Решение по дело №1361/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Рамакар“ ЕООД, подадена чрез пълномощник, против Решение № 95/21.10.2024 г., постановено по АНД № 183 по описа за 2024 година на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт. Сочи се, че районният съд неправилно възприел и не разгледал изцяло направените от жалбоподателя възражения относно незаконосъобразността на електронния фиш (ЕФ), поради което постановил неправилно решение. Навеждат се изложените пред въззивната инстанция доводи, че не била спазена процедурата по връчване на ЕФ, че същият не съдържал никакво словесно описание на извършеното нарушение, че то било заснето с мобилна система за видеоконтрол от тип радарна система АТСС TFR1-M, във връзка с което трябвало да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (Наредбата) и да има надлежно попълнен протокол, съответно несъставянето на протокол било съществено процесуално нарушение, което било самостоятелно основание за отмяна на ЕФ. В него не били посочени име и длъжност на лицето, изготвило същия, а и липсвало точно посочване на компетентния съд, който следва да разгледа жалбата. Твърди се още, че за автомобила била направена застраховка „Гражданска отговорност“ в същия ден и предвид липсата на настъпили вредни последици и обстоятелства били налице условията за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), към която препращал чл. 647, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ), било предвидено ЕФ да се издава, когато за извършено нарушение, заснето с АТСС, било предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция. Поддържа се и че не се установявала по безспорен начин техническата годност и изправност на използваното в случая АТСС.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 95/21.10.2024 г., постановено по АНД № 183 по описа за 2024 година на Районен съд – Димитровград.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 95/21.10.2024 г. по АНД № 183/2024 г., Районен съд – Димитровград е потвърдил ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0062835, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на „Рамакар“ ЕООД, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че ЕФ е законосъобразно издаден, без допуснати съществени процесуални нарушения. Възражението за невръчване на ЕФ е счетено за неоснователно, защото липсвало и възражение за просрочие на жалбата, а и тя е била в срок и е било очевидно, че жалбоподателят е разбрал за съдържанието на ЕФ, не се е възползвал от административната процедура за неговата отмяна и е подал директно жалба пред съда. Посочено е и че ЕФ съдържа всички изискуеми по закон реквизити и не е необходимо нищо в повече от тях. Описанието на нарушението е прието за достатъчно подробно, тъй като много ясно е посочено за кое бездействие е бил санкциониран жалбоподателят и не е било необходимо по – подборно описание на същото - няма ГО. Освен това Протоколът по чл. 10 от Наредбата е бил налице по преписката. На следващо място е посочено, че извършването на нарушението съдът е било доказано, а случаят не можел да се счете за маловажен, доколкото автомобилът е бил управляван в населено място и то без застраховка. Накрая е счетено, че правилно е свързано нарушението със санкционната норма на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, като наказанието е фиксирано. Възражението, че на практика юридическите лица са били изключени да бъдат санкционирани по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е било неоснователно, защото използваният там израз – глоба, следвало да се има предвид в светлината на отговорността на ЮЛ за финансовата санкция, която КЗ предоставя.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, макар и пестеливо, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.

На първо място, решението на въззивната инстанция действително се отличава с по-лаконичен стил на изложение, но тя е спазила изискването на чл. 339, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 84 ЗАНН, доколкото в мотивите на проверявания акт се съдържат отговори, било то и кратки, на всички доводи в подкрепа на жалбата. Видно е и че са обсъдени представените по делото доказателства. Ето защо оплакването, че районният съд не разгледал изцяло възраженията, направени в жалбата против ЕФ, не може да бъде споделено.

Неоснователно е и възражението, че не била спазена процедурата по връчване на ЕФ. Правилно районният съд е приел, че жалбата срещу същия е подадена в срок, като очевидно жалбоподателят е разбрал за съдържанието на ЕФ. След като жалбата е приета за допустима и е разгледана от съда по същество, не е налице нарушение, довело до накърняване и ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Правилно е и становището на контролирания съд, че в случая нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, се изразява в управление на МПС – индивидуализирано с посочване на марка, модел и регистрационен номер, което е регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При така описаното и доколкото нарушението е установено и заснето с АТСС, безспорно редът за ангажиране на административнонаказателната отговорност за извършването му е чрез съставяне на ЕФ, както е предвидено в чл. 647, ал. 3 КЗ.

Настоящата инстанция споделя становището на районния съд, че съставеният ЕФ съдържа изискуемите по закон реквизити, сред които не са името и длъжността на лицето – негов издател. Правилно е прието също така, че липсва неяснота в съдържанието на ЕФ, респ. относно вмененото нарушение.

Правилен и е изводът на въззивната инстанция, че нарушението е било надлежно установено. От събраните по делото доказателства е безспорно установено управление на посочените в ЕФ дата и час – 08.02.2024 г. в 15:09 часа, на процесния автомобил, за който е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тази липса към момента на установеното чрез заснемане с АТСС управление на МПС, собственост на касатора, се потвърждава и от представената Полица № BG/08/124000483237 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с рег. № РВ9221ТТ, в която е отбелязан срок на застраховката и период на застрахователно покритие от 19:00 часа на 08.02.2024 г. до 23:59 часа на 07.02.2025 г. Установява се и че, към датата на нарушението използваното АТСС е от одобрен тип и е годно за експлоатация. Това е така, защото видно от приложения в преписката и неоспорен Протокол № 4-50-23/19.05.2023 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR1-M, на 19.05.2023 г. то е преминало задължителна техническа проверка, а съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на проверките по ал. 2 от с.з. се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (ДВ бр. 82 от 2018 г.), периодичността на проверка на скоростомери е една година. Освен това, за използването на АТСС е съставен изискуемият Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, приложен по делото, съдържащ необходимите реквизити, поради което оплакванията на касатора за несъставяне на такъв са неоснователни. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената имуществена санкция от 2000.00 лв. съответства на предвидения в чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ вид и размер на наказанието за неизпълнение на задължението на собственика на МПС за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Възраженията за маловажност на нарушението и за невъзможността да се налага наказание имуществена санкция за процесното нарушение са обсъдени от районния съд и правилно са приети за неоснователни. Изложените в тази насока мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към тях.

По изложените съображения съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/21.10.2024 г., постановено по АНД № 183 по описа за 2024 година на Районен съд – Димитровград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.