Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
Номер……….
Година 18.04.2017 гр.С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски окръжен съд –
търговско отделение, на 15.03.2017г., в публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
и секретаря Д.К., като
разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1035
по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от „Е.М.Г." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. ***, представлявано от Н.З.К. против Решение №573/02.12.2016г.
по гр.дело №436/2016г. по описа на К. районен съд, с което се разваля
сключения на 26.02.2001г. между О.М., с
адрес: *** като арендодател и „Е.М.Г.“ ЕООД, /К./, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град П., улица ****, представлявано от Н.З.К. като
арендатор, договор за аренда, вписан рег. № 681/26.02.2001 г., акт № 149, том II, п.3258 на Агенция по вписванията, Служба по вписвания –
К., съгласно който арендодателят е предоставил на арендотора земеделска
земя недвижим имот № 064036, находящ се
в землището на с. Д., О.М., местност „В.П.“, четвърта категория с площ от
162,093 дка, в частта му относно земеделска земя (индустриална култура), с площ
от 81,046 дка, находяща се в землището на село Д., О.М., местност „В.П.“, четвърта
категория, представляваща имот № 064039 по плана за земеразделяне на землището
на село Д., О.М., ЕКАТТЕ 24342, при граници на имота: имот № 064040 –
индустриална култура, имот № 000156 – полски път, имот № 000153 – полски път,
имот № 064038 – полски път, имот № 000153 – полски път, поради неизпълнение от
страна на „Е.М.Г.“ ЕООД – П. на задълженията уговорени в чл. 3, чл. 9, ал. 4 –
неползване на арендувания имот по уговореното в договора предназначение за отглеждане
на етерично-маслени култури (лавандула и маслодайна роза) с грижата на добър
стопанин и се ОСЪЖДА „Е.М.Г.“ ЕООД, /К./ ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град П., улица ***, представлявано от Н.З.К. да заплати на „З.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С.З., улица ***, представлявано от управителя В.Н.П., съдебен
адрес *** А, чрез адвокат С. Г., сумата от 1 222.50 лева, представляваща
неустойка в размер на последната арендна вноска, съгласно чл.10 от договора за
аренда от 26.02.2001г.
Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост, съответно и
за неправилност на решението, като се иска същото да бъде
обезсилено, съответно отменено изцяло.
Постъпил
е писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се оспорва въззивната жалба
и се моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Старозагорският
окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид
становищата и възраженията на страните, в съвкупост с доказателствата по
делото, намира следното:
С
протоколно определение от 15.03.2017г., постановено по повод молба вх.№
2451/24.02.2017г. на въззивника, с която е направено искане за спиране на
производството по делото, на основание чл. 637 от ТЗ, тъй като по отношение на
въззиваемото дружество е открито производство по несъстоятелност и дружеството
е обявено в несъстоятелност, производството по настоящото в.т.дело №1035/2017г.
по описа на Старозагорския окръжен съд е спряно, на основание чл.637, ал.1 ТЗ,
в частта, касаеща имуществената
претенция по чл.92 ЗЗД, предявена от въззиваемото дружество против дружеството
въззивник, за сумата от 1 222.50 лева, представляваща неустойка в размер
на последната арендна вноска, съгласно чл.10 от договора за аренда от
26.02.2001г.
Ето
защо, предмет на произнасяне от въззивния съд е само иска за разваляне на
договора за аренда, който първоинстанционния съд е уважил, респ. в настоящото
производство се разглежда по същество въззивната жалба срещу решението само в
тази му част.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в посочената част.
Съгласно
чл.269, изр.2 ГПК, по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в
жалбата. Въззивникът поддържа единствено, че ищецът не е доказал, че е собственик
на имота, предмет на договора за аренда, чието разваляне се иска. Съответно,
счита, че ищецът е предявил чужди права.
Въззивният
съд намира тези възражения на въззивника за неоснователни.
От
представените с ИМ доказателства се установява, че "З.К." ЕООД е придобило собствеността върху имот № 064039,
земеделска земя (индустриална култура), с площ от 81,046 дка, находяща се в
землището на с. Д., О.М., местност „В.П.“, IV
категория, представляваща имот № 064039 по плана за земеразделяне на землището
на село Д., О.М., ЕКАТТЕ 24342, при граници на имота: имот № 064040-индустриална
култура, имот № 000156 -полски път, имот № 000153- полски път, имот № 064038 -
полски път, имот № 000153- полски път, чрез покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 36, том II,
рег. № 1317, дело № 226 от 23.04.2015 г. по описа на нотариус П. П., вписан в
регистъра на нотариалната камара с рег. № 443 с район на действие Районен съд –
К., от Н.К.П., в качеството на продавач.
От
представения с ИМ договор за доброволна делба № 188, том I, рег. № 1040, канц. Дело № 6/2015 г., сключен между Н.К.П.
и К.В.П., с нотариална заверка на подписите, рег. №1040 от 02.04.2015г. по
описа на нотариус П. П., за имот №064036, с площ с 162.093 дка, находяща се в землището на с. Д.,
О.М., местност „В.П.“, IV
категория, се установява, че със същият е разделен посочения имот на два имота,
съответно с №064039 и № 064040, всеки от които с площ от 81 046 дка.
Съгласно договора за доброволна делба, в дял на Н.К.П. е поставен имот №064039,
а в дял на К.В.П. е поставен имот №064040.
Видно
от представените с ИМ писмо от ОС”З.”-гр.М. и приложените към същото справки от
регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ, касаещи историята на имот
№064036, с площ с 162.093 дка, находяща
се в землището на с. Д., О.М., местност „В.П.“, IV
категория, както и на имот №064039 по плана за земеразделяне на землището на
село Д., О.М., ЕКАТТЕ 24342, с площ от 81.046 дка, О.М. е продала ½ от
горепосочения имот №064036, с площ с
162.093 дка, с договор за продажба на земеделска земя от ОПФ на граждани
и юридически лица №77-2013 от 23.10.2013г., на Н.К.П., представляваща 81.046
дка. Съгласно чл.37б от ЗСПЗЗ, Общинската служба по З. води регистър на
собствениците и ползвателите на земеделски земи, поради което, извлечението от
въпросният регистър, доколкото е съставено от длъжностно лице (Началник ОСЗ), в
кръга на службата му, съставлява официален документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно изявленията пред длъжностното лице и за
извършените от и пред него действия. В случая, доколкото данните в регистъра и
извлеченията от него за съответен имот почиват на представените пред
длъжностното лице документи и направени пред него изявления, отразени в
регистъра, касаещи собствеността върху имота, следва да се приеме, че данните
от регистъра имат обвързваща съда доказателствена сила, до доказване на
противното от заинтересова страна в процеса. В случая, от ответника, въззивник
в настоящото производство, тази доказателствена сила не е би опровергана.
Въз
основа на гореизложеното, съдът намира, че ищецът е доказал твърденията си
относно придобиването на собствеността върху процесния имот - земеделска земя
(индустриална култура), с площ от 81,046 дка, представляваща имот № 064039 по
плана за земеразделяне на землището на село Д., О.М., ЕКАТТЕ 24342, находяща се
в землището на село Д., О.М., местност „В.П.“, четвърта категория, при граници
на имота: имот № 064040 – индустриална култура, имот № 000156 – полски път,
имот № 000153 – полски път, имот № 064038 – полски път, имот № 000153 – полски
път, предмет на договора за аренда, сключен на 26.02.2001г. между О.М., с адрес: *** като арендодател и „Е.М.Г.“
ЕООД, /К./, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град П., улица ****,
представлявано от Н.З.К. като арендатор, договор за аренда, вписан рег. №
681/26.02.2001 г., акт № 149, том II,
п.3258 на Агенция по вписванията, Служба по вписвания – К.. Ето защо, на
основание чл.17, ал.2 от ЗАЗ, ищецът, като приобретател на арендувания имот, е
заместил в крайна сметка О.М. като страна в процесния договор за аренда, в частта му, касаеща земеделска земя
(индустриална култура), с площ от 81,046 дка, находяща се в землището на село Д.,
О.М., местност „В.П.“, четвърта категория, представляваща имот № 064039 по
плана за земеразделяне на землището на село Д., О.М., ЕКАТТЕ 24342, което
обуславя наличието на процесуална легитимация за ищеца по предявения иск по
чл.28, ал.2 ЗАЗ.
Доколкото,
във въззивната жалба липсват възражения и оплаквания относно наличието на
предпоставки за разваляне на договора, в това число относно неизпълнението от
страна на „Е.М.Г.“ ЕООД – П. на задълженията уговорени в чл. 3, чл. 9, ал. 4, а
именно - неползване на арендувания имот по уговореното в договора
предназначение за отглеждане на етерично-маслени култури (лавандула и маслодайна
роза) с грижата на добър стопанин, по аргумент от чл.269 ГПК, въззивният съд не
може да преразглежда тези въпроси, като на основание чл.272 ГПК, ще се препрати
към мотивите на първоинстанционния съд, които се споделят изцяло.
Предвид
гореизложеното, се налага извод за основателност на предявения от “З.К.”ЕООД
иск за разваляне на сключения на 26.02.2001г.
между О.М., с адрес: *** като арендодател и „Е.М.Г.“ ЕООД, /К./, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град П., улица ****, представлявано от Н.З.К.
като арендатор, договор за аренда, вписан рег. № 681/26.02.2001 г., акт № 149,
том II, п.3258 на Агенция по вписванията, Служба
по вписвания – К., съгласно който арендодателят е предоставил на арендотора
земеделска земя недвижим имот № 064036,
находящ се в землището на с. Д., О.М., местност „В.П.“, четвърта категория с
площ от 162,093 дка, в частта му, относно земеделска земя (индустриална
култура), с площ от 81,046 дка, находяща се в землището на село Д., О.М.,
местност „В.П.“, четвърта категория, представляваща имот № 064039 по плана за
земеразделяне на землището на село Д., О.М., ЕКАТТЕ 24342, при граници на
имота: имот № 064040 – индустриална култура, имот № 000156 – полски път, имот №
000153 – полски път, имот № 064038 – полски път, имот № 000153 – полски път,
поради неизпълнение от страна на „Е.М.Г.“ ЕООД – П. на задълженията уговорени в
чл. 3, чл. 9, ал. 4 – неползване на арендувания имот по уговореното в договора
предназначение за отглеждане на етерично-маслени култури (лавандула и
маслодайна роза) с грижата на добър стопанин.
Тъй
като районният съд е стигнал до същия извод, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в тази част, като правилно и законосъобразно.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, „Е.М.Г.“ ЕООД ще бъде осъдено да заплати на “З.К.”ЕООД
разноските пред настоящата инстанция от 1000 лв за адв. хонорар и 1,85 лв за
пощенски разходи.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №573/02.12.2016г. по гр.дело №436/2016г. по описа на К. районен съд, в
частта му, с която се разваля
сключения на 26.02.2001г. между О.М., с
адрес: *** като арендодател и „Е.М.Г.“ ЕООД, /К./, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град П., улица ****, представлявано от Н.З.К. като
арендатор, договор за аренда, вписан рег. № 681/26.02.2001 г., акт № 149, том II, п.3258 на Агенция по вписванията, Служба по вписвания –
К., съгласно който арендодателят е предоставил на арендотора земеделска
земя недвижим имот № 064036, находящ се
в землището на с. Д., О.М., местност „В.П.“, четвърта категория с площ от
162,093 дка, в частта му относно земеделска земя (индустриална култура), с площ
от 81,046 дка, находяща се в землището на село Д., О.М., местност „В.П.“,
четвърта категория, представляваща имот № 064039 по плана за земеразделяне на
землището на село Д., О.М., ЕКАТТЕ 24342, при граници на имота: имот № 064040 –
индустриална култура, имот № 000156 – полски път, имот № 000153 – полски път,
имот № 064038 – полски път, имот № 000153 – полски път, поради неизпълнение от
страна на „Е.М.Г.“ ЕООД – П. на задълженията уговорени в чл. 3, чл. 9, ал. 4 –
неползване на арендувания имот по уговореното в договора предназначение за
отглеждане на етерично-маслени култури (лавандула и маслодайна роза) с грижата
на добър стопанин.
ОСЪЖДА
„Е.М.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град П., улица ****,
представлявано от Н.З.К. да заплати на “З.К.”ЕООД, ЕИК:*** разноските пред
настоящата инстанция от 1000 лв за адв. хонорар и 1,85 лв за пощенски разходи.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
.