Определение по дело №417/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 99/08.09.2011 г., постановено по гр.д. № 385/2010 г. , Момчилградският районен съд е осъдил С. Д. Я. от С., О., У. Л. №*, с ЕГН *, В. С. Г. от С., общ.Б., ул."А. С." №*, с ЕГН * и Е. Г. А.от С., общ. Б., ул. "А. С." №*, сЕГН *, да заплатят солидарно на Н. Д. И. от Г., Б.Б. №*. вх.*, .*, ап,*, с ЕГН *, на основание чл.55, ал.1,предл.ІІІ от ЗЗД, сумата от 17 000 /седемнадесет хиляди/ лева, получена от ответниците като капаро по предварителен договор за покупко-продажбана недвижим имот от 11.08.2008 г., развален на 01.07.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-01.11.2010година, до окончателното й изплащане. Решаващият съд е осъдил ответниците С. Д. Я., В. С. Г. и Е. Г. А. да заплатят солидарно на ищеца Н. Д. И. на основание чл.88, предл.ІІ, във вр. с чл.86 от ЗЗД, и сумата от 4 645.16 лв., представляваща договорена законна лихва за забава върху главницата от 17 000лв., за периода от 12.08.2008г. до 01.11.2011г., като е отхвърлилпретенцията до пълния предявен размер от 4 658лв, като неоснователна и недоказана. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и сумата в размер на 2 206.32лв., съставляваща разноски по делото.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от недоволния от решението, ответник в първоинстанционното производство В. С. Г.. Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В аспекта на това се твърди единствено, че решаващият съд разгледал незадълбочено и повърхностно самото дело, и че приетите факти не отговаряли на действително изнесените в процеса. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното решение и реши спора по същество. Претендира разноски.

В дадения по делото по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, надлежен срок е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника по същата, Н. Д. И.. В отговора се излагат доводи за правилност на обжалваното решение.

В надлежния срок по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника по същата, ответник и в първоинстанционното производство, С. Д. Я., депозиран от назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител – адв. А.. В отговора се излагат доводи за основателност на въззивната жалба.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника по същата, ответник и в първоинстанционното производство, Е. Г. А..

В съдебно заседание, жалбодателят Г. редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата Н. Д. И., чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата С. Д. Я., чрез назначеният му особен представител – адв. А., намира въззивната жалба за основателна. Въпреки дадената му в производството по реда на чл. 265, ал.1 от ГПК, възможност, същият не се е присъединил към въззивната жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата Е. Г. А., редовно призована не се явява и не взема становище по същата. Въпреки дадената й в производството по реда на чл. 265, ал.1 от ГПК, възможност, същата не се е присъединила към въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищеца Н. Д. И. искова претенция, с която същият цели да бъдат осъдени ответниците солидарно да му заплатят сумата в размер на 21 658 лв., от която сума 17 000 лв., представляващо даденото от ищеца капаро за закупуване на недвижим имот по предварителен договор с рег.№11052 от 11.08.2008г. на нотариус К. Д. с рег.№020 на НК, развален от страните на 01.07.2010г. и договорена законна лихва за забава върху главницата от 17 000 лв., в размер на 4 658 лв.,считано от 12.08.2008г. до предявяване на исковата претенция, както и законна лихва върху главницата от 17 000 лв., считано от предявяването на исковата претенция до окончателното й изплащане. В смисъла на изложеното правилно решаващият съд е квалифицирал исковата претенция като съвкупност от предявени при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване на иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.ІІІ от ЗЗД, иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, и иск с правно основание чл.88, ал.1, предл. ІІ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въз основа на събраните от решаващия съд, доказателства, доколкото пред настоящата инстанция нови такива не бяха ангажирани, въззивният съд изгради своето становище:

Установено е в производството, че на 11.08.2008 г., ищецът в качеството му на купувач и ответниците – С. Д. Я., лично, и ответниците В. С. Г. и Е. Г. А., чрез пълномощник Б. Г. М., упълномощена с пълномощно от 19.05.2008 г. на нотариус в щата Илинойс и с пълномощно от 08.07.2008 г. на нотариус в щата Илинойс, в качеството им на продавач, сключили предварителен договор за покупко-продажба с рег. № 11052/11.08.2008 г. на нотариус с рег.№ 020 на НК, с който страните се задължили да сключат окончателен такъв, по силата на който ответниците- продавач да продадат на ищеца-купувач апартамент №13 - самостоятелно жилище, разположено в южната част на трети етаж в четириетажна жилищна сграда, която да се изгражда в имоти с идентификатори 40909.104.9 и 40909.104.10 по кадастралната карта на Г.,кв."Б.,ул."С."№*, със застроена площ 70.71 кв.м., състоящо се от антре,кухня-дневна,две спални,баня-тоалетна и два балкона, веднос приспадащите се 4.03% идеални части от общите части на сградата и право на строеж за втора зона на Г. с площ 6,63 кв.м.,ведно с принадлежащото складово помещение №3,разположено в източната част на партера,с полезна площ 8,20 кв.м.,ведно с приспадащите се 0.467 % идеални части от общите части на сградата в размер на 0,77 кв.м. и право на строеж за втора зона на Г., за сумата от 53 280лв., като 17000лв. - капаро платима при подписване на договора,а остатъка в размер на 36 280лв, платима при Акт 15 с кредит от банка. Съгласно т.4 от договора продавачът се задължил да предостави необходимите документи за издаване на документ за собственост на купувача, както и всички технически документи и разрешителни на 01.06.2010 г., а съгласно т.8 от същия договор при неизпълнение на предвидените в договора условия от страна на продавача, същият възстановява на купувача даденото от последния капаро в двоен размер.

Не е спорно в производството, че към 01.06.2010 г. за процесния обект не е издаден акт обр.15.

По делото е установено, че с Нотариална покана с рег.№4342 от 11.06.2010г. на н. Д. Г. с рег.№251 на НК, отправена до ответника Я. и с Нотариална покана с рег.№4343 от 11.06.2010г. на н. Д. Г. с рег.№251 на НК, отправена до Б. Г. М., в качеството й на пълномощник на ответниците В. С. Г. и Е. Г. А., ищецът ги е уведомил, че процесната сграда е изградена на груб строеж, като конструкцията е приета с акт обр.14 на 25.11.2009г., като от тази дата на строежа не се работило и нямало последващи издадени актове обр.15 и разрешително за ползване, и ги е поканил да се явят на 01.07.2010г. в 16.30ч, при нотариус Д. Г. за сключване на анекс към договора,с който да променят срока по чл. 4 от договора. Уведомил ги е и че в случай,че продавачите не се явят на посочената дата и час да считат всяка от нотариалните покани за предизвестие за разваляне на предварителния договор и за връщане на даденото капаро от 17 000 лв. в двоен размер, съгласно т.8 от договора.

От приложения и приет като надлежно доказателство по делото констативен протокол от 01.07.2010г., се установява, че в кантората на нотариус Д. Г. са се явили ответникът В. Г., лично, ответникът Я., чрез пълномощника си И. М. Д., и ищецът в първоинстанционното производство Н. И., и същите се споразумели да прекратят сключения между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот с рег. № 11052/ 11.08.2008 г. на нотариус с рег.№ 020 на НК, а ответниците В. Г. и С. Я. се задължили и да върнат даденото капаро в размер на 17 000лв. на 01.09.2010г. в 16.30ч. в кантората на нотариус Д. Г.,ведно със законната лихва върху същата сума за периода от 12.08.2008г. до 01.09.2010г. А от приложения и приет като надлежно доказателство по делото констативен протокол от 01.09.2010г., се установява, че в кантората на нотариуса задължилите се лица не са се явили да платят признатите от тях суми. Не се установява това те да са направили и до момента на постановяване на настоящия съдебен акт.

Или настоящата инстанция намира, че констатираното и обсъдено до тук определено води до приетия и от първоинстанционния съд за безспорен, извод, че ответниците в производството дължат връщане на полученото от тях на отпаднало правно основание по смисъла на разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.ІІІ от ЗЗД. И това е така защото безспорно беше установено, че между страните в производството по силата на сключения между тях предварителен договор за покупко -продажба на недвижим имот е възникнало облигационно отношение. Процесният предварителен договор е сключен в изискуемата се от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, писмена форма за действителност и съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор за покупко - продажба - съгласие, основание, цена и предмет. В този смисъл процесният предварителният договор е породил задължение за сключване на окончателен такъв. Безспорно е неизпълнението от страна на продавача към уговорената дата – 01.06.2010 г. Реципрочно за купувача –ищец се поражда правото да развали договора, и което право видно от обсъдените в предходни абзаци писмени доказателства-нотариални покани отправени до тримата ответника и констативен протокол от 01.07.2010г., последният е упражнил. Процесният предварителен договор е прекратен, считано от 01.07.2010 г.,доколкото в него не е уговорена изрична друга продължителност на отправеното предизвестие.Фактът на прекратяването на възникналото между страните облигационно отношение има обратно действие и е предпоставка за връщане на полученото по него, по смисъла на третия фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД, а именно всяка от страните трябва да върне всичко, което е получила на отпадналото с обратна сила правно основание.

Акцесорността пък на направеното с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, искане за присъждане на законна лихва върху признатата за дължимата се на ищеца сума от 17 000 лв., съставляваща връщане на полученото на отпаднало правно основание, за периода от завеждане на исковата претенция до окончателното й изплащане, обуславя и основателността на самото искане.

Настоящата инстанция счита, че следва изрично да се подложат на обсъждане направените пред първоинстанционния съд два довода за недължимост на процесните суми : първият, направен от особения представител на ответника Я., адв. А., че прецизният прочит на процесния договор не доказвал плащане на капаро от 17 000 лв., и вторият, направен от процесуалния представител на ответника Г., адв. С., и при това едва в пледоарията му по същество, че процесният предварителен договор не е прекратен и по него страните за в бъдеще може ли да уредят отношенията си. В аспекта на изложеното въззивният съд намира и двата довода за неоснователни. Счита, че именно от прецизния прочит на процесния предварителен договор се установява факта на плащане на уговореното капаро от 17 000 лв. към момента на неговото подписване, защото именно това плащане е предпоставката за неговото подписване. Още повече, че от страна на ответниците Я. и Г. е налице и извънсъдебно признание. Счита също, че процесният предварителен договор по отношение на ответниците Я. и Г. е прекратен на основание извънсъдебното им споразумение с ищеца И., обективирано в констативен протокол от 01.07.2010 г., а с продавача А. процесният договор е прекратен по силата на даденото по смисъла на чл.87, ал.1, предл.І от ЗЗД, предупреждение, обективирано в нотариална покана от с рег. №4343/ 11.06.2010 г. на нотариус с рег. № 251 на НК.

Съгласно разпоредбата на чл.88, ал. 1, предл.ІІ от ЗЗД, кредиторът по един двустранен договор има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на същия. В т.8 от процесния предварителен договор страните са се договорили,че при неизпълнение на условията по договора от страна на продавача, неговата отговорност ще бъде в размер равен на двойния размер на даденото от купувача капаро. С констативния протокол от 01.07.2010г. , съставен от Р. Н. - помощник н. по з. при н. Д. Г., купувачът- ищец и продавачите- ответниците Я. и Г. са предоговорили тази отговорност, а именно тя да бъде в размер на законната лихва върху сумата от 17 000лв. за периода от 12.08.2008г. до датата на дължимото плащане, която те са определили като 01.09.2010 г. Първоинстанционният съд като е кредитирал приетото по делото заключение, изготвено по назначената съдебно-икономическа експертиза, правилно е приел нейният размер като дължимо обезщетение от 4 645.16 лв. за периода от 12.08.2008г. до датата на завеждане на исковата претенция – 01.11.2010 г., и правилно е присъдил този размер. Действително в диспозитива на атакуваното решение в изписването на годината е допусната очевидна фактическа грешка, която обаче може да бъде поправена в нарочно производство по реда на чл.247 от ГПК. Дължимостта на исковата претенция по отношение на ответниците Я. и Г. се обуславя от постигнатото им с купувача-ищец Н. И. споразумение, обективирано в констативния протокол от 01.07.2010 г., а по отношение на ответницата А. исковата претенция е основателна като по-малкия размер измежду търсената и уговорената по т.8 от процесния предварителен договор, отговорност.

Или казано в заключение обжалваното първоинстанционно решение, предмет на настоящия въззивен контрол, постановено по съществото на спора се явява, правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото във фазата на въззивното производство, доколкото изрично не са поискани и доказани такива, разноски на ответниците по жалбата, не се дължат.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/ 08.09.2011 г., постановено по гр.д.№ 385/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.