Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Славчо Петков | |
за да се произнесе, съдът взе предвид следното: Производството е по Глава ХХІ от НК. С Присъда № 7 от 09.02.2010г., постановена по НОХД № 308/ 2009г. по описа на Павликенския районен съд подсъдимият З. Г. З., ЕГН *, е признат за виновен за това, че през периода 23.12.2008г. – 18.02.2009г. при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 302/ 18.04.2008г. на началника на РПУ – П., влязло в сила на 30.06.2008г.: На 23.12.2008г. в гр. П. е управлявал лек автомобил “Мерцедес 350 СД” с рег. № ЕН ... и На 17-18.02.2009г. в района на село М., община П., е управлявал лек автомобил “БМВ” с рег. № Р..., Поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, като е бил оправдан по повдигнатото обвинение за деяние на 03.02.2009г. за управление на лек автомобил с неустановена марка, модел и регистрация в гр. П.. На основание чл. 25 от НК са били групирани наказанията по присъди по НОХД № 308/ 2009г и по НОХД 322/ 2009г. и двете на Павликенския районен съд, като е определено едно общо наказание, по-тежкото от наложените с присъдите наказания, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в Затвора - гр. Белене. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изтърпяното наказание лишаване от свобода от шест месеца в затвора в гр. Белене по НОХД № 322/ 2009г. Против така постановената Присъда във ВТОС като въззивна инстанция е постъпила жалба от защитника на осъдения З. З.. В жалбата се твърди, че постановеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца е значително завишено, като не са били взети предвид ниската степен на обществена опасност на деянието, направените самопризнания от страна на подсъдимия, както и факта, че няма пострадали от деянието. Моли съда да измени Присъдата, като намали наказанието на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият З. Г. З., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адвокат М., редовно упълномощен. Същият поддържа жалбата. Прави искане за групиране на наказанията по присъди, постановени по НОХД № 322/ 2009г. и НОХД № 308/ 2009г. – и двете на Павликенския районен съд, на основание чл. 25 от НК и на основание чл. 25, ал. 2 от НК да приспадне изтърпяното досега наказание по Присъда по НОХД № 322/ 2009г. Представителят на В. – прокурор Илиев, счита, че постановената Присъда е правилна и законосъобразна и като такава, следва да бъде потвърдена. Отбелязва, че подсъдимият има около 40 наложени наказания за издвършени административни нарушения на ЗДвП, осъждан е многократно с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, многократно се е възползвал от привилегиите на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. »Б» от НК и на чл. 78а от НК и счита, че Районният съд правилно е преценил тези обстоятелства. ВТОС в качеството си на въззивна инстанция след като провери Присъдата по повод депозираната жалба, както и нейната правилност и законосъобразност, съгласно изискванията на чл.314 от НПК, като взе предвид становището на В. и след като съобрази събраните допълнително и приобщени към делото писмени и гласни доказателства приема за установено следното: Жалбата отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: По делото е безспорно установено, че подсъдимият З. Г. З. през периода 23.12.2008г. – 18.02.2009г. при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 302/ 18.04.2008г. на началника на РПУ – П., влязло в сила на 30.06.2008г.: На 23.12.2008г. в гр. П. е управлявал лек автомобил “Мерцедес 350 СД” с рег. № ЕН... и На 17-18.02.2009г. в района на село М., община П., е управлявал лек автомобил “БМВ” с рег. № Р..... Районният съд правилно е квалифицирал деянието по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Видно от изисканата служебно и приложена по делото справка съдимост на подсъдимия З., същият е осъждан общо девет пъти за престъпления против собствеността, реда и общественото спокойствие, престъпления против личността, като четири от тях са за общоопасни престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК. Подсъдимият многократно се е възползвал от привилегиите на чл. 78а, чл. 55, ал. 1, т. 2 и чл.66 от НК. Видно от справката за извършени административни нарушения , съгл. ЗДвП и наложените за тях наказания, З. има общо четиридесет наложени наказания. Общият брой на отнетите контролни точки от талона е 47. От всичко изложено дотук може да се заключи, че подсъдимият проявява явно неуважение и незачитане на правнозащитените обществени отношения. Впечатление прави ярко изразената му престъпна дейност, чрез извършване на множество деяния, съставляващи транспортни престъпления и административни нарушения, съгласно ЗДвП и явното му нежелание да се поправи. С оглед на това може да се заключи, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК не са постигнати по отношение на З.. При така установената ситуация, ВТОС не споделя становището изложено в жалбата, че обществената опасност на дееца и неговите деяния е ниска. Първоинстанционният съд правилно е отчел престъпната дейност на подсъдимия, както и направените от него самопризнания, като му е наложил наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, при максимално предвиден за този вид наказание размер от две години лишаване от свобода. Относно искането, отправено към съда в съдебно заседание, за групиране на наказанията по присъди, постановени по НОХД № 322/ 2009г. и НОХД № 308/ 2009г. – и двете на Павликенския районен съд, на основание чл. 25 от НК и на основание чл. 25, ал. 2 от НК да приспадне изтърпяното досега наказание по Присъда по НОХД № 322/ 2009г., ВТОС счита за неоснователно, тъй като този въпрос вече е решен със силата на присъдено нещо чрез постановяване на обжалваната Присъда № 7 от 09.02.2010г., постановена по НОХД № 308/ 2009г. По тези съображения ВТОС, в качеството си на въззивна инстанция, счита атакуваната с жалбата Присъда № 7 от 09.02.2010г., постановена по НОХД № 308/ 2009г. по описа на Павликенския районен съд за правилна и законосъобразна и като такава същата трябва да бъде потвърдена. Водим от горното и на осн. чл. 338 от НК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 7 от 09.02.2010г., постановена по НОХД № 308/ 2009г. по описа на Павликенския районен съд като правилна и законосъобразна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |