№ 216
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседА.е на петнадесети май през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря ЦветА. П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20241800500325 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С Решение № 271 от 17.11.2023 г., постановено по гр.д. № 891/2023 г. по
описа на РС – Е.П., е прекратено настаняването на детето Д. С. Г. с ЕГН
**********, родено на 24.08.2015 г. от майка А. Н. Н. с ЕГН ********** и
баща С. Г. Д. с ЕГН **********, в семейството на бабата по майчина линия Д.
Й. Н. с ЕГН ********** и детето е настанено в семейството на А. И. К. с ЕГН
********** и А. А. К. с ЕГН ********** – и двамата с постоянен и настоящ
адрес: с. Г.Е.П., ул. “В.” №2, ет. 1, за срок до три години или до промяна на
обстоятелствата.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от бабата по
майчина линия Д. Й. Н., с доводи за неправилност. Излага, че като баба на
детето е в състояние да се грижи за него, а наложената от съда мярка не
съответства на най-добрия интерес на детето, което трябва да бъде отгледано
в семейна среда. По същество моли решението да бъде отменено и
постановено друго, с което да бъде прекратено настаняването на малолетното
дете в семейството на А. К. и А. К..
Дирекция „Социално подпомагане“ Е.П. изразява становище, че Д. Й. Н.
няма възможност да полага грижи за детето съобразно възрастта му. Твърди
се, че при всяко връщане на детето в семейна среда рискът за него се повтаря
и следва повторното му извеждане от семейната среда.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
1
на атакувА.я съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, поради
което същата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от Дирекция “Социално
подпомагане”, гр. Е.П. за настаняване на детето Д. С. Г. в семейството на А.
К. и А. К.. В молбата се твърди, че бабата на детето по майчина линия – Д. Н.,
няма възможност да полага грижи за детето Д., тъй като не може да осигури
постоянно присъствие на възрастен при него и детето често било оставяно
само. Твърди се, че през лятото Д. е бил системно заключван в дома на
роднините по цял ден, докато възрастните били на работа. Сочат още, че по
лицето на Д. са констатирА. белези от насилие, причинено от страна на
вуйчото на детето – Д. Н., който живее в общо домакинство с бабата Д. Н..
Видно от служебно изготвена справка от НДБ „Население“ детето Д. С.
Г. с ЕГН ********** е родено на 24.08.2015 г. от майка А. Н. Н. с ЕГН
********** и баща С. Г. Д. с ЕГН **********.
Със Заповед № СО-ЗДПГ01/0017 от 16.12.2015г. на Директора на РДСП -
С. област семейството на А. И. К. и А. А. К. е вписано в Регистъра на
утвърдените приемни семейства, воден в РДСП - С. област.
С Решение № 674 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 79/2022 г. на РС – П.,
влязло в сила на 05.08.2022 г., е прекратено настаняването на детето Д. С. Г.,
ЕГН **********, в професионалното приемно семейство на А. и А. К.и, а
детето е настанено в семейството на неговата баба по майчина линия Д. Й. Н.
с адрес: гр. П., ул. „О.П.“ бл. 100, вх. В, ет. 7, ап. 65, за срок от три години,
считано от влизане в сила на решението, до настъпване на някое от
основА.ята за прекратяване на настаняването по чл. 29 от Закона за закрила
на детето.
Видно от представения по делото трудов договор № 01663/23.02.2023 г.
Д. Н. работи в „Б. 24“ ЕООД на длъжност „работник, зареждане на рафтове“ в
отдел А.С. 186 с месторабота гр. С., на пълен работен ден – 8 часа при
сумирано работно време.
От представеното по делото Удостоверение изх. № 755/08.08.2023 г. се
установява, че Д. С. Г. е записан за втори клас за учебната 2023/2024 година в
СУ „С.Ф.“ – С..
Според епикриза Д. Й. Н. е била приета на 12.07.2023 г. в Клиника по
неврология към УМБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД С. и е
изписана на 17.07.2023 година.
Представена е декларация от 20.07.2023 г. на Д. Й. Н., с която декларира,
че доброволно дава своето съгласие детето Д. С. Г. временно да бъде изведено
от нейната семейна среда. Представен е протокол от 20.07.2023 г. за
проведена среща в ДСП В..
В доклад № СЛ/Д-С-ВР/723-003 / 21.07.2023г. до директора ДСП В., гр.
С. се сочи, че Д. Н. е водила Д. на училище и по информация на класния
2
ръководител бабата работи в магазин в близост до училището и детето
престоява на работното й място докато тя приключи работа и заедно се
прибират. По информация на класния ръководител детето е посещавало
учебни занятия гладно и тя му е давала почти ежедневно допълнително
закуски. Малолетният съобщава, че когато неговата баба го взима от училище
той отива в близката градинка и стои там докато свърши смяната на баба му и
там често го черпят „чичковци“, които детето е опознало поименно. Д. Н. и
детето Д. живеят в едно домакинство с вуйчото на детето – Д. Н. и леля му,
както и с малолетната дъщеря на вуйчото В. Н.. Детето информира, че
роднините му работят целодневно и ги оставят заедно с по-малката му
братовчедка В. сами у дома, като им оставят храна за цял ден. Детето
разказва, че вуйчото преди да тръгне на работа ги заключва и когато се върне
от работа към 17 часа ги отключва. На 14.07.2023 г. детето е счупило
прозореца на дома и заедно със своята братовчедка В. са избягали от къщата и
отишли в градинката в близост до местоработата на бабата. По това време
бабата Д. е била в Клиника по неврология към УМБАЛ „Национална
кардиологична болница“ ЕАД С.. Вуйчото и лелята на Д. при среща със
социалния работник споделили, че Д. се държи лошо, не ги слуша, отговаря
им, и са му дали срок, ако не се оправи да го „връщат“, както и че тъй като
детето „не слуша“ ги принуждава да го наказват. Вуйчото на детето го
наказвал до стената, с вдигнати ръце, и клекнал на колене, а има случаи,
когато поставя капачки от бира под коленете на детето. Детето е споделило
със социалните работници, че го бият и че има добри и лоши наказА.я, като
лошо наказА.е е, когато го наказват сам в коридора на тъмното. При среща на
детето с ОЗД В. по него се забелязвали видими синини по лицето, но той е
отказал да сподели от какво са синините му по лицето.
Видно е от заповед № ЗД/Д-С-ВР-041/24.07.2023 г. на ДСП В., гр. С., че
на основА.е чл. 30, ал. 2 вр. чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за
закрила на детето е прекратено настаняването детето Д. С. Г. в семейството на
неговата баба по майчина линия Д. Й. Н., ЕГН **********, а детето е
настанено временно в професионалното приемно семейство на А. и А. К.и
находящо се на територията на ДСП - Е.П., за срок до произнасянето на съда с
решение или до промяна на обстоятелствата.
Представен е договор от 29.09.2023 г. сключен между Сдружение
Институт по социални дейности и практики – „Център за обществена
подкрепа – С. ЦОП“ като доставчик и Д. Й. Н. като потребител с предмет
предоставяне на социални услуги – информиране и консултиране.
При тези данни въззивната инстанция намира, че молбата на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Е.П. за настаняване на малолетния Д. С. Г. в
семейството на примни родители А. К. и А. К. е основателна и следва да бъде
уважена, като срокът на настаняването се определи до три години или до
промяна на обстоятелствата, както правилно е приел и първоинстанционният
съд.
Законът за закрила на детето регламентира специфични обществени
отношения, при които определящи са интересите на децата. Разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от ЗЗДт прогласява правото на всяко дете на закрила за
3
нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на
защита на неговите права и интереси. Следва да бъде посочено също така, че
един от базовите принципи на закрилата, изведен от чл. 3, т. 3 от ЗЗДт, е
осигуряване най-добрият интерес на детето, а съгласно дефиницията на § 1, т.
5 от ДР на ЗЗДт, в него се включва преценката на физическите, психическите
и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата, имащи отношение към детето.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на
ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. и
съставляваща част от законодателството на Република България, най-добрите
интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или
частни институции за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните оргА..
В случая преценката на административния орган за наличие на основА.е
по чл. 25 от ЗЗДт е правилна с оглед защитата на висшите интереси на детето,
които имат приоритет пред желА.ята и интересите на роднините.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че родителите на малолетния Д. С. Г. се намират в трайна
фактическа невъзможност да го отглеждат. Контактите с бащата са
преустановени напълно. Майката работи в Германия по сочен трудов договор
със срок за изпитване от шест месеца, считано от 25.01.2024 година и не
поддържа връзка с детето. Бабата Д. Н. е единственият роднина, който е
осигурявал основните жизнени потребности на детето, но работи в „Б. 24“
ЕООД на длъжност „работник, зареждане на рафтове“ с месторабота в гр. С.,
на пълен работен ден – 8 часа при сумирано работно време. В същото време
видно от представеното по делото Удостоверение изх. № 755/08.08.2023 г. Д.
С. Г. е записан за втори клас за учебната 2023/2024 година, като училището се
намира в близост до работата на Д. Н. и след училище детето престоява в
близката градинка и стои там докато свърши смяната на баба му и там често
го черпят „чичковци“, които детето е опознало поименно. Установява се, че
децата (Д. и В.) системно са заключвА. и са оставяни без надзор от възрастен.
Спрямо Д. е упражнявано физическо насилие. При среща със социален
работник детето и било със синини по лицето, които са описА. в протокол.
Такива синини са описА. и при среща на социални работници от ОЗД
Възраждане с детето. Детето често е ходело на училище гладно и учителите
са му давали три четири закуски. В изготвените доклади и становища от ДСП
В. са установени рискове при отглеждането на детето Д. С. Г. в семейството
на бабата Д. Н., свързА. с оставянето на детето без надзор от възрастен и
данни за насилие от страна на вуйчото Д. Н. Н.. От друга страна в приемното
семейство на А. И. К. и А. А. К. Д. е бил настаняван и преди това.
При тези изводи настоящата съдебна инстанция счита, че с оглед
осигуряване най-добрия интерес на детето, на неговия живот и здраве е
4
налице необходимост от настаняването на детето за отглеждане в приемно
семейство. Прилагането на посочената мярка за закрила ще допринесе в най-
голяма степен за правилното му отглеждане, израстване, възпитание и
обучение, при необходимите за възрастта му условия, а на детето ще бъде
осигурена безопасна среда за покриване на потребностите му от подслон,
храна, грижи и контрол.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния
съд, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски не следва да
бъдат присъждА..
Воден от горното, Софийският окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 271 от 17.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 891/2023 г. по описа на РС – Е.П., с което детето Д. С. Г. с ЕГН **********
е настанено в семейството на А. И. К., с ЕГН ********** и А. А. К. с ЕГН
**********, и двамата с постоянен и настоящ адрес: с. Г.Е.П., ул. “В.” №2, ет.
1, за срок до три години или до промяна на обстоятелствата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5