№ 14284
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110124615 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу Е. Н. М., с която са предявени
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите, както следва: 204,84 лева – главница,
представляваща за цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 26.04.2024 г. до
окончателното плащане на вземането; 49,48 лева, представляваща обезщетение забава
в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 18.04.2024 г. върху
вземането за главница за цена на потребена топлинна енергия; 17,64 лева – главница,
представляваща за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.04.2024 г. до
окончателното плащане на вземането; и 4,80 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 16.05.2021 г. до 18.04.2024 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: **, за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и
има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
1
ответника по делото особен представител – адв. Я. С., САК.
В проведеното на 14.05.2025 г. първо открито съдебно заседание процесуланият
представител на ответника е изразил становище за неоснователност на претенциите на
ищеца.
Третото лице – помагач т изразява становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е
доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на
претендираната стойност на купувача, 3) през процесния период в сградата, в която се
намира процесният имот, да е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът има сключен договор, при което да е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер и 3)
изискуемост на задължението за плащане на продажната цена и възнаграждение за
предоставената услуга. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
да установи горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване.
Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай,
че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да
докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената
топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
2
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Съдът при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че
ищецът не е установил пълно и главно наличието на първата материална предпоставка,
а именно наличието на валидно облигационно отношение. По делото не са
ангажирани, респективно събрани доказателства, от които да се направи извод за
притежанието на абсолютното вещното право на собственост или друго ограничено
вещно право върху процесния недвижим имот от ответника. Веригата от приетите по
делото косвени доказателства – данъчна декларация за притежавани недвижими
имоти, подадена от наследодателя на ответника /съгласно удостоверение за
наследници с изх. № РОБ25-УГ51-1339/01.04.2025 г./, и списък на живущите по
апартаменти в сграда на ул. „Георги С. Раковски“ № 56, вх. Б, не са достатъчни за
формиране у съзнанието на съда на единствен и безпротиворечив извод за
упражняване от ответника на правото на собственост върху имота през процесния
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., с оглед изминалия значителен период от време
от датата на обективиране на декларитивно изявление на наследодателя – 23.03.1998 г.
Затова и в приложение на неблагоприятните последици от разпределението на
доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно предявените главни искове са неоснователни, поради което следва да
бъдат отхвърлени, като е безпредметно обсъждането на останалите материални
предпоставки за тяхното уважаване.
Тъй като обуславящите претенции (главните искове) са неоснователни, то такива
се явяват и обусловените (по акцесорните претенции) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците.
По отговорността за разноски:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ответника. Последният не е поискал присъждането на разноски,
поради което и такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Е. Н. М., ЕГН **********, с адрес: **, осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 204,84 лева –
главница, представляваща за цена на потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от
26.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 49,48 лева,
представляваща обезщетение забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2021 г. до 18.04.2024 г. върху вземането за главница за цена на потребена
топлинна енергия, сумата от 17,64 лева – главница, представляваща за цена на
3
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 26.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането, и
сумата от 4,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 16.05.2021 г. до 18.04.2024 г. върху вземането за главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач т на страната
на ищеца т.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4