Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №     

 

гр. Сливен,  11.11 2020  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Василка Къчева, като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 2241/2020 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че ответникът е собственик на апартамент № 3, находящ се в гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов” бл.57, вх.А и обитава жилището от 2002 г. На проведено на 17.12.2010 г. Общо събрание на етажната собственост на вх. „А” е взето решение, собствениците на отделни жилища в етажната собственост, да заплащат по 5 лв. месечно за общите разходи. Събирането на месечната вноска да става ежемесечно, като всеки собственик се подписва лично при внасянето на парите.

Сочи се, че ответникът не е присъствал на това общо събрание и не го е оспорил.

На Общо събрание на етажната собственост проведено на 24.01.2020 г., е взето решение месечната вноска за поддържане на общите части да бъде по 10 лв. от м.януари 2020 г.

Сочи се, че ответникът не е присъствал и на това събрание и не е оспорил решението.

От м. януари 2011 г. ответникът не е заплащал дължимите месечни вноски за разходите за общите части. По тази причина ЕС е подала заявление по чл. 410 от ГПК, образувано в ч.гр.д.№ 1289/2020 г. на Сливенския районен съд. Със Заповед № 544 от 03.06.2020 г. ответникът е осъден да заплати на етажна собственост сумата 590 лв., представляваща неизплатени задължени за разходи за общите части на ЕС, за периода от 01.01.2011 г. до м. май 2010 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 75 лв.

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е възразил срещу претендираното вземане.

Предвид изложеното, се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че като собственик на жилище в гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов” бл. 57, вх. „А”,ап.2, дължи на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на бл. 57, вх. А, гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов”, сумата от 590 лв., представляваща неизплатени вноски за управление и поддържане на общите части на сградата за периода от 01.01.2011 г. до м. май 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, предмет на Заповедта по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1290//2020 г.на СлРС.

            Претендират се разноски по делото.

В предоставения  едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, в който моли съда да остави исковата молба без уважение, като неоснователна и недопустима. Възразява срещу цената на иска, тъй като счита, че същата не е доказана на какво се основава, как е набрана и изчислена и въз основа на какви счетоводни документи. Сочи, че в исковата молба се сочат неверни неща, тъй като в жилището, в което се твърди, че ответникът живее от 2002 г., никой никога не е живял и до днес. Възразява срещу твърденията, че на посочените две дати са проведени общи събрания, като оспорва като неистинни и двата протокола, както и написаното в тях. Счита, че следва да се представят извлечения от всички счетоводни книги и други документи, за да се докаже редовността на воденето им и чрез които да се изясни истината за спора.  

В с.з. ищецът се представлява от упълномощен представител, който моли съда да уважи предявения иск, като признае за установено по отношение на ответника, че като собственик на жилище в етажната собственост на бл. 57 вх.А ах.2, дължи сумата от 573 лева, представляваща неплатени вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 01.01.2011 г. до м. май 2020 г., ведно със законната лихва считано от 22.05.2020 г.

 Ответникът редовно призован, се явява лично в с.з. и моли съда да отхвърли исковата претенция.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ответникът е собственик на апартамент № 3, находящ се в гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов” бл.57, вх.А.

На проведено на 17.12.2010 г. Общо събрание на етажната собственост на бл. 57 вх. „А” гр. Сливен кв. „Стоян Заимов” е взето решение, собствениците на отделни жилища в етажната собственост, да заплащат по 5 лв. месечно за общите разходи. Събирането на месечната вноска да става ежемесечно, като всеки собственик се подписва лично при внасянето на парите.

На Общо събрание на етажната собственост проведено на 24.01.2020 г., е взето решение месечната вноска за поддържане на общите части да бъде по 10 лв. от м.януари 2020 г.

Видно от списък на присъстващите на общите събрания, ответникът И. Михаилов М. не е присъствал на тези събрания и не е оспорил решенията.

От м. януари 2011 г. ответникът не е заплащал дължимите месечни вноски за разходите за общите части.

ЕС е подала заявление по чл. 410 от ГПК, образувано в ч.гр.д.№ 1289/2020 г. на Сливенския районен съд. Със Заповед № 544 от 03.06.2020 г. ответникът е осъден да заплати на етажна собственост сумата 590 лв., представляваща неизплатени задължени за разходи за общите части на ЕС, за периода от 01.01.2011 г. до м. май 2010 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 75 лв.

В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е възразил срещу претендираното вземане.

По делото са събрани гласни доказателства.

Видно от показанията на свид. Петър Бодуров, същия живее в етажната собственост на втория етаж. Твърди, че когато ответникът се е нанесъл, той вече е живеел в този вход. Нанесъл се е заедно с Янка. Не е сигурен за годината когато са се нанесли, сочи, че може би е било 1991 – 1992 г. Техните апартаменти били на първия етаж. Живеели във втори апартамент, трети апартамент бил необитаем, но там си перели прането, виждал е да изнасят материали и да ги товарят на каруца. Не знае защо е необитаем този апартамент. Знае, че е собственост на ответника. Виждал е жена му да носи пране от там, виждал го е да товари някакви материали, виждал го е да носи багаж с внука си. Не знае дали живее в този апартамент, но постоянно прави нещо там.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи по следните съображения:

Предмет на иска пр. осн. чл.   422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК  е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Претенцията на ищеца е за установяване на задължения за разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС "разходи за управление и поддържане" представляват разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС в правомощията на общото събрание е възложено определянето на размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Ответникът въвел възражение , че не дължи претендираните суми, тъй като апартамента, чиито собственик е не се обитава за процесния период. Не е спорно обстоятелството, че  И.М. е придобил чрез договор за замяна на недвижими имоти на 25.06.2002 г.  ап. № 3, вх. А, ж.блок № 57 в кв. Стоян Заимов Сливен.

На основание чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС по отношение на собствениците, ползвателите или обитателите, които отсъстват повече от 30 дни в рамките на една календарна година, ОС на ЕС може да реши те да заплащат за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане на общите части. За да бъде намален размера на участие на собственика в разходите за управление и поддържане, той следва да уведоми писмено управителя за отсъствието си. Необходимо е и решение на ОС на ЕС. По делото не е установено ответникът да е уведомил писмено управителя на ЕС, че няма да ползва имота си в посочен от него период и не е налице решение на ОС на ЕС да заплаща 50 на сто от разходите. От друга страна съдът не може директно да приложи нормата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС, доколкото в закона е налице изискване за наличие на взето решение на ОС с мнозинство повече от 50 на сто, с което да се намали задължението на съответният етажен собственик на 50 на сто от дължимите разходи за управление и поддържане, в случай че отсъства повече от 30 дни за една календарна година, поради което това възражение е неоснователно.

От показанията на разпитания по делото св. Бодуров се установява, че, когато ответникът се е нанесъл, той вече е живеел в този вход. Нанесъл се е заедно с Янка. Не е сигурен за годината когато са се нанесли, сочи, че може би е било 1991 – 1992 г. Техните апартаменти били на първия етаж. Живеели във втори апартамент, трети апартамент бил необитаем, но там си перели прането, виждал е да изнасят материали и да ги товарят на каруца. Не знае защо е необитаем този апартамент. Знае, че е собственост на ответника. Виждал е жена му да носи пране от там, виждал го е да товари някакви материали, виждал го е да носи багаж с внука си. Не знае дали живее в този апартамент, но постоянно правел нещо там.

Съгласно чл. 51 ал.2 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост не се заплащат от собственик, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Тази разпоредба има императивен характер, но доказването на това обстоятелство е в тежест на ответника. За установяване на своите възражения ответникът твърди, че заплаща малки суми за ел. енергия и вода. Дори да се приеме, че в жилището на ответника в ЕС през твърдяния от него период е ползвано малко количество ел. енергия и вода, това не доказва автоматично, че той е пребивавал в жилището си не повече от 30 дни в рамките на всяка една календарна година.

С оглед на всичко гореизложено се налага извода за основателност на претенцията в сочените в исковата молба размери. Предвид крайният изход основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 25 лева д.т., 100 лева адв. възнаграждение, както и разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 50 лева адв. възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                     Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. МИХАИЛОВ М. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на бл.57 вх.А в гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов” чрез адв. Е.Х. ***, със съдебен адрес *** офис 1, както следва:

- сумата 573 лева, представляваща неплатени вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 01.01.2011 г. до м. май 2020 г., ведно със законната лихва считано от 22.05.2020 г.,

за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 545 от 03.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1289/2020 г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА И. МИХАИЛОВ М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на бл.57 вх.А в гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов” чрез адв. Е.Х. ***, със съдебен адрес *** офис 1 разноски в производството в общ размер на сумата 125 лева и разноски по ч.гр.д. № 1289/2020 г. в размер на 75 лева.  

  

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: