О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…….…….…………….2021г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на осемнадесети януари 2021г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д.
№ 2765/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е чл.145 и сл. от
АПК, вр. чл.53б ал.1 от
Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по
жалба на „Еко
градина Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
представлявано от управителя Т.Р.Д.,
против Заповед № 18-8445-09.09.2020г. на Началника на СГКК-Варна, с която на
осн. чл.53б ал.1 т.1 от ЗКИР е одобрено изменение в КК и КР на с.Кичево,
състоящо се в нанасянето на нови обект в КККР - ПИ с идентификатор 37099.50.49,
чрез промяна в границите на ПИ с идентификатори 37099.50.5, 37099.50.6,
37099.50.7, 37099.50.8, 37099.50.9, 37099.50.19 и 37099.50.40, и чрез заличаване на ПИ с идентификатор
37099.50.4, в частта относно собствените на дружеството имоти ПИ
с идент. 37099.50.5, 37099.50.6 и 37099.50.9.
В жалбата е обективирано искане
за спиране на оспорената заповед, на основание чл.53б ал.9 от ЗКИР и при
условията на чл.166 от АПК. Изложени са аргументи, че с оглед допуснатото от
закона предварително изпълнение, заинтересованото лице М.Н.П.би могла да се
разпореди с нанесения нов имот с идент.37099.50.49, което би причинило вреда,
тъй като ще е налице колизия на интереси относно собствеността върху засегнатите
от изменението на КККР площи от ПИ на „Еко градина Варна“, допуснато с
процесната заповед.
С оглед преценка допустимостта на
жалбата, респ. на направеното искане за спиране, съдът е изискал доказателства
от ответната страна за датата, на която оспорената заповед е връчена на
дружеството. В изпълнение на дадени указания, с молба с.д. 510/13.01.2020г.
ответникът е заявил, че към момента на издаване на заповедта
дружеството-жалбоподател не е било вписано като носител на право на собственост
на имот с идент.37099.50.19. В кадастралния регистър като такъв е фигурирал Н.К.Д.,
чиито наследници са вписани в списъка на заинтересованите лица.
Както в придружаващото жалбата
писмо, така и в молбата от 13.01.2021г. от ответната страна не е изразено
становище по искането на жалбоподателя за спиране изпълнението на процесната
заповед.
След
преценка на материалите по делото, съдът приема от фактическа страна следното:
Със Заповед № 18-8445-09.09.2020г. на Началника на СГКК-Варна, на
осн. чл.53б ал.1 т.1 от ЗКИР е одобрено изменение в КК и КР на с.Кичево,
състоящо се в нанасянето на нови обект в КККР - ПИ с идентификатор 37099.50.49
и промяна в границите на ПИ с идентификатори 37099.50.5, 37099.50.6,
37099.50.7, 37099.50.8, 37099.50.9 и 37099.50.19. За да постанови този акт, органът е приел, че
е налице явна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по реда на чл.53б от ЗКИР, въз основа подадено от з.л. М.Н.П.заявление вх.№ 01-259506-22.06.2020г.,
ведно с доказателства за собственост и Удостоверение за приемане на проект за
изменение. Видно от представените с административната преписка писмени
доказателства, изменението засяга ПИ с идентификатори 37099.50.4,
37099.50.5, 37099.50.6, 37099.50.7, 37099.50.8, 37099.50.9 и 37099.50.19, като
жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ 37099.50.5, 37099.50.6 и
37099.50.9, с нот.актове: № 117/27.12.2019г., № 102/13.02.2020г. и №
167/19.08.2020г.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От изявлението на ответника в молбата от
13.01.2021г. следва да се направи извод, че процесната заповед не е връчвана на
жалбоподателя „“Еко градина Варна“ ООД, което обстоятелство следва да се
тълкува в полза на жалбоподателя и доколкото липсват доказателства да е узнал в
един по-ранен момент за оспорения акт, то следва да се приеме, че както
жалбата, така и направеното с нея искане за спиране, са депозирани в срок.
Поради това и доколкото искането е направено пред надлежния съд и от лице с
правен интерес, то същото се явява допустимо за разглеждане.
Разгледано по същество, същото се явява и
основателно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.53б ал.9 от ЗКИР обжалването
на заповедта по ал.7 /вр. ал.5 т.1/ не спира
изпълнението й, освен ако съдът не постанови друго. Следователно,
предварителното изпълнение, в конкретния случай не е допуснато от
административния орган, а е по силата на закона. ЗКИР не е предвидил при наличието на какви условия може да
се спре изпълнението на визираните в чл.53б от с.з.
заповеди, поради което по аналогия и предвид препратката на ал.7, която предвижда, че
оспорването е по реда на АПК, следва да
се прилага общата норма на чл.166 ал.2 от АПК. Последната дава възможност съдът да спре
предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда. В случая административният акт подлежи на незабавно
изпълнение по силата на нормативен акт и административният орган, издал този
административен акт не е длъжен да излага мотиви относно съществуването на
предвидените в чл.60 АПК условия. В цитираната разпоредба са уредени общите основания за допускане на предварителното изпълнение,
от което следва, че се презумира наличието на една, повече или всички
предпоставки на разпоредбата на чл.60 от АПК, а именно – защита на особено важни държавни или обществени интереси; наличие на опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта; или от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда. Доколкото в
случая изпълнението е допуснато по силата на закона една или повече от тези
предпоставки се презюмират.
Съответно при произнасяне по молба за спиране, съдът по аргумент за противното,
следва да установи липсата на основания по чл.60 от АПК, за да отмени допуснатото по закон
предварително изпълнение.
В конкретния случай е безспорно, че тези
основания липсват. В
самата заповед не са посочени мотиви, поради които е прието, че е налице
фактическа грешка и на това основание е одобрено исканото от з.л.М.Паскова
изменение на КК и КР. Едновременно с това, от доказателствата по преписката е
видно, че със същото един имот /№ 37099.50.4/ е изцяло заличен, а останалите
посочени в заповедта са значително засегнати. Представените доказателства, в
т.ч. и обстоятелството, че се касае за частни имоти, по никакъв начин не
обосновават наличието на описаните по-горе предпоставки по чл.60 от АПК. Т.е. не са налице
основания за предварително изпълнение на заповедта, доколкото в случая липсват
важни обществени интереси, които да се защитят.
Освен това, съдът намира за
основателни възраженията на жалбоподателя, че е вероятно предварителното
изпълнение да доведе до вреди. Такива могат да настъпят както за него, така и
за останалите засегнати от изменението имоти, тъй като би довело до водене на
искове с усложнена фактическа обстановка, предвид конкуренцията на права на
заинтересованите лица, както и до засягане правата и на трети лица, при
евентуална продажба на новонанесения имот, доколкото при допуснато от закона
предварително изпълнение, заявителят може да се сдобие със скица, необходима за
такава продажба.
Предвид горното, съдът намира, че
са налице основания
за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СПИРА предварителното изпълнението на Заповед № 18-8445-09.09.2020г. на
Началника на СГКК-Варна, с която на осн. чл.53б ал.1 т.1 от ЗКИР е одобрено
изменение в КК и КР на с.Кичево, състоящо се в нанасянето на нови обект в КККР
- ПИ с идентификатор 37099.50.49, чрез промяна в границите на ПИ с
идентификатори 37099.50.5, 37099.50.6, 37099.50.7, 37099.50.8, 37099.50.9,
37099.50.19 и 37099.50.40, и чрез
заличаване на ПИ с идентификатор 37099.50.4, в частта относно
собствените на дружеството имоти ПИ с идент. 37099.50.5, 37099.50.6 и 37099.50.9.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: