Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
15.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №8040 по
описа на СГС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на Т.Г.В.
ЕГН ********** чрез адв.Б.Е. от САК със съдебен адрес ***, офис 19 срещу З. „А.И.“ АД ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление ***-83 за осъждане на ответника, в качеството му на
застраховател по застраховка „Авто Каско“ относно лек автомобил марка Ауди,
модел А6 Lim с рег.№****** да заплати на ищцата сума от 33000лв., представляваща стойността на противозаконно отнетият и
застрахован автомобил и законната лихва върху същата сума от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и лихва
в размер на 4 250лв. за периода от 23.02.2018г. до датата на завеждане на
исковата молба. Претендира сторените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е собственик на лек
автомобил марка Ауди модел А6 Lim, с ДК №******, рама №******. Твърди, че е
застраховала автомобила си в З. „А.и.“ АД с автомобилна застраховка на
сухопътни безрелсови превозни средства „Каско“ – застрахователна полица
№1021710000931, сключена на 16.03.2017г. Срокът на покритие е бил от
16.03.2017г. до 15.03.2018г. Бил е договорен начин на разсрочено плащане на 4
вноски, като към предявяване на иска били заплатени всички вноски. На
03.11.2017г. около 18.15ч. ищцата паркирала автомобила си в близост до бл.523 в
жк „Овча купел“ гр.София и се прибрала. На следващия ден – 04.11.2017г. около
10.30ч. установила, че автомобилът й не е на мястото, където го била паркирала.
Твърди, че уведомила веднага органите на МВР и застрахователната компания –
ответник за настъпилата кражба. Било образувано досъдебно производство
№ЗМ-3140/2017г. в 06 РУ СДВР и пр.пр.№41780/17г. по описа на СРП. В З. „А.и.“
била образувана ликвидационна преписка по щета №10017005862. Предала всички
документи на застрахователя в оригинал и бил съставен приемо-предавателен
протокол.
Ищцата твърди, че въпреки, че била изпълнила
всички свои задължения ответното дружество на 23.02.2018г. е отказало плащане
на щетата с мотив, че било налице несъответствие между първоначално
декларираните обстоятелства и в последствие установените такива.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок
ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло основателността
на предявения иск. Твърди, че на са налице предпоставките, необходими за
ангажиране отговорността му като застраховател по застраховка Каско на
процесния л.а. Поддържа право да откаже изплащане на сумата, поради
неизпълнение на задължения по застрахователния договор. Оспорва иска като
завишен, неотговарящ на действителната стойност на МПС. Развива доводи в тази
насока. Оспорва акцесорния иск за присъждане на законна лихва по основание и
размер. Оспорва размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно.
Съдът е връчил препис от писмения отговор
на ищцата с указания по чл.372 от ГПК.
Не е постъпила е Допълнителна ИМ.
Предявен е иск с правно основание чл.405 ал.1
от КЗ и чл.86 ЗЗД.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
Безспорно между страните е наличието на
застрахователно правоотношение /респ.застрахователно покритие/ между ищцата и
ответника.
Съдът е определил като ненуждаещо се от доказване
обстоятелство, че към датата на застрахователното събитие е съществувало валидно
застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на л.а.
марка Ауди модел А6 Lim, с ДК №******, по застраховка Каско със застрахователна
полица №1021710000931, сключена на 16.03.2017г. като срокът на покритие е бил
от 16.03.2017г. до 15.03.2018г. и лимит на отговорност (застрахователна сума) 33
000лв., при действие на Общи условия за застраховка "Каско" и
застрахователна премия, възлизаща на 358.05лева, разсрочена на четири вноски.
Не е спорно между страните, че дължимите съобразно договора застрахователни
премии, са заплатени от застрахования.
Видно
от приложения талон за регистрация на МПС - Част I №********* от 16.09.2015г.
(л. 7), ищцата Т.В. е вписана като собственик на автомобила.
Посредством Уведомление за настъпило
застрахователно събитие от 06.11.2017г.,
по което е регистрирана щета №10017005862/06.11.2017г., ищцата е декларирала
пред застрахователното дружество настъпило застрахователно събитие – кражба.
Било е образувано и досъдебно производство №ЗМ-3140/2017г. в 06 РУ-СДВР и
пр.пр.№41780/2017г. по описа на СРП.
От приложеното Постановление за спиране на
наказателно производство от 17.01.2018г. на прокурор при СРП се установява, че
в хода на разследването са били извършени процесуално-следствени действия и
оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с разкриване на извършителя на
противозаконното отнемане на процесния автомобил, но същият не е бил открит.
С приемо-предавателен протокол от
06.11.2017г. ищцата е предоставила по искане на ответното дружество - два броя
ключове с описани серийни номера; свидетелство за регистрация на МПС първи и
втора част за л.а.“Ауди“ А6 с рег.№******; талон за ГТП – 1424-6 и два броя
защитно устройство Meta system.
С писмо изх.№001/449 от 23.02.2018г.
ответникът и отказал изплащане на щетата с мотив, че е налице несъответствие
между декларираните при предявяване на претенцията обстоятелства и установените
от приложените към преписката документи. Несъответствието се изразява в
посочването на различен час относно установяване липсата на автомобила –
първоначално в 00.30ч., поправено на 03.30ч., а в приложеното удостоверение от
06 РУ на СДВР било отбелязано като час на установената липса 10.30ч.
Според заключението на изготвената
съдебно-автотехническа експертиза от в.л.В.П., средната пазарна стойност на
автомобила към 04.11.2017г. е 30 000лв. В съдебно заседание при
изслушването му е пояснил, че ако се махне метода на овехтяване и се ползва
само метода на реалния пазар ще остане стойността на автомобила, определена по
стойностите, предлагани в изследвания период и стойността ще бъде
30 500лв. – средна стойност на оферти предлага в периода от 06м. до 12м.
2017г.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове
с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и 86 от ЗЗД.
С първият иск се претендира плащане на
застрахователно обезщетение.
Във връзка със същия следва да се има
предвид, че по смисъла на КЗ застраховането е дейност по осигуряване на
застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в
набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и
други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия,
предвидени в договор или в закон. Застраховането, респ. извършването на дейност
по застраховане от своя страна предполага сключване на застрахователен договор.
С договора за застраховка съгласно чл.343,
ал.1 от КЗ застрахователят се задължава
да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Застрахователният
договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен
акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от
договора.
По смисъла на КЗ, застрахован е лицето, чиито
имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по
застрахователен договор. Застраховащ е лицето, което е страна по
застрахователния договор. Застрахователен риск е обективно съществуващата
вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е
несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования
или третото ползващо се лице. Застрахователно събитие е настъпването на покрит
риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. Вреда е
неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко
благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и психическо състояние.
В случая по делото е безспорно, че между
ищцата и ответника в предвидената от закона форма като застрахователна полица е
бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“. За застрахован е
посочен собственикът и всички упълномощени водачи на превозното средство.
Срокът на застраховката е от 16,00часа на 16.03.2017г. до 24.00 часа на 15.03.2018г. По отношение на
условията на застраховката и покритите рискове е казано, че същите са опредени
съгласно ОУ за застраховка Каско на МПС от 16.03.2017г. клауза П – пълно Каско.
В чл.5 от ОУ е казано, че застрахователят
покрива пълна загуба или частична щета на застрахованато МПС съгласно условията
на застрахователната полица и рисковите клаузи към нея. В случая тези условия
са свързани с „пълно Каско“.
В чл.6 от ОУ са описани събития като общи
изключения, при които с настъпването им за застрахователя не възниква задължение
за заплащане на обезщетение, първото от които е предоставяне на неверни данни
от страна на застрахования или упълномощени от него лица, чийто действия са
предизвикали застрахователното събитие. Именно предоставяне на неверни данни от
застрахования е клаузата, на която се позовава застрахователното дружество, за
да откаже плащане и това е спорния въпрос, на който следва да бъде даден
отговор било ли е налице основание за застрахователя да постанови своя отказ.
В случая по делото не се спори, че на 04.11.2017г.
е настъпило застрахователно събитие от типа кражба на МПС, за което ищцата
узнала на същата дата.
В тази връзка е нужно да се спомене, че
съгласно чл.403, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването да уведоми
застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок.
В случая по делото не се спори, че това
изискване е изпълнено от ищцата още на 06.11.2017г.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
В чл.91 от ОУ страните са уговорили, че
плащането на обезщетението се извършва в 15 дн. срок от получаването на всички
необходими доказателства.
В случая по делото не се спори, че поисканите
доказателства са представени от ищцата на ответника на 05.02.2018г., от когато
е започнал да тече срока за заплащане на обезщетението.
На 23.023018г. ответникът постановява отказ.
Съгласно чл.408 от КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само:
1.при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение,
2.при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице,
3.при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие,
4.в други случаи, предвидени със закон.
Тези разпоредби са императивни по характер и
клаузите на застрахователните договори не мога
да противоречат на същите.
От писмените доказателства се установи, че
ответникът е отказал заплащането на застрахователно обезщетение поради
несъответствие с декларираните данни и установеното. Само по себе си така
формулираното от застрахователя основание за отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение е неоснователно, тъй като не представлява нито едно
от лимитативно изброените в чл.408, ал.1 от КЗ основания.
Разпоредбата на чл.395, ал.5 от КЗ задължава
застрахователя да изплати обезщетение независимо от казаното в ал. 4 ако
неизпълнението на задължението на застрахования по ал.1 и 2 не е в
причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е
невъзможно определянето на вида или размера на вредата.
В случая не е налице нито причинно -
следствена връзка между това, че ищцата е посочила различен час в различни
документи относно момента на узнаване на извършената кражба на собственото й
МПС, което несъответствие ответника беше длъжен да изясни в това производство
като факт, на който основава своето възражение за плащане и факта на
осъществената кражба.
Съдът намира, че в случая не е налице
неизпълнение на застрахователния договор от страна на ищцата, поради което
постановения отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение за настъпило
събитие – кражба е неоснователен. Съдът ще уважи предявения иск в размер на
30 500лв. съгласно заключението на вещото лице, уточнено в открито съдебно
заседание при изслушването му.
По отношение на претенцията по чл.86 ЗЗД.
От момента на постановяване на отказа
ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху сумата от
30 500лв., която за периода от 23.02.2018г. до 17.06.2019г. е в размер на 4066,66лв.,
до който съдът ще я уважи, ведно със законната лихва, от 18.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
Процесуалният представител на ответника е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата
на осн. чл.78 ал.5 от ГПК, в случай, че надвишава минималния размер по Наредба
№1/204г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира същото за неоснователно и ще го
остави без уважение. Размерът на адвокатския хонорар, който ищцата е заплатила
е в съответствие с цитираната Наредба.
При този изход на спора на ищцата следва да
бъдат заплатени разноски в размер на 3238,72лв. съобразно уважената част от
иска.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ищцата следва да
заплати на ответника деловодни разноски в размер на 21,60лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„А.И.“ АД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***-83 да заплати на Т.Г.В. ЕГН ********** чрез адв.Б.Е. от САК със съдебен адрес ***,
офис 19 на основание чл.405 КЗ ал.1 вр.86 ЗЗД сума в размер на 30 500лв./тридесет хиляди и петстотин/,
представляваща стойността на противозаконно отнетият и застрахован по застраховка
„Авто Каско“ лек автомобил марка Ауди, модел А6 Lim с рег.№****** ведно със
законната лихва върху същата сума от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и лихва в размер на 4 066,66лв./четири хиляди шестдесет и шест лева и 66ст./ за
периода от 23.02.2018г. до датата на завеждане на исковата молба, като до
претендирания размер за сумата над 30 500лв. до 33 000лв. и от
4066,66лв. до 4 250лв., ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З.
„А.И.“ АД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***-83 да заплати на Т.Г.В. ЕГН ********** чрез адв.Б.Е. от САК със съдебен адрес ***,
офис 19 разноски в размер на 3238,72лв./три
хиляди двеста тридесет и осем лв. и 72ст./ съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т.Г.В. ЕГН **********, да заплати на З. „А.И.“ АД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***-83 за
разноски сумата от 21,60лв./двадесет
и един лева и 60ст./ съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: