№ 21215
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110115921 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В исковата молба и уточняващи молби към нея ищецът ... твърди, че е заплатил на
ответника без основание сума в размер на 6,03 лева с включен ДДС, като претендира
връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни съобщителни услуги, съгласно Договор №
... с .. от ... г., при ответника ... за мобилни услуги № ..., № ..., № **********, № ..., № ..., №
... и № ... с тарифен план, уговорен с ... от ... г. за всяка от горепосочените услуги. Излага
твърдение, че ответникът е издал на ... г. фактура № ..., за периода ... г. – .. г., в която е
начислил общ размер на месечните абонаментни такси за периода ... г. – .. г. за седемте
услуги в повече от уговореното с приложението от ... г. Поддържа, че е платил пълния
размер на фактурираната сума с включено ДДС. В настоящия процес претендира връщане на
надплатената недължима разлика до размера от 6,03 лева с ДДС. За посочената разлика
твърди, че ответникът е издал кредитно известие № ... към процесната фактура № ... от ... г.,
като счита, че с това си действие ответникът е признал, че я е събрал неоснователно за
горепосочените мобилни услуги, следователно дължи връщането й. Моли за уважаване на
иска, заедно със следващата се законна лихва, поискана с уточняваща молба от 23.06.2025 г.,
както и да му се присъдят разноските по делото. В писмена защита поддържа иска.
Ответникът не оспорва облигационната връзка между страните и изменението на
договора по силата на .. от ... г. Твърди, че до подписването на приложението от ... г., между
страните са действали уговорките, съдържащи се в .. „Активиране и условия за ползване на
тарифни планове за мобилна услуга ...“ от ... г., .. „Промоционални условия за ползване на
ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга“
от ... г. и ... от ... г., съгласно които са начислявани абонаменти такси за ползваните мобилни
услуги № ..., № ..., № **********, № ..., № ..., № ... и № .... Сочи, че претендираната сума от
6,03 лева с ДДС е начислена по фактура № ... от ... г. за горепосочените мобилни услуги в
повече, поради което ответникът е издал кредитно известие № ... от ... г., като е намалил
дължимата по фактурата сума със сумата по кредитното известие, така че на 08.02.2022 г.
фактурата е била заплатена в намален размер от 160,06 лева с ДДС, след като вече е била
1
приспадната от нея сумата по кредитното известие. В този смисъл поддържа, че няма
надплатена разлика, чието връщане да дължи. Сочи, че тези обстоятелства щяха да бъдат
известни на ищеца, ако в действителност той фактически е погасил задължението по
процесната фактура. Моли за отхвърляне на иска и претендира сторените разноски по
делото. В открито съдебно заседание поддържа възраженията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно
правно основание за получаването й, съответно задържане на полученото.
С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, по арг. на противното от предвиденото в чл. 153
ГПК, че ищецът е абонат на електронни съобщителни услуги, съгласно Договор № ... с .. от
... г., сключен с ответника ..., доставчик на мобилни услуги № ..., № ..., № **********, № ...,
№ ..., № ... и № ... с тарифен план, индивидуализиран в ... от ... г. за всяка от услугите, по
силата на който страните са уговорили заплащането на месечна абонаментна такса,
съобразно избрания тарифен план, както и че към фактура № ... от ... г. на стойност 179,96
лева ответникът е издал кредитно известие № ... от ... г. за сумата 6,03 лева с ДДС (която
е част от сумата по кредитното известие в общ размер на 19,90 лева с ДДС) - начислена
в повече за абонаменти такси за периода ... г. – .. г. за мобилни услуги № ..., № ..., №
**********, № ..., № ..., № ... и № ....
Основание за издаване на кредитно известие възниква, за да се поправи грешка във
вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-висока
стойност за договорената доставка. Абсолютно необходимо условие за неговото издаване е
наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се намалява чрез
съответното кредитно известие. Съдът приеме, че с издаването на този първичен счетоводен
документ, ответникът е признал, че е начислил неоснователно, в повече, за доставените
услуги такси в размер на 6,03 лева с ДДС.
Ответникът поддържа, че на 08.02.2022 г. процесната фактура е била заплатена в
намален размер от 160,06 лева с ДДС, след като вече е била приспадната от нея сумата по
издаденото кредитно известие. Като доказателство за извършеното плащане, представя
справка, от която е видно, че процесната фактура № ... на стойност 160,06 лева с ДДС му е
била заплатена до този размер на 08.02.2022 г.
При тези твърдения и представени доказателства, в тежест на ищеца е да докаже
факта на плащане на процесната сума, като с определение от 18.08.2025 г., в което е
обективиран докладът на съда, на ищеца е указано изрично, че не сочи доказателства да е
платил сумата от 6,03 лева с ДДС на ответника, за която сума е издадено процесното
кредитно известие във връзка с ползването на горепосочените мобилни услуги. Въпреки
дадените му указания, ищецът не е ангажирал доказателства за разпределения му в тежест
на доказване факт.
Поради недоказване на факта, от който ищецът черпи права, предявеният иск по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което му се следва в
минимален размер от 200,00 лева, съгласно редакцията на чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.),
2
действаща към датата на приключване на устните състезания пред съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ...,
срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., иск правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6,03 лева с ДДС,
претендирана като платени без основание такси за мобилни услуги № ..., № ..., №
**********, № ..., № ..., № ... и № ..., за която сума е издадено кредитно известие № ... от ...
г. към фактура № ... от ... г., с период на фактуриране ... г. - .. г., по договор № ... с .. от ... г.
към него, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба пред съда – 20.11.2024 г., до погасяването на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата
200,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено
представителство от юрисконсулт за ответника в производството пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3