Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 8914 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от Ц.Я.М., Г.Я.М., Р.Я.М., П.Д.П., А.Я.М., действащ лично и
със съгласието на законният си представител Н.П.М., Д.П.П.,
Н.П.М., Д.П.Г., Г.П.П. –
последните четирима в качеството на наследници по закон на Г.Н.П., поч. на 05.08.2021г., срещу Г. ФОНД, при участието на П.Н.П.
и М.К.П., като наследници на Н.П.П., поч. на 04.07.2013г., в качеството на трети лица помагачи
на страната на ответника, за присъждане за всеки от ищците по 26000.00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпяни
в резултат ПТП настъпило на 04.07.2013г., около 04.15ч., на ощински
път PDV 1070, км. 2+200, в посока с.Христо Данов към с.Кърнаре, причинено виновно
от Н.П.П., поч. на
04.07.2013г., при управление на мотоциклет „Ямаха
600“, без регистрация и без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, превозвайки още двама пътници, зад него – П.Я.М. и зад него – Н.С.К.,
който преминавайки през плавен ляв завой по неизвестни причини се отклонил
надясно и навлязъл в затревения десен банкет под малък ъгъл, не успял да завие
наляво и се върне на платното за движение, поради което се ударил с предната
дясна част на кормилото в железобетонен стълб, в резултат на което и получените
тежки травматични увреждания настъпила смъртта на П.Я.М. – родственик на
ищците.
В исковата молба ищците твърдят, че П.Д.П. и Г.Н.П., поч. на
05.08.2021г. са дядо и баба, а останалите - Ц.Я.М., Г.Я.М., А.Я.М., действащ
лично и със съгласието на законният си представител Н.П.М. – братя и сестра на
починалият в резултат на ПТП П.Я.М..
Между тях и починалия съществувала особена, дълбоко емоционална
привързаност. Имали трайна и дълбока връзка, която смъртта прекъснала внезапно
и безвъзвратно, което всички понесли изключително тежко.
Поддържат, че по тяхно искане на 29.06.2018г. е образувана Щета № 210231/03.07.2018г. пред Г. ФОНД, по която
са поискани допълнителни доказателства с писмо от 09.07.2018г.
Ответникът в срока по чл.367, ал.1 ГПК изразява становище за недопустимост, а в евентуалност за
неоснователност на исковете.
Не оспорва факта на настъпване на ПТП и впоследствие настъпилата като пряка
и непосредствена последица смърт на П.Я.М. – внук и брат на ищците както и, че
причина за настъпването му е виновното и противоправно
поведение на водача Н.П.П., поч.
на 04.07.2013г., управлявал мотоциклет „Ямаха 600“
след употреба на алкохол, без регистрация и без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, превозвайки още двама пътници, зад него –
П.Я.М. и зад него – Н.С.К..
Възразяват, че ищците не са от кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на смъртта на П.Я.М.,
т.к. между тях не е била налице особена близост, с по-висок интензитет от този
на обикновените роднински отношения. Между тях са били налице обичайни
отношения между баба, дядо и внук и между братя и сестра, които не предполагат
наличието на извънредна емоционална връзка, която е предпоставка за изплащане
на обезщетение.
В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносният резултат от страна на починалия, който се е качил като втори
пътник от двама возени такива на мотоциклет „Ямаха
600“, управляван от Н.П.П., поч.
на 04.07.2013г., фабрично произведен с 1+1 места знаейки, че последният е
употребил алкохол, пътувайки без предпазна каска.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно заключението по приетата КСМАТЕ ПТП е настъпило при следният
механизъм:
на 04.07.2013г., около 04.15ч., на общински път PDV 1070, км. 2+200, в посока с.Христо Данов към с.Кърнаре, се движел
неправоспособният водач Н.П.П., поч.
на 04.07.2013г., управлявайки мотоциклет „Ямаха 600“,
превозвайки още двама пътници - зад него седнал П.Я.М., а зад него – Н.С.К..
Преминавайки през плавен ляв завой със скорост не по ниска от 77км/ч, по неизвестни
причини се отклонил надясно и на 38км от мястото на удара навлязъл в затревения
десен банкет под малък ъгъл. Поради неопитност водачът не успял да завие наляво
и се върно на платното за движение и се ударил с
предната дясна част на кормилото в железобетонен стълб. След удара мотоциклета
се плъзнал около стълба и се понесъл по посока на часовниковата стрелка и след
серия ротационни движения се установил отново на пътното платно. От
инерционните сили първо тялото на водача, а след това телата на пътниците се
ударили директно в стълба, след което са изхвърлени и паднали в зоната наблизо,
в резултат на което получили тежки наранявания.
Съгласно заключението причина за ПТП е действията на водача на мотоциклета,
който не е управлявал същия адекватно поради неопитност или отвличане на
вниманието, като скоростта, с която се е движил мотоциклета не е в причинна
връзка с настъпване на ПТП.
Вследствие ПТП П.Я.М. е получил следните травматични увреждания: „Политравма. Травматичен шок. Кръвоизлив в гръдната кухина.
Разкъсване на черния дроб и далака. Разкъсване на тънките черва и опоръка им. Разкъсване на вена на мезентрериума.
Ретроперитонеален хематом. Сепсис. Септичен шок.
Остра дихателна и сърдечно-съдова слабост. Полиорганна
недостатъчност.“
След ПТП е получил спешна медицинска помощ, своевременна и активна според
състоянието си. Претърпял е множество медицински интервенции и 6 /шест/
оперативни намеси, но състоянието му се е задълбочавало и влошавало, като на
21.07.2013г. е починал. Причина за смъртта са получените крайно тежки
травматични увреждания, несъвместими с човешкия живот, независимо от
проведената навреме болнична, реанимационна и
оперативна дейност.
Получените травматични увреждания са били множество, локализирани най вече
в гърдите, корема и предната част на таза. Те са резултат от множествена травма
след ПТП с мотоциклет, дължаща се на изпадане от него и директен удар на тялото
в голям, твърд, тъп предмет – бетонен стълб извън пътното платно. Ударът е бил
опасващ, т.е. с предната гръдна и коремна област тялото е „обгърнало“ бетонния
стълб, след което е паднало на настилката до стълба. Доказателство за това е,
че пораженията не засаягат глава, гръбначен стълб и
крайници.
При ПТП пострадалият е пътувал без поставена защитна каска. При извършените
прегледи и при аутопсията на трупа не е установена черепно-мозъчна травма и
меко тъканни травми в областта на главата и лицето.
Съгласно заключението ако П.Я.М. е пътувал с поставена защитна каска за
него при процесното ПТП пак щяха да настъпят
получените травматични увреждания в областта на гърдите, корема и таза, т.к.
предпазната каска има превантивна роля да предпазва до известна степен
пътуващите от травми в областта на главата и лицето, а при пострадалия такива
не са били констатирани.
Съгласно заключението водачът на мотоциклет „Ямаха
600“ Н.П.П., поч. на
04.07.2013г. към момента на ПТП е бил с концентрация на алкохол в кръвта. При
аутопсията на трупа 5 часа след злополуката е установена концентрация на
алкохол в кръвта му 0.95пр. и 1.43пр. в урината. Такава концентрация на алкохол
се характеризира с: емоцианална нестабиност,
лесна уморяемост, отслабване на концентрацията на
вниманието и съобразителността, забавени реакции и умерено изразени
координационни смущения, вегетативни смущения и др. Много често алкохолно
повлияни от тази степен се разпознават по силния говор, самоизтъкването и
постоянното спорене се околните. Ако са водачи на превозни средства имат
забавени реакции по време на управлението на ППС и не оценяват средата при
внезапно възникнали промени и опасности на пътя.
Съгласно заключението мотоциклет „Ямаха 600“ е ендуро-кросов, като не е известно дали е било възможно да
се регистрира като шосеен мотоциклет. При двама души на мотоциклета – водач и
пътни движението му е по устойчиво и вероятността за грешка на водача е по
малка.
От показанията на свидетеля Д.П.Г. се установява, че е сестра на Н.П.М.. Баба Г. и дядо П. били техни
родители. Н. имала 5 деца заедно с починалия П.Я.М.. Те към момента на смъртта
на П.Я.М. живеели в кв.Сушица, гр.Карлово, с родителите си, а баба Г. и дядо П.
живеели в с.Слатина. От самото раждане на П.Я.М. баба Г. и дядо П. поели
грижите за него. Повечето неща, които П. научил ги знаел от дядо си. Той са
занимавал с дърводобив. Това му било препитанието. Дядо му го научил на всичко.
Всички внуци редовно посещавали баба Г. и дядо П.. Обичали се и доста често се
срещали. Когато баба им и дядото не били на работа в събота и неделя внуците
идвали в домът им. През седмицата не можели да изчакат да дойде събота и
неделя. Пеш идвали от съседното село при баба си и дядо си. Смъртта на П. много се отразила на баба Г. и дядо П.. Той
им бил дете. Сложили негова снимка да го гледат, често го споменавали. По
малките деца изцяло разчитали на неговата подкрепа. Той издържал малкото си
братче за училище и в един момент той изгубил човека, който се грижел за него.
