№ 842
гр. Русе, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520105505 по описа за 2024 година
Е. П. М. заявява, че на ********г. около 15 часа се намирала в Общински пазар,
находящ се в гр.Русе, *******. Прибирайки се, тръгнала към страничния изход на пазара,
водещ към ул.“******“. За да стигне до изхода трябвало да изкачи три стъпала, ситуирани
между алеята с тарабите и закритата част с изградени павилиони. Въпреки, че се
придвижвала бавно и внимателно, при достигане второто стъпало се подхлъзнала на
мократа настилка, залитнала, направила опит да се хване за вертикална опора, монтирана на
площадката след стъпалата, но не успяла да я достигне. Загубила равновесие, тъй като
стъпалата били необезопасени, без парапети, и паднала от второто стъпало на бетонната
настилка до тарабите. При падането изпитала силна болка в дясната част на таза. Не можела
да се движи. Търговци от пазара се притекли на помощ и се обадили на тел. 112. Виждайки
насъбралите се хора, Х. Х. – семеен приятел на ищцата се приближил и й помогнал да се
свърже със съпруга си, който пристигнал на мястото на инцидента. Отзовалият се екип на
„Спешна помощ“ извършил преглед на място и откарал пострадалата в УМБАЛ „Медика“ –
Русе. След проведени изследвания била поставена окончателна диагноза – „фрактура
пертрохентерика феморис декстра“ (счупване в областта на дясна тазобедрена става).
Пострадалата била приета в Отделение по ортопедия, травматология и гръбначна хирургия
за оперативно лечение.
Е. М. твърди, че изпитвала силна болка, била в шок от преживяното, притеснена от
предстоящата интервенция. При извършената на 23.02.2024г. операция били поставени
имплант и два винта на дясна тазобедрена става, за които ищцата заплатила 2480 лева, тъй
като цената на консумативите не се поемали от НЗОК. Четири дни по-късно я изписали от
УМБАЛ „Медика“ – Русе и я настанили във Физиотерапевтична болница „Медика“, където
1
била проведена рехабилитация, продължила и след изписването й, тъй като възстановяване
движението на крайника се осъществявало бавно. През следващите приблизително два
месеца, молителката останала на легло. След изтичане на посочения период започнала да се
изправя и прави опити за крачки с проходилка. Поддържа, че и до настоящия момент
продължават рехабилитационните процедури, предвид болките които изпитва при стъпване
на увредения крак. Към настоящия момент десния крак на ищцата бил с 3 мм по-къс от
левия, предпоставка за затрудняване възстановяването на движението, изкривяване на
походката й и създаване допълнителен дискомфорт в ежедневието й. Междувременно
дъщеря й напуснала работа, за да полага ежедневни грижи за нея, предвид невъзможността
пострадалата да се обслужва сама. Това обстоятелство оказало негативно влияние върху
психиката на молителката.
Ищцата поддържа, че инцидентът настъпил на място – общинска собственост.
Стъпалата били изградени от Община Русе, съставлявали естествено продължение на алеята
с тарабите и покритата част на пазара, поради което ответникът бил длъжен да ги поддържа
и обезопаси, задължение вменено в редица нормативни актове. Поради това счита, че
общината следва да понесе отговорността за претърпените имуществени и неимуществени
вреди. В подкрепа на твърденията визира разпоредбите на: §7 от ЗМСМА; чл.2, ал.1, т.2
ЗОС; Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места; Наредба №5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство; Наредба №РД-02-20-2/26.01.2021г. за определяне изискванията за
достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията. Сочи, че необезопасеността към момента на
събитието и липсата на парапет, осигуряващ възможност за безопасно преминаване по тях, е
причина за подхлъзването и падането й, довело до тежки последствия за здравето й.
Пояснява, че седмица след инцидента ответникът монтирал парапет в контрастен жълт цвят.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да осъди
Община Русе, ЕИК ****** с адрес: гр.Русе, ******, представлявана от кмета П. М. да й
заплати сумите: 2480 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
консумативи при проведеното лечение, следствие от инцидента; 2000 лева, частично
предявени от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени вследствие инцидента болки, страдания и негативни емоции, продължава и до
датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
********г. до окончателно изплащане на обезщетенията.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Община Русе е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на твърдяните
неимуществени вреди. Счита, че не са ангажирани доказателства и относно твърдението, че
поземления имот, върху който е разположен пазара и в частност сочените три стъпала е
собственост на Община Русе. Твърди, че травмата е настъпила поради неправомерно
поведение на ищцата, по друг механизъм, а в условията на евентуалност поддържа, че е
2
налице съпричиняване на травмата от страна на пострадалата.
Заявява, че на територията на Общински пазар Русе, в непосредствена близост до
посочените в исковата молба стъпала, е наличен друг подход без стъпала, който ищцата е
могла да ползва. Приема, че нестабилността в придвижването й се дължи на
придружаващите заболявания, описани в епикризата, издадена от УМБАЛ „Медика“ и
амбулаторния лист, издаден от д-р А.. Поддържа, че непосредствено след оперативната
интервенция, за пострадалата е било възможно да се придвижва с помощни средства, а
твърдението, че е била два месеца на легло е недостоверно и противоречи на медицинските
документи и практики.
Заявява, че нормативната уредба, на която се позовава ищцата е неприложима в
конкретния случай.
Оспорва претенция по размер
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
На 28.01.1998г. е съставен акт за общинска собственост №*** с предмет терен от
****** кв.м., отреден за кооперативно пазарище, с местонахождение на имота: гр.Русе,
*******-А.
От приложената към исковата молба медицинска документация е видно, че на
********г. Е. М. е приета в Отделение по ортопедия, травматология и гръбначна хирургия
при УМБАЛ „Медика“ – Русе и след извършена оперативна интервенция – открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур е изписана на 27.02.2024г. Същият ден
е постъпила във Физиотерапевтична болница „Медика“ – Русе, където, до 05.03.2024г. са
провеждани физиотерапевтични процедури и медикаментозно лечение. В епикриза ИЗ
№*******г. на УМБАЛ „Медика" ООД – Русе се сочи, че пациентът е изписан с подобрение
в кинезиологичния и ортопедичен статус, като е насочен за пореден курс рехабилитация при
нужда, в последващ етап битова реадаптация.
В УМБАЛ „Медика“ – Русе ищцата заплатила 2480 лева – стойността на
остиосинтезен пирон – комплект с винтове.
При последващите прегледи (амбулаторен лист №******* от 10.05.2024г.;
амбулаторен лист №********* от 30.05.2024г.; амбулаторен лист №********** от
24.06.2024г.) е установено, че Е. М. не се е възстановила. Констатирани са: данни за
миграция на импланта; гонартрозни промени, а дясна колянна и тазобедрена стави са били
оточни и палпаторно болезнени.
В подкрепа на твърдението, че М. М. (дъщеря на ищцата) полагала ежедневни грижи
за своята майка е представена Заповед за прекратяване на ТПО № 8/28.02.2024г. на Кмета на
Община Иваново.
За установяване обстоятелства, свързани с инцидента; болките и страданията, които
Е. М. е търпяла и възстановителните процедури е допуснат разпита на М. Б. М. (дъщеря на
ищцата), Б. М. П. (съпруг на ищцата), Х. А. Х. и Й. С. Й..
Свидетелите описват Е. М. като жизнена, подвижна жена, в много добро
3
здравословно състояние. На ********г. претърпяла инцидент - качвайки се по мокрите
стъпала на Кооперативен пазар, единият й крак се хлъзнал, тя се опитала да се хване за
опора, но предвид липсата на такава, паднала назад, вследствие което получила фрактура в
областта на дясната тазобедрена става. Претърпяла оперативна интервенция. Приблизително
четири месеца била на легло, обслужвана от близките си. Изпаднала в депресия,
притеснявала се, че няма да се възстанови. Непосредствено след инцидента търпяла силни
болки; чувствала се ужасно; била уплашена; притеснявала се за предстоящата операция.
След операцията приемала предписаните медикаменти, от които „не знаела къде се намира“.
Въпреки проведените рехабилитации, няколко месеца не можела да става от леглото. Към
настоящия момент се придвижвала с патерици и все още изпитвала болки. М. М. и Б. П.
изпълнили всички лекарски предписания, и след изписване на ищцата от болницата,
продължили рехабилитационните процедури. Рехабилитатор посещавал пострадалата в дома
й, давайки указания за упражнения и насоки, съобразно напредъка на пациента. Описват
мястото на инцидента – няколко стъпала в района на пазара, откъм входа към прелеза, в
близост до тараба. Поддържат, че към ********г. стъпалата не са били обезопасени с
парапет, но приблизително седмица по-късно бил монтиран такъв.
Според заключението на приетата по делото техническа експертиза, в действащата
към момента нормативна уредба липсвало определение за стълбище и броя стъпала,
необходими, за да се оформи такова. В БДС8267-86, т.2, 6 било посочено, че броят на
стъпалата в едно стълбищно рамо е между 3 и 18, но към настоящия момент този стандарт
не бил част от нормативната уредба. Експертът е посочил размерите на стъпалата, в района
на инцидента и вида настилка. Поддържа, че стъпалата са елемент на вертикалната
планировка на терена и няма изрична нормативна уредба, касаеща монтирането на парапет.
След проверка в архива на Община Русе и Общински пазари Русе, вещото лице
констатирало, че стъпалата са част от проект Реконструкция на Централен общински пазара
за групи 1 и 2, за които е издадено Разрешение за строеж №**********г. В проекта бил
предвиден проход между търговските клетки за пешеходен достъп от ул.“******“ към
вътрешната част на Кооперативния пазар, като за преодоляване на денивелацията били
предвидени за изграждане три стъпала. В проекта не било предвидено поставяне на парапет.
Липсвали данни относно кога и от кого е поставен парапет и на база каква проектна
документация.
В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира с доверие. Съдебният
лекар е описал получените от ищцата телесни увреждания. Посочил е, че същите са
предизвикали трайно затрудняване движенията на долен десен крайник. Приел е, че
възстановителния период при такива счупвания след оперативно лечение е около осем –
десет месеца. Констатирал е, че основната функция е възстановена, но походката на
пострадалата е нарушена. Като причина за това сочи дегенеративни промени и миграция на
импланта. Поддържа, че при такива увреждания са налице изразени болки при и след
медицинските манипулации (превръзки, сваляне на конци и др.), при раздвижване на
крайника, но е установил, че и към датата на прегледа, ищцата търпи болки и се придвижва с
4
помощно средство – канадка. Установено е, че Е. М. е провеждала рехабилитация, съгласно
стандартите и добрата медицинска практика, но въпреки това дейностите изискващи
придвижване са трайно затруднени и налагат употреба на помощни средства и чужда
помощ. Предвид продължителните болки, ищцата приемала обезболяващи медикаменти.
Експертът твърди, че предхождащите заболявания на ищцата не са довели до по-затруднено
възстановяване движенията на крайника, но дегенеративните промени на коленните стави са
предпоставка за удължаване възстановителния период. Сочи, че травмата и миграцията на
импланта са неблагоприятни фактори за тези промени.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по 49 и чл.84 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.49 ЗЗД:
Съгласно чл.45 и следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на
противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по чл.49 ЗЗД
има обезпечително-гаранционна функция. За успешно провеждане на претенцията с
посоченото правно основание, ищецът следва да ангажира доказателства, относно
предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане – виновно
противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се действие или бездействие
на лице, на което общината е възложила някаква работа, като в някой случаи се касае до
неспазване правилата за извършване на възложената работа, а в други – до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането), претърпени вреди и техния
размер, причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен
резултат. В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за
действие.
С релевираните в хода на производството доказателства бе установено мястото и
обстоятелствата, при които се е осъществило процесното събитие, в резултат на което
ищцата е претърпяла вреди.
Инцидентът е настъпил в Кооперативен пазар – Русе (общинска собственост), на
стъпала, изградени за преодоляване разликата в нивата на тротоара към ул.“******“ и
настилката във вътрешната част на пазара. Според заключението на техническата
експертиза, стъпалата са част от вертикалната планировка към проект „Реконструкция на
Централен общински пазар“, за който е издадено Разрешение за строеж №**********г.
Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските недвижими имоти се
осъществява от съответната община, като техен собственик. В този смисъл е и нормата на
чл.11, ал.1 от ЗОС която предвижда задължение на общината да управлява своите имоти и
вещи, в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. Съдът счита, че процесното стълбище не отговаря на изискванията, визирани в
5
чл.15, ал.3 от Наредба №4/01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за
хора с увреждания. Според посочената разпоредба: „От двете страни на стълбищното рамо
се изграждат парапети …“ при спазване на определени изисквания. Такива парапети не са
предвидени в проекта, но след инцидента Общината е обезопасила стъпалата, монтирайки
парапет по средата на стъпалата. Действително проектът е изпълнен през 2000г., а Наредбата
е в сила от 2009г. Въпреки това, след влизането си в сила има действие занапред и макар да
не предвижда премахване на строежите, които не съответстват на изискванията й, същите
следва да бъдат приведени в съответствие с нея, в максимално възможна степен. В този
смисъл съдът счита, че задължение на Общината, чрез своите служители е било да извърши
всички възможни действия да въведе стълбището в съответствие с изискванията на
Наредбата, за да не съществуват неприемливи рискове от инциденти при използването му
(подхлъзване, падане, удар и др.). Аргументи в тази насока са заложени в Приложение І на
Регламент (ЕС) №305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2011г. за
определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти.
От свидетелските показания става ясно, че Е. П. се качвала по стъпалата, които били
мокри. Кракът й се хлъзнал, направила опит да се хване за опора, но при липса на такава
загубила равновесие и паднала (св.Б. П.: „ … самите стълби били опасни, имало и други
случаи на падане … когато се качвала по стъпалата, било хлъзгаво долу, единият й крак
полита и в момента се мъчила да се хване.“; св.Х. Х.: „На пазара има едни стълби, без
перила, до които тя лежеше. След време сложиха перило. … Стълбите бяха мокри. Разбрах,
че жената тръгнала да се качва по стъпалата, паднала на земята и се ударила.“).
При така установеното съдът приема, че ответната община е бездействала и не е
обезопасила стъпалата на Кооперативен пазар - Русе, изградени за преодоляване разликата в
нивата на тротоара към ул.“******“ и настилката във вътрешната част на пазара. Обектът е
предназначен за обществено ползване и Общината, като негов собственик е следвало да
положи необходимата грижа, за да осигури безопасността на гражданите. Настъпилите вреди
в резултат на бездействието й, ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД за причинените при
процесния инцидент вреди на ищцата.
В резултат на инцидента са причинени имуществени и неимуществени вреди. Налице
е и причинно – следствена връзка между събитието и претърпените от Е. М. имуществени
вреди, изразяващи се в разходи, свързани с лечението, както и неимуществени вреди –
болки, страдания и негативни преживявания, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
По отношение размера на имуществените вреди:
Ангажирани са писмени доказателства (лист 8), от които е видно, че при
оперативната интервенция на ищцата, е поставен остеосинтезен пирон – комплект с винтове,
за които пострадалата е заплатила 2480 лева.
По отношение размера на неимуществените вреди:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
6
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в цитираната правна норма – по справедливост от съда.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Специфичното е, че
стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустимите по
ГПК доказателствени средства, тъй като по същество негативното въздействие на деликта
навлиза в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо – емоционален
статус, който не би могъл да бъде обективно установен. Възприятия в тази насока се
съдържат в показанията на разпитаните свидетели, които дават светлина за претърпените от
увреденото лице негативни изживявания. Съдът преценява по справедливост размера на
дължимото обезщетение, отчитайки понесените от увреденото лице болки, страдания и
неудобствата (емоционални, физически и психически), които го съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо-емоционален статус на
пострадалия (субективното отношение към случилото се и отражението му върху психиката,
с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и др.).
Съобразявайки установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта и релевантните
за размера на обезщетението и прилагането на критерия обективни обстоятелства, а именно:
характера и интензитета на претърпените болки и страдания; невъзможността в един
продължителен период от време ищцата да извършва самостоятелно дори елементарни
битови действия, наложило да бъде обслужвана от близките си; притесненията, свързани с
предстоящата операция и опасения за бъдещето; дискомфортът, който е търпяла; фактът, че
повече от година не се е възстановила и продължава да търпи болки, съдът приема, че по
справедливост ответникът дължи парично обезщетение в размер на 30 000 лева.
Е. М. е предявила частичен иск за сумата 2000 лева, който като основателен следва да
бъде уважен изцяло.
Съдът намира за недоказано възражението на ответната страна за съпричиняване на
вредоносния резултат.
По иска с правно основание чл.84 ЗЗД:
Искът за обезщетяване вреди от непозволено увреждане е паричен по своя характер.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на
увреждащото действие. Акцесорната претенция се явява основателна и върху главницата
следва да се присъди законна лихва, считано от ********г. – датата на деликта до
окончателното й изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски. В случая ищцовата страна е освободена от
заплащане държавна такса и разноски.
Претендира се и възнаграждение за процесуално представителство. От представения
договор за правна помощ и съдействие е видно, че на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА,
7
услугите са предоставени безплатно от адвоката на клиента. При осъществяване безплатна
адвокатска защита, възнаграждението се присъжда със съдебното решение по реда на чл.38,
ал.2 ЗА – в полза на адвоката. Съобразявайки цената на иска, фактическата и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия и нормата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г., съдът определя възнаграждение за процесуално представителство
в размер на 700 лева, платимо от ответника на адвокат Н. В. Т., вписан в РАК, със служебен
адрес: гр.Русе, **********.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РРС: 179.20
лева – държавна такса и 360 лева – възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК ******, представлявана от кмета П. М. да заплати на
Е. П. М., ЕГН ********** с адрес: ******** сумите: 2480 лева – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени консумативи при проведеното лечение,
следствие от инцидента и 2000 лева, частично предявени от 50 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени вследствие инцидента болки, страдания
и негативни емоции, продължава и до датата на предявяване на иска, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от ********г. до окончателно изплащане на обезщетенията.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК ******, представлявана от кмета П. М. да заплати на
адвокат Н. В. Т., вписан в РАК, със служебен адрес: гр.Русе, ********** възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 700 лева.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК ******, представлявана от кмета П. М. да заплати по
сметка на РРС: 179.20 лева – държавна такса и 360 лева – възнаграждения на вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8