Решение по к. адм. дело №1508/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по касационна жалба на С. Д. Ш. от [населено място], подадена чрез адв. Д. Д., против Решение № 489/11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3268/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково.

 

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателства и приложимия материален закон, както и при липса на мотиви. На първо място се изтъква, че реституцията е способ за възстановяване на действително притежавани в миналото права, а в случая от доказателствата по делото било видно, че наследниците на Р. Г. нямали действително притежавани права върху процесния имот. На второ място се изтъква, че право на собственост възниква върху същия имот, който е бил притежаван преди одържавяването, но в настоящия случай процесният имот - лозе от 1 дка, съставляващо западната част от лозе, цялото от 3,3 дка, част от нива с площ от 41,3 дка, собственост на наследниците на Р. Г., на наследниците на Д. Г. и наследниците на П. Г. не била одържавявана (отнемана, отчуждавана). Процесният имот съществувал преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, но не бил от имотите, предоставяни за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, тоест имотът не бил отнеман, не бил одържавен, нито включен в ТКЗС, ДЗС и др. преди влизането в сила на закона (март 1991 г.), за да се възстановява впоследствие. В този смисъл не били налице основания за възстановяване на собствеността на наследниците на Р. Г. върху нива от 7,4 дка в местността Б., включваща ПИ 2659, доколкото претендираната по преписка вх.№ 51254 земя не била собственост на наследодателя на заинтересованата страна М. Д. Г.. Изначално процедурата страдала от тежки пороци, като един от тях бил, че комбинираният кадастрален план за местност "К." не бил приет и не бил обявяван в ДВ, което било предпоставка за изработване на ПИ. На трето място, върху процесния имот били проведени мероприятия по смисъла на § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ. ПИ с идентификатор № 77195.743.368, идентичен с имот 2659 бил застроен преди 1991 г. и съдържал две едноетажни сгради с обща площ 24 кв.м. Обстоятелството, че ПИ с идентификатор № 77195.743.368 не бил предоставян за ползване се установявало и от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ към ПНИ за ж. р. "К.", [населено място], като в същия липсвала информация в графи "Име на ползвател", "Удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г." и Заповед на Кмета по § 62, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ". В Регистъра към ПНИ в графа "Акт за собственост към дата на приемане на ПП" бил записан нотариалният акт за собственост на бабата на касатора С. М. Б. (С. В. Б.), който нотариален акт не бил издаден на основание § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорва се и извода на съда, че се касае за спор за материално право, доколкото, ако административната процедура не била приключила, бил недопустим положителен установителен иск за собственост и ревандикационен иск, като преждевременно предявени. В случая на С. Ш. не съществувала издадена заповед на Кмета на Община Хасково, с която да се възстановява право на собственост на наследниците на Р. Г. Г. за имот № 77195.743.368. Твърди се още, че съдът изобщо не отчел, че правото на собственост на жалбоподателя е възникнало преди възстановяването на земи по ЗСПЗЗ и е останало ненакърнено от каквито и да било процеси на колективизация, отчуждаване или административно въздействие, а включването на този имот в ПНИ и свързаното с това възстановяване на други лица влизало в противоречие с чл. 17 от Конституцията. В обобщение касаторът посочва, че в конкретния случай липсва правен предмет на заповедта - имотът не попадал в обхвата на § 4; не бил налице правен титул, с който да се конкурира право на жалбоподателя; административният орган упражнил властнически правомощия спрямо имот извън обхвата на закона. Касаело се за нищожен административен акт - поради липса на материална компетентност спрямо конкретен имот и открито противоречие с целта на закона. С оглед на така изложеното, моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение на Районен съд – Хасково и да бъде прогласена нищожността на Заповед № ДС 28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково в частта относно ПИ 77195.743.368, ж.р. „К.“, [населено място]. Заявена е и претенция за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Ответната страна - ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на Област Хасково, не изразява становище по постъпилата касационна жалба.

 

Заинтересованата страна - М. Д. Г. не изразява становище по постъпилата касационна жалба.

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятен за нея съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

 

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

 

С Решение № 489/11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3268/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково, е отхвърлена жалбата, подадена от С. Д. Ш. против Заповед № ДС28-3/18.09.2019 г. на Областния управител на област Хасково, обн. в ДВ бр.77/01.10.2019 г., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на жилищен район „К.“, в землището на [населено място], общ. Хасково, с искане за прогласяване нищожността на административния акт в частта, с която в ПНИ имот с идентификатор № 77195.743.368 с площ 1 175 кв.м. в ж.р. „К.“, [населено място] е отреден за възстановяване на наследниците на Р. Г. Г..

В мотивите си Районен съд - Хасково е приел за установено, че процесната Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областния управител на област Хасково е издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т. 3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Със Заповедта бил одобрен ПНИ в М 1:1000 на жилищен район „Каменец“ в землището на [населено място], приет от Комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ (л. 7, 29). Заповедта била обнародвана в ДВ, бр. 77 от 01.10.2019 г., както и в два национални ежедневника от 08.10.2019 г.

С Решение № 36-51/01.04.1998 на ПК - Хасково било възстановено правото на собственост на наследниците на Р. Г. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: овощна градина от 4.7000 дка в местността *** и нива от 7.400 дка в местността Б. с отразяването, че двата имота се намират в терени по § 4 на [населено място] и че възстановяването на правото на собственост ще се извършва при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Решението било постановено по Заявление вх. № 51254/28.02.1992 г. от А. Г. Г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Р. Г. Г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ.

С Нотариален акт № 187 от 23.12.1960 г., том 3, дело № 982/1960 г. продавачите А. К. К. и А. С. К. продавали на Ш. И. Б. и на С. М. Б., действаща като майка и законен представител на малолетните деца С. А. К. (А. А. К. - съгласно удостоверение за идентичност на имена) - чичо на жалбоподателя и А. А. К. (С. А. Ш. - съгласно удостоверение за идентичност на имена) - майка на жалбоподателя лозе от 1 декар, съставляващо западната част от лозе, цялото от 3,3 дка, находящо се в местността „Б.“, Хасковско землище. При продажбата продавачите се легитимирали като собственици с Нотариален акт за покупко-продажба № 161, том I, дело № 228 от 16.03.1956 г. на Хасковски Народен Съд. Видно от този нотариален акт прехвърлителите А. К. К. и А. С. К. купили от А. Г. Г., Й. Р. Г. и Г. Р. Г. имот - лозе от 3,3 декара в [населено място], местността „Б.“, което лозе било част от нива, цялата с площ от 41,3 дка, находяща се в същата местност и същото землище. Със Заявление вх.№ 2215/28.11.1992 г., впоследствие получило № 51254, пред Поземлена комисия Хасково (сега Общинска служба по земеделие), наследниците на Р. Г. Г. - А. Г. Г. и Й. Р. М., поискали възстановяване на собствеността на четири имота, с обща площ 19 дка. Към заявлението било приложено Удостоверение от Община Хасково от 14.11.1991 г., че имотите са вписани в Емлячната книга от 1949 г. Установено било, че имот с идентификатор № 77195.743.368 попада в регистъра на новообразуваните имоти. От писмените доказателства и заключението на вещото лице се установило, че имот с идентификатор № 77195.743.368 е с предходен пл. № 2659. Налице била пълна идентичност между имот пл.№ 2659 по кадастралния план, одобрен със Заповед № 969/05.10.1988 г., и поземлен имот с идентификатор 77195.743.368 по действащата кадастрална карта на [населено място]. До 2000 г. поземлен имот с пл.№ 2659 бил със статут на земеделска земя, част от крайградска зона за отдих и почивка, извън строителните граници на [населено място], площта на имота била 1175 кв.м, застроен с две едноетажни сгради с обща застроена площ 24 кв.м. С Решение № 67 от протокол № 6 от заседание на Общински съвет - Хасково, проведено на 29.02.2000 г., на основание чл. 105, ал. 3 от ППЗТСУ бил одобрен околовръстният полигон на земите по § 4 ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като територията на местност „Каменец“ била включена в строителните граници и била част от урбанизираната територия на [населено място]. Нивата от 7.4 дка в местност „Б.“ включвала няколко поземлени имота, между които и имот с предходен пл. № 2659. Съответно съдът е приел, че е налице идентичност на поземлен имот с идентификатор 77195.743.368 с част от имота от 7.4 дка, възстановен с Решение № 36-51 от 01.04.1995 г. на ПК на наследниците на Р. Г. Г..

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че заявените от жалбоподателя нарушения на процесуалния и материалния закон, свързани с изработването на помощния план, плана на новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респективно ППЗСПЗЗ, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност. В случая били представени доказателства, удостоверяващи възстановено право на собственост върху земи по § 4 от ПЗР на ЗЗСПЗЗ, като част от същите земи попадали в предметния обхват на одобрения със заповедта ПНИ, отразени били в графичната част на ПНИ, а данните за собствеността върху тях - и в него. Записванията в регистъра имали само констатиращо значение, като в производството по одобряване ПНИ не можело да бъдат разглеждани материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановявали, нито се изменяли вещни права. Административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, бил длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Възраженията на жалбоподателя, свързани с твърдения за притежание на право на собственост върху процесния имот, касаели спор за материално право с лицата, на които било възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ. При наличие на спор за материално право за новообразувани имоти, същият не можел да се разреши в административното производство, а бил предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Влязлото в сила решение на гражданския съд можело да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ – по аргумент от § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗРЗСПЗЗ. В този смисъл, дори и при установяване на твърдените нарушения, същите не обуславяли нищожност на оспорения административен акт, тъй като не се отразявали непоправимо върху съдържанието му, нито същият изцяло бил лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма или пък акт със същото съдържание не можел да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Тоест процесната заповед в атакуваната й част би била унищожаема, но доколкото срокът за установяването на този неин порок бил изтекъл, съдът нямал правомощието да я отмени като незаконосъобразна.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно. Спорът по делото касае валидността на Заповед № ДС28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на жилищен район „К.“ в землището на [населено място]. В частта относно имот с идентификатор 77195.743.368 жалбоподателят твърди, че актът е нищожен, тъй като процесният имот не попада в терен по § 4, не е бил включван в ТКЗС и е придобит с нотариален акт от 1960 г., както и че липсват законови предпоставки за възстановяване на собствеността на наследниците на Р. Г..

Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл. 10, ал. 14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.

Когато имотът на бивш собственик попада в територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за която няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната й част, но е наличен правен интерес за жалбоподателя да я оспори като нищожна.

По повод възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи, че заповедта по § 4к, ал. 6 и заповедта по § 4к, ал. 7 имат различен предмет и правно действие. Първата урежда компетентността на областния управител, който одобрява плана на новообразуваните имоти. Този акт има констативен характер – той не възстановява собственост, а само отразява имотите, техните граници и титулите, признати или възстановени с други актове (решения на поземлени комисии, нотариални актове, съдебни решения). § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от своя страна, урежда компетентността на кмета на общината, който възстановява конкретни права на собствениците, като издава индивидуална заповед за възстановяване въз основа на вече одобрения от областния управител ПНИ. Следователно липсата на заповед по ал. 7 не прави заповедта по ал. 6 нищожна, защото те не са взаимно обусловени.

Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с плана за новообразувани имоти по § 4 к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост, върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана. Планът за новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. Видно е от така цитираната разпоредба, че планът на новообразуваните имоти, освен, че съдържа технически данни за новообразуваните имоти (в графичен и цифров вид) съдържа и регистър на собствеността на същите, като неразделна част от него. Съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на обжалване във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите, като правото на жалба принадлежи на заинтересованите лица. Това качество имат, както ползвателите на земи въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановените собственици (респективно техните наследници), така и всяко трето лице, чиито права и интереси се засягат от одобрения план.

В трайната съдебна практика, формирана от Върховния административен съд (Решение № 12967 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 2498/2013 г. по описа на IV отделение и множество други), е застъпено разбирането, че в плана на новообразуваните имоти (ПНИ), който се състои от четири части: текстова, графична, цифрова и регистър на имотите, се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините – (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост.

В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за собственост, но следва да се има предвид, че в конкретния случай искането на жалбоподателя касае обявяване нищожност на оспорената част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен. Наличието на основанията, визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на съответния административен акт. За преценка, дали порокът, от който страда съответния акт води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено - в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено - в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - тоест издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган, да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

Настоящият случай обаче не попада в никоя от посочените хипотези, тъй като жалбоподателят не доказва обжалваната заповед, относно процесния ПИ, да страда от такива пороци, че да водят до нейната нищожност. Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална компетентност по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл. 59, ал. 3, във вр. ал. 2 от АПК писмена форма. В тази връзка следва да се има предвид, че дори в плана да има допуснати неточности и неправилни отразявания, допуснатите процесуални нарушения при издаване на административен акт водят само до неговата незаконосъобразност, но не и до неговата нищожност. В случая са представени доказателства, удостоверяващи възстановено право на собственост върху земи по § 4 от ПЗР на ЗЗСПЗЗ, част от същите земи попадат в предметния обхват на одобрения със заповедта ПНИ, отразени са в графичната част на ПНИ, а данните за собствеността върху тях - и в регистъра към него. Както вече се посочи, записванията в регистъра имат само констатиращо значение, като в производството по одобряване на ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права, тъй като това не е в компетентността на органа. Административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Възраженията на жалбоподателя относно посочените в ПНИ собственици на имота не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по оспорване като нищожна на заповедта за одобряването на този план. При наличие на спор за материално право за новообразувани имоти същият не може да се разреши в административното производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.

Твърденията на жалбоподателя за нарушения при анкетиране, липса на комбиниран план, липса на мотиви и наличие на постройки не променят извода за валидност на заповедта. Евентуалните процесуални пропуски при изработването на помощния план или при отразяването на данни в регистъра не обуславят нищожност, а единствено възможна незаконосъобразност, за която сроковете за оспорване са изтекли. Тоест тези обстоятелства, дори да бяха доказани, биха засегнали единствено правилността на акта. Освен това, разминаването в данните между нотариалния акт на наследодателите на жалбоподателя и решението за възстановяване на наследниците на Р. Г. очертава именно материален спор относно принадлежността на правото на собственост. Този спор е извън компетентността на административния орган и подлежи на разглеждане по общия исков ред.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски в полза на жалбоподателя не се следват. От ответника и заинтересованите страни разноски не са претендирани.

 

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 489/11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3268/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.