Братята и сестрите често споменавали П.. Особено малкият му брат много често го
споменавал и постоянно казвал: „ако бати беше“.
При така установената съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 45 и
чл. 86 ЗЗД.
За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, че ПТП е настъпило на територията на РБългария
и, че същото е причинено от МПС, което обичайно се намирана територията на РБългария, за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, механизъм на ПТП, наличието на
всички кумулативни предпоставки от фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, а именно:
противоправно деяние изразяващо се в управление на
пътно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата, като
вината се предполага до доказване на противното; несъмнена причинна връзка
между това противоправно и виновно поведение и
понесеният от пострадалото лице неблагоприятен резултат, вида на вредите и
тяхната стойност.
В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по иска,
включително възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Безспорно е и съдът приема за установено, че по искане на ищците е образувана
Щета № 210231/03.07.2018г. пред Г. ФОНД,
по която са поискани допълнителни доказателства с писмо от 09.07.2018г. и по
която не е изплатено претендираното извънсъдебно
обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът цени показанията на свидетеля Д.П.Г. при условията на чл. 172 ГПК и
им дава вяра, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления,
вътрешно непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по делото.
Именно близката родствена връзка на свидетеля с починалия и ищците е
предпоставка отблизо, непосредствено и ежедневно да наблюдава взаимоотношенията
между тях.
Въз основа показанията и приема за установено, че между ищците – баба и
дядо на починалия, негови братя и сестра, са се развили особено близки отношения,
неприсъщи на обичайните отношения между роднини от такава степен, които
традиционно в българското общество се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Бабата и дядото са възприемали
починалия като родно дете, а братята и сестра му са го
възприемали като свой най-близък човек и авторитет, с който са споделяли всичко
от най-ранно детство. Ищеца е полагал грижи подобни на родителски за малкият си
брат. Установена е несъмнено изключително силната близост и трайна емоционална
връзка между ищците и починалия, както и продължителни и интензивни негативни
емоции и страдания на ищците, вследствие на неочакваната и нелепа загуба на
техният внук и брат, които са преобърнали целият им живот и които е справедливо
да бъдат възмездени.
Поради изложеното съдът приема, че ищците макар и извън кръга на лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и в Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на ВС, са правоимащи по
смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, тъй като са претърпели болки и страдания вследствие
смъртта на своят внук и брат, с който са имали изключително близки отношения,
трайна и дълбока емоционална връзка.
Съдът намира заключението по приетата КСМАТЕ за обективно и компетентно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра
изцяло.
Въз основа заключението приема, че ПТП е осъществено при следният
механизъм: на 04.07.2013г., около 04.15ч., на общински път PDV 1070, км. 2+200, в посока с.Христо Данов към с.Кърнаре, се движел
неправоспособният водач Н.П.П., поч.
на 04.07.2013г., управлявайки мотоциклет „Ямаха 600“,
превозвайки още двама пътници - зад него седнал П.Я.М., а зад него – Н.С.К..
Преминавайки през плавен ляв завой със скорост не по ниска от 77км/ч, по
неизвестни причини се отклонил надясно и на 38км от мястото на удара навлязъл в
затревения десен банкет под малък ъгъл. Поради неопитност водачът не успял да
завие наляво и се върне на платното за движение, и се ударил с предната, дясна
част на кормилото в железобетонен стълб. От инерционните сили първо тялото на
водача, а след това телата на пътниците се ударили директно в стълба, след
което са изхвърлени и паднали в зоната наблизо, в резултат на което получили
тежки наранявания.
Приема за установено и, че в резултат на ПТП и получените крайно тежки
травматични увреждания несъвместими с човешкия живот: „Политравма.
Травматичен шок. Кръвоизлив в гръдната кухина. Разкъсване на черния дроб и
далака. Разкъсване на тънките черва и опоръка им.
Разкъсване на вена на мезентрериума. Ретроперитонеален хематом. Сепсис. Септичен шок. Остра
дихателна и сърдечно-съдова слабост. Полиорганна
недостатъчност.“, независимо от проведената навреме болнична, реанимационна и оперативна дейност, е настъпила смъртта на П.Я.М.
– родственик на ищците.
Безспорно е, че ПТП е настъпило на територията на РБългария,
че същото е причинено от МПС, което обичайно се намирана територията на РБългария, за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено наличието на
кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
виновно и противоправно, причинено от Н.П.П., поч. на 04.07.2013г., при
управление на мотоциклет „Ямаха 600“, както и
установена вреда - причинени телесни увреждания и смърт на родственика на
ищците П.Я.М., и в резултат изживените негативни емоции от ищците.
Безспорно е и съдът въз основа заключението по приетата КСМАТЕ съдът приема
за установено, че П.Я.М. е пътувал на мотоциклет „Ямаха
600“ без поставена защитна каска, като втори от двама пътници или общо три лица
с водача, при фабрично произведен мотоциклет с места 1+1. Приема за установено
и, че водачът Н.П.П., поч.
на 04.07.2013г. към момента на злополуката е бил с установена при аутопсията
концентрация на алкохол в кръвта - 0.95пр. и 1.43пр. в урината. Приема и, че ако П.Я.М. е пътувал с поставена
защитна каска за него при процесното ПТП пак щяха да
настъпят получените травматични увреждания довели до смъртта му, т.к. същите са
в областта на гърдите, корема и таза, която не е и не би могла да бъде защитена
от предпазна каска, а черепно мозъчни и мекотъканни
увреждания по лицето не са установени.
Поради изложеното приема възражението за съпричиняване
за частично доказано.
С непоставянето на защитна каска към момента на ПТП пострадалият не е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради механизма на удара и
спецификата травматичните увреждания. Допринесъл е с това, че се е качил като
втори пътник или при общо трима пътуващи заедно с водача на мотоциклет фабрично произведен с 1+1 места, като при
двама души на мотоциклета – водач и пътни движението му е по устойчиво и
вероятността за грешка на водача е по малка. Допринесъл е и с това, че се е
качил на мотоциклета знаейки, че водачът е употребил алкохол. Въз основа
заключението по КСМАТЕ приема, че от състоянието на водача е било очевидно, че
е употребил алкохол, т.к. алкохолно повлияните от тази степен са разпознаваеми
за околните.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 50% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на пострадалия П.Я.М..
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищците неимуществени вреди Съдът определя в размер на
сумата от по 26000,00лв. за всеки от тях. След приспадане от размера на
определеното обезщетение от по 26000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
или на по 13000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата от по 13000,00лв. за
всеки от ищците, за претърпените неимуществени вреди. За сумата по 13000.00лв. представляваща горница над присъдените по 13000,00лв. до определеният размер от по
26000,00лв. за всеки от ищците, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени поради установено съпричиняване.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: починалият при ПТП е внук и брат за ищците, с който те са имали
изградена трайна и дълбока емоционална връзка. Всички са били почти ежедневно
заедно, помагали са си, изиптвали са взаимно обич и
привързаност. От значение е и тежкото
емоционално състояние на ищците след ПТП, който много тежко е приели смъртта на
родственика си. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на
внук и брат, с когото е установена дълбока и трайна емоционална връзка, е много
тежка загуба, неоценима в пари.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищците вследствие търпените от тях болки и
страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от държавни такси и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, но са извършили разноски в размер на 3120.00лв.
за държавни такси.
Адв. Вл.М.
в качеството на процесуален представител на ищците претендира адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за
всеки от ищците. Съдът, като съобрази, че защитата на ищците почива на едни и
същи факти и основания и трудът по защитата и представителството им е еднотипен
намира, че в полза на Адв. Вл.М.
