
еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна
неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по заема и за периода на неизпълнението, поради което е изключено
да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с
дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на
неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и
при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
заем е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като
изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В
интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от
когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като
проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и
сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната
сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое
задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция,
тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчители не е определено като предварително условие за сключване на
4
договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява
като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието
реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване
на сумата на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на заема. Неустойката
не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението
за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която
кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за
договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение
на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие
от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната неустойка
противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. По
тези съображения съдът приема, че посочената клауза на чл. 4 ал. 2 от
процесния договор за заем, на която ответникът основава претенцията си за
неустойка, се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от Д. И. П.
отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен като такъв.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Установява се от представената от ответника счетоводна справка, че
ищцата Д. П. е заплатила по процесния договор главница в размер на 500лв.,
договорна лихва в размер на 10,75лв. и неустойка в размер на 50,24лв.
Както се прие по- горе, клаузата за неустойка в процесния договор за
паричен заем е недействителна, а нищожното правно основание се
приравнява на липса на основание. Оттам платена без основание се явява
внесената от ищцата сума за неустойка, която се установи, че е в размер на
50,24 лв.
Ето защо, съдът приема, че и тази искова претенция се явява
основателна и доказана до предявения размер и следва да бъде уважена.
5
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищцата направените деловодни разноски, които са в размер на
100,50лв. за държавна такса.
В полза на процесуалния представител на ищцата следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния размер по
Наредба №1/2004, а именно 480лв., при съобразяване, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът счита, че нормата на чл. 7, ал. 2
НМРАВ определя правила за изчисление на минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор
от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на
отделните претенции. В този смисъл може да бъде посочено и определение №
60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по
ч.гр.д. № 3103 / 2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос,
съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за
определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не
броя на предявените искове и броя на ответниците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. И.
П., ЕГН ********** и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, че
клаузата на чл. 4 ал. 2 от договор за паричен заем № ***/17.04.2019 г. е
нищожна.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д. И. П. с ЕГН
**********, сумата от 50,24 лв., представляваща недължимо платена сума за
неустойка по чл. 4 ал. 2 от договор за паричен заем № ***/17.04.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
/22. 05. 2023 год./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д. И. П. с ЕГН
**********, сумата от 100,50 лв., представляваща направени деловодни
6
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на ***, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № ***, представлявано от Д. М. М., адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, в размер на 480 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7