ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 163
гр. Пловдив, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503260 по описа за 2021 година
Въззивният съд е сезиран с частна жалба депозирана от „Финстарт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от Управителя Н. П. П., срещу Заповед за незабавно изпълнение №
8902/24.10.2021 год. на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК издадена
по гр.д.№16484/21г. по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с., в частта с която е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за
претендирани от дружеството: договорна лихва за периода 29.06.2020-17.06.2021 год. в
размер на 2349,43 лв.; законна лихва за забава върху всяка от забавените за плащане вноски
до настъпване на предсрочната изискуемост на задължението, 17.06.2021 год., в общ размер
на 147,97 лв.; начислени разходи в размер на 680 лв.; неустойка в размер на 500 лв.;
неустойка в размер на 750 лв.; неустойка в размер на 1613,87 лв.; за разноските над
присъдения размер от 150 лв. до пълния претендиран размер от 271 лв.; както и в частта, в
която се сочи, че договорът е недействителен. Навеждат се оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди се, че неправилно е приложен Законът за потребителския кредит, вместо Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители. Иска се отмяна на Заповедта в тази част,
като вместо това съдът постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните
суми
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като се прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
1
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Пред Районен съд – Пловдив е подадено Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от „Финстарт“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П.-Управител,
срещу длъжника П. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***. Иска се издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане в общ размер от 13541,27
лв., състоящо се от: главница в размер на 7500 лв., дължима по Договор за паричен заем от
29.06.2020 год.; договорна лихва за периода 29.06.2020-17.06.2021 год. в размер на 2349,43
лв.; законна лихва за забава върху всяка от забавените за плащане вноски до настъпване на
предсрочната изискуемост на задължението на 17.06.2021 год., дължима в общ размер на
147,97 лв.; начислени разходи в размер на 680 лв.; неустойка в размер на 500 лв.; неустойка
в размер на 750 лв.; неустойка в размер на 1613,87 лв.; ведно със законна лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на настоящото заявление, до окончателното
плащане, както и разноски в размер на 271 лв. за заплатена държавна такса.
При така посочените данни заповедният съд е разгледал заявлението, като е уважил
същото за сумата от 7500 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2021 год., до окончателното й
изплащане, както и разноски от 150 лв. за държавна такса по съразмерност на уважената
част от заявлението. По отношение на останалите претенции в заявлението искането е
отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК с оглед приложение на защитните
разпоредби по отношение на потребителите от Закона за потребителския кредит, както и по
други, подробно изложени в заповедта съображения.
По основателността на жалбата:
Процесното правоотношение произтича от сключен договор за предоставяне на
паричен заем „Финстандарт Дискаунт“, с уговорено обезпечение договорна ипотека върху
недвижим имот. Предвид вида на договореното обезпечение на кредита, което видно от
приложените към заповедното производство доказателства е надлежно учредено,
реализираната правна сделка попада в една от двете хипотези на чл. 1, ал. 2 от Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители, уреждащи приложното поле на последния.
С приемането на този закон през 2016 год. бе установена по задълбочена защита в областта
на сделките, сключвани от потребители, когато кредитът се отпуска с цел придобиване на
недвижимо имущество или е обезпечен с такова. Въвеждат се изискванията на Директива
2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, като в последната изрично и направено
препращането към вече възприетите понятия за „потребител“ с Директива 2008/48/ЕО
/последната е имплицирана в българското законодателство със Закона за потребителския
кредит/. С приемането на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, пар. 8, т.
1 от същия, се изключи от приложното поле на ЗПК регулирането на кредити, обезпечени с
ипотека или друга сравнимо обезпечение върху недвижим имот, като същите се подведоха
под регулацията на ЗКНИП. Предвид изложеното, оплакването на жалбоподателят, че към
разглеждания казус е следвало да се приложи Закона за кредитите за недвижими имоти на
2
потребители, е резонно.
С оглед достигнатия от настоящия съд извод за относимата материалноправна
уредба, преценка основателността на Заявлението представеният Договор за паричен заем от
29.06.2020 год. следва да се разгледа в светлината на ЗКНИП. В чл. 24 от Закона
императивно са въведени задължителните реквизити, които обхванатите от този закон
договори следва да съдържат. В ал. 1, т. 9 от същия член е посочено, че в договора следва да
се съдържа годишен процент на разходите по кредита, заедно с подробна информация за
всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Тази информация
обезпечава информирания избор на потребителя затова дали същият може да поеме
задълженията при сключване на договора и служи като база за сравнение с други
предложения, получени за същия вид сделка. Задължението за посочване на годишен
процент на разходите не може да се приравни на задължение за посочване на число, тъй
като този подход не е спомагателен с оглед функцията на този индекс – като законна
гаранция за правата на потребителя. В разпоредбата на т. 9 ясно е посочено, че числото като
процент следва да се посочи, ведно с подробна информация за всички разходи, включени в
общите разходи по кредита на потребителя. В настоящия случай, т. 4.9 от договора,
съдържа отбелязването, че ГПР се равнява на 48.23 %, но от текста не става изчерпателно
ясно какви точно разходи са включени в този процент. Това отклонение от задължителните
правила по отношение на тези договори се санкционира с нормата на чл. 38 от закона,
съгласно която, когато не са спазени изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 ЗКНИП,
договорът за кредит е нищожен и потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на
общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Прилагайки
това правило, следва изводът, че кредитът остава дължим единствено за главницата от 7500
лв., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до окончателното
погасяване, както и разноски по делото по съразмерност. С оглед на изложеното,
изчислените и присъдени разноски по съразмерност в разпореждането също са правилни.
С оглед гореизложеното, предвид достигнатия извод за нищожност на процесния
договор, правилно и законосъобразно заповедния съд е отхвърлил заявлението, с което се
претендира присъждане на сумите по договорна лихва, законна лихва, разходи и неустойки,
поради което заповедта в обжалваната част следва да бъде потвърдена.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за незабавно изпълнение № 8902/24.10.2021 год. на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК издадена по ч.гр.д.№16484/21г.
по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с. в частта с която е отхвърлено Заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за претендирани от Финстарт“
ЕООД, ЕИК ********* срещу П. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***: договорна лихва,
3
законна лихва, разходи и неустойки, дължими по договор за паричен заем от 29.06.2020г.,
което вземане е удостоверено в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №160
том първи, рег.№2395, н.д.№154/20Г. на нотариус Иван Мингов, рег.№644 на Нотариалната
камара, както и за разноските над присъдения размер от 150.00 лв. до пълния претендиран
такъв от 271.00 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4