Решение по дело №18226/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2008
Дата: 28 май 2020 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Ивелина Апостолова Димова
Дело: 20193110118226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

2008/28.5.2020г.

гр. Варна, 28.05.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:                                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА

                                                                   

при участието на секретаря Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18226 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от А." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. Д. В., против: А.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с искане да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22 552,29 лв. с ДДС, представляваща непогасена главница по Споразумение за изплащане на дължими суми, сключено на 15.01.2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4190/ 31.05.2019 г. по ЧГД № 7332/2019 г. по описа на ВРС, ГО, 51 състав, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно 15.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че между ищцовото дружество и „К. К. " ЕООД с ЕИК ***  съществувало търговско и облигационно отношение по Договор за наем на недвижим имот № 218-001/30.01.2015 г., ведно със сключени последващи търговски споразумения, по силата на който ищецът като наемодател предоставил под наем на „К. К. " ЕООД като наемател за ползване търговски площи в Търговски комплекс „***", находящ се в гр. В. За ежемесечно дължимите вноски за наем и консумативи дружеството-наемодател своевременно издавало фактури със срок за плащане - до пето число на текущия месец. В исковата молба се твърди, че наемателят не изпълнил всички свои задължения, като изискуемите, но неизпълнени от последния периодични задължения за плащане на месечни вноски за наем и консумативи били обективирани във Фактура № ********** / 01.02.2018 г., Фактура № ********** / 01.03.2018 г., Фактура № ********** / 04.04.2018 г., Фактура № ********** / 02.05.2018 г., Фактура № ********** / 01.06.2018 г., Фактура № ********** / 02.07.2018 г., Фактура № ********** / 01.08.2018 г., Фактура № ********** / 03.09.2018 г., Фактура № ********** / 02.10.2018 г., Фактура № ********** / 01.11.2018 г. и Фактура № ********** /03.12.2018г. Общият размер на задълженията по гореописаните фактури възлизал на 22 552,29 лв. с включен ДДС. Изискуемостта на всяко от задълженията настъпила на 5-то число на съответния месец, за който е издадена фактурата. Твърди се, че във връзка с неизправността на наемателя на 15.01.2019 г. между ищцовото дружество в качеството му на кредитор/наемодател от една страна, „К. К. " ЕООД - длъжник/наемател от друга страна, и ответника от трета страна, последният в качеството на солидарно задължено лице, е сключено тристранно споразумение за изплащане на дължми суми. В посоченото споразумение наемателят признал съществуването, основанието, размера и изискуемостта на задълженията си, а солидарно задълженото лице декларирало пред наемодателя, че приема да отговоря за същите в пълен размер и се задължава да ги погаси в съответствие с договореното. В т. 2.1. от Споразумението страните определили погасителен план, съгласно който наемателят, респективно солидарно задълженото лице, следвало да извършват плащания на вноски на посочените падежи, до пълното погасяване на задължението. С т. 2.4. от Споразумението било уговорено, че при забава за плащане на която и да е от вноските с повече от седем дни след датата на падежа ще се счита, че длъжникът, респективно солидарно задълженото лице, е спрял плащанията и че цялото дължимо вземане е станало незабавно изискуемо. Ищецът твърди, че в изпълнение на постигнатото споразумение наемателят е извършил плащане на първата вноска от погасителния план, в размер на 2 255,23 лв., с основание „Погасяване на задължение по фактура № **********/04.01.2019 г. за наем и консумативи", но след това до настоящия момент не са постъпвали други суми за погасяване на задълженията по Споразумението, нито от името на наемателя, нито от името на солидарно задълженото лице А.А.. Ищецът сочи, че на основание т. 3.3, във връзка с т. 2.4. от Споразумението е упражнил правото си да предяви своето вземане срещу солидарните длъжници в размер на 22 552,29 лв. с включен ДДС, като на 15.05.2019г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение чл. 410 от ГПК за посочените суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, по което било образувано ч.гр.д.№ 7332/2019г. по описа на РС-Варна и била издадена Заповед за изпълнение № 4190/ 31.05.2019 г. По отношение длъжника „К. К. " ЕООД Заповедта за изпълнение била редовно връчена и срещу нея не било подадено възражение в законоустановения срок, поради което бил издаден Изпълнителен лист по ЧГД № 7332/2019 г. срещу посочения длъжника. Било образувано Изпълнително дело № 20197160400500, по което до момента на предявяване на исковата молба нямало събрани суми за погасяване на задължението. С разпореждане на съда по заповедното производство ищецът бил уведомен, че заповедта за изпълнение  е връчена на длъжника А.А. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като заповедния съд дал указания на ищцовото дружество да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията. Това породило правен интерес у ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Съобразно изложеното ищецът моли за уважаване на предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

В открито съдебно заседание представител на ищеца поддържа предявения иск. Прави искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител в единственото съдебно заседание, не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие и не взема становище по спора.

Съдът, като взе предвид, че с връченото на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК. Същевременно не са налице пречките по чл.324, чл.334 и чл.339 от ГПК, поради което и с оглед на направеното искане от процесуалния представител на ищеца за произнасяне на съда по реда на чл.238, ал.1 от ГПК, настоящият състав намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като предявения иск следва да бъде уважен в предявения размер, без да се излагат мотиви за това.

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер на общо 902,10лв., представляващи сбор от платена държавна такса по исковото производство /451,05лв./ и платена държавна такса по заповедното производство /451,05лв./, съобразно представените писмени доказателства.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца А." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 22 552,29 лв. (двадесет и две хиляди петстотин петдесет и два лева и двадесет и девет ст.) с ДДС, представляваща непогасена главница по Споразумение за изплащане на дължими суми, сключено на 15.01.2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4190/ 31.05.2019 г. по ЧГД № 7332/2019 г. по описа на ВРС, ГО, 51 състав, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно 15.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението..

 

ОСЪЖДА ответника А.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 902,10лв. /деветстотин и два лева и десет стотинки/, представляваща сбор от платена държавна такса по исковото производство /451,05лв./ и платена държавна такса по заповедното производство /451,05лв./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК, а само на отмяна при наличие предпоставките на чл.240 ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: