Решение по дело №3386/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 06.04.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                                                                                                    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                  РУМЯНА СПАСОВА

  

като разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 3386 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

     

            Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 7374/03.02.2021 г. по описа на ЧСИ В.М., подадена от “З.А.Д.“ОЗК – З.” АД, ЕИК********– длъжник по изпълнително дело № 20218600400003 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител – постановление, обективирано в уведомление с изх. № 3172/13.01.2021 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на разноските по изпълнителното дело. Жалбоподателят сочи, че следва да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя до минимално дължимия според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се вземе предвид приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че същият следва да се намали до сумата в размер на 200 лева. Сочи, че определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е прекомерна, като излага съображения, че включването на адвокатско възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на т. 26 от Тарифата, е незаконосъобразно. Сочи, че материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. Претендира да бъде отменен обжалваният акт на съдебния изпълнител, като бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да бъде намален размерът на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.

Претендира направените по настоящото дело разноски.

В дадения срок взискателят Н.Н.Д., чрез адв.Ж.Т., подава възражение, в което оспорва жалбата на длъжника.

Претендира разноски на процесуалния представител на ответника по жалбата по настоящото дело.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.

 

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 06.01.2021 г. на Н.Н.Д., чрез адв.Ж.Т., срещу длъжника “З.А.Д.“ОЗК – З.” АД, въз основа на изпълнителен лист от 30.12.2020 г., издаден по гр.д. № 7479/2017 г. по описа на СГС, с който “З.А.Д.“ОЗК – З.” АД е осъдено да заплати на адвокат Н.Н.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 8 148 лева пред СГС, сумата от 8 217 лева – възнаграждение за осъществяване на безплатно процесуално представителство и защита пред Апелативен съд – София, на основание чл. 38, ал. 2, и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения сума в размер на 3 598,04 лева – адвокатско възнаграждение пред ВКС. В молбата се претендират разноските по изпълнителното дело, включително и адвокатско възнаграждение в размер на 764,45 лева в полза на адв.Ж.Т. съгласно чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗА.

Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие с предмет – образуване и водене на изпълнително дело, съгласно който договореното възнаграждение е посочено по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА.

С отделна молба от 06.01.2021 г., подадена от взискателя чрез адв.Ж.Т., е поискано да бъде извършена справка в регистъра на БНБ за открити банкови сметки на длъжника и да бъде наложен запор на установените банкови сметки.

В покана за доброволно изпълнение е посочено задължение по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението. Няма данни по изпълнителното дело на коя дата е връчена на длъжника поканата за доброволно изпълнение.

На 06.01.2021 г. е изпратено и запорно съобщение до “Общинска банка” АД, връчено на 07.01.2021 г., по което на 12.01.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила изцяло дължимата сума.

С молба от 11.01.2021 г., подадена от взискателя чрез адв.Ж.Т., е поискано да бъде направена справка в КАТ е НАП за регистрирани МПС-та на длъжника и да бъде наложен запор върху установените такива.

Подадено е възражение с вх. № 1639/11.01.2021 г. от длъжника “З.А.Д.“ОЗК – З.” АД, с което се претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да бъде намален размерът на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.

С обжалваното постановление, обективирано в уведомление от 13.01.2021 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника с вх. № 1639/11.01.2021 г. по изпълнителното дело.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

В случая се оспорват от длъжника разноските по изпълнението в частта за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, определено и прието за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действащата редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, приложен към преписа от изпълнителното дело – 06.01.2021 г.), както се претендира и в разглежданата жалба. В хода на изпълнителното производство освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело адвокатът на взискателя не е извършил други процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност. В молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен начин за изпълнение, което е условие за нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК. С посочването на начина на изпълнение в допълнителна молба от 06.01.2021 г. и в молба от 11.01.2021 г. се изправя нередовността на молбата за образуване на изпълнителното дело, а не се извършват същински действия по водене на изпълнителното дело. Събирането на сумите по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение с наложения от съдебния изпълнител запор не предполага сложност на изпълнителното дело или същински действия по воденето на изпълнението, поради което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

По изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева.

С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменен постановения акт на ЧСИ В.М. от 13.01.2021 г. и вместо него да бъде постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 200 лева.

 

Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се начислява върху събраните суми, като при определянето й се взема предвид и приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя. Доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. С оглед намаляването на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя съдът намира, че следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и същата се изчислява на 1 727,01 лева с ДДС.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, жалбоподателят претендира разноски в общ размер на 265 лева, от които 25 лева – държавна такса и 240 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски в общ размер на 265 лева, от които 25 лева – държавна такса и 240 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на “З.А.Д.“ОЗК – З.” АД, ЕИК********– длъжник по изпълнително дело № 20218600400003 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие – СГС, постановление, обективирано в уведомление с изх. № 3172/13.01.2021 г. по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие – СГС, по изпълнително дело № 20218600400003, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200 лева (двеста лева) с ДДС, и за пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ на 1 727,01 лева (хиляда седемстотин двадесет и седем лева и една стотинка) с ДДС.

ОСЪЖДА Н.Н.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис 4, да заплати на “З.А.Д.“ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 265 лева (двеста шестдесет и пет лева) - разноски в производството пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 

                                                                                          2.