следва да се определи възнаграждение за защита на едно лице, което възлиза на
4650.00лв.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 950,00лв., формирани от платен
хонорар за защита от юрисконсулт и разходи за депозити за събиране на
доказателства.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Адв. Вл.М.,
в качеството на процесуален представител на ищците сумата 2325,00лв.,
представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а в полза на ищците сумата 1560.00лв.,
представляваща сторените в производството разноски. Съобразно отхвърлената част
от исковете ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата
475,00лв., представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт и разноски в
производството.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
3120,00лв., както и сумата 200.00лв., представляваща сторените от бюджета на
съда разноски, съобразно уважената част от исковете.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Г. ФОНД“, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на всеки от ищците Ц.Я.М., ЕГН **********, Г.Я.М., ЕГН **********,
Р.Я.М., ЕГН **********, П.Д.П., ЕГН **********, А.Я.М., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на законният си представител Н.П.М., ЕГН **********,***,
офис 9, Адв. Вл.М., както и
общо на последните четирима Н.П.М., ЕГН **********, Д.П.П.,
ЕГН **********, Д.П.Г., ЕГН**********, Г.П.П., ЕГН **********, в качеството на наследници по закон на Г.Н.П.,
поч. на 05.08.2021г., последните трима с адрес:
гр.Карлово, кв. „Сушица“, ул. „******, при участието на П.Н.П., ЕГН **********
и М.К.П., ЕГН **********, като наследници на Н.П.П., поч. на 04.07.2013г., двамата от с.Слатина, ул. ******, в
качеството на трети лица помагачи на страната на ответника, по 13000.00 /тринадесет хиляди/лв. или общо
78000.00 /седемдесет и осем хиляди/лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат ПТП
настъпило на 04.07.2013г., около 04.15ч., на общински път PDV 1070, км. 2+200, в посока с.Христо Данов към с.Кърнаре, причинено виновно
от Н.П.П., поч. на
04.07.2013г., при управление на мотоциклет „Ямаха
600“, без регистрация и без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, превозвайки още двама пътници, зад него – П.Я.М. и зад него – Н.С.К.,
който преминавайки през плавен ляв завой по неизвестни причини се отклонил
надясно и навлязъл в затревения десен банкет под малък ъгъл, не успял да завие
наляво и се върне на платното за движение, поради което се ударил с предната
дясна част на кормилото в железобетонен стълб, в резултат на което и получените
тежки травматични увреждания настъпила смъртта на П.Я.М. – родственик на
ищците, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на неимуществени вреди за сумата по 13000.00 /тринадесет
хиляди/лв. или общо 78000.00 /седемдесет и осем хиляди/лв,
представляваща горница над присъдените по 13000.00 /тринадесет хиляди/лв. или
общо 78000.00 /седемдесет и осем хиляди/лв до
определеният размер от по 26000.00 /двадесет и шест хиляди/лв. за всеки от
ищците, поради установено съпричиняване.
ОСЪЖДА „Г. ФОНД“, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на всеки от ищците Ц.Я.М., ЕГН **********, Г.Я.М., ЕГН **********,
Р.Я.М., ЕГН **********, П.Д.П., ЕГН **********, А.Я.М., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на законният си представител Н.П.М., ЕГН **********,***,
офис 9, Адв. Вл.М., както и
общо на последните четирима Н.П.М., ЕГН **********, Д.П.П.,
ЕГН **********, Д.П.Г., ЕГН**********, Г.П.П., ЕГН **********, в качеството на наследници по закон на Г.Н.П.,
поч. на 05.08.2021г., последните трима с адрес:
гр.Карлово, кв. „Сушица“, ул. „******, при участието на П.Н.П., ЕГН **********
и М.К.П., ЕГН **********, като наследници на Н.П.П., поч. на 04.07.2013г., двамата от с.Слатина, ул. ******, в
качеството на трети лица помагачи на страната на ответника, сумата 1560.00 /хиляда петстотин и шестдесет/лв.,
представляваща сторените в производството разноски.
ОСЪЖДА „Г. ФОНД“, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Адв. Вл.М.,
с адрес: ***, в качеството на процесуален представител на ищците, сумата
2325,00 /две хиляди триста двадесет и пет/лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Ц.Я.М., ЕГН **********, Г.Я.М., ЕГН **********, Р.Я.М., ЕГН **********, П.Д.П.,
ЕГН **********, А.Я.М., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
законният си представител Н.П.М., ЕГН **********,***, офис 9, Адв. Вл.М., както и общо на
последните четирима Н.П.М., ЕГН **********, Д.П.П.,
ЕГН **********, Д.П.Г., ЕГН**********, Г.П.П., ЕГН **********, в качеството на наследници по закон на Г.Н.П.,
поч. на 05.08.2021г., последните трима с адрес:
гр.Карлово, кв. „Сушица“, ул. „******, при участието на П.Н.П., ЕГН **********
и М.К.П., ЕГН **********, като наследници на Н.П.П., поч. на 04.07.2013г., двамата от с.Слатина, ул. ******, в
качеството на трети лица помагачи на страната на ответника, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Г. ФОНД“, със седалище и адрес на управление:***, сумата 475,00 /четиристотин седемдесет и
пет/лв., представляваща сторени разноски в производството съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Г. ФОНД“, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 3120,00 /три хиляди сто и двадесет/лв., представляваща
държавна такса, както и сумата 200.00
/двеста/лв., представляваща сторените от бюджета на съда разноски,
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: