№ 309
гр. Ботевград, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20251810101322 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 238-239 ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на М. М.ов М., ЕГН **********,
чрез М. В. И., ЕГН ********** – като майка и задължителен представител на, двамата на
адрес: АДРЕС, чрез пълномощника адв. Г. Д., САК, кантора: АДРЕС срещу М. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, с правно основание чл. 143 и 149 СК. В исковата молба (ИМ)
се твърди, че: М. М. и М. И. били родители на малолетното дете М. М.ов М.. Двамата
родители били във фактическа раздяла от м. април 2024 година, като от тогава М. В. поела
изцяло грижата за детето. Оттогава и до днес изключително тя се грижела за детето, а
ответникът през това време не полагал никакви грижи, не осъществявал никакви лични
контакти и не давал средства за издръжката му. Животът поскъпвал всеки ден, детето
растяло със всеки изминал ден, растели и неговите нужди и разходи за храна, облекло,
образование и др., а доходи и възможностите на майката да задоволява тези нужди били
недостатъчни и силно ограничени. От друга страна, ответникът бил в трудоспособна
възраст, не дължал издръжка на други низходящи и имал възможност да заплаща
претендираната от мен издръжка. С оглед на изложено М. М.ов М.ов моли Ботевградския
районен съд (БРС) да осъди М. Г. М. ежемесечна издръжка в размер на 400 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба: 28.07.2025 г., и ведно със законната лихва от датата на
падежа на всяка просрочена вноска до настъпването на законна причина, прекратяваща или
изменяща издръжката със съответните от това последици, както и да му заплати на сумата в
размер на 4800 лв., представляваща издръжка за минало време от по 400 лв. месечно за
периода от една година назад до датата на завеждане на исковата молба: 28.07.2024 до
28.07.2025 г., със съответните от това последици. Претендират се и разноски. На ответницата
е връчен препис от ИМ, но тя не е подала отговор в срока по чл. 133 ГПК.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на
страните, съгласно правилата на чл. 238-239 ГПК, Свищовският районен съд намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
БРС намира, че е сезиран с осъдителни искове (ОИ) на М. М.ОВ М., ЕГН **********,
чрез М. В. И., ЕГН ********** – като майка и задължителен представител на, двамата на
адрес: АДРЕС, срещу М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с които се иска от БРС (1)
да осъди М. Г. М. да заплати на М. М.ов М. ежемесечна издръжка в размер на 400 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба: 28.07.2025 г.: чл. 143 СК, и ведно със
1
законната лихва от датата на падежа на всяка просрочена вноска до настъпването на законна
причина, прекратяваща или изменяща издръжката със съответните от това последици: чл. 86,
ал. 1 ЗЗД; и (2) да осъди М. Г. М. да заплати на М. М.ов М. сумата в размер на 4 800 лв.,
представляваща издръжка за минало време от по 400 лв. месечно за периода от една година
назад до датата на завеждане на исковата молба: 28.07.2024 до 28.07.2025 г.: чл. 149 СК, със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на ИМ в съда: 28.07.2025 г., до
окончателното й изплащане. Ответникът не взема каквото и да било становище по иска.
Така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, без да се мотивира
решението по същество, защото се постановява решение неприсъствено решение – чл. 239,
ал. 2 ГПК. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение: Първо, на ответника са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание с
Разпореждане № 995/28.07.2025 г., но въпреки това те не са представил отговор на ИМ, нито
се явил първото и единствено с. з. по делото пред първоинстанционния съд (чл. 238, ал. 1,
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК). Второ, искът е вероятно основателен, защото е подкрепен с
писмени доказателства, която дават възможност за подобен извод: ответникът е родител на
детето, чиято издръжка е предмет на делото (Удостоверение за раждене №
1200063/11.06.2015 г., л. 4 от гр. д. №1322/2025г г.; чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК). Трето, ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение (чл. 238, ал. 1, пр. 1 ГПК).
По разноските:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да плати на БРС сумата
от 768 лв. за ДТ
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да плати на М. М.ОВ М., ЕГН
**********, действащ чрез неговата майка и задължителен представител М. В. И., ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на 400 (четиристотин) лева, считано от датата
на подаване на исковата молба: 28.07.2025 г., до настъпването на обстоятелства, които
налагат изменение или прекратяване на издръжката: чл. 143 СК, ведно със законната лихва
от датата на падежа на всяка просрочена вноска: чл. 86, ал. 1 ЗЗД; както и сумата в размер на
4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева, представляваща издръжка за минало време от по
400 (четиристотин) лева месечно за периода от една година назад до датата на завеждане
на исковата молба: 28.07.2024 до 28.07.2025 г.: чл. 149 СК, със законната лихва върху тази
сума от датата на подаването на ИМ в съда: 28.07.2025 г., до окончателното й изплащане: чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Г. М. да плати на БОТЕВГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 768
(седемстотин шестдесет и осем) лева за ДТ върху присъдените издръжки.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване: чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